Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Искра Пенчева | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 95/ 05.12.2014 г. по Гр.дело № 242/ 2013 г. по описа на РС Е. по предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и иск с правно основание чл.537 ал. 2 ГПК и предявени насрещни такива е прието за установено по отношение на М. М. М. и Е. М. К., че Ж. Ц. Б. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. К., Община З., област В.Т., а именно: Поземлен имот с площ 2870 кв. метра, съставляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., одобрени със Заповед № */ 16.10.2008 г. на Началника на СГКК гр. В.Т., с трайно предназначение на територията „урбанизирана” , с начин на трайно ползване – „незастроен имот за жилищни нужди”, при граници и съседи: *, *, *, * и * и е отменен НА № *, том *, рег. № *, дело № */2009 г. на нотариус Й.Ц. с № * в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие ЕРС, с който М. М. М. е признат за собственик на основание давностно владение на същия имот. Със същото решение насрещните искове на Е. М. К. против Ж. Ц. Б.. В полза на ищеца са присъдени разноски за производството. Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. М. М. и Е. М. К., в която са наведени оплаквания за неговата неправилност. Считат за неоснователни изводите на съда относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Неправилно съдът игнорирал показанията на ангажираните от тях свидетели, приемайки, че далите ги лица са заинтересовани от изхода на спора с оглед роднинските си отношения и кредитирал показанията на свидетели, които имали личен интерес от изхода на спора. Заемат становище, че на контрол в конкретното съдебно производство подлежало само придобивното основание давностно владение, а съдът не бил изложил мотиви, защо приема за основателна исковата претенция на ищцата. Молят съдът да отмени постановеното от РС Е. решение, да отхвърли предявените от Ж. Ц. Б. искове и да уважи предявения от Е. М. К. иск за собственост, като отмени и издадения в полза на Б. НА №*, том VП*, рег. № *, дело № */ 2008 г. на нотариус Й.Ц. с № * в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие ЕРС. Въззиваемата страна е депозирала отговор, в който заема становище за неоснователност на жалбата, като развива аргументи за правилността на обжалваното решение. Счита, че изводът за притежанието на правото на собственост в лицето на Ж. Ц. Б. е направен при подробен анализ на всички събрани по делото доказателства и е напълно обоснован. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск за собственост от Ж. Ц. Б., която се е позовала за правото си на собственост върху процесния незастроен имот за жилищни нужди в с. К., Община З. на наследствено правоприемство от Ю.О.К., давностно владение и покупко-продажба на идеалните части на останалите съсобственици. Правния си интерес от този иск тя е обосновала с факта, че ответникът М. М. М. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на същия имот и е извършил дарствено разпореждане с него в полза на своята внучка втората ответница – Е. М. К.. Ответницата К. от своя страна е предявила насрещен иск за собственост, основавайки претенцията си на твърденията, че нейният праводател е придобил имота чрез давностно владение, датиращо непрекъснато от 1955 г., когато е закупил имота с договор от Д.Н.И.. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин следното: Процесният имот е предмет на договор от 08.01.1961 г., сключен между Ю.О.К. и Ц.Ц.Н., като в договора имотът е описан като дворно място от около 3 дка, в което влиза овощна градина и ливади, заедно с постройките в него, намиращо се в с. К., Т. окръг, при граници: път, дере, път и И. М. Б. Местонахождението, границите и площта на този имот се изясняват детайлно от показанията на разпитаните свидетели Б.А.Ч., Ф.Б.Ч., М.Ц.Г. и Ш.О.Х. – имот в селото, в непосредствена близост до кметството, с площ около 2.7 - 3.0 дка, с граници: на изток път – улица в селото, на север – имот на св. Ф.Б.Ч., на запад – имот на ответника М. М., на юг – имот на А.Б.Ч. – баща на св. Б.Ч.. Първите трима свидетели са собственици на съседни на процесния имоти, като св. Б.Ч. притежава и специални знания предвид това, че е геодезист. Тези свидетели посочват, че граничният с процесния имот имот на ответника М. бил земеделска земя – представлявал нещо като ливада с площ около 5 дка и между двата имота по цялатÓ граница от А.Ч. до имотите на св. Ф.Ч. и на Г. имало ограда от колове. За разлика от тези свидетели, в показанията на ангажираните от ответната страна такива не се съдържа никаква конкретика относно местонахождението и границите на спорния имот, а отделно показанията им в тази насока са противоречиви както помежду им, така и с показанията на горната група свидетели. Св. А.Д. твърди, че не знае нивата, която сват му Д.Н. продал на М. М., в коя местност се намира, кои са съседите й. Ц.К. – свекър на ответницата – излага, че имотът граничи с гора от едната страна, от другите две имало синори, няма огради, нямало вади, което очевидно противоречи с установеното за границите на процесния имот от собствениците на съседните такива. Св.А. М. – брат на ответника М. твърди, че мястото нямало граница път, цялото било обиколено със синори. Св. Ф.М. е съпруга на М. М. – тя твърди, че спорният имот е в местността „Х.” и е нива, граничи с имот на А.Б., и е „върнат от ТКЗС”. Единствения безпротиворечиво изложен от всички свидетели факт е близостта на описвания от тях имот с кметството – на около 50 – 60 м. Следва да се отбележи, че този факт сам по себе си не е достатъчен за индивидуализцията на имота, тъй като както спорният имот, така и притежавания от М. земеделски имот, за който няма спор и се сочи от свидетелите на ищцовата страна като граничещ с процесния, се намират на близко отстояние от кметството. Относно площта на притежавания от М. имот двете групи свидетели дават различни показания – свидетелите на ищеца твърдят, че ответникът притежава земеделски имот с площ около 5 дка, докато свидетелите на ответника сочат, че имотът на последния е 7-8 дка. За правата си ответникът се позовава на т. 3 от представеният по делото договор, сключен на 17.08.1955 г. с Д.Н.И., като чрез него ответникът очевидно се домогва да докаже, че спорният имот от 3 дка, заедно с безспорно притежавания от него имот от около 5 дка, представляват закупения от него имот, описан в т.3 като нива в местността „Х.” от около 8 дка при граници И.В., И.С. и А.В. На първо място, по делото се установи чрез съдебно-графологична експертиза документна поправка в този договор, касаеща площта на имота, описан в т.3 – закупеният от ответника през 1955 г. земеделски имот по т.3 не е с площ 8 дка, а с площ 3 дка. По съществено обаче е, че анализът на събраните доказателства аргументира категоричен извод, че този договор няма за предмет процесния имот. Свидетелите Б.А.Ч., Ф.Б.Ч., М.Ц.Г. и Ш.О.Х. безпротиворечиво установяват, че визираната в т.3 местност „Х.” е ситуирана на съвсем различно място – на около 2 км от селото, до помпената станция, където на ответника бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот – нива, и свидетелите знаят местонахождението на този имот, над дере, където цялото село се снабдявало с вода, докато спорният имот попадал в околовръстния полигон и старото наименование на местността, в която той се намирал било „К.” или „Д.с.”. Имотът на М. е бил земеделска земя и включен в ТКЗС, което се признава от съпругата му, докато показанията на свидетелите изясняват, че имотът на Ю. К. не е включван в ТКЗС, а е даван за лично ползване и в последствие на това основание е отказана реституцията му по реда на ЗСПЗЗ с мотив, че попада в околовръсния полигон на селото. Относно упражняването на фактическа власт върху процесния имот: Свидетелите Б.А.Ч., Ф.Б.Ч., М.Ц.Г. и Ш.О.Х. сочат, че той бил във владение на Ю. К. от 92-92 г. до смъртта му – * г., след това е владян от неговите наследници и от Ж. Ц. Б. – законен наследник – преживял съпруг на Р.А.Б., починал на * г. – син на К., като само тези лица са полагали грижи за имота, обработвали са го и са възлагали на други лица да го обработват, отдавали са го под наем, в това число и на свидетелите За имота нямало някакви спорове относно собствеността му, цялото село знаело, че е на Ю. К. и после на Ж.. Никога не са виждали ответника М. да ходи в имота, да го работи – твърдят, че той обработвал само собствения си земеделски имот, граничещ с имота на К., като св. М.Г. посочва, че тъй като имотът на М. се намирал встрани от процесния имот нямал излаз на път и не граничил с път отникъде, техниката, използвана за да обработва същия, минавала през процесния имот. Св. А. М. излага, че имало спорове между М. М. и Ю. К., защото последният ползвал мястото без да му било разрешено, сам се настанил в него, косял го, събирал сеното от мястото, а след неговата смърт, наследниците му събирали сеното. Твърди, че М. М. не искал да пуска Ю. К. в мястото, докато св. Ц.К. излага, че М. М. му казал, че е дал този имот на Ю. да го работи. Св. Ф.М. излага, че Ю. К. им завзел цялото място, от пет – осем години Ж. Б. ги тормозела заради този имот, карали се, дори до полицията стигнали, ищцата се чувствала собственик на мястото, разпореждала се с него, като го давала на други да го косят, командвала. Съдът кредитира дадените от св. Б.А.Ч., Ф.Б.Ч., М.Ц.Г. и Ш.О.Х. показания, тъй като те почиват на непосредствените наблюдения на свидетелите през период повече от 50 г. и са ясни и непротиворечиви, като няма данни за заинтересованост на тези свидетели от изхода на спора. Показанията на свидетелите на ответната страна съдът не игнорира, изхождайки от родствените им и по сватовство връзки с ответниците, но не счита, че те изясняват фактическата обстановка относно владението на спорния имот. Те установяват факта, че ответникът М. е работел, ползвал и се е грижил за един имот, но не и факта за кой конкретно имот – дали само за безспорно притежавания от него имот, съседен на процесния или и за процесния? Обстоятелството, че и двата имота – и собствения на ответника, и спорния, са ползвани по идентичен начин – със земеделско предназначение и като ливади – прави трудно разграничението в площите и обясними показанията на свидетелите. С оглед възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка, която изцяло съвпада с приетото от първоинстанционния съд в мотивите на решението му, неоснователно е оплакването на жалбоподателите за неправилна преценка на доказателствения материал по делото и неоснователно игнориране на събраните гласни доказателства от свидетелите, ангажирани от ответника. Районният съд правилно е възприел фактите, при обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства. Формираните въз основа на така изяснената фактическа обстановка правни изводи на РС Е. настоящата инстанция намира за обосновани и законосъобразни и изцяло споделя. Налице е договор, който поради неспазване на предвидената в закона форма за действителност няма вещнопрехвърлително действие, но установява началото на давностното владение в полза на Ю. К. върху процесния имот. Установи се упражнявана от последния постоянна, непрекъсната, явна и несмущавана фактическа власт върху процесния имот в продължение на повече от изискуемия от закона в чл.79 ал.1 ЗС 10-годишен период – най-малкото от 1993 г. до смъртта му през 2006 г., като владението е продължило и след смъртта му от наследниците му и от ищцата Б.. Правоимащите лица са се позовали на придобивната давност, за да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост и съответно останалите съсобственици са прехвърлили надлежно своите идеалните части на Б., с което последната се легитимира като изключителен собственик на имота. За разлика от наследодателя на ищцата, ответникът М. не се доказа някога да е придобивал фактическа власт върху конкретния имот – предмет на спора. Събраните доказателства установиха, че той притежава имот, граничещ с процесния, но процесният не е част от него и никога не е бил. М. не притежава титул на собственост, поради което не може да прехвърли на ответницата К. права, каквито не притежава и сключената между тях сделка не легитимира К. като собственик и е непротивопоставима на действителния собственик. Като е достигнал до тези правни изводи и е уважил предявените от Ж. Ц. Б. искове по чл.124 ал.1 ГПК и чл.537 ал.2 ГПК и е отхвърлил насрещните такива наЕ. М. К., РС Е. е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение – сумата 550 лв. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, ВТОС Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95/ 05.12.2014 г. по Гр.дело № 242/ 2013 г. по описа на РС Е. ОСЪЖДАМ. М. М. с ЕГН * от с. К., Община З., ул. П. № * и Е. М. К. с ЕГН * от гр. Г.О., ул. В.Л. № *, да заплатят на Ж. Ц. Б. с ЕГН * от с. К., Община З., сумата 550 /петстотин и петдесет/ лв. - направените разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |