№ 786
гр. Сливен, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20232230102202 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че по изпълнително дело №1/2023г. на СИС при
РС Сливен му е изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане на взискателя
Министерство на отбраната, като в поканата е посочено, че ищецът дължи главница в
размер на 5227.25лв, 127.68лв лихви, разноски в размер на 30лв и държавна такса в размер
на 538.07лв.Твърди се, че ищецът е бил осъден да заплати на ответника сума в размер на
6480.75лв, считано от 31.05.2002г., ведно със законната лихва до окончателното й
плащане.Твърди се, че на 24.02.2010г. РС Сливен е превел по транзитна сметка на
в.ф.Безмер сума в размер на 9175лв, с основание изпълнително ело №294/2006г.-П. З.
Х..Сочи се, че на 24.02.2023г. с преводно нареждане за заплащане към бюджета, финансово
служба на в.ф26030 Безмер, превежда постъпилите средства от транзитната си сметка по
Единната сметка на дирекция Финанси, превода е осчетоводен по партида на поделението,
по приходен параграф 2802-Приходи от глоби, санкции, неустойки, наказателна лихва,
обезщетения и начети на 25.02.2010г. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен
лист е било образувано изпълнително дело №294/2006г., което е прекратено от ДСИ на
19.09.2022г.Последното изпълнително действие се твърди, че е извършено на 24.02.2010г. и
повече от 13 години няма извършени никакви изпълнителни действия.Твърди се, че
вземанията на ответника са погасени по давност
Поискано е да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника главница
в размер на 5227.25лв, 127.68лв лихви, разноски в размер на 30лв и държавна такса в размер
на 538.07лв., поради погасяването им по давност
1
Съдът е квалифицирал така предявения отрицателен установителен иск за главница,
като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
Съдът е квалифицирал така предявения отрицателен установителен иск за лихва,
като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че по първоначално изпълнително дело има извършени много
изпълнителни действия.Твърди се, че първоначално изпълнително дело погасителната
давност е многократно прекъсвана.
Поискано е да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени направените по
делото разноски, при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на давността е
многократно прекъсвана по първото изпълнително дело, е негова.
В съдебно заседание ищеца,редовно призован не се явява, вместо него се явява адв.
П. поддържа предявените два отрицателни установителни иска и моли да бъдат уважени и
да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
Ответника, редовно призован, в писмено становище моли предявените искове да
бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски-
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2003г. по НОХД №143/2002г. на Сливенски военен съд е издаден
изпълнителен лист, с който е осъден П. З. Х. да заплати на Министерство на отбраната
сумата от 6480лв, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2002г. до окончателното
плащане на сумата.
През 2006г. е образувано изпълнително дело №294/2006г. на СИС при РС Сливен
срещу П. З. Х. с взискател Министерство на отбраната.Изпълнително дело е прекратено на
19.09.2022г. на основание чл.439, ал.1, т.8 от ГПК.В печата на изпълнителния лист
неправилно е посочено, че последното изпълнително действие е на 16.11.2022г.Няма как
последното изпълнително действие да е извършено след прекратяване на изпълнителното
производство.Върху изпълнителния лист е отразено, че е изплатена сумата от 9175.00лв на
23.02.2010г. на Министерство на отбраната.
От извлечение от сметка на под.26030-22-РА Авиобаза Безмер се установява, че
сумата от 9175.00лв е преведена по сметка на 24.02.2010г.
С молба от 4.01.2023г. Министерство на отбраната са поискали образуването на
изпълнително производство и са представили изпълнителния лист от
20.02.2003г.Образувано е изпълнително дело №1/2023г. по описа на СИС при РС Сливен.
2
На 15.05.2023г. е връчена покана за доброволно изпълнение на П. З. Х., в която е
посочено, че дължи 5 227.25лв главница, 127.68лв лихви, 30лв разноски, такса в размер на
538.07лв на Министерство на отбраната, въз основа на издадения на 20.02.2003г. по НОХД
№143/2002г. на Сливенски военен съд е издаден изпълнителен лист.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на два отрицателни
установителни иска, че не дължи сумата от 5227.25лв, 127.68лв лихви, по издадения
изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност.
По основателността предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във
връзка чл.439, ал.2 от ГПК.- отрицателен установителен иск за признаване на установено, че
ищеца не дължи на ответника сумата от 5227.25лв главница, поради изтекла погасителна
давност. Безспорно се установи в производството, че е изпълнителения лист е издаден на
20.02.2003г. за вземанията на ответника Установи се в производството, че ответника на
24.02.2010г. е преведена по образуваното изпълнително дело №294/2006г. на СИС при РС
Сливен сумата от 9175.00лв.Не се установи след 24.02.2010г. да са извършвани каквито и да
било действия по принудително изпълнение за събиране на процесната сума.От издадения
изпълнителен лист не става ясно за какво е сумата дали е публично задължение или е частно
държавно вземане.
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните задължения се
погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок.В чл.172,ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публично задължение или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. От момента на извършване на
превода на сумата от 9175.00лв на 23.02.2010г. и от 23.02.2010г. е започнала да тече нова
пет годишна погасителна давност за вземанията на ответника, която е изтекла на
23.03.2015г.Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 4.01.2023г. т.е
след изтичането на 5годишната давност, предвидена в чл.171,ал.1 от ДОПК вр.чл.172,ал.2 от
ДОПК. В разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК изрично е предвидена 10 годишна
погасителна давност, като давностния срок започва от 01.01 на годината, следваща годината
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
задължения, независимо от спирането или прекъсването на давността.В настоящия случай е
изтекла и десет годишната давност предвидена в ДОПК.С оглед пълнота на изложението
следва да се отрази, че за главницата по изпълнителния лист е изтекла и пет годишната
3
давност, предвидена в чл.110 от ЗЗД.
По предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК. за признаване на установено, че ищеца не дължи лихва
за забава в размер 127.68лв лихви, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните задължения се
погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок.А съгласно разпоредбата на 113, б.в от ЗЗД вземанията за
лихва се погасяват с тригодишна погасителна давност.В чл.119 от ЗЗД е предвидено, че с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид на направеното искане от страна на
процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски,
съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено, съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 1237лв., представляващи заплатени държавни такси
и адвокатско възнаграждение.
По претенцията за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника
държавна такса по изпълнителното дело в размер на 538.07лв и 30лв разноски по
изпълнителното дело, разглеждането на претенцията в настоящото производство е
недопустимо, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в
тази част да бъде прекратено.От компетентността на съдебния изпълнител е да се произнесе
за дължимостта или не на държавна такса и разноски в изпълнително производство.Предмет
на разглеждане на настоящото дело са само и единствено вземанията по изпълнителен лист,
издаден на 20.02.2003г. по НОХД №143/2002г. на Сливенски военен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че П. З. Х., ЕГН ********** от гр. ........ НЕ ДЪЛЖИ на Министерство на
отбраната на Република България, ЕИК *********, гр.София, п.к.1092, ул. Дякон Игнатий
№3 сумата от 5227.25лв по изпълнителен лист, издаден на 20.02.2003г. по НОХД
№143/2002г. на Сливенски военен съд, поради погасяването й по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че П. З. Х., ЕГН ********** от гр. ........ НЕ ДЪЛЖИ на Министерство на
отбраната на Република България, ЕИК *********, гр.София, п.к.1092, ул. Дякон Игнатий
№3 сумата от 127.68лв лихви, поради погасяването й по давност,
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България, ЕИК *********,
гр.София, п.к.1092, ул. Дякон Игнатий №3 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
4
П. З. Х., ЕГН ********** от гр. ........ направените по делото разноски в размер на 1237 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с с въззивна жалба пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за признаване на установено, че П. З.
Х., ЕГН ********** от гр. ........ не дължи на Министерство на отбраната на Република
България, ЕИК *********, гр.София, п.к.1092, ул. Дякон Игнатий №3 държавна такса по
изпълнителното дело в размер на държавна такса по изпълнителното дело в размер на
538.07лв и 30лв разноски по изпълнителното дело, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта за претенцията за признаване на
установено, че П. З. Х., ЕГН ********** от гр. ........ не дължи на Министерство на
отбраната на Република България, ЕИК *********, гр.София, п.к.1092, ул. Дякон Игнатий
№3 държавна такса по изпълнителното дело в размер на 538.07лв и 30лв разноски по
изпълнителното дело.
Решението в частта за оставяне без разглеждане на претенцията и прекратяване на
производството в тази му част може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5