№ 609
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208311 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „С.К.-К.К.“ ЕИК/БУЛСТАТ -/хххх/,
представлявано от К.С.К. ЕГН -********** срещу Наказателно
постановление /НП/ № 521157-F535510 от 30.06.2020 г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление
на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и
наказателното постановление, като същевременно твърди, че в стопанисвания
от него обект се предлагат единствено и само фризьорски услуги, но не и
продукти от подобен вид, посочени в АУАН и НП. В случая продуктът, за
1
който се сочи, че е бил заплатен без да бъде издадена фискална бележка,
представлява мостра, която се предоставя на клиентите безплатно.За същата
няма обявен ценоразпис, поради което тя не е включена в търговската дейност
на жалбоподателя. На следващо място жалбоподателят излага доводите си за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт,
доколкото в акта и наказателното постановление не са посочени точно и
изчерпателно законовите разпоредби, които са нарушени. Алтернативно се
застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна- Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
София в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на
НАП/, чрез своя процесуален представител моли издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№F535510 от 27.01.2020 г., съставен от Е. А. Я. на длъжност „старши
инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП е установено, че на 15.01.2020 г., в
15:00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, 41 от
ПР на ЗДДС - фризьорски салон, находящ се в /адрес/, стопанисван от ЕТ
„С.К.-К.К.“ ЕИК/БУЛСТАТ -/хххх/. При извършена контролна покупка на 1
бр. маска за коса на обща стойност 20.00 лв., заплатена в брой от А.В.Я. –
инспектор по приходите, като плащането е било прието от Ф.В.П. на
длъжност „фризьор“, за което не е издаден фискален бон от монтираното в
обекта фискално устройство модел „Tremol” ZM-KL с ИН на ФУ:ZK 043746 и
ИН на ФП 50157821 и потвърждение към приходната администрация №
3965116/03.10.2018 г. Плащането е било извършено преди легитимирането на
2
органите по приходите. В хода на проверката е отпечатан КЛЕН за дата
15.01.2020 г., от който било видно, че горепосочената продажба не е отразена
като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. Резултатите от
проверката били отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ №
0394878/15.01.2020 г., на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.
В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление
/НП/ № 521157-F535510 от 30.06.2020 г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху
добавена стойност /ЗДДС/.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Е. А. Я., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че при извършената на 15.01.2020 г.в 15.00 часа,
проверка в обекта, стопанисван от ЕТ –жалбоподател, при направена
контролна покупка от страна на проверяващите преди тяхната легитимация
на обща стойност 20,00 лв., за същата не е бил издаден фискален бон от
монтираното в обекта фискално устройство модел „Tremol” ZM-KL с ИН на
ФУ:ZK 043746 и ИН на ФП 50157821 и потвърждение към приходната
администрация № 3965116/03.10.2018 г. Сумата е била платена в брой от
инспектор по приходите в НАП и получена от Ф.В.П. на длъжност „фризьор”.
3
Ето защо съдът намира, че съставът на нарушението е осъществен от
обективна страна. Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС съдържа правната
квалификация на осъщественото нарушение. Съгласно цитираната разпоредба
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.)
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършеното от жалбоподателя административно нарушение- същият не е
изпълнил задължението си да регистрира и отчете извършената от него
доставка/продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Липсата на конкретизация с нормата на чл. 25 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ съдът намира, че не е съществено нарушение, водещо
до нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере какво точно
нарушение се твърди, че е извършил, респ. да организира защитата си срещу
него.
Санкционната норма на чл. 185 , ал.1 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013
г., в сила от 08.03.2013 г.) предвижда, че на лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица
и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя –
едноличен търговец, е наложена имуществена санкция в минимален размер от
500 лева, което отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното
нарушение.
Доколкото става въпрос за имуществена санкция, наложена на
едноличен търговец, чиято отговорност е обективна /безвиновна/, не следва
да се изследва въпросът за виновност на конкретно лице, както и за
субективната страна на деянието.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на акта за
4
установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.
42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното наказателно постановление, тези
на чл. 57 ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на АУАН, е описано
нарушението чрез съставомерните му признаци. В този смисъл е налице и
пълно описание на нарушението, за което на жалбоподателя е ангажирана
административно-наказателна отговорност и същото кореспондира с
описанието на нарушението, изложено в наказателното постановление.
Нарушението, за което е наложено административно наказание е формално
по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно
неизпълнение на задължение за направено плащане да се издаде фискална
касова бележка от инсталираното в обекта фискално устройство.
В съответствие с изискванията на ТР №1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за
прилагането чл.28 от ЗАНН като отчете характера и вида обществени
отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение. В
конкретния случай деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Поначало, обществената опасност на този вид формални нарушения е опредЕ.
от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на фискалната й дейност.
Липсват обстоятелства, от които може да се направи извод, че конкретното
административно нарушение, за което жалбоподателя е санкциониран, е с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Аргументи за липсата на вреди от
извършеното нарушение са неотносими към основанията за налагане на
санкцията поради формалния характер на нарушението.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство, както и за липсата на
доказателства за вмененото нарушение. Що се касае до наведените твърдения
за липсата на ценоразпис за продуктите, които се предлагат в обекта, както и
за предоставянето им безплатно на клиентите, то същите са неотносими,
доколкото по делото е безспорно установена извършената покупка на
конкретен продукт 1 бр. маска за коса на обща стойност 20.00 лв., която е
заплатена в брой и приета, за което не е издаден фискален бон от
5
монтираното в обекта фискално устройство.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Националната агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 521157-F535510
от 30.06.2020 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
София в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на
НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя ЕТ
„С.К.-К.К.“ ЕИК/БУЛСТАТ -/хххх/, представлявано от К.С.К. ЕГН -
********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
ОСЪЖДА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ЕТ „С.К.-К.К.“ ЕИК/БУЛСТАТ -
/хххх/, представлявано от К.С.К. ЕГН -**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
6
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ – ЦЕНТРАЛНО
УПРАВЛЕНИЕ сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7