Р Е Ш Е Н И Е
№ 3530
гр. Варна, 26.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3519 по описа на ВРС за 2018-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.3 ГПК на И.Л.Л., ЕГН**********, за признаване за установено в отношенията му
с Х. С.Л., ЕГН********** ***, че първата
от тях няма качеството на наследник по закон на Л. И. Л., ЕГН**********,
починал на 21.03.2005г.
Ищецът твърди, че
е син на Л. И. Л.,
починал на 21.03.2005г., а отв. Х. С.Л. е втора
съпруга на Л. И. Л., починал на 21.03.2005г. Твърди още, че с влязло в законна
сила през 1999г. решение от 13.07.1999г. по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, е била
обявена смъртта на Х. С.Л., поради изминали пет години от момента на безизвестното й изчезване. С влизане в сила на решението
твърди, че отв. Х. С.Л. е загубила качеството си на
наследник.
С решение от 23.12.2008г. по гр.д.
№2089/2008г. на ВРС е било отменено решение от 13.07.1999г. по гр.д.
№5709/1998г. на ВРС, на осн. чл.552 ГПК, но на осн. чл.45 СК и чл.95 СК (отм.)
ищецът твърди, че отменителното решение не води до
възстановяване на наследственото качество, което е изгубено. Въпреки това въз
основа на решението от 2008г. ответницата е вписана за наследник в регистрите
на О. В.. Това й качество ищецът моли да бъде установено за отпаднало
понастоящем.
Ответникът Х. С.Л.
не представя писмен отговор, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не взема
отношение по случая.
Ответникът
О. В. не представя
писмен отговор, в о.с.з. не се представлява, не взема отношение по случая.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор и се потвърждава от приетото удостоверение за
наследници от О. В., издадено на 05.09.2017г., че ищецът е наследник на Л. И. Л.,
ЕГН**********, починал на 21.03.2005г.
Няма спор и се потвърждава от
приобщения заверен препис от решение от 13.07.1999г. по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, влязло
в законна сила през 1999г., че с него е обявена на осн. чл.14 ЗЛС смъртта на Х.
С.Л., поради изминали пет години от деня на безизвестното
й изчезване.
Приложени
са запазените (след срока за унищожаване) части от това дело.
Въз
основа на това решение са издадени препис – извлечения от актове за смърт на Х.
С.Л., приложени по делото.
Няма спор и се потвърждава от
приобщения заверен препис от решение от 23.12.2008г. по гр.д. №2089/2008г. на ВРС, че с
него е отменено решението от 13.07.1999г. по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, на осн.
чл.552 ГПК.
Приложено
в цялост е гр.д. №2089/2008г. на ВРС.
Видно
от приобщеното удостоверение за наследници от О. В., издадено на 05.09.2017г.,
като наследници на Л. И. Л., ЕГН**********, починал на 21.03.2005г., са вписани
ищецът И.Л.Л. (син) и отв. Х.
С.Л. (съпруга втори брак).
Вписването е въз основа на приета
молба на Л. от 04.03.2008г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта:
Иск по чл.124, ал.3 ГПК за установяване пораждането, изменението или прекратяването
на сочените граждански отношения е допустим само в предвидените изрично случаи,
които налагат съдебна санкция. В случая се касае за отричане на наследствено
качество на физическо лице, вписано като наследник в регистрите на съответната
общинска администрация, поради което промяната не може да се извърши в
охранително производство, а в исково такова с участието на всички
заинтересовани лица. Ето защо настоящото производство е и законовият способ за
разглеждане на молбата, което го прави допустимо.
По тежестта в процеса:
Ищецът следва да докаже изцяло положителните твърдения, които имат за последица
твърдяното от него пораждане, изменение или прекратяване на сочените граждански
отношения – отпаднало качество на ответника на наследник спрямо общия наследодател,
на заявените основания.
По същество:
Процесуалното поведение на страните в общия исков процес има доказателствено по
действащия ГПК значение. В случая ответникът по никакъв начин не оспори
фактическите твърдения на ищеца, нито релевира взъражения
срещу правните му доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з., което по арг. от чл.175 ГПК и чл.238 ГПК презюмира
основателност на иска.
Горния извод се потвърждава и от
материалите по делото и приложимата към тях нормативна регламентация, по следните
причини: Както се посочи, няма спор, че ищецът
е син, а ответницата е втора съпруга, по отношение на Л. И. Л., починал на 21.03.2005г.
С влязло в законна сила през 1999г. решение от 13.07.1999г.
по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, е обявена смъртта на Хр. Л., поради изминали пет
години от деня на безизвестното й изчезване. С
влизане в сила на това решение съпругата наистина е загубила качеството си на
наследник на съпруга си, а бракът между тях е прекратен.
Впоследствие
с решение от 23.12.2008г. по гр.д. №2089/2008г. на ВРС е отменено решение от
13.07.1999г. по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, въз основа на данните, че съпругата
е жива, но през 1993г. е напуснала местоживеенето си и е преустановила
абсолютно всякаква връзка с близките си, до 2008г. Действително обаче, на
основание императивните разпоредби на чл.45 СК и чл.95 СК (отм.), предвидени в
интерес на правната сигурност и яснотата в гражданския оборот, отменителното решение не води до възстановяване на
наследственото качество, което е изгубено, тъй като е предвидено, че бракът не
се възстановява. Ето защо отв. Х. Л. няма и не е
имала качеството наследник на Л. Л., след решеието от
1999г. И след като е налице документален спор по този въпрос, същият следва да
бъде признат от съда, а искът за това – уважен.
От
горното следва, че няма правно основание за последващо вписване на съпругата
като наследник на общия наследодател, в изпълнение на решението по чл.552 ГПК от
2008г. И след като общината без основание е вписала именно това, то същото
следва да бъде коригирано като резултат от уважаване на иска.
По
разноските: Предвид
изхода по спора на ищеца се следват разноски от 550.00лв., разпределени поравно
и разделно между двамата ответници – защото отв. Л. е
поискала от общината вписването й за наследник (молба от 04.03.2008г.), а О. В.
– защото е уважила това искане.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между И.Л.Л., ЕГН**********, Х. С.Л., ЕГН********** ***, че отв. Х. С.Л., ЕГН**********, няма качеството на наследник по
закон на лицето Л. И. Л., ЕГН**********, починал на 21.03.2005г., на осн.
чл.124, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
Х. С.Л., ЕГН********** ***, да платят поравно и разделно,
на ищеца И.Л.Л., ЕГН**********, сумата общо 550.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………