№ 857
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503536 по описа за 2020 година
С решение № 2993 от 12.05.2020 г. по гр. д. № 13426/2017 г., СГС, І-1 с-
в, осъжда "Проект Контрол" ООД, да заплати на П. А. Н. на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ сумата 300 000 лв., представляваща неизплатена
вноска с падеж 31.12.2012 г. от продажна цена, дължима по договор от
14.05.2012 г. за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на "Енерджи
Груп - БГ" ЕООД, ведно със законната лихва от 19.10.2017 г. до изплащането
на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 91 419, 49 лв.,
представляваща лихви за забава върху главното вземане за периода
20.10.2014 г. - 19.10.2017 г., като отхвърля иска с правно основание чл. 86, ал.
1, изр. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 91 507 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника "Проект
Контрол" ООД. Изтъква се, че съдът неправилно е счел, че е налице
извънсъдебно признание. Подчертава, че с плащането на сумата от 45 000 лв.,
не е признал изпълнение на задължение на ищцовата страна по чл. 2, ал. 1, т. 2
от договора, както и че частичното плащане не е признание на иска. Сочи, че
още с писмения отговор е възразил, че плащането само на част от вноската е
поради непредставяне от страна на ищеца на всички документи, посочени в т.
1
3.9 от писмо-намерение от 9.12.2011 г. и Протокол № 1 към него, както и
поради липсата на безусловно доказване на правната, техническа и
административна възможност към датата на подписване на договора за
изграждане и въвеждане в експлоатация на МВЕЦ „Водев чарк 1“ и МВЕЦ
„Водев чарк 2“. Твърди, че от представено Удостоверение № 901 от 5.01.2018
г. на Кмета на Община Велинград е видно, че към датата на сключване на
договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.05.2012 г. няма
одобрени строителни книжа и не е издавано разрешително за строеж на обект
ВЕЦ „Водев чарк 1“, а разрешение е имало само за един обект МВЕЦ „Водев
чарк“ и възможност за друг обект не е съществувала. Сочи, че гласните
доказателства не могат да опровергаят съдържанието на соченото
удостоверение от кмета. Твърди още, че първата СТЕ е установила, че към
датата на договора не е било възможно изграждане на нито една от двете
ВЕЦ, а от заключението и на двете СТЕ (основна и допълнителна) се
установява, че е провеждана допълнителна процедура по чл. 154 ЗУТ, и
практически възможността за изграждане на МВЕЦ „Водев чарк 2“ е била
налице едва след 27.04.2015 г. Поддържа, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по чл. 2, ал. 2 от договора и към днешна дата. Оспорва и
претенцията за лихви. Моли решението да се отмени в осъдителната му част
и да се присъдят разноски.
Ответникът П. А. Н. оспорва жалбата. Твърди, че след като има
частично плащане от страна на дружеството по една от вноските, то то е
признало наличието на изпълнени условия по чл. 2, ал. 2 от договора, тъй
като те са общо установени за всички вноски. Намира, че жалбоподателят е
действал неправомерно в хода на развилия се пред СГС процес, като не е
представил в цялост намиращите се при него документи, което се е отразило
на крайния извод в експертните заключения по делото. Подчертава, че от
договор от 2.08.2002 г. за възмездно право на ползване, сключен с ОС
Велинград и допълнително споразумение от 16.03.2003 г. се установява
именно възможността за изграждането на микровецовете по протежението на
водопровода. Подчертава, че договорът е използван от самия жалбоподател,
тъй като е описан, в представено от него разрешение за строеж от 31.12.2003
г., но в хода на процеса дружеството е отказало да го представи на СТЕ.
Изрично изтъква, че страните не са договаряли да се предадат одобрени
строителни книжа или разрешение за строеж на МВЕЦ „Водев чарк 1“, а са
2
целели с договора за продажба на дялове да се даде възможност за
изграждане на минивецове (но не и че това вече е разрешено по надлежен
ред). Намира, че ответникът, със закупуването на дружествените дялове, е
получил правото да разположи микровецове на терена, тъй като дружеството
е получило това право по силата на договор с Община Велинград. Намира, че
лихвата е изчислена надлежно. Моли да се потвърди решението и да се
присъдят разноски.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Ищецът П. А. Н. твърди, че бил съдружник и представител на
„Нордимекс“ ООД, като последното на 09.12.2011 г. сключило с ответника
„Проект Контрол“ ООД предварителен договор за продажба (писмо за
намерение) на 100% от дяловете на "Енерджи Груп БГ" ЕООД. Последното
разполагало с права за реализация на проект за изграждане на две водни
електроцентрали. Договорено било ищецът да придобие дяловоте, след което
да ги прехвърли на купувача „Проект Контрол“ ООД. На 15.03.2012 г. Н.
закупил дяловоте на дружеството с договор с нотариална заверка, а на
14.05.2012 г. бил сключен окончатления договор, за обща продажна цена от
600 000 лв., от която платена вече в полза на Н. сума от 50 000 лв. била
приспадната, а в деня на договора била преведена и вноска от 100 000 лв. В
срок до 31.05.2012 г. и след изпълнение на условията по чл. 2, ал. 2 от
договора купувачът-ответник следвало да заплати още 145 000 лв., но от тази
сума била преведена само част - 45 000 лв. В срок до 31.12.2012 г. купувачът
дължал плащане още и на 300 000 лв.- трета вноска по договора. Правото да
получи същата ищецът аргументира с тезата си, че е изпълнил надлежно
условията на т. 3.4 и т. 3.5 от писмото за намерение, тъй като е предал на
ответника необходимата документация по изграждането на проекта за МВЕЦ
"Водев чарк-1" и МВЕЦ "Водев чарк-2", именно въз основа на която
последният предприел действия по реализация. Изтъква се, че промяната в
инвестиционното намерение относно мястото на единия агрегат (с оглед
увеличаване производителността на ВЕЦ) е по инициатива на ответника,
3
поради което ищецът не носи отговорност в тази връзка. Тъй като сумата от
300 000 лв. не била платена, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да
му я заплати, ведно с лихва за периода от последните три години преди
исковата молба, а именно - 20.10.2014 г. до 19.10.2017 г. в размер на 91 507
лв. Претендира законна лихва от датата на исковат молба и разноски.
Ответникът „Проект контрол“ ООД не оспорва, че страните са
обвързани от договор, и че вече е платил сумата от 220 000 лв., но твърди, че
не е спазено условието на чл. 2, ал. 2 от договора, а именно - ищецът да
представи всички документи, доказващи безусловно правната, техническа и
административна възможност за изграждане и въвеждане в експлоатация на
обекта, отразено в писмото за намерение. Твърди, че доплащането на цена е
обусловена от сбъдване на условието, че ищецът Н., ще представи към
момента на подписване на договора (12.04.2012 г.), на документи, посочени в
писмо намерение от 9.12.2011 г. и протокол № 1 от 20.02.2012 г., което обаче
не било сторено. Сочи, че проекта бил неизпълним и след това, като
подчертава, че втори ВЕЦ не можело да бъде изграден изобщо. Евентуално
претендира в условията на чл. 90 ЗЗД съдът да постанови едновременност на
престациите, а именно - ищеца да изпълни посоченото задължение, а
ответникът - да заплати цената по договора. Въвежда възражение за
прихващане с насрещните му вземания в общ размер на 296 000лв., от които
220 000 лв. платени по договора за прехвърляне на дялове от търговско
дружество и 76 000 лв. неустойка за неизпълнение на задълженията на
продавача по чл. 3, ал. 2 от договора. Претнедира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че „Проект Контрол“ ООД възнамерявал да закупи дялове
на „Енерджи Груп БГ“ ЕООД, собственост (100 %) на „Нордимекс“ ООД. В
тази връзка на 9.12.2011 г. е съставено писмо за намерение, подписано от
трите дружества, в което е посочено, че до 20.02.2012 г. такъв договор за
покупко-продажба ще се сключи, като до тогава „Енерджи Груп БГ“ ЕООД
следва да изпълни следните условия: представяне на пълна техническа,
правна и административна документация (с подробен опис), относно
актуалния статут на проекта (МВЕЦ „Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“),
4
доказващи правната и техническа възможност за реализацията му (3.4) и
представяне на актуални, действащи и презаверени към датата на сключване
на договора за продажба на всички необходими документи, становища и
разрешителни за пълна и окончателна реализация на централите (чл. 3.5).
Уговорено е, че купувачът може да се откаже от договора, ако условията не
се изпълнят. В писмото е посочено, че предвид факта, че съществува
издадено разрешение за строеж, купувачът може да започне веднага
осъществяване на строителство, а продавачът се задължава да съдейства за
удължаване на договора за ползването на централите и сключване на договор
за присъединяване на обекта към електропреносната мрежа – чл. 3.9. т. 1 и 2
от писмото.
Междувременно на 15.03.2012 г. „Нордимекс“ ЕООД продало на П. А.
Н. 100 дружествени дяла от „Енерджи Груп БГ“ ЕООД.
На 14.05.2012 г. между П.Н. (продавач) и „Проект контрол“ ООД
(купувач) е сключен договор за продажба на собствените на Н. 100 %
дружествени дялове при цена от 600 000 лв., като 55 000 лв. са платени
предварително, 100 000 лв. към датата на подписване, а сумата 145 000 лв. е
следвало да бъде платена в срок до 31.05.2012 г. и след изпълнение на
условията на чл. 2, ал. 2 от договора. Договорено е остатъка от 300 000 лв. да
бъде платена в срок до 31.12.2012 г., отново при изпълнение на условията на
чл. 2, ал. 2 от договора. Сочената клауза (л. 12) гласи, че остатъкът от цената
ще бъде заплатен при предварително изпълнение на всички условия и
представяне на всички документи, описани в писмото за намерение и
протокол № 1 към него, доказващи безусловно правната, техническа и
административна възможност към днешна дата за изграждане и въвеждане в
експлоатация на двете централи.
В преамбюла на договора е посочено изрично, че продавачът Н. е
декларирал, че е титуляр на възмездно право на ползване относно изграждане
и експлоатация на двете водни централи, като заявява, че в сроковете по
договора, ще представи в цялост всички документи, доказващи правната,
техническа и административна възможност за изграждането и въвеждането
в експлоатация на същите.
В първото по делото заседание е прието за безспорно, че дружеството е
платило до сега обща сума от 220 000 лв., в това число предварителната
5
вноска, първата и част от втората (45 000 лв.) вноска.
По делото е приета основна СТЕ (л. 278), която е изяснила, че двете
ВЕЦ са на различни надморски височини и съставляват отделни строежи.
Това налага извода, че за реализацията и въвеждането в режим на ползване на
всеки от обектите се изисква наличие на съответна административно-правна
документация и съответно одобрена строително-техническа документация
(инвестиционни проекти, разрешения и др.). Установено е, че за МВЕЦ
„Водев чарк“ 1 липсва одобрена строително-техническа документация,
строително разрешение, няма яснота на каква площадка ще се изгражда и чия
собственост е тя, като това е установено към 2012 г., така и понастоящем.
Според вещото лице такава ВЕЦ не може да се реализира и сега. Не така
стоят нещата за МВЕЦ „Водев чарк“ 2, която е построена и може да бъде
въведена в експлоатация. Уточнено е, че са изпълнени определени промени,
за които обаче са представяни съответните строителни разрешения,
инвестиционни проекти, разрешения за водовземане (касаещо и двете ВЕЦ) и
пр. В заключителната част на СТЕ е обобщено, че към 14.05.2012 г. на база на
представените от ищеца на ответника документи не е съществувала
техническа възможност да бъдат изградени нито едната от двете МВЕЦ. Към
днешна дата са налични строителни и административни документи, според
които само МВЕЦ 2 може да се изгради, като такава в действителност
съществува. Подчертано е, че след 14.05.2012 г. са извършвани съществени
промени в предадената от ищеца техническа, строителна и административна
документация, като тези промени са били наложителни и без тях
техническата реализация на МВЕЦ 2 е била невъзможна. След извършване на
оглед на място от вещото лице е даден извод, че технически не е осъществимо
на одобрената строителна площадка (сграда) в имот № 206003, м. Лепеница,
Велинград, със ЗП 98 кв.м. да се изградят и въведат в експлоатация две
МВЕЦ, а поместването им в една сграда не съответства на инвестиционния
проект.
В допълнителната СТЕ е посочено, че наличието на инвестиционен
проект е абсолютно задължително условие за реализирането на строителната
идея, тъй като същият съставлява набор от документи, без които
изграждането е невъзможно. Инвестиционните проекти се съгласуват и
одобряват в съответната община, а съгласувания и оценен за съответствие със
съществените изисквания към строежите проект е основание за издаване на
6
разрешение за строеж, след което по правило са допустими само
несъществени отклонения. Вещото лице е установил, че проектната
документация за МВЕЦ 2 съдържа грешки и непълноти, а така също в хода на
строителството са се състояли съществени промени и допълвания. Такава
промяна е свързана с по-малката застроена площ на сградата от
предвиденото, както и с вида на покривната конструкция (предвидена
стоманобетонна, изпълнена метална - налице към 31.07.2012 г.), а
допълването е относно реализиране на тръбно отклонение от водопровода
към турбината, съставляващо отстраняване на непълноти в първоначалния
проект (осъществено на 27.04.2015 г.), едва след това е била налице правна,
техническа и административна възможност за изграждане и въвеждане в
експлоатация на МВЕЦ 2. Посочено е, че грешката в проектната
документация на МВЕЦ 2 е свързана с показване на тръбното отклонение в
източната част на сградата, а на място напорния водопровод и това тръбно
отклонение се намират от западната част (което на свой ред изисква ново
екзекутивно заснемане и приемане). Посочено е, че за изграждане на МВЕЦ 1
не е изготвен инвестиционен проект, съответно липсва проектна
документация, строително разрешение и пр., а строителството не е започнало.
Според вещото лице е налице улеснение за този процес на изграждане, тъй
като двете ВЕЦ са еднакви, но различия ще се наложат поради теренните
условия, взаимното им разположение, както и разположението на МВЕЦ 1
спрямо водоизточника - напорния водопровод „Водев чарк“. В
заключителната част е формиран извод, че към 31.07.2012 г. не е налице
правна техническа и административна възможност за изграждане и
въвеждане в експлоатация на МВЕЦ 2, като тази възможност е налице към
27.04.2015 г. с допълнителния проект за тръбно отклонение от напорния
водопровод към турбината на МВЕЦ 2. Даден е и отговор, че ако „Проект
контрол“ ООД е бил предприел всички предвидени законови действия за
реализиране на инвестиционни намерения в строителството, е могло да се
постигне наличие на правна, техническа и административна възможност за
изграждане на МВЕЦ 1.
Във връзка с оплакването на ищеца, че той е предал на „Проект
контрол“ ООД цялата документация, която счита, че отразява изпълнение на
задължението му спрямо ответника, последният е бил задължен по реда на чл.
190 ГПК да представи по делото тези книжа. Вещото лице е изготвило
7
заключението си след депозиране на такива, но ищецът счита, че
документацията е непълна.
По делото е представено писмо № 94-00/158 от 6.02.2019 г. на Кмета на
Община Велинград, издадено по искане на ищеца. В писмото е посочено, че
се представя цялата налична в общината документация, свързана с
електроцентралите. Приложено е разрешение за строеж от 2003 г., с
изменение от 31.07.2012 г. и 27.04.2015 г., както и други книжа по ЗУТ.
Отразено е, че одобрените строителни книжа са за преустройство на
съществуваща сграда в МВЕЦ „Водев чарк“ 2, но няма одобрени строителни
книжа и не е издавано разрешение за строеж на обект МВЕЦ „Водев чарк“ 1.
Разпитан е св. П. Н. Ф., управител на „Енерджи Груп“ ООД от 2010 г.
до 2102 г. Твърди, че той е закупил цялата документация за каскадата,
включваща двете ВЕЦ. Тя съдържала договор с общината за целия проект,
разрешително за строеж, всички разрешителни от Басейнова дирекция, от
МОСВ, от ХЕИ, архитектурния строителен проект. Според него договорът с
общината бил перфектен.
Св. Я. Н. П., управител на „Евровоткомерс“, фирмата концесионер на
ВИК, разказва, че по-ниската минивец, била ВЕЦ 2, а имало решение и за
ВЕЦ 1, но само като техническа готовност. Проблем била само връзката на
ВЕЦ-овете с електропреносната мрежа, която трябвал да мине по подземно
трасе. За ВЕЦ 2 имали абсолютно цялата проектна документация, но нямало
трасе, което да свързва двете централи. Всичко вървяло паралелно, докато се
стигнало до това подземно трасе и трябвало да се изградят т.нар. ПУП-ове.
Този ПУП бил изготвен до сключване на сделката с г-н Н.. Цялата
документация била предадена на Н. през 2009 г., но в общината би трябвало
да има архив и всичко да се пази.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция няма спор, че ищецът Н. сключил с
ответното дружество договор за прехвърляне на дружествени дялове от
юридическо лице, за което не се спори, че е разполагало с права за
изграждане и експлоатация на двете процесни малки водни електро централи.
Дружеството-ответник е целяло да придобие посочените дружествени дялове
за да се възползва от възможността да изгради и експлоатира функциониращи
8
надлежно централи, като черпи от това права за себе си. Договорът е сключен
при ясно посочени в него условия (отразени както там, така и в писмото
намерение, към което договорът препраща). Същите са свързани с изискване
продавачът да удостовери валидността на проекта и правната и техническата
възможност за неговата реализация. За тази цел е следвало в уговорен между
страните срок продавачът (ищец) да представи пълна техническа, правна и
административна документация, относно актуалния статут на проекта,
доказващ правната и техническата възможност за реализацията му (чл. 3.4 от
писмото), както и за изграждането на централите и тяхната експлоатация. При
тълкуване по реда на чл. 9 ЗЗД на всички клаузи (договор, в това число
преамбюла на същия, писмо за намерение), които обвързват страните,
настоящият състав приема, че действително за продавача на дялове не е било
налице задължение нито да прехвърля собственост върху построени
централи, нито да изгражда същите. Безусловно обаче той е поел ангажимент
да осигури крайната възможност те да бъдат реализирани като проект. За да
може тази реализация да се осъществи, в тежест на продавача на дяловете е
било да гарантира в технически и административен план наличието на всички
книжа, проекти, разрешителни и пр., от които зависи започването,
изпълнението и крайното завършване на двата обекта при обичайното и
типично развитие на подобни проект. С други думи - ищецът Н. е бил длъжен
да предостави на ответното дружества всички инвестиционни проекти,
разрешителни за строеж, водоползване, обслужване (в това число и чрез
електрозахранване) за двете централи. Неоснователно е оплакването му във
въззивната жалба, че не е бил длъжен да представя документи и
разрешителни (в това число и за двете ВЕЦ) – обратно, в писмото за
намерение е изрично посочено, че следва да представи именно
документацията, при това заверена (вкл. становища, разрешителни за строеж,
за водоподаване, за водовземане и т.н). Не може да се приеме, че с договора е
прехвърлена само абстрактната и съществуващата в широк план възможност
в терена да съществуват две ВЕЦ, без конкретно предоставяне на технически
проекти за същите, съобразени и проконтролирани от съответните органи. Не
може да се счете още, че в тежест на купувача е останало изцяло
задължението да предприема самостоятелно действия по подготовката за
изграждане на обектите със свои усилия и средства. И двата обвързващи
контракта (писмо и договор) страните са предвиждали да се удостовери
9
възможност за експлоатация на обектите, а такава е можело да бъде доказана
само след преминаване през всички предходни и подготвителни етапи,
характерни за изграждането на всеки обект – проекти, одобрения, разрешения
и пр. За всички тези поетапни стъпки са били необходими съответни
документи, които по вложения смисъл в съглашенията, ищецът Н. се е
ангажирал да осигури. В този смисъл извода на вещото лице в
допълнителната СТЕ, че реализирането на едната от ВЕЦ е можело да бъде
сторено и от самото ответно дружество е ирелевантен, тъй като такова
задължение за него не е възникнало по договор. Ако страните са целели
такова поведение (самостоятелно изпълнение на проектите от „Проект
контрол“ ООД), то посочените подробно по-горе клаузи, съдържащи условия
за предоставяне на книжа, са щели да бъдат изключени от техните уговорки.
Очевидно купувачът е закупил дружествените дялове, като е имал
специфичното изискване тази негова инвестиция да бъде гарантирана от
продавача, чрез представяне от последния на технически и административни
книжа, „доказващи безусловно“ (както е посочени и в самия договор), че в
обекта може да се изградят и експлоатират не само една, а две ВЕЦ. При
спазване на принципа на свобода на договаряне купувачът е гарантирал
правата си, като е изискал изпълнение на посочените условия, като
обезпечение на собствените си интереси, и именно при изпълнение на същите,
той се е съгласил да заплати цената (при това на вноски) за дяловете на
дружеството.
Във връзка с казаното по-горе е необходимо да се посочи, че плащането
на част от уговорената цена не следва да се възприема като извънсъдебно
признание за изпълнение в цялост на задължението на ищеца. В съдебната
практика (напр. решение № 161 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1934/2014 г., Т. К., І
Т. О. на ВКС) се приема, че частичното плащане само по себе си не презумира
признание на вземането. Извод, че е налице признание на вземането от
длъжника, би следвало да се обосновава с оглед на съдържанието на
отправеното волеизявление и поведението на длъжника за всеки конкретен
случай. В настоящия спор следва (с оглед конкретиката на договорките между
страните и развитието на отношенията им) да се приеме, че плащанията по
договора са били процедирани от ответника в желанието му договорната
връзка да се съхрани и в потвърждение на сериозното негово намерение да
експлоатира процесните централи. В никакъв случай обаче не може, предвид
10
останалите доказателства по делото, да се приеме, че дружеството е признало
изпълнението от страна на ищеца, досежно представянето на всички посочени
в писмото и договора документи. Установява се, че в процеса на изграждане
на проекта за централите поетапно са били въвеждани промени, което обаче
не е освободило ищеца от задължение да изпълни точно ангажиментите си по
документацията. Вярно е, че началната възможност за реализиране на проект
с каскадни водни централи е била налице още през 2003 г., но конкретното им
осъществяване е следвало да бъде съобразено с множество други технически
изисквания – наличие на връзка с основния водопровод, връзка с
електрозахранващата система и пр. За да се установи правната, техническа и
административна възможност за осъществяване и на двете ВЕЦ безспорно
ищецът е бил задължената страна, която да удостовери наличието на
съответната документация, доказваща по надлежния ред реалната и призната
от съответните институции възможност проектът да бъде реализиран до
неговия краен етап и годен за експлоатация. Правната, техническа и
административна възможност може да бъде доказана само със съответните
документи (показанията на св. Ф. сочат, че такива са били налични за част от
проекта). За реалното наличие на същите, настоящият състав приема
следното:
Ищецът се е домогва да установи, че всички необходими книжа той е
подготвил и предал на ответното дружество, което в процеса е било
задължено по реда на чл. 190 ГПК да ги представи. Както правилно е
разпределена доказателствената тежест – именно ищецът Н. е следвало да
установи, че е изготвил и предал на купувача точно тези документи, които
установяват, че проектът на двете ВЕЦ е реално изпълним и годен да бъде
експлоатиран. За да се освободи от това си задължение той е следвало да
удостовери в процеса, че е предал всички документи на ответника, но това не
е било сторено – липсват протоколи за предаване на такава документация
(със съответен опис, както е посочено и в т. 3.4. от писмото). Не може спрямо
ответника да се приложи санкцията на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК, тъй като
по делото не е доказано несъмнено, че дружеството държи такива
доказателства. Обратно – своята защитна версия ответникът изгражда именно
върху тезата, че такива книжа не само не се намират у него, но и не са били
налични. По тази причина той е представил това, което се е намирало при
него като писмени доказателства, и въз основа на тях вещото лице е
11
изградило заключенията по делото. Ищецът е можел да проведе доказване
като се снабди с книжа от всички общински, технически, административни и
пр. служби, където по разпореждане на закона са се съдържали оригинали
или преписи на съответните разрешителни, инвестиционни проекти,
строителни книжа и пр., но той не е сторил това. Самият свидетел на ищеца –
П., е пояснил, че копия от всичката документация е била предадена на
общината. От кмета на община Велинград е представено удостоверително
писмо, в което е посочено, че в общината се съдържат документи само за
изгражданата ВЕЦ 2, но няма такива за ВЕЦ 1. Това обстоятелство само
оборва тезата на ищеца и доказва тази на ответното дружество, че Н. не е
изпълнил задължението си да представи необходимите документи, становища
и разрешителни, които да докажат безусловно правата, техническа и
административна възможност за изграждане на две ВЕЦ. Следва да се държи
сметка и за становището на вещото лице, което след оглед на място е
установило, че в посочения терен не могат да бъдат съвместно изградени
двете ВЕЦ, за тяхната реализация се изисква наличие на съответна
самостоятелна административно-правна документация и съответно одобрена
строително-техническа документация (инвестиционни проекти, разрешения и
др.), като за МВЕЦ „Водев чарк“ 1 липсва такава, както към 2012 г., така и
понастоящем, което поставя под въпрос възможността за реализиране на
такава въобще и за в бъдеще. Изпълнението на другата ВЕЦ на свой ред също
е било съпроводено от необходими (според експерта задължителни) промени,
свързани с подготовка на нови разрешителни, екзекутиви и пр., което е
станало извън договорните срокове едва към 2015 г.
Ето защо с оглед така установената и възприета от въззивния съд
фактическа обстановка се налага изводът, че ответникът е заплащал вноските
по договора не защото е признал изпълнението изцяло на задължението на
ищеца да докаже възможността за изграждане на двете ВЕЦ, а защото в
процеса на тяхното изграждане са били правени промени и се е достигнало до
изграждане, но само на част от проекта, а именно – МВЕЦ 2. В този смисъл
плащането е частично, с оглед частичното изпълнение на задължението от
страна на продавача на дружествените дялове. Ответникът се е възползвал от
възможността да не заплаща остатъка от цената (чл. 3, ал. 1), поради
неизпълнение в срок и изцяло на задължението на продавача. Но дружеството
(с целта да се съхрани договорната връзка) не е предприел разваляне на
12
договора (предвидено в същия текст), очевидно поради факта, че има интерес
и от частичното му изпълнение. В този смисъл то е приел изпълнението да
бъде и забавено (напр. тръбното отклонение, без което не е можел да
функционира наличния обект ВЕЦ 2 е било реализирано през 2015 г. и чак
тогава е била налице възможност за правна и техническа експлоатация на
обекта. Всички тези изводи обаче сочат, че неизправна страна в договорните
отношения се явява продавача, поради което за същият не е налице
възможност да претендира остатъка от продажната цена.
С оглед казаното, решението, постановено в обратния смисъл следва да
се отмени, като исковите претенции се отхвърли. Възраженията за
прихващане не следва да се разглеждат, а поради акцесорния характер на
вземането за лихви по чл. 86 ЗЗД, то не може да бъде уважено.
При този изход на спора, разноски се дължат само на ответника по иска
и за двете инстанции, съответно 10 000 лв. (неоспорен като размер пред първа
инстанция) и 15 358,39 лв. (за въззивна инстанция, включващи редуциран
адвокатски хонорар, с оглед възражението за прекомерност).
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2993 от 12.05.2020 г. по гр. д. № 13426/2017 г.,
СГС, І-1 с-в, в частта, в която се осъжда "Проект Контрол" ООД, да заплати
на П. А. Н. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ сумата 300 000
лв., представляваща неизплатена вноска с падеж 31.12.2012 г. от продажна
цена, дължима по договор от 14.05.2012 г. за прехвърляне на дружествени
дялове от капитала на "Енерджи Груп - БГ" ЕООД, ведно със законната лихва
от 19.10.2017 г. до изплащането на сумата, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 91 419, 49 лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане
за периода 20.10.2014 г. - 19.10.2017 г., както и в частта, в която „Проект
Контрол“ ООД е осъдено да заплати разноски в полза на П. А. Н. в размер на
16 256,66 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. А. Н. предявени срещу „Проект Контрол“
ООД с основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ за сумата от 300 000
лв., представляваща неизплатена вноска с падеж 31.12.2012 г. от продажна
цена, дължима по договор от 14.05.2012 г. за прехвърляне на дружествени
13
дялове от капитала на "Енерджи Груп - БГ" ЕООД и с основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 91 419, 49 лв., представляваща лихви за забава върху главното
вземане за периода 20.10.2014 г. - 19.10.2017 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. А. Н., ЕГН **********, да заплати на „Проект Контрол“
ООД, ЕИК *********, разноски за двете инстанции в общ размер от
25 358,39 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14