РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Нова Загора, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100981 по описа за 2022 година
Производството е по чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от П. Т. С. ЕГН ********** с постоянен
адрес ****** против Българско национално радио с ЕИК *********, представлявано от
М.К.М – Генерален директор, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева неимуществени вреди, които са нанесени на ищеца от разгласяването на
позорни обстоятелства. На 07.04.2022 година ответникът чрез своето структурно звено –
БНР Бургас е разпространило в ефир неверни обстоятелства, а именно, че ищецът държал 50
обекта на обща стойност 819 000 лева, което впоследствие било и потвърдено в интернет
страницата им. Според него твърдението им „обектите на престъпното посегателство са
отнети в полза на държавата“ го уличава и в кражба, престъпление което не е извършил.
Разпространяването на неверните и позорни факти са наранили неговата чест и достойнство,
причинили са му адаптационно разстройство и са му нанесли неимуществени вреди, които
представляват необорима законова презумпция и не подлежат на доказване. Действително с
Присъда № 5 / 22.04.2021г. на Сливенския окръжен съд П. С. е бил признат за виновен за
държане на неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти по чл.278, ал.6 от
НК, която е била потвърдена с Решение № 64/ 29.10.2021г. на Апелативен съд Бургас и с
Решение № 20/ 25.02.2022г. на ВКС. На основание чл.278, ал.7 от НК съдът е постановил
отнемане в полза на държавата на археологически обекти на обща стойност 819 лева, а не на
стойност 819 000 лева.
Ищецът прилага към исковата молба писмени доказателства, описани в нея.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът Българско национално радио,
представлявано от Д.В.Д – изпълняващ функциите генерален директор на БНР от
18.09.2022г. до 21.09.2022г., задължен със заповед № 6-615/ 07.09.2022г. на М.М, представя
отговор на предявения срещу него иск, който счита за процесуално недопустим,
неоснователен и недоказан. Според него депозираният иск е процесуално недопустим,
защото не са изложени конкретни обстоятелства съгласно чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, на които
да се основава той.
Исковата молба също така е недоказана, защото не са доказани предпоставките за
1
реализиране на отговорност нито по ЗЗД, нито по ЗОДОВ. За да е налице непозволено
увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД, трябва да бъде осъществен сложния фактически състав – да
има действие или бездействие, вреда, пртивоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Вината се предполагала до доказване на противното и причинителят на увреждането може
да докаже, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. В конкретния случай в
тежест на ищеца е докаже причинна връзка, която е обединяващ елемент в състава на
непозволеното увреждане и не се предполага, а трябва да се докаже. Съгласно чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общината за вреди, държавата и общините
отговарят за вредите, които са причинили на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод на административната дейност. Субект на отговорността според
Конституцията е държавата, която отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
настъпили в резултат от увреждането с незаконен акт или действие на нейни органи или
длъжностни лица, тъй като те са действали не от свое име, а от името и за сметка на
държавата при осъществяване на държавни дейности и функции. Разпоредбата на чл.4 от
ЗОДОВ предвижда задължение за изплащане на обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице, тоест отговорността
е обективна, безвиновна. Предмет на доказване в конкретната хипотеза са наличието на три
комулативни предпоставки: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност; 2. Вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца
/имуществена или неимуществена/ и 3.причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Според ответника не може да
става въпрос и за непозволено увреждане по смисъла на ЗЗД, защото разпространената
информация е за потвърдено от ВКС решение на Апелативен съд Бургас, с което е доказана
вината на ищеща в наказателното производство. Не може да става въпрос за разгласяване на
неверни и/или клетвенически обстоятелства, защото изнесената информация преповтаря
официалното прессъобщение на Апелативен съд Бургас, публикувано на официалната им
интернет страница на 07.04.2022 година.
По отношение на основателността на иска ответникът смята, че трябва да се вземе
предвид съдебната практика относно разграничението на изнесената информация като факт
или мнение и доводите дадени в Решение № 85/ 23.03.2012г. по гр.д.№ 1486/ 2011г., ГК, IV
ГО на ВКС. Съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения, които могат да ангажират деликтна отговорност на
разпространилото ги лице, само ако са неверни и позорят адресата. По въпроса с
твърденията на ищеца за реализиране на състава на клеветата следва да се търси по реда на
наказателното производство и няма как да бъде ангажирана отговорността на БНР за
причинени неимуществени вреди, след като извършител на деянието може да бъде само
физическо лице.
Ответникът прави искания за присъждане на направените в исковото производство
разноски, а именно възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК. В последното по делото заседание е представен списък с разноските,
направени по делото.
В първото открито заседание ищецът прави искане за пояснение и допълнение на иска
на осн.чл.143, ал.2 от ГПК като уточнява правното основание и на осн. чл.214, ал.1 от ГПК
прави искане за изменение на иска, като променя основанието на исковата молба на чл.4,
ал.1 от ЗОДОВ вр.с чл.32 от Конституцията и вр.с чл.8, параграф 1 от Европейската
конвенция за правата на човека. В изпълнение на предоставения от съда срок той е
депозирал по делото писмена молба, с която иска да бъде допуснато и уважено искането за
изменение и уточнение на исковата си молба, като делото да бъде разгледано съобразно
нормата на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ. Не прави изменение на размера на своята претенция, но
тъй като не представлява същинско изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК, смята да
направи това на по-късен етап. В проведеното на 29.06.2023г. съдебно заседание ищецът
заявява, че желае да се разгледа иска му и ако съдът не приема правната квалификация по
ЗОДОВ, както го е предявил, моли да бъде разгледан по определената от съда правна
квалификация по чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД.
Отвенникът също е представил в предоставения му от съда срок отговор на изменената
искова молба и излага твърденията си, че изменението на искът е недопустимо, защото
липсват правни предпоставки за реализиране на отговорността на БНР по Закона за
2
отговорността на държавата и общините за вреди. Не са доказани предпоставките за
реализиране на фактическия състав за отговорността по специалния закон, както и от
приложените доказателства по делото липсват данни за незаконно обвинение за извършено
престъпление. Ответникът счита, че по-късното изменение на размера на иска е
процесуално недопустимо, защото вече е поискано изменение на неговото основание.
Едновременното изменение на основанието и на размера му биха довели напрактика до
предявяването на нов иск, което ще опорочи съдебното решение и ще доведе до неговото
обезсилване при обжалване пред въззивната инстанция.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 07.04.2022г. БНР Бургас публикувало на интернет страницата си статия със
заглавие „Потвърдиха присъдата на братя от Сливен държали нерегистрирани паметници на
културата“. Същата съдържала следната информация: „ВКС присъдата на двама братя от
Сливен, всеки от които държал нерегистрирани паметници на културата. Подсъдимите П. и
М. С.и са признати за виновни в това, че на 23.03.2018г. в жилища в гр.Нова Загора,
държали движими културни ценности от периодите Праистория, Античност, Средновековие
и Възраждане. П. държал – 100 архиеологически предмета на обща стойност 819 000 лв., а
брат му М. – 50 обекта на обща стойност 660 000 лева. На подсъдимите е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което е отложено за
изпитателен срок от 5 години и наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за всеки. Обектите,
предмет на престъпното посегателство, са отнети в полза на държавата.“ Статията е
публикувана в резултат на оповестена друга такава от същата дата на интернет страницата
на Апелативен съд Бургас, от пресцентъра на съда в страницата с новини. Там изнесената
информация била със заглавие „ВКС остави в сила решение на АС-Бургас по дело срещу
двама братя, държали незаконно артефакти“. Публикуваната новина била със следното
съдържание: „ВКС присъдата на двама братя от Сливен, всеки от които държал
нерегистрирани паметници на културата. Подсъдимите П. и М. С.и са признати за виновни в
това, че на 23.03.2018г. в жилища в гр.Нова Загора, държали движими културни ценности от
периодите Праистория, Античност, Средновековие и Възраждане. П. държал – 100
архиеологически предмета на обща стойност 819, 000 лв., а брат му М. – 50 обекта на обща
стойност 660, 000 лева. На подсъдимите е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 5 години и
наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за всеки. Обектите, предмет на престъпното
посегателство, са отнети в полза на държавата.“. По делото е представена Присъда № 5/
22.04.2021г. на Сливенския окръжен съд по НОХД № 601/ 2019г., с която П. С. е признат за
виновен в това, че на 23.03.2018г. в гр.Нова Загора, в жилище на адрес: ******, държал
повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното
наследство, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – този,
предвиден в Глава 6, Раздел 2 от ЗКН и в Раздел 2 и Раздел 3 от Наредба № Н-3/
03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими
културни ценности, издадена от Министъра на културата. Откритите археологически обекти
са подробно описани вътре и е посочено, че всички са на обща стойност 819 /осемстотин и
деветнадесет/ лева. На основание чл.278, ал.7 от НК предметът на престъплението по чл.278,
ал.6 от НК /подробно описан в присъдата/ е отнет в полза на държавата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По делото безспорно се установи, че на 07.04.2022г. БНР Бургас публикувало на
интернет страницата си статия със заглавие „Потвърдиха присъдата на братя от Сливен
държали нерегистрирани паметници на културата“. Същата съдържала следната
информация: „ВКС присъдата на двама братя от Сливен, всеки от които държал
нерегистрирани паметници на културата. Подсъдимите П. и М. С.и са признати за виновни в
това, че на 23.03.2018г. в жилища в гр.Нова Загора, държали движими културни ценности от
периодите Праистория, Античност, Средновековие и Възраждане. П. държал – 100
архиеологически предмета на обща стойност 819 000 лв., а брат му М. – 50 обекта на обща
стойност 660 000 лева.“ Статията е публикувана в резултат на оповестена друга такава от
същата дата на интернет страницата на Апелативен съд Бургас, от пресцентъра на съда в
страницата с новини. Ищецът претендира неимуществени вреди в размер на 5000 лева,
3
които са му нанесени от ответника в резултат на разгласените неверни обстоятелства. В
исковата молба и в съдебно заседание П. С. изрично посочва, че разпространението на
неверни и позорни факти от БНР Бургас, са наранили неговите чест и достойнство и са му
причинили адаптационно разстройство. Съгласно чл.45 от ЗЗД „Всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.“ и това е израз на общата повеля да не се вреди
другиму. Спазването на това задължение, което е насочено към всички правни субекти, е
скрепено и със санкция, която изисква да се поправят причинените вреди. Непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД представлява сложен фактически състав, състоящ се от пет
предпоставки, които трябва да са налице, за да се реализира деликтната отговорност: 1/
деяние – действие или бездействие, 2/ което е противоправно /неправомерно/, 3/ да има
причинна връзка между деянието и резултата, да е следствие от него, 4/ за да има
отговорност, трябва да има вина /без вина няма отговорност/, 5/ да има причинена вреда
/имуществена или неимуществена/. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД посочва, че
неимуществените вреди се определят от съда по справедливост, тъй като имуществените са
оценими и заплащането на паричната им стойност има за цел да поправи причинената вреда.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в телесни болки и страдания, в душевно
неспокойствие, тревожност, уронване на престижа и доброто име в обществото и др. и се
отличават от имуществените по това, че нямат точен паричен еквивалент. В конкретния
случай ищецът има тежестта да докаже, че в резултат от противоправно действие,
извършено виновно от ответника, му са причинени неимуществени вреди и то в такава
връзка, че ако не е било деянието, те нямало да настъпят. От събраните по делото
доказателства не може да бъде направен такъв извод, който да ангажира отворността на
ответника и да удовлетвори паричната претенция за неимущестевени вреди в размер на 5000
лева. Действително при публикуването на официалното съобщение на Апелативен съд
Бургас, БНР Бургас е допуснало изменение между цитираното и публикуваното съобщение
на интернет страницата си, изразяващо се в липса на запетая между „819“ и „000“ и между
„660“ и „000“. Но не се представиха доказателства, които по категоричен начин да доказват,
че това деяние е извършено противоправно и виновно. Също така не се доказаха от ищеца,
върху когото пада тежестта на доказване, причинените неимуществени вреди – в какво се
изразяват, колко време са продължили, с каква степен на интензивност са, до какво са
довели и какво са променили с настъпването си. Нито едно от събраните доказателства не
отговаря на тези въпроси и не подкрепя твърденията на ищеца, че са наранили неговите чест
и достойнство и че са му причинили адаптационно разстройство.
Разгледан по същество съдът намира предявения иск по чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.52
от ЗЗД за неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на направените разноски
в производството на основание чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлянето
изцяло на иска и представянето на списък с разноските ответникът има право да иска
заплащането им от ищеца. Той е поискал да му бъде изплатено юрисконсултско
възнаградение в размер на 360 /три и шестедесет/ лева, което е максималния размер
съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП. Съдът счита, че следва бъде уважено изцяло неговото искане,
предвид изхода на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******
ПРОТИВ БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО, ЕИК *********, с адрес: гр.София 1040,
бул.„Драган Цанков“, № 4, представлявано от М.К.М – Генерален директор ИСК ПО ЧЛ.45
ОТ ЗЗД ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.52 ОТ ЗЗД, с който да бъде осъден да заплати неимуществени
вреди от непозволено увреждане в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на
БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО, ЕИК *********, с адрес: гр.София 1040, бул.
„Драган Цанков“, № 4, представлявано от М.К.М – Генерален директор, направените по
делото разноски в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лв., представляващи
4
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването на
съобщението за изготвянето му пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5