РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. Пловдив, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300500813 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. М. против решение
№ 260076/21.11.2022г. по гр.д.№ 1210/2020г. на РС- гр.Асеновград, с което е отхвърлен
предявения от първоначалния ищец А. М., починал в хода на делото, на чието място е
конституиран жалбоподателят, иск за това „*******“ООД да бъдат осъдени да му заплатят
сумата от 13146 лева, частично от пълния претендиран размер от 73440 лева,
представляваща стойност на добит през 2020г. плод - 12240 кг. череши от имот 033011 по
картата на възстановената собственост за землището на с.К., ведно с обезщетение за забава в
размер от 155,56 лева за периода от 01.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба-
04.08.2020г., както и законната лихва върху главницата от 13146 лева до окончателното
изплащане на горепосочената сума. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че съдът е възприел погрешна
правна квалификация на иска по чл. 93 ЗС, вместо правилната по чл.30, ал.3 от ЗС.
Погрешно възприетата правна квалификация на иска довела и до това да бъде възприет
погрешния довод, с който да се отхвърли иска, а именно, че не се установява ищецът да е
предприел действия за събиране на плода.
От въззиваемата страна „*****“ООД оспорват въззивната жалба като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По първоинстанционото дело са предявени обективно съединени искове, за които в
обжалваното решение е възприета правна квалификация по чл.93 от ЗС и чл.86 от ЗЗД. В
исковата молба се твърди, че първоначалният ищец и баща на настоящия жалбоподател, А.
М., е закупил на публична продан ½ ид.ч. от правото на собственост върху ПИ № 033011, по
картата на възстановената собственост за землището на с. ********, с площ от 14,643 дка.
На 11.03.2020г. той бил въведен във владение от ЧСИ. При извършване на въвода станало
1
ясно, че в имота има около 305 броя овощни дръвчета- череши на възраст около 12 години.
На 17.06.2020г., когато А. М. посетил с. К., установил, че желязната врата на оградения с
висока мрежа черешов масив е заключена с катинар. На 27.06.2020г. при поредно посещение
разбрал, че всички череши от масива, включително тези в неговата градина, са обрани.
Твърди се, че тъй като всички череши били обрани от„*****“ООД, то това дружество се
обогатило неоснователно от цената на плода от дърветата в имота на ищеца.
В исковата молба по първоинстанционното дело не са изложени абсолютно никакви
твърдения за наличие на съсобственост между страните. Въобще липсва твърдение за това
кой е собственик на останалата ½ ид.ч. от имота.В тази връзка следва да се отбележи, че
представеното с исковата молба заверено копие от протокол за въвод във владение от
11.03.2020г. изрично е записано „Третото лице „********“ООД /съсобственик/- редовно
уведомен“. В подадения от това дружество отговор на исковата молба също не се съдържат
каквито и да било твърдения за наличие на съсобственост. Изрично е признато правото на
собственост на А. М. върху ½ ид.ч. от ПИ № 033011, но не е посочено, че собственик на
останалата ½ ид.ч. е ответното дружество- въззиваема страна в настоящето производство,
макар към отговора да са приложени заверени копия от нот.акт № 67/10.01.2014г. и нот.акт
№ 68/10.10.2014г., легитимиращи го като собственик на тази идеална част от имота.
Предвид липсата на твърдения за съсобственост между страните, при изготвянето на доклад
в първото по първоинстанционното дело публично съдебно заседание от съда е възприета
правна квалификация на първия и основен иск по чл.59 от ЗЗД. Тази правна квалификация
остава непроменена, независимо от това, че в решението като основание на иска е посочен
чл.93 от ЗС / това е изяснено в проведеното по настоящето дело публично съдебно заседание
на 26.04.2023г./.
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, „Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция
квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни
указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с
такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна
норма“. В случая възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация е в
съответствие с твърденията в исковата молба и не може да бъде възприета друга от
въззивната инстанция на база единствено на събраните доказателства. От обективна страна
обаче, изхождайки от горепосочените два нотариални акта, следва да се приеме, че е налице
съсобственост между страните, която обосновава приложимостта на разпоредбата по чл.30,
ал.3 от ЗС. При положение, че жалбоподателят- ищец разполага с иск по чл.30, ал.3 от ЗС,
предявяването и разглеждането на иска по чл.59 от ЗЗД се явява недопустимо. Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Съобразно с това правомощие на въззивната
инстанция, обжалваното решение ще следва да бъде обезсилено. Като се има предвид, че
още при подаване на исковата молба са били налице данни за наличието на съсобственост
между страните / тези данни се съдържат в протокола за въвод/, първоинстанционният съд е
следвало да остави исковата молба без движение с указание ищецът да уточни, дали имотът,
от който се твърди единствено ответникът да е реализирал ползи, е съсобствен или оспорва
правото му на собственост върху ½ ид.ч. от същия, като по този начин се определи
правилната правна квалификация на иска. Ето защо, делото ще следва да се върне на РС-
гр.Асеновград за ново разглеждане от друг състав на съда, с указание исковата молба да
бъде оставена без движение. Съдебните разноски ще следва да бъдат присъдени, съобразно с
крайния изход на спора по делото, поради което с настоящето решение разноски не следва
да бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОБЕЗСИЛВА решение № 260076/21.11.2022г. по гр.д.№ 1210/2020г. на РС-
гр.Асеновград, с което е отхвърлен предявения от първоначалния ищец А. Л. М., починал в
хода на делото, на чието място е конституиран жалбоподателят Д. А. М., иск за това
„******“ООД да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 13146 лева, частично от пълния
претендиран размер от 73440 лева, представляваща стойност на добит през 2020г. плод -
12240 кг. череши от имот 033011 по картата на възстановената собственост за землището на
с.К., ведно с обезщетение за забава в размер от 155,56 лева за периода от 01.07.2020г. до
датата на подаване на исковата молба- 04.08.2020г., както и законната лихва върху
главницата от 13146 лева до окончателното изплащане на горепосочената сума.
ВРЪЩА делото на РС- гр.Асеновград за ново разглеждане от друг състав на съда, с
указание исковата молба да бъде оставена без движение за уточняване от ищеца дали
имотът, от който се твърди единствено ответникът да е реализирал ползи, е съсобствен или
оспорва правото му на собственост върху ½ ид.ч. от същия.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3