№ 422
гр. гр.Несебър, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С.Ст.Д.
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Гражданско дело № 20222150101070
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 8695/05.10.2022 г., уточнена с молба вх. №
9953/09.11.2022 г. на „В.К. ЕАД с ЕИК ....... със седалище и адрес на управление гр. Б.,
квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № ...., представлявано от Г.Й.Т., срещу С. А. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., ул. „П.“ № 50, и Р. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр.
С.В., ул. „Б.“ № 3А, с която се иска от съда да осъди ответниците, в качеството им на
наследници на К. С. М., да му заплатят разделно сумата от 347,99 лева – главница,
представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги за
водоснабден обект с адрес гр. С.В., ул. „......“ № 3А, с аб. № ......, и съгласно издадени
фактури в периода от 28.10.2019 г. до 25.10.2021 г., с отчетен период по фактури
02.08.2019 г. – 04.10.2021 г., от която 2/3 части или сумата от 232 лева – дължима
от С. М. и 1/3 част или сумата от 115,99 лева – дължима от Р. М. ; сумата от 69,33
лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания
за периода от 28.11.2019 г. до 04.10.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, от
която 2/3 части или сумата от 46,22 лева – дължима от С. М. и 1/3 част или сумата
от 23,11 лева – дължима от Р. М. ; както и законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между него и наследодателя на ответниците е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен
№ ......, за водоснабден обект с административен адрес: гр. С.В., ул. „......“ № 3А. За
ответниците, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на
собственост по отношение на водоснабдения обект, по силата на универсално
правоприемство, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
1
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. Второ от Наредба № 4, за
процесния период, отчитането на водомерите на абонатите се осъществявало по
електронен път, посредством мобилно устройство. Ответниците не изпълнили
задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в
периода от 28.10.2019 г. до 25.10.2021 г., а именно сумата от 194,62 лева по фактура №
**********/28.10.2019 г., падежирала на 27.11.2019 г.; и сумата от 153,37 лева по
фактура № **********/25.10.2021 г., падежирала на 24.11.2021 г. Предвид изложеното,
за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство.
Претендира се и лихва за забава в размер на 69,33 лева и представляваща сбор от
дължимата лихва върху всяка от посочените по-горе суми, за периода от падежирането
до 04.10.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответниците, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК общ
особен представител– адвокат С. Й. от БАК, с който исковете се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди се, че отсъстват доказателства за
възникването на качеството „потребител“ на ВиК услуги за посочения имот, както за
наследодателя, така и за наследниците. Заявява недоказаност на ищцовите претенции и
поради недоказаност на процедурата по отчитане на потреблението за обекта. Правят
се искания за допускане извършването на СТЕ и ССЕ по поставени с отговора въпроси.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмени становища, с които взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответниците поддържа дадения отговор в открито
съдебно заседание, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
възнаграждение за осъщественото по делото особено представителство, според броя на
представляваните лица, броя на исковете и броя на съдебните заседания.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието
на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес
е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответниците са
собственици на имота, респ. „потребители“ на ВиК услуги. Ищецът следва да докаже и
размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на ищеца,
за съда се налага извода, че правото на собственост не се доказва по отношение и на
двамата ответници, като възраженията на особения представител в този смисъл се
явяват основателни.
Действително, от представените от ищеца фактури /л. 1-14 от делото/ и от
справка-извлечение за мобилното отчитане на водомер № 494/201 е видно, че при
доставчика на ВиК услуги е разкрита партида с потребителски номер ......, с вписан
титуляр: наследници на К. С. М. и за водоснабден обект с адрес гр. С.В., ул. „......“ №
2
3А. От посочените писмени доказателства може да се заключи, че в процесния период
е правено отчитане на посочения адрес, като установеното потребление е било
остойностено и фактурирано.
Независимо от посоченото, ищецът, комуто се следва доказателствената тежест
при условията на пълно и главено доказване да установи качеството „потребител“ за
ответниците по отношение на индивидуализирания водоснабден обект, респ. правото
на собственост за наследодателя и наследниците по отношение на същия, не успя да
ангажира надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си в хода на
производството. Не бяха ангажирани нотариален акт, справка по партида на имот от
АВ или заявление за разкриване на партида при ищеца, нито във връзка с правото на
собственост на починалия К. С. М. и договорните му отношения с ищеца, нито по
отношение правата и задълженията на наследниците му по закон – настоящите
ответници.
В хода на делото и след обявяване за окончателен доклада на съда по реда на чл.
146 от ГПК, ищецът с писмена молба от 31.08.2023 г. заявява, че водоснабденият имот,
за който се отнася потреблението, предмет на претенциите, бил с адрес в гр. С.В., ул.
„Б.“ № 3А, вписан постоянен адрес на ответника Р. М., а не в гр. С.В., ул. „......“ № 3А.
Въпреки това, видно от удостоверения за декларирани данни на Община Несебър,
Отдел „Местни данъци и такси“ /л. 102-103 от делото/, ответниците нямат декларирана
собственост по отношение на имот с адрес в гр. С.В., ул. „Б.“ № 3А, нито за такъв с
адрес в гр. С.В., ул. „......“ № 3А. Не са ангажирани и други доказателства за
собствеността на наследодателя и ответниците по отношение на имот с адрес в гр.
С.В., ул. „Б.“ № 3А в определения от съда дисциплиниращ срок за събиране на
доказателства по чл. 158 от ГПК. Не се установява наследодателят или ответниците да
са заявили разкриване на партида при ищеца за такъв имот или да са сключили договор
за доставка на ВиК услуги с ищеца.
Предвид изложеното, за съда се налага извода, че ищецът не успя да докаже
наличието на качеството „потребител“ за ответниците и техния наследодател за
водоснабден имот с административен адрес: гр. С.В., ул. „......“ № 3А и аб. № ......, за
потребените в който услуги се претендира осъждане по предявените искове. Не се
събраха и доказателства описания в исковата молба имот да е идентичен с имот с адрес
в гр. С.В., ул. „Б.“ № 3А. Впрочем, самият ищец с писмено молба от 02.10.2023 г. по
делото заявява, че се касае до допусната грешка при въвеждане адреса на имота в
системата му.
При недоказаност на един от елементите на правопораждащия фактически състав,
за настоящия състав се налага краен извод за недоказаност на претенциите за
периодични плащания в цялост, като съдът не намира за необходимо да изследва
наличието на допълнителните юридически факти, обуславящи основателността на
исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и възраженията на
особения представител на ответниците във връзка с тях.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни и недоказани. Като неоснователни и недоказани следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава върху
главниците.
При този изход на спора право на съдебни разноски се поражда за ответниците,
но предвид учреденото от съда особено представителство, въпросът за разноските на
стои на разглеждане.
Съдът, като съобрази, че в рамките на първоинстанционното производство на
страната на ответниците е действал особен представител – адв. Й. от БАК, намира, че
следва да му бъде определено възнаграждение за положения труд. Представителството
3
е осъществено по отношение на двама ответници по поставени за разглеждане
претенции за договорно възнаграждение и акцесорни претенции за лихва за забава,
като претендираната законна лихва се явява законова последица от уважаване на иска
за главница, а не самостоятелен иск. От друга страна, независимо от броя на
предявените искове, се касае до материален интерес по двете претенции и спрямо
двамата ответници в размер от общо 417,32 лева, при което съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено единно и съобразно интереса, а не броя
на претенциите, в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – сумата от 400 лева.
Доколкото делото не разкрива фактическа и правна сложност, съдът намира, че така
определеното възнаграждение следва да бъда намалено с една втора, на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК, като на адв. Й. се изплати сумата от 200 лева за всеки от
представляваните ответници или общо – 400 лева, съответна на внесения от ищеца
предварителен депозит. Действително, делото протече в три открити съдебни
заседания, но доколкото особеният представител се е явил по две от тях, съдът намира,
че не е налице основание за определяне на допълнително възнаграждение по реда на
чл. 7, ал. 9 от Наредбата. /така и Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. №
3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. №
4908/2019г. по описа на III гр. о./
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.К. ЕАД с ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № ...., срещу С. А. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., ул. „П.“ № 50, и Р. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр.
С.В., ул. „Б.“ № 3А /наследници на починалия К. С. М./, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответниците в условията
на разделност, да заплатят на ищеца, следните суми: 347,99 лева – главница,
представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги за
водоснабден обект с адрес гр. С.В., ул. „......“ № 3А, с аб. № ......, и съгласно издадени
фактури в периода от 28.10.2019 г. до 25.10.2021 г., с отчетен период по фактури
02.08.2019 г. – 04.10.2021 г., от която 2/3 части или сумата от 232 лева – дължима
от С. М. и 1/3 част или сумата от 115,99 лева – дължима от Р. М. ; сумата от 69,33
лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания
за периода от 28.11.2019 г. до 04.10.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, от
която 2/3 части или сумата от 46,22 лева – дължима от С. М. и 1/3 част или сумата
от 23,11 лева – дължима от Р. М. ; както и законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 05.10.2022 г. до окончателното им изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за извършеното от адв. С. Й. от АК Б. особено
представителство на ответниците по настоящото дело в размер на 400 /четиристотин/
лева, платими изцяло от внесения по делото депозит.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4
5