Мотиви към
Решение № от 02.03.2011 г. по а.н.д. № 180/2011 година по описа
на Старозагорски районен съд:
С постановление
от 21.01.2011 г. на
Старозагорската районна прокуратура се прави предложение обвиняемият М.Е.Е. да
бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.313 ал.1
от
НК и да му бъде наложено административно наказание глоба по реда на чл.78А от НК.
Постановлението е
внесено ведно с материалите по досъдебно производство № зм 635/2010г. по описа
на ОД МВР град
Стара Загора.
Старозагорска районна прокуратура чрез представителя си в
съдебно заседание поддържа внесеното предложение. Предлага на обвиняемия за
извършеното престъпление да се наложи административно наказание по чл.78а ал.1
от НК - глоба в размер на
минималния законоустановен
действал към датата на деянието.
Обвиняемият се
явява лично и с упълномощен защитник. Заявява, че се признава за
виновен. Не оспорва
фактическата обстановка изложена в постановлението.
Упълномощеният защитник не оспорва
фактическата обстановка изложена в постановлението.
Счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по
чл.78а ал.1 от НК. Пледира за наказание глоба около минималния законоустановен
размер, действал по време на деянието.
Съдът след като
разгледа делото в рамките на фактическите положения посочени в постановлението
и прецени събраните в наказателното производство доказателства, приема за
установено следното:
Фактическа обстановка:
Обвиняемият М.Е.Е. е роден на *** *** Загора,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, месторабота
„Васманинвест" ООД- гр. Ст.Загора, не е осъждан към датата на
процесното деяние, живее в село Кирилово,
община Стара Загора.
На
22.07.2010 г. в ГД "ОП" - София е получено писмо от Посолството на
Република България в Букурещ, с което уведомяват, че на лицето М.Е.Е. на
01.02.2007г. е
задържано СУМПС № ********* /издадено от МВР Стара Загора/, поради участие
в птп. В писмото се сочи, че с присъда №
16/16.04.2008 г. на съда в Сълище лицето е осъдено условно на една година и два
месеца лишаване от свобода с три години и два месеца изпитателен срок. Със
същата присъда е анулирано свидетелството за управление на МПС на обвиняемия Е..
От писмо /вх. №
ВВ-9527/22.07.2010 г./ от Посолството на Р. България е
видно, че СУМПС
№ ********* на обвиняемия Е. е било иззето на територията на Република Румъния
за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата в Република Румъния – виж
докладна записка на лист 2 от ДП.
На 10.04.2007 г. Е.
е подал молба до началник сектор "КАТ-ПП" – ОД МВР град Стара Загора, в
която моли да му бъде издаден дубликат на СУМПС и контролен талон, тъй като издадените
му вече „са
откраднати, унищожени, изгубени”. Декларирал, че „не съм злоупотребил със
СУМПС и същите не са отнети от органите на КАТ,
прокуратура и съда” и „не са отнети временно”.
Въз основа на
тази молба СУМПС № ********* е обявено за изгубено/откраднато и на 13.04.2007 г. на
обвиняемия е
издаден дубликат - СУМПС с № *********.
Предвид
обстоятелството, че обвиняемият е декларирал неверни данни - подал е молба за
издаване на СУМПС в сектор "ПП"- ОД на МВР - град Стара Загора е издадено ново
СУМПС № *********.
По
досъдебното производство е назначена почеркова експертиза - Протокол № 502/02.12.2010
г., чието заключение е, че ръкописният текст и подписите в молбата от
10.04.2007 г. е изпълнен собственоръчно от обвиняемия М.Е..
Заключението на експертизата не е оспорено от страните, а съдът го приема
като добросъвестно и компетентно дадено.
На
16.12.2010 г. обвиняемият М.Е. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.313, ал.1 от НК. При разпита си обвиняемият Е. се
признава за виновен, съжалява за стореното от него и се възползва от правото си
да не дава обяснения по случая.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от прочетените
в съдебно заседание протоколи за разпит на свидетелката
Грозданка Андреева дадени на ДП, кореспондиращи с
обясненията на обвиняемия, които по своето естество представляват направени
признания и от писмените доказателства по досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал чрез прочита им в съдебната фаза на процеса, декларация молба
по чл.17 и чл.35 ал.1 т.З от ПИБДС; справка за съдимост, от
заключението на
съдебно-почерковата експертиза. По
делото не се налице доказателства противни на така възприетата и гореописана
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Правна квалификация:
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.313 ал.1 от
НК. Престъплението, визирано в посочената разпоредба е налице, тъй като
обвиняемият на на 10.04.2007 г. в град Стара Загора потвърдил
неистина в писмена декларация - молба по чл.17 и чл.35 ал.1 т.З от ПИБДС по
силата на закон - ПИБДС /Правилник за издаване на българските документи за
самоличност/ се
дава пред орган на властта, в частност сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР - град Стара Загора за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства - за да му бъде издаден дубликат на СУМПС и
контролен талон. Налице са всички елементи от
обективната страна на състава на престъпление по чл.313 ал.1 от НК. Обвиняемият
съзнателно и с ясно определена цел потвърдил неистина в молба – декларация от
10.04.2007 г. до Начаника на Сектор ПП ОД МВР Стара Загора. Безспорно молбата
декларация по
чл.17 и чл.35 ал.1 т.3 от ПИБДС /Правилник за издаване
на българските документи за самоличност/ е документ, като чрез него е дадена
възможност на обвиняемия да удостовери наличието или липсата на определени
факти или обстоятелства, като декларацията се изисква по силата на ПИБДС, че
СУМПС, респ. контролния талон са изгубени, откраднати или унищожени, при
подаване на заявление за издаване на дубликати на документите. Тази декларация
е подадена от обвиняемия пред орган на властта – компетентен държавен орган да
издаде дубликата, в случая Сектор ПП ОД МВР Стара Загора.
Деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал че е потвърдил неистинна в писмена
декларация, която по силата на закон се дава пред орган на власттта – в
частност пред сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Стара Загора, това е целял с
действията си обвиняемият, към това се е стремил за да му бъде издаден дубликат
на СУМПС и контролен талон. Обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, свързан с невярното деклариране пред органа на властта, съзнавал е
обществената опасност на извършеното деяние,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Авторството на
обвиняемия е безспорно установено.
Вид и размер на наказанието:
В конкретния
случай са налице всички кумулативно посочени от законодателя изисквания и
предпоставки за приложение на чл.78А, ал.1 от НК: за извършеното престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или
глоба;
Деецът е пълнолетно лице, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а ал.1 от НК; от престъплението няма причинени имуществени
вреди. С оглед императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК съдът освободи от
наказателна отговорност обвиняемия за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК и му наложи
административно наказание – глоба.
При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието,
личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които
е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства - чистото
съдебно минало, сравнително младата възраст на дееца, направените пълни признания още в
хода на ДП и тези от съдебната фаза на процеса. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не са налице. Разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е била приложима и към датата на деянието и същата разпредба се явява и най
– благоприятна за дееца. Отчитайки горното, съдът наложи на обвиняемия административно
наказание глоба при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер към минималния
законоустановен,
действал към датата на деянието, а именно глоба 530.00 лева. С така
наложеното по вид и размер наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на личната и на генералната превенция на закона, като се въздейства
предупредително и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите
членове на обществото.
Относно разноските:
В
тежест на обвиняемият се възложиха направените по делото разноски – 130,30 лева
разноски за експертиза.
Водим от горните
мотиви и на основаниие чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: