№ 4048
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря К. П. Г.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100503364 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Предмет на въззивното разглеждане е въззивна жалба вх.№
417825/23.12.2024 г., уточнена с молба вх.№48044/16.04.2025 г., подадена от
К. И. М. и на малолетните М. М. М. и М. М. М., действащи чрез тяхната майка
и законен представител К. И. М. срещу Решение № 23073/19.12.2024 г. по гр.д.
№ 33516/2023 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав.
Подробно в жалбата са изложени съображения за неправилност на
атакуваното съдебно решение. Иска се отмяна на първоинстнационно
решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да се уважи
молбата за защита на въззивниците на основанията и предвид твърденията,
изложени в нея. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение. Не претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
1
молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт, който е валиден и допустим.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на К. И. М. с
правно основание чл.8, т.1 и т.2, вр. с чл.4, ал.1 ЗЗДН, с която търси защита от
домашно насилие за себе си и за малолетните си деца М. М. М. и М. М. М.,
последните конституиран като страна по реда на чл. 9, ал.2, вр. с чл.12, ал.2
ЗЗДН и действащи в производството, чрез тяхната майка и законен
представител К. И. М., срещу М. М. М., съпруг на първата молителка, респ.
баща на втория и третия молител, с твърдения за осъществено от последния
домашно насилие на 08.06.2023 г., в часовия интервал 20:30-20:40 часа, в гр.
София, ул. „********* изразяващо се в следното: ощипал детето М. по десния
крак, което му причинило кръвонасядане в подбедрената област, докато
двамата са се намирали в банята на апартамента; отправяне на обидни думи
спрямо молителката К. М. от рода на „простачка“, като в разразилия се
скандал между пълнолетните страни отправял обидни думи спрямо К. М. в
присъствието на малолетните деца М. и М..
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от
него насилие.
С решението по гр.д. № 33516/2023 г. СРС, ГО, 84 състав е отхвърлил
молбата за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН в полза на К. И. М.
и на малолетните М. М. М. и М. М. М. срещу М. М. М., като неоснователна, и
е отказал да издаде заповед за защита срещу ответника. С решението си
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските в процеса, като е
приложил разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗЗДН и е осъдил К. И. М. да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Не е спорно между страните, а и по делото са събрани доказателства, от
които се установява, че К. И. М. и М. М. М. са съпрузи (по делото липсват
данни към момента втория по ред брак между тях да е прекратен), респ.
2
родители на децата М. М. М., родена на ********* г., и М. М. М., роден на
12.05.2018 г.
Подробно установената от първоинстанционният съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото се
споделят напълно от настоящият въззивен състав, поради което и последният
не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил
и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната
съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е
съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това
кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава
вяра на едните, а на другите не вярва. Въззивният съд споделя изцяло
мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Молителят К. И. М. и
конституираните от районния съд страни в процеса – малолетните М. М. М. и
М. М. М., не са доказали неправомерно поведение на ответника М. М. М. на
процесната дата 08.06.2023 г., което да покрива признаците на домашно
насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и/или ал.2 ЗЗДН и което да оправдае
налагане на ограничителните мерки по чл.5 от ЗЗДН. Правилно районният съд
не е основал решението си на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, подписана от
молителката К. М., от една страна защото липсва законоустановена
възможност процесуалният субституент да декларира извършено насилие
спрямо лицата, чиято защита търси, а от друга защото не съдържа всички
индивидуализиращи белези на твърдяното домашно насилие и неговия автор.
Представеното в първата инстанция съдебномедицинско удостоверение може
да послужи за доказването само на настъпили вредни последици от
насилнически акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), но не и на неговото авторство.
Наред с това, правилно районният съд не основал решението си и на
показанията на свидетеля С.С., доведена от молителя, защото показанията й
не пресъздават преки възприятия, а възпроизвеждат споделено й от децата
поведение на ответника. От кредитираното заключение на вещото лице по
допусната в първата инстанция съдебно -психологична експертиза се
3
установява, че малолетните М. и М. не пресъздават изцяло личните си
преживявания в разказите си. Експертът е категоричен, че е налице наслагване
на техните спомени и на интерпретацции на значимите за тях възрастни,
какъвто безспорно за тях е майката, като поради наслагването не може да се
отграничи кое от събитията, за които разказват децата, действително е било
осъществено, респективно те дали са били свидетели, от това , за което те само
са чули. От психологичното интервю е установено, че малолетната М.
разказва случки, в които се отбелязват и коментарите на възрастен човек, като
същевременно използва и изрази, които не са присъщи на нейната възраст, без
да е налице изпреварващо интелектуално развитие. Последното е посочено от
експерта като индикатор, че тя чува интерпретации от значимите възрастни
хора около нея по повод описаните в кориите на делото случай, като
експертното мнение сочи, че не може да бъде кредитирано споделеното от
детето. Подобни са констатациите на експерта и за установеното от
психологичното интервю с малолетния М.. В социалния доклад на Д“СП“
Красно село изх.№ ПР/Д-С-КС/610-002/15.11.2023 г. също се застъпва, че в
проведените срещи и разговори между социалните работници и децата,
последните предоставят заучен по смисъл и структура текст. Изложеното
мотивира въззивният съд да приеме, че събраните в хода на
първоинстанционото производството доказателства не обосновават извод за
обективно извършено домашно насилие от страна на въззиваемия на
процесната дата, а крайно конфликтни лични взаимоотношения между
пълнолетните страни в процеса, а обжалваното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими по спора доказателства.
Във въззивната инстанция също не са събрани доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на
атакуваното решение. В тази връзка следва да се посочи, че в изготвения за
нуждите на възизвното производство социален доклад на Д“СП“ Красно село
също липсват констатации за наличие на данни за домашно насилие.
Констатиран е няколкогодишен родителски конфликт, в който К. М. и М. М.
използват двете си деца като основен инструмент за придобиване на
надмощие по отношение на насрещната страна в конфликта. Посочено е, че на
пълнолетните страни в процеса е разяснено, че ако тази ситуация
(задълбочаването на родителският конфликт е отчетен като риск за децата и от
вещото лице, изготвило заключението по допусната от районния съд съдебно
4
–психологична експертиза) не бъде осъзнато променено с усилието и на
двамата, органа на закрила ще бъде принуден да пристъпи към действия,
съгласно ЗЗДет, изразяващи се в осигуряване най-добрия интерес на двете
техни деца. В заключение е отправена препоръка за своевременно включване
на родителите в подходяща социална услуга, която да спомогне процесът на
осъзнато изследване и установяване на автентичните причини, довели до
настъпване на разрив във взаимоотношенията им.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на въззивниците не следват разноски, а
въззиваемата страна не претендира такива
С оглед изхода на въззивното дело единствено К. М. дължи на СГС
държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лева. Такава,
малолетните въззивници не дължат, същата следва да остане в тежест на
бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23073 от 19.12.2024 г., постановено по
гр.д. № 33516/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 84-ти състав.
ОСЪЖДА К. И. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6