Решение по дело №2931/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 809
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330102931
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 809/14.11.2019г.

№…/… г.                                         14.11.2019 година                                    град Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                                                 ХVІ граждански състав

На четиринадесети  ноември                                        две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание в следния състав:                                               

 

                                                                               Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Н.Хаджиева

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 2931 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от С.Л.Е.  с ЕГН ********** с адрес ***,за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката  домашно насилие от страна на лице,с което се намирала във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете  – И.Д.Д.,ЕГН **********  с адрес ***.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Молителката твърди,че с ответника са се намирали във фактическо съпружеско съжителство от около три години,като от съвместното им съжителство имали дъщеря Л.И.Д.,род. на *** г. От около два месеца били разделени,като живеели на посочените в молбата адреси. През този период от време ответника звънял често по телефона на молителката,като й отправял заплахи,че ще й нанесе побой,ще отвлече детето,а нея ще я убие. Молителката се чувствала зле от отправените заплахи и закани,защото предполагала,че ответника употребява наркотични вещества,като в това си състояние бил способен да изпълни отправените към нея закани. На 14.08.2019 г. около 22.00 ч.ответника отишъл на адреса на който понастоящем живеела молителката за да види детето. Между тях възникнал скандал,вследствие на което ответника хванал молителката за ръката като я стискал силно и я изблъскал. Държал се много арогантно и грубо,като молителката предполага,че бил употребил наркотични вещества. На 20.08.2019 г. около 14.00 ч. ответника звъннал по телефона,като без причина казал на молителката,че ще я убие,като отправил закани и обидни думи и към нейните родители.

Молителката се страхува от ответника, счита, че същият е заплаха за нея  и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН, както и издаване на заповед за  защита по отношение на него. Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

           В съдебно заседание молителката се явява лично и чрез пълномощник адвокат ,като поддържа молбата и претендира налагане на мерките по заповедта за незабавна защита за максималния предвиден в закона срок.

           В съдебно заседание  ответникът редовно призован,не  се явява,като се представлява от пълномощник адвокат,като претендира отхвърляне на молбата за домашно насилие. В указания му едноседмичен срок  е подал писмен отговор в който се оспорват фактите относно извършеното от негова страна домашно насилие,като не сочи доказателства.

   Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на  ЗЗДН – лице което  се намирала във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете , поради което е допустима.

   От събраните по делото писмени доказателства справка за съдимост се установява,че ответника И.Д.Д. не е осъждан. От събраните гласни доказателства,чрез разпита на свидетелите Н.Д.  и Р.Л. /майка на молителката/ се установява,че страните са разделени от лятото на 2019 г. След раздялата отношението на ответника спрямо молителката се променило,започнал да се държи агресивно към нея и да я заплашва. Не пуснал молителката да си вземе дрехите и тези на детето от жилището в което живеели,като се наложило затова да търсят съдействие на полицията. Постоянно звънял по телефона  от различни номера,като се заканвал с убийство спрямо молителката,така и към нея. Молителката Личкова твърди,че на 14 или 15.08.2019 г. отишла до апартамента на дъщеря си. Било около 22.00 ч. и детето било заспало,когато  по вратата ответника започнал да удря с юмруци и ритници. След като отворили същият им казал,че отишъл да ги заколи,като хванал молителката и започнал да я души.След като сигнализирали органите на полицията същия избягал. Свидетелката твърди,че като го видяла изпаднала в ужас,като същия не бил в адекватно състояние под влиянието на наркотични вещества. Същата била лекар като имало опит с такива пациенти,като говорил заваляно и по зениците на очите му била сигурна в това. В следващите дни имало също атаки,като молителката й се обадила,като й казала да излезе веднага,че И. ще я убие. Ходили до полицията като написали молба за съдействие,като от вън ответника продължил да ги заплашва и крещи,че ще ги унищожи и двете. Свидетелите твърдят,че след издаването на заповедта за незабавна защита по отношение на молителката, и системно я нарушавал. Ходил да я търси,като я следял. Също така твърдят,че ответника употребява наркотични вещества. Последния случай бил на 08.11.2019 г. когато я нападнал пред магазин „К.“ в присъствието на свидетелката Л. и приятеля й,като бил дрогиран и това си личало по реакциите и обидите които им нанасял. Блъснал чантата на свидетелката,като неможела да се обади по телефона на органите на полицията,като използвала такъв от случайно преминаващи момиченца,които и предоставили телефон. Като разбрал,че се обаждат в полицията ответника избягал,като оставил колата си на паркинга.

Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните свидетели,включително и тези дадени от свидетелката Л. като заинтересована страна по делото,като същите са обективни и последователни.

При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдения в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката на 14.08.2019 г. и на 20.08.2019 г. Установява се, че ответникът е решил да действа посредством принуда изразяваща се в осъществени заплахи  и действия-вдигане на скандал,хванал молителката за ръката и гърлото,като започнал да я души. Също така осъществявал психически тормоз над молителката,като постоянно звънял по телефона,преследвал я ,като я заплашвал,че ще я убие,ще вземе детето и повече няма да го види. Тази фактическа обстановка се потвърждава от събраните гласни доказателства,чрез разпита на разпитаните свидетели.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички писмени доказателства, включително  и от приложената от нея декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност, на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон и  може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, като от своя страна ответникът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи съдържанието й. С оглед на това може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил  психическо и физическо насилие над молителката на посочените в молбата дати, по времето и начина, описан в същата,като в тази връзка съдът не споделя възраженията на пълномощника на ответника,че актовете за домашно насилие не се конкретизирани по начин, време и място на извършване.  

Отделно от това, с оглед събраните по делото писмени и гласни  доказателства, настоящия съдебен състав счита,че е налице системност в агресивното и противоправно поведение на ответника, което е провокирало траен основателен страх у молителката за живота и здравето й. Поради това, съдът счита, че споменатото домашно насилие, предмет на настоящото производство, са само единични случаи от системно такова, характеризиращо се с упоритост в противоправното поведение на ответника, накърняващо физическия и психически интегритет на молителката.

Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителката се наложат следните мерки за закрила: : задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката; забрана на ответника да доближава жилището на молителката, местоработата й и местата на социални контакти и отдих на молителката  по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца.

Съдът счита, че молбата за защита следва да бъде уважена за максимално поискания срок от 18 месеца.Основният проблем между страните, който е много съществен е проявена агресия от страна на ответника в резултат на  негативното му отношения към молителката,като макар и косвено се съдържат данни за употреба на алкохол и наркотични вещества.

Също така съдът счита, че с оглед интензитета на срещите между страните, характера на самата противоправна проява и твърденията на молителката, че тази проява не е инцидентна, определеният максимален срок ще бъде достатъчен за постигане целите на закона.

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в размер от 500 лв. Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид посегателство върху живота на пострадалата, осъществен чрез акта на домашно насилие.

            На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.., както и разноски на молителката С.Л.Е.  в размер на 300.00 лв.    

    Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

Налага мерки за  защита на С.Л.Е.  с ЕГН ********** с адрес *** срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на  лице, с което се намирала във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете  – И.Д.Д.,ЕГН **********  с адрес ***, КАТО:

Задължава И.Д.Д.,ЕГН **********  с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.Л.Е.  с ЕГН ********** с адрес ***  .

Забранява на И.Д.Д.,ЕГН **********  с адрес ***, да приближава жилището на С.Л.Е.  с ЕГН ********** с адрес ***, както месторабота и местата за социални контакти и отдих на С.Л.Е.  с ЕГН **********  , на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца.

          Налага на  И.Д.Д.,ЕГН **********   глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

  Осъжда  И.Д.Д.,ЕГН **********   да заплати държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА И.Д.Д.,ЕГН **********,да заплати на  С.Л.Е.  с ЕГН **********     сума в размер на 300.00 лева/триста лева/,представляваща разноски по делото.

 Решението подлежи на незабавно изпълнение.

  Да се издаде заповед за защита.

  Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

  Предупреждава  И.Д.Д.,ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

 Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: