Протокол по дело №2631/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 256
Дата: 8 октомври 2020 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100502631
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
Номер 25608.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. В.ев
Членове:Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502631 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Въззивникът С. А. С. , редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. В.
В.ев и адв. Г. Г., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Въззиваемата страна Ц. Н. С. , редовно призован, явява се лично и се представлява
от адв. Д. Ч., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. В.ЕВ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. А. С. срещу Решение № 3853 от
11.08.2020г. по гр.д. № 4482/2020г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с коeто на основание чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН е отхвърлена молбата на въззивницата за постановяване на мерки за защита
срещу Ц.Н.С. с ЕГН ********** по реда на ЗЗДН на основание извършен акт на домашно
насилие на 08.05.2020г.
1
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и, като
постановено в нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че за да обоснове
изводите си в решението, първоинстанционният съд е обсъдил и взел предвид всички
доказателства, установяващи факти от отношенията между страните във времето 2018-
2019г., без да са отчетени конкретните доказателства, относими към твърдяния акт на
домашно насилие – от 08.05.2020г. Съдът не е допуснал съдебно медицинска експертиза,
която счита, че е била задължителна, нито снимковия материал от инцидента, а
свидетелските показания на молителката, въпреки логичната им подреденост са останали
некредитирани от съда. Напротив, показанията на непълнолетния свидетел К. са
кредитирани, без да се отчете, че същите са плод на внушение, манипулрани са и
заинтересовани. Не е отчетена доказателствената стойност на медицинското удостоверение,
установяващо състоянието на молителката непосредствено след упражнения акт на насилие.
Наред с това релевира оплаквания за нарушения на припципите на състезателност и
равнопоставеност на страните в гражданския процес от съдебния състав, който не е зачитал
и не е осигурил правото на защита на молителката в процеса. Моли поради всичко изложено
да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което молбата за
защита бъде уважена посредством налагане на исканите мерки за защита.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Ц. Н. С. , с
което се оспорват доводите в жалбата и се излагат други, с които се обосновава правилност
и законосъобразност на решението. Отправено е искане решението да се потвърди.
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба и жалбата на нашия клиент, депозирана пред вас в кориците на делото,
оспорвам отговора.
АДВ. Ч.: Запозната съм с доклада, моля да бъде обявен за окончателен. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора така, както е обективиран.
АДВ. Г.: Искаме ревизия на разпореждането на съда в частта, с която е отхвърлено
искането за допускане на съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, както и
да се изискат материалите от Първо РУ относно случая на 08.05.2020г., в който е участвала
нашата молителка, а освен това и материалите, касаещи НЧХД № 147/2020г. по описа на
Районен съд - Варна, 37-ми състав, тъй като имат пряко отношение към делото, което се
гледа днес.
АДВ. В.ЕВ: Предметът на наказателното дело от частен характер е липса на съгласие
бащата, той десет месеца не даде детето.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ С.: Не оспорвам, че въззивницата не е виждала детето десет
месеца, тя не се явяваше.
След като съобрази изявленията на страните, които не спорят, че от десет месеца
2
въззивницата не е виждала детето, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО на основание чл. 146, т. 3 от ГПК в
отношенията между страните, че молителката С. А. С. не е виждала детето К. за период от
десет месеца преди инцидента.
АДВ. Г.: Със СПЕ ще доказваме състоянието, в което се е намирала клиентката ни по
време на и след инцидента. Със СМЕ ще доказваме, че е нанесена телесна повреда.
АДВ. Ч.: Противопоставям се на тези искания. Становище по доказателствата
подробно съм изложила в отговора. Смятам, че възможността е преклудирана, такива
доказателствени искания не са направени в рамките на първоинстанционното производство.
Те към настоящия момент нямат възможност да сочат такива доказателства и не се сочи
какви точно конкретни факти ще установяват, които са наведени във въззивната жалба или в
първоинстанционната молба по ЗЗДН, с която е сезиран съдът.
АДВ. В.ЕВ: Има едно постановление, което е новосъздаден факт, касае точно това
дело за домашно насилие. Беше заведена жалба от нашата клиентка по този повод, преди
около четири-пет дена ни беше връчено.
АДВ. Г.: Има подадени всички неща, за които адв. Ч. спори, че се е преклудирал
срокът, тъй като на 17.09. сме ги сложили в делото и не са разгледани от
първоинстанционния съд.
АДВ. В.ЕВ: На първото дело, което беше обявено с определение от съда, С. не дойде,
като причина за това посочи, че на 08.06.20г. в 15 часа ще бъде на дело и там стана ясно, че
не е бил намерен, за да му бъдат връчени документите. Като не го намериха да му бъдат
връчени документите, тогава съдията указа преди първото заседание да пуснем молба какво
желаем по доказателствата. Тази молба на 17.07. е депозирана от нас с всички доказателства,
които искахме. Твърдим, че своевременно сме ги направили.
След като съобрази доводите на страните и направените в днешно съдебно заседание
искания, Варненски окръжен съд намира, че исканията за ревизия на определението, с което
са отхвърлени доказателствените искания на въззивната страна, е правилно и не следва да
бъде ревизирано. От друга страна, като съобрази факта, че представеното в днешно съдебно
заседание постановление е допустимо и относимо към делото, настоящият състав приема, че
следва да бъде приложено към него.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна за ревизиране на
3
направените с въззивната жалба и отхвърлени с Определение № 2899/17.09.2020г.
доказателствени искания на въззивницата С. А. С. .
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното от
въззивната страна в днешно съдебно заседание постановление от 09.09.2020г. по преписка
№ 7791/2020г. по описа на Районна прокуратура – Варна.
АДВ. Ч.: Във връзка с наведените във въззивната жалба твърдения, че срещу
доверителя ми има образувани досъдебни и наказателни производства представям и моля да
приемете удостоверение, издадено от Районна прокуратура - Варна, че към 30.09.2020г.
няма образувани и повдигнати обвинения срещу въззиваемата страна. Моля да бъде прието
по делото като доказателство. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. В.ЕВ: Моля това удостоверение да не бъде приемано, тъй като в момента
повече от шест месеца Ц. С. не идва в заседание по заведените от нас досъдебни
производства, които в момента са три - едно в Първо РУ, другото е в трето РУ, които касаят
липса на изпълнение на съдебно решение. Третото е за набеждаване, което върви като
преписка. Към момента срещу въззиваемия има образувани и неприключили досъдебни
производства. Оспорваме съдържанието на представения документ.
След като съобрази факта, че представеното в днешно съдебно заседание
удостоверение е допустимо и относимо към делото, настоящият състав приема, че следва да
бъде приложено към него, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното от
въззиваемата страна в днешно съдебно заседание удостоверение № 7545/02.10.2020г.,
издадено от Окръжна прокуратура – Варна.
СЪДЪТ пристъпва към лично изслушване на въззивницата С. А. С. .
ВЪЗЗИВНИЦАТА С.: От август миналата година бащата не ми дава детето, вече
единадесет месеца. Тогава детето беше на три години и бащата спря да ми го дава. Той иска
да отчужди детето от мен. Просто си изключи телефона, блокира го и не ми дава детето.
Пуснах жалби в полицията – в Първо РУ, в Трето РУ и не могат да го намерят на адреса.
Вече знам къде детето ходи на детска градина, тогава не знаех. Той казва, че трябва да се
направи някаква ваксина, по-късно разбрах, че детето е било в У. без да знам. Аз имам
изпълнителен лист и имам право първа, трета и пета седмица от месеца да виждам детето,
но въпреки това на петата седмица не ми го дава. Вече станаха десет месеца откакто не съм
виждала детето. Този септември почна да ми дава детето, заради жалбите до Закрила на
детето и навсякъде. Ц. има два адреса. Ние преди бяхме пуснали искане в Първо РУ за
съдействие да виждам детето. Те идват, аз показвам изпълнителния лист, но те казват, че
4
нищо не могат да направят, ако бащата не го дава. Пуснах сигнал в Първо и Трето РУ.
Отидох в Т., но нямаше никой, звънях, пак извиках полиция, подадох сигнал. Видях, че
никой не може да ми помогне, полиция, прокуратура, наказателни дела, нищо, десет месеца
минаха. Отидох на „Б.К.“. Пристигнах с колата, те излизат - К., Ц., жена му и големия син. И
аз помислих, че този път може би ще стане, защото съм пуснала сигнал. Не бях виждала
детето от единадесет месеца, отворих вратата и исках да взема детето. Аз казах на жена му,
че аз съм майката на К.. Това е моята седмица, пристигнах навреме, горе-долу от Т. до
центъра е около 10-15 минути. Той взе детето, каза ми да си ходя, че нищо няма да даде на
мен, аз започнах да викам. Аз казах на К. да дойде. Ц. искаше да влезе, аз исках да взема К.
и той ме блъсна в стената и аз припаднах. На бялото палто имах следа от крак. Ударих се
отзад в тила. Не помня как съм припаднала. Накрая дойдоха моите приятели. Не знам за
колко време изгубих съзнание. Когато дойдох на себе си, нямаше никой. Ц. е отишъл
нагоре, качили са се. Отворих очи и звъннах на тел. 112. Казах, че е моята седмица и искам
да видя детето, можех да говоря по телефона след загубата на съзнание. Моите приятелите
бяха с мен, защото аз винаги ходя със свидетели да констатират, че Ц. не дава детето.
СЪДЪТ пристъпва към лично изслушване на въззиваемия Ц. Н. С. .
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ С.: Всичко започна след развода. Разведохме се на 15.11. и
всичко беше нормално до 24.11. Правата за детето бяха присъдени на мен. На 24.11. ми се
обади С. и ме помоли да заведа К. у тях да го види с преспиване. Това не беше в режим на
лични отношения, просто звънна. Заведох детето и на 25.11., когато отидох да си го взема,
тя беше в нетрезво състояние. К. ми се зарадва, тя се изнерви, блъсна го във вратата много
жестоко, той беше тогава на две години, една голяма синина му излезе. След това имаше
втора ексцесия. После спря въобще да се интересува от него до 31.12. Имаше още една
ексцесия по телефона, започна да му крещи, да нарежда. Това беше причината да заведа
първото дело за домашно насилие, исках заповед да се въздържа от домашно насилие, друго
не съм искал, за да няма повече такива ексцесии повече от нейна страна. Тя и преди имаше
проблеми с алкохола и затова се разведохме. Следващото появяване беше на 30.12.2018г. -
отново се обади, пожела да се види с детето. Заведох го с преспиване, отново извън режима
на лични отношения. На 31.12., когато отидох да си го взема, тя не му върна вещите,
нападна ме с викове и крясъци. Аз поисках вещите на детето, то имаше един аспиратор за
носа, една помпичка, която е много важна за детето, специфична е, в България не се продава,
но не я върна. Помолих я да не вдига тези скандали пред детето, имаше вече издадена
заповед за незабавна защита, извиках полиция. Полицаите дойдоха, говориха с нея, водиха
преговори изключително дълго да върне дрешките. Те ми казаха, че тя е във видимо
нетрезво и неадекватно състояние. Върна част от дрехите и това беше, повече не се беше
появявала до февруари месец. Тогава започна да го взима относително редовно, пак с
пропуски в режима на лични отношения. Почна абсолютно всеки път след взимане да го
връща или болен, или бит, или болен и бит. Говоря за сериозни наранявания, видими, за
всичко съм вадил медицински удостоверения. Демонстративно никакви обяснения не ми
даваше за тези наранявания, идваше пред блока, когато трябваше да го връща, буташе ми го
5
в ръцете и заминаваше, а детето е с температура. Или съответно през зимата, когато е тъмно,
прибирам се вкъщи, събличаме го и установявам, че е ударен. Тогава го взе в 10 часа за
Великден, върна го в 20-21 часа, както е по съдебно решение. Първо установих, че е ударен
под окото. К. каза, че майка му го е ударила. Като го преобличахме, установихме, че чурката
му е в ужасно състояние, цялата в кръвоизливи, нещо страшно. Той ми обясни, че брат му го
е ухапал и го е дърпал за чурката. Веднага посетихме Спешен център, там на момента го
прегледаха, бяха в шок, казаха, че такова нещо не са виждали. При мен детето не вдига
температура. През този период, за който ви разказах, той се разболяваше през седмица,
когато беше при нея. Последният път, когато беше при нея 15 дена, както е по режима, го
върна с разрезна рана на крака, 10-15 см, и в много тежко здравословно състояние. Наложи
се да лежи в болница в К., едва го спасихме. След като тя го върна, ние веднага тръгнахме за
У. по семейни дела, детето още по пътя видимо не беше добре. Диагнозата беше остър
вирусен фарингит, но беше в много тежко състояние. Тя го взе на 10.08., на 13.08. го води в
яслата, от яслата искат да се подпише в книгата, че го води в това състояние. Тя отказва,
грабва детето, избягва и го крие през цялото време. Аз така го взех на 25.08. и от този
момент тя се е дезинтересирала от детето. От 25.08. миналата година до юни месец тази
година, когато отново беше при нея и го върна с температура, не е боледувал нито един път,
за което имам издадена епикриза. Тази епикриза я извадих в друга връзка, но в документа
пише, че от 25.08 до месец юни тази година детето не е боледувало нито един път, съответно
е посещавало детска градина може би най-редовно от всички. Не мога да кажа дали С.
злоупотребява с алкохол, всеки преценява, но тя пред мен вечер е изпивала между два и
четири литра бира. От месец януари отново не се беше появявала въобще, нито е звъняла,
нито нищо. Тя живее тук. На 08.05. към 18:20 часа със съпругата ми, с нейното дете, кучето
и К. излязохме на разходка. Излязохме пред входа и в този момент спира автомобилът, тя
скочи в движение, почна да крещи, засили се към нас, К. се изплаши, дойде при мен, гушна
ме детето, аз го взех на ръце, взех му тротинетката и се обърнах, тръгнах веднага към входа,
защото предполагах какво може да се случи. 08.05. се пада първа седмица и се пада в режим
на майката. В крайна сметка аз влязох във входа, през това време тя дърпаше К. за лявата
ръка, мен ме удряше по гърба, скъса ми якето, влязох във входа. Съпругата ми остана долу.
Не мога да кажа дали е била в нетрезво състояние, но беше неадекватна като поведение. От
януари месец тя не се беше обаждала, няма как да знам, че ще се появи, затова не дадох
детето. Освен това даването на детето става в детското заведение, както е написано в
съдебното решение, в 18:00 часа, няма други адреси посочени. Тя знаеше тогава в коя
градина е детето, беше в „Изворче“, тя знаеше това много добре от самото начало. В нашата
градина преди епидемията родителите нормално си взимаха децата след 18 часа. Преди в
яслата в 18 часа тя идваше, аз бях там, предавах детето. По същия начин няма проблем
така да се случва и в градината, както се случва и сега. Не предадох детето заради начина,
по който изскочи от колата и се втурна с всичките крясъци, нямаше как. Тя не се втурна да
гушне детето, тя излезе с крясъци и ругатни. Детето се изплаши, разплака се, по този начин
да подходиш... Сигнализирал съм „Закрила на детето“ за това, че майката го връща болно и
бито. Детето е поставено под риск, когато е при майка му, има задействани процедури.
6
АДВ. В.ЕВ: Представяме списък с разноски.
АДВ. Ч.: Представям списък с разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. В.ЕВ: Моля да ми бъде предоставена възможност за писмени бележки.
Поддържаме въззивната жалба. Има заведено от страна на Ц. С. дело за домашно насилие за
случилото се с детето, за алкохолизма, което в Районния съд е отразено за домашно насилие
и отхвърлено благодарение на експертизите, които доказват по категоричен начин, че това,
което Ц. С. говори тук не е вярно.
АДВ. Г.: Поддържам въззивната жалба и жалбата на С. С. срещу решението. Беше
нарушен грубо процесуалният ред за водене на делото на първа инстанция и нямаше
равнопоставеност на страните в процеса. Всичко това беше в разрез с приетата Конвенция
на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,
влязла в сила на 01.08.2014г. и към февруари 2016г. е ратифицирана от дванадесет държави
в Европа. Моля при постановяване на вашето решение да имате предвид постановеното
Решение № 40/28.02.2017г. по дело № 41/2017г. по описа на ВКС, трето наказателно
отделение, Решение № 218/03.12.2019г. на трето гражданско отделение при ВКС и Решение
№ 12/24.01.2020г. по гр.д. № 9/2020г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
АДВ. Ч.: Моля да постановите решение, с което да оставите въззивната жалба без
уважение. Във въззивната жалба не се навеждат никакви твърдения, които да водят до
отмяна на първоинстанционното решение. Историята на страните е много тежка, но
продължавам да твърдя, че делото за домашно насилие следва да обслужи друг интерес.
Гр.д. № 1915/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 40-ти състав, е заведено от майката за
промяна титулярството на родителските права. Известна ви е съдебната практика на ВКС,
която казва, че един родител, който е упражнил насилие, не може да упражнява
родителските права. Продължавам да твърдя в този процес, че това домашно насилие е
подготвено. Майката първоначално сезира полицията и моли за съдействие, за да бъде
предадено детето, това е абсолютно подготвено и инсценирано домашно насилие. Моля при
7
постановяване на акта да прецизирате изявленията на процесуалния представител, неговото
кверулантно поведение в хода на интензитета на отношенията от 2018г. до настоящия
момент. Това са тридесет и две жалби, тридесет и двама човека работят по тези случаи.
Една част от жалбите са срещу магистрати. Обърнете внимание на факта, че С. в днешно
съдебно заседание казва: „Накрая идва моята приятелка“. Няма такива данни по делото,
свидетелката беше разпитана в първа инстанция и твърди коренно различна версия.
СЪДЪТ дава възможност на въззивната страна в тридневен срок, считано от датата
на съдебното заседание, да депозира писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:03 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8