Р Е Ш Е Н И Е
№ 147 /1.3.2022г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на трети февруари, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка
Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ
|
|
|
по адм. дело № 995 по описа на съда за 2021 г. |
||
|
|
||
|
|
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с
чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/,
във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/
и е образувано по жалбата на А.Д.С. *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/04/1/0/02413/4/01/04/02 от 02.08.2021 г., издаден от Зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с който е определено за възстановяване публично държавно
вземане в размер на 395 560,77 лева.
В жалбата се твърди, че актът за установяване
на публично държавно вземане в оспорената му част е неправилен и
незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон.
Моли се да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се направените по
делото разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя се
явява адв. В. и адв. Т., които по изложени
съображения молят съда да уважи подадената жалба като основателна и отмени издадения
административен акт. Претендират направените по делото разноски, съгласно
списък на разноските. Допълнителни аргументи излагат в писмена защита.
Ответникът по жалбата – Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр. София се представлява в съдебно заседание от
юрк. Л., който оспорва жалбата. Счита, че оспорения АУПДВ е постановен от
компетентен орган при спазване на формата му, без да са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Административен съд - Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
От фактическа страна е установено
следното:
Производството е образувано във връзка
с изпълнението на влязло в сила съдебно решение № 5051/20.04.2021 г. на ВАС по
адм. д. 1048/20 г., било отменено издадено РФК №
13/04/1/0/02413/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/234 от 07.03.2019г. на
изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която е определен размера на
наложената финансова корекция- 180 713,80 лв. за
установено неспазване на задължения по Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции
в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции
в материални активи" от Програма за развитие на селските райони 2014-2020
г. В останалата част, жалбата е отхвърлена.
В тази връзка, с писмо изх. № 01-6500/234#15 от 07.06.2021 г. , ДФЗ открил производство по издаване на АУПДВ на
основание чл. 24 ал.1 вр. чл. 26 от АПК за сумата от 395 560,77 лв. На
жалбоподателя била предоставена възможност в 14 дневен срок да предостави писмените си
възражения относно размера на публичното
държавно вземане. Писмото било връчено на 11.06.2021 г.
В указания 14 дневен срок постъпило възражение с писмо вх. № 01-6500/234#15/07.06.2021 г., което било обсъдено от административния орган и прието за
неоснователно.
При тези фактически данни бил издаден оспорения акт за установяване на публично държавно вземане №
13/04/1/0/02413/4/01/04/02 от 02.08.2021 г., издаден от Зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ с който е
определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 395 560,77
лева.
В цитираното по- горе решение на ВАС по адм. д. 1048/2020 г., било прието,
че при извършена в
периода от 30.07.2018 г. до 10.08.2018 г. проверка на място след плащане но
договор № 13/04/1/0/02413 от 16.02.2016 г., е установено неспазване на
разпоредбите на чл. 15. ал. 1. чл. 14. ал. 1. т. 7. ал. 2. т. 3 и т. 6. чл. 16.
т. 2 от същия, сключен между Алсксанда Д.С. и ДФ „Земеделие”, както и
изискванията заложени в чл. 54. ал. I.T.1 и 4 и чл. 63,
ат. 1,т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.,
конкретно:
-В
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали
показатели, на базата па които проектът е определен като допустим, сключен е
договор за подпомагане и е изплатена субсидията но него. При проверката на
място са представени документи относно изпълнението на проекта след изплащане
па финансова помощ по него. Документите се отчитат на годишна база. считано от
датата на подаване на заявка за окончателно плащане, т.е. за 1 (една) пълна година.
Установеното изпълнение на бизнес плана за
една пълна година от 10.07.2017 г. до 09.07.2018 г. е в размер на 42 % от
заложените количествени показатели съдържащи се в Таблица № 3 „Производствена
програма от бизнес плана приложен към одобрения проект. В Производствената
програма на БП е заложено през първата година да угои и
продаде 400 бр. телета, докато при проверката на място е установено, че за
първата година са угоени и реализирали съгласно начина по
който сте описали в БП само 167 бр. телета., което представлява 42 % от
заложените количествени показатели.
-Установени
са по малък брой животни от заложените в договора с ДФ „Земеделие". С съгласно
чл. 16. т.2 от договор № 13/04/1/0/02413 от 16.02.2016 г. за период от
сключването на договора, до изтичането на тригодишния период от датата на
получаване на окончателно плащане, ползвателят е поел ангажимент да осигури и
поддържа 400 бр. животни в съответствие
с Таблица 5.1 „Вид и брой, в т.ч. естествения прираст” от одобрения проект брой
животни, когато предметът на договора включва инвестиции, насочени в сектор
„Животновъдство”. При извършената в периода 30,07.2018 г. - 10.08.2018 г.
проверка на място след плащане са установени 43 бр. животни, които не са били
налични, а са закупени по време на проверката. С оглед на
това е прието, че броят на животните, към които жалбоподателят се счита
задължен да отглежда по силата на чл. 16 т.2 от договора в мониторинговия
период са описани от бенифециера в таблица 5.1 от бизнесплана. Това е така,
доколкото броят
на животните, предназначени за реализиране на количества и приходи от продажба
на продукцията от дейността на кандидата, намира отражение в прогнозните данни
от Таблица № 3 от бизнес плана ..Производствена програма” чрез включването им в
графа Количество/средногодишна натовареност. Бенифециерът е подал заявка 5а окончателно плащане на
10.07.2017 г.. от което следва, че в края на първата прогнозна година от бизнес
плана, а именно 09.07.2018 г. е следвало да осигури и поддържа 400 броя
животни.
-За периода
от 07.03.2018г. до 06.08.2018г. (5 месеца), ползвателят
е преустановил подпомогнатата дейност. Инвестицията няма сезонен характер и
съгласно изискванията на чл 14. ал. 2. т. 6 от договор № 13/04/1/0/02413 от
16.02.2016 г. бенефициентът се е задължил да не преустановява подпомогнатата
дейност поради каквито и да са причини. Изложените обстоятелства представляват
нарушение на чл. 54. ал. 1. т. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
-Ползвателят
не използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени
в одобрения проект и договора сключен с ДФ "Земеделие: При проверката е
установено, че в периода от 07.03.2018г. до 06.08.2018г. (5 м. )
телеугоителният комплекс се използва като сеновал и обор - депо за временно
съхранение на телета и говеда. Дейността по закупуване на отбити от майките
телета, интензивното им угояване и реализацията им на пазара на възраст до 1
година не се осъществява. Административната сграда и пропускът, също не се
използват. В тази връзк са нарушени поетите ангажименти, регламентирани в чл.
14. ад.2 т. 3 от договор № 13/04/1/0/02413 от
16.02.2016 г.
-При
проверката на място е установено, че ползвателят не е
поставил на видно за обществеността място временен билборд с размери не
по-малко от 3 метра височина и 4 метра широчина, съгласно изискванията на
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. При проверката е констатирано, че на източната
част от административната сграда на животновъдното стопанство на А.Д.С. е
поставено свободно висящо, увредено винилово табло, несъответстващо на
изискванията на чл. 14. ал. 1. т. 7 от договор № 13/04/1/0/02413 от 16.02.2016
г., според които от датата на получаване на окончателно плащане до изтичане на
периода по чл. 6. ал. 5 от договора, ползвателя е длъжен да поддържа билборд
или табела с размерите не по - малко от 3 метра височина и 4 метра ширина за
проекти, включващи строителство с размер на публична помощ над 500 000 евро.
С решението на ВАС било прието, че неправилно производството е проведено по
ЗУСЕСИФ, но позоваването на административния орган на разпоредби на ЗУСЕСИФ не
представлява съществен порок. Прието е,
че производството
в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2015 г.,
издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По
аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като
безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се
предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не
е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по
неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по
договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 9/2015
г., издадени на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради
което правилно административният акт е основан и на чл. 57, ал. 1, чл. 54, ал.
1, т. 1 и 4 от Наредба № 9/2015 г.
При санкционирането на процесните нарушения, финансовата корекция от 10%
била основана на т.3 и т.13 от Методиката за определяне на
санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за
развитие на селските райони 2014-2020 г. (Методика за отказване, намаляване и
отмяна па финансовата помощ по подмярка 4.1.)
С
Решение № 6808/08.06.2020г. на Върховният административен съд е обявена
нищожността на Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения,
установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020
г., въз основа на която била наложена финансова корекция по РФК №
13/04/1/0/02413/3/01 /04/01 с изх. № 01-6500/234 от 07.03.2019г.
Със Заповед № 03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ
били одобрени на основание чл. 27 ал.9
от ЗПЗП „Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал.
6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г”. обн. в
ДВ бр. 77 на 01.09.2020 г./“Правилата“/
След постановяване на отменителното решение на ВАС, именно цитираните
Правила били приложени от административния орган в атакувания пред настоящата
инстанция АУПДВ, като за първото нарушение, съгл. чл.7 от Правилата била
наложена санкция в размер на 8 % от получената финансова помощ, или 144 540,43
лв.; за второто нарушение, съгласно група III от Приложението към чл. 2 ал.2 от Правилата
за неспазване на „други задължения“ била определена санкция в размер на
30 118,84 лв.; за третото нарушение, съгласно група III, пр.2
от Приложението към чл. 2 ал.2 от Правилата за неспазване
на „ангажименти“ по процесната мярка била наложена санкция в размер на 250
990,34 лв.; за четвъртото нарушение съгласно група III, пр.2
от Приложението към чл. 2 ал.2 от Правилата за неспазване
на „ангажименти“ по процесната мярка била наложена санкция в размер на 250
990,34 лв. и за петото нарушение съгласно група III пр.2 от Приложението към чл. 2 ал.2 от Правилата за неспазване на „други задължения“ била
определена санкция в размер на 20 079, 23
лв.
По делото са изготвени две експертизи- ветеринаромедицинска и съдебно-
счетоводна експертиза. Заключенията и на двете експертни заключения са
ирелевантни за настоящия спор, тъй като те не рефлектират върху методологията
на изчисляване на размера на публичното държавно вземане, а по същество касаят
констатациите досежно извършените нарушения.
Фактическите констатации, касаещи нарушенията са установени с влязло в
сила решение на ВАС, чиято сила на пресъдено нещо е задължителна за всеки-
включително и за настоящия съд и не могат да бъдат променяни със заключения на
вещи лица.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Актът за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/02413/4/01/04/02 от
02.08.2021 г., е издаден от
компетентния орган съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП – зам. изпълнителен директор на ДФЗ, който се явява
оправомощено от Изпълнителния директор на Държавен фонд
Земеделие длъжностно
лице, съгласно приложената по делото Заповед № 03-РД/1734/16.06.2021 г. и
твърденията за липса на компетентност на издателя на акта са неоснователни. АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена форма.
Действително, първото установено нарушение касае
не постигането на заложени в бизнес плана показатели, което представлява
неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ. Последният закон
обаче е приложим, съгласно разпоредбата на чл. 27 ал.6 от ЗПЗП, за издадени
актове след влизането в сила на разпоредбата от 28.06.2019 г., а РФК, с което
са установени нарушенията, предмет на настоящото дело е издаден преди
това-07.03.2019 г. и за него по аргумент на § 4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ,
последния закон е неприложим. Това е приел и ВАС в решението по адм. д.1048/20
г., като е обобщил, че предвид позоваванията на чл. 57 ал.1, чл. 54 ал.1 т.1 и
т. 4 от Наредба № 9 от 2015 г., не е налице съществен порок, обуславящ отмяната
на РФК само на това основание, въпреки, че неправилно е прието, че
производството е по реда на ЗУСЕСФ.
Съобразявайки мотивите на задължителното за него
решение на ВАС, в частта, в която е наложена санкцията, органът е приел, че
производството е по реда на чл. 27 ал.7 от ЗПЗП и е издал оспорения АУПДВ.
Според настоящия състав, не е било нужно иницииране на ново административно
производство съгласно чл. 26 от АПК, след връщането на делото на
административния орган, тъй като определянето на санкцията е част от
предходното административно производство, чиято висящност е възобновена с
отменителната част на решението на ВАС. Така или иначе, с инициирането на
новото производство с писмо по чл. 26 от АПК, по никакъв начин не са засегнати
правата и законните интереси на жалбоподателката, още повече, че й е дадена
възможност да депозира в 14 дневен срок писмените си възражения срещу размера
на предложената санкция.
Вярно е също така, че формално нарушенията са
установени с РФК, издадено по реда на ЗУСЕСИФ а санкцията е наложена с АУПДВ.
Органът е процедирал по този начин, съобразявайки задължителните указания на
ВАС, макар и да не е съобразил, че процесния АУПДВ е издаден след 28.06.2019
г., когато за нарушението, свързано с
неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ, вече е следвало
да издаде РФК. Това обаче няма как да се приеме за съществено процесуално
решение, защото с процесния АУПДВ единствено и само е определена санкцията по
новите Правила за вече констатираните
със сила на пресъдено нещо нарушения. Няма как да се приеме, че първоначалното
производство не е приключило с надлежен акт, както и че новото производство е
проведено по друг административно- процесуален ред, защото както се посочи, с
АУПДВ единствено е определена санкцията, по вече приключило производство по
установяване на нарушенията. Различно биха стояли нещата, ако процесния
АУПДВ, беше издаден освен за определянето на санкциите и като краен акт
на производството, в което са били констатирани и нарушенията, тъй като
процедурата по издаване на актове, с които се налага ФК в ЗУСЕСИФ е различна от тази по чл. 166 от ДОПК, в каквато насока е константната практика на ВАС. Следва също да се отбележи,
че санкцията е определена по Правилата, които се прилагат за нарушения по чл.
27 ал.6 и ал.7 от от ЗПЗП- т.е. за
нарушения, за които е наложена както финансова корекция с РФК по ЗУСЕСИФ, към
който чл. 27 ал.6 от ЗПЗП препраща в изрично посочените хипотези, така и за
нарушения, за които е издаден АУПДВ. В този ред на мисли трудно споделимо е
становището, че финасовата корекция за разлика от публичното държавно вземане,
за което се издава АУПДВ няма санкционен характер, тъй като цели да
възстанови ситуацията при която
разходите, сертифицирани от ЕК са в съответствие с правото на ЕС и
българското законодателство. Това е така, доколкото с издадения АУПДВ, с който
е определено публично държавно вземане като процент от оторизираната финансова
помощ реално се постига идентичен резултат.
В обобщение, контролът в настоящото производство
се свежда единствено до това правилно ли е определена санкцията по основание и
размер.
Основанието, разплащателната агенция да поиска
връщане на изплатените суми по договора е визирано в разпоредбата на чл. 57
ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., съгласно която такова връщане може да се
претендира при неизпълнението на задължения по наредбата или по договора за
предоставяне на финансова помощ. Неспазване на разпоредбите на чл. 15 ал.1, чл.
14 ал.1 т.7, ал.2, т.3 и т.6, както и на чл. 16 т.2 от договора за предоставяне
на финансова помощ, като и на изискванията, заложени чл. 54 ал.1 т.1 и 4 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е установено както нееднократно се посочи със сила
на пресъдено нещо. Приложимият нормативен акт за определяне на санкцията за
всяко едно от констатираните нарушения е са утвърдените със Заповед №
03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.
27 ал.9 от ЗПЗП „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7
от ЗПЗП по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г”. обн. в ДВ
бр. 77 на 01.09.2020 г.
Относно установеното неизпълнение по т.1- съгласно чл. 6 от Правилата, размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ за установени нееиазвания на ангажименти или други задължения
по съответната мярка/подмярка е определен по реда относим за втора и трета
група от Приложение към чл. 2. ал. 2 от трета група от
правилата. Съгласно чл. 7 „Когато неспазването засяга неизпълнение на
показателите на бизнес плана, подлежащата на възстановяване финансова помощ се
определя на база процент от оторизираната финансова помощ по проекта. Процентът
е определен, като от процента на изпълнение на бизнес плана, определен в договора е изваден установеният при извършване на проверки,
определени в националното законодателство и правото на Европейския съюз,
процент на изпълнение на бизнес плана, изчислен средноаритметично за проверявания
период". Периодът, за който се проверяват показателите на бизнес плана, е
посочен в чл. 15. ал. 1 от договора за
безвъзмездна финансова помощ, в случая е една прогнозна година от бизнес плана,
който е от датата на подаване на заявката за окончателно плащане от 10.07.2017 г. до крайната
дата на извършената проверка на място след плащане, която е 10.08.2018 г. В
конкретния случай е наложена санкция в размер на 8 % от размера на получената
финансова помощ или 144 570,43 лева.
Неоснователно е възражението, че определянето на санкция изисква не по-
малко от две проверени години, за да може да бъде определен средноаритметична
стойност между тях. Съгласно чл. 7 ал.2 от Правилата, периодът, за който се
проверяват показателите на бизнес плана е посочен в договора за безвъзмездна
финансова помощ, а съгласно чл. 15 ал.1 от договора, това е една прогнозна
година, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане.
Няма как да се приеме, че в диспозитива и в мотивите на влязлото в сила
решение по адм. д. 324/2019 г. по описа на АС Пазарджик не са установени
посочените в т.2-т.5 от АУПДВ нарушения, тъй като те са установени с РФК № 13/04/10/02413/3/01/04/01 от 07.03.2019 г.,
жалбата срещу което е отхвърлена от съда.
Относно установеното неизпълнение по т. 2- съгласно чл. 6 от Правилата, размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ за установени нееиазвания на ангажименти или други задължения
по съответната мярка/подмярка е определен по реда относим за втора и трета
група от Приложение към чл. 2. ал. 2 от трета група от Правилата. Съгласно група три от Приложението, при неспазване на
„Други задължения“- бенефициерът не е изпълнил друго свое задължение или
ангажимент, определен в договора или в приложим нормативен акт от националното
или европейското законодателство, е
наложена частична санкция в размер на 5 на сто от размера на оторизираната
финансова помощ за дейността/ 90, 356, 52 лв./, умножена по установеното
времетраене на нарушението в месеци /12 м./ отнесено към периода на мониторинг
в месеци /36 месеца/, но не повече от 100% от оторизираната финансова помощ по
проекта. В конкретния случай, за периода в който не са отглеждани нужния брой
животни е наложена санкция в размер на 30
118,84 лв.
За установеното нарушение по т.3- съгласно чл. 6 от Правилата, размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ за установени неспазвания на ангажименти или други задължения
по съответната мярка/подмярка е определен по реда относим за втора и трета
група от Приложение към чл. 2. ал. 2 от трета група от Правилата. Съгласно
Група втора, предложение второ от приложението, когато има неспазване на „ангажименти“ по съответната мярка/подмярка, по конкретно
преустановяване на подпомогнатата дейност, за период от 5 месеца от (07.03.2018г.
до 06.08.2018г ) е
предвидено да се наложи
санкция по проекта в размер на 100 % от размера на оторизираната финансова помощ
по проекта (1 807 130.44 лв.), умножена по установеното времетраене на
нарушението в месеци (5 месеца) отнесено
към периода на мониторинг в
месеци (36 месеца), но не повече от 100 на сто от оторизираната финансова помощ
по проекта. В конкретния случай за процесния период, през който бенефициерът е преустановил
подпомаганата дейност е наложена санкция в размер на 250 990, 34
лв.
За установеното нарушение по т.4- в
чл. 6 от Правилата
се предвижда, че размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за установени неспазвания на
ангажименти или други задължения по съответната мярка/подмярка е определен по
реда относим за втора и трета група от Приложение
към чл. 2. ал. 2 от трета група от Правилата. Съгласно Група втора, предложение второ от
приложението, когато има неспазване на „ангажименти“ по съответната мярка/подмярка, по конкретно преустановяване на
подпомогнатата дейност, за период от 5 месеца от (07.03.2018г. до 06.08.2018г )
е предвидено да се
наложи санкция по проекта в
размер на 100 % от размера на оторизираната финансова помощ по проекта (1 807
130.44 лв.), умножена по установеното времетраене на нарушението в месеци (5
месеца) отнесено към периода на мониторинг в месеци (36 месеца),
но не повече от 100 на сто от оторизираната финансова помощ по проекта. В
конкретния случай за процесния период, през който бенефициерът не е използвал
подпомаганите активи по предназначението им, предвидено в договора с ДФЗ е наложена санкция в размер на 250 990, 34
лв.
За установеното нарушение по т.5 -в
чл. 6 от Правилата
се предвижда, че размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ за установени неспазвания на
ангажименти или други задължения по съответната мярка/подмярка е определен по
реда относим за втора и трета група от Приложение
към чл. 2. ал. 2 от трета група от Правилата. Съгласно Група втора, предложение второ от
приложението, когато има неспазване на „Други задължения“ по съответната мярка, по- конкретно,
че ползвателят не е поставил на видно място билборд или табела, съгласно
изискванията на наредба № 9 от 21.03.2015 г. се налага санкция по проекта в
размер на 5 на сто от размера на оторизираната финансова помощ по проекта,
умножена по установеното времетраене на нарушението от датата на окончателното
плащане по проекта/08.12.17г./ до датата на извършване на проверката на място
след плащане /10.08.2018 г./ или общо осем месеца, отнесено към периода на мониторинг.
В конкретния случай, за конкретния период, за който е установено свободно
висящо увредено винилово табло, неотговарящо на изискванията на чл. 63 ал.1 т.3
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е наложена санкция в размер на 20 079,23 лв.
Съгласно чл.11 ал.2 от Правилата, при установени
неспазвания, които попадат в различни групи, съгласно приложението, размерът на
подлежащата за възстановяване публична държавна помощ се кумулира като сбор от
най- високите размери, определени за всяко едно нарушение, в съответната група
съгласно ал.1. Въпреки това, чл. 12 от Правилата ясно сочи, че размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ не може да надвишава общия размер
на оторизираната по договора финансова помощ. При спазването на този механизъм
е определен и общия размер на задължението от 395 560,77 лв.
Основателно е обаче възражението на
жалбоподателката, че с оспорения административен акт е допуснато нарушение,
свързано с нарушаване на принципната забрана за влошаване на положението й /reformatio in pejus/. В тази връзка, действително с
първоначално издаденото РФК на жалбоподателката е наложена финансова корекция в
размер на 180 713, 04 лв., а по делото е проведено съдебно обжалване,
включително пред ВАС, само по жалба на А.С. и е важала забрана за влошаване на
положението й, като й бъде наложена утежняваща санкция. Решението на АС
Пазарджик е отменено само в частта относно наложената санкция, а
административният орган е наложил впоследствие по- висок размер на подлежаща на
възстановяване финансова помощ- 395 560,77 лв. По- този начин практически се е
стигнало до недопустим правен резултат, макар и при приложението на нови
Правила, по- които е определена санкцията, защото излиза, че ако не беше
обжалвала РФК на жалбоподателката щеше
да бъде наложена ФК в по- нисък размер. Тук следва да се отбележи, че РФК е
отменено само в санкционната му част и след като преписката е изпратена на
административния орган, не е извършвана нова проверка, при която да бъдат
направени различни фактически констатации или да бъдат установени други
нарушения. Ето защо съдът приема, че с действията си административният орган е
нарушил принципите на чл. 6 ал.2 от АПК и на чл. 271 ал.1 от ГПК във вр. чл.
144 от АПК, влошавайки положението на жалбоподателката, след проведено съдебно
обжалване само от нейна страна. Ще следва АУПДВ да се отмени в частта, в която е определено публично
държавно вземане за сумата над 180 713,04 лв. В останалата част АУПДВ е
законосъобразен и жалбата срещу него подлежи на отхвърляне.
Предвид обстоятелството, че жалбата се явява
частично основателна и оспорения административен акт частично се отменя,
разноски не следва да бъдат присъждани на никоя от страните.
Предвид гореизложеното,
Административен съд – Пазарджик – VIII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на А.Д.С. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/0/02413/4/01/04/02 от
02.08.2021 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в ЧАСТТА, в която е определено за възстановяване
публично държавно вземане над сумата от 180 713,04 лв./сто и осемдесет хиляди
седемстотин и тринадесет лева и 04 ст./
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: /п/