Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 28.11.2019
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесет и осми ноември Година две хиляди и осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1703 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба управителят на ищцовото дружество Н. Д., чрез пълномощника си
адв. И. П. твърди, че е клиент (с кл. н. ***) на „Е.Б.Е." ЕАД, като
посоченото дружество, в качеството си на краен снабдител с електрическа енергия
(§ 1, т. 28а, б. „а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за
енергетиката (ЗЕ) доставя електрическа енергия в обекта му, представляващ ферма
на основание чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, във връзка с чл. 98а от ЗЕ.
Заявява,
че до настоящия момент дружеството редовно е изпълнявало задълженията си по
договора с ответника, какъвто представляват Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е. " ЕАД, одобрени с Решение на
КЕВР през 2008 г.
Сочи, че
през месец януари 2015 г. от страна на „Е.Б.Е." ЕАД му била издадена
корекционна фактура за периода 25.05.2014 г. до 05.08.2014 г., с която от него
се претендирало заплащането на сума в размер на 1 060,04 лв., представляваща
цената на доставена, според ответника електрическа енергия в обекта му, която
сума неоснователно заплатил на ответника през месец януари 2015 г., съгласно
издадена му фактура № *** г. За тази фактура разбрал едва, когато посетил каса
на дружеството, за да плати ежемесечните си задължения за консумирана
електрическа енергия.
Счита, че
не дължи горепосочената сума, като в подкрепа на това му твърдение излага
следните аргумента:
1. На
първо място, счита, че ответникът не разполага с валидно правно основание да
извърши преизчисление на сметката му за минал период. Крайният снабдител се
позовава на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
въз основа, на която са приети правилата за измерване за количествата
електрическа енергия (ПИКЕЕ) от компетентния за това държавен орган - КЕВР,
които пък от своя страна уреждат преизчислението на сметки на потребители за
минал период.
2. С
решение 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС - петчленен състав, постановено по адм.д.
2385/2016 г. ПИКЕЕ са отменени, тъй като са приети в нарушение на процедурата,
предвидена в чл. 28 ЗНА, разгледана съвместно с чл. 26, ал. 2 от ЗНА, правната
норма показва въведено задължително изискване, всеки проект на нормативен акт
да бъде съпроводен с излагане на мотиви или съставяне на доклад към него. ВАС
отменя ПИКЕЕ с изключение на разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, поради
оттегляне на жалбата от жалбоподателя в тази му част и десезиране на съда по
отношение на тези разпоредби;
3. На
следващо място, с решение на по адм.д. 3879/2017 г. на ВАС-тричленен състав
образувано по протест на прокуратурата са отменени и разпоредбите на чл. 48,
49, 50, 51 от ПИКЕЕ, тъй като съвсем логично след като целият подзакон
нормативен акт е приет в нарушение на чл. 28 от ЗНА тези разпоредби също не
следва да се прилагат. Счита, че с оглед на обстоятелството, че с Решение №
13691 от 08.11.2018 г. до адм.д. 4785/2018 г. на ВАС, с което окончателно са
отменени разпоредбите на чл. 48 - 51 от ПИККЕ корекционната процедура е изцяло
неоснователна, въпреки че същата дори не е извършена по реда на ПИКЕЕ, когато
са действали.
4. Счита,
че от изложеното до тук категорично следва, че ответникът не разполага с
валидно правно основание да коригира сметки за минал период и съдът следва да
уважи предявения от него иск само на това основание;
5.
Заявява, че ответникът е извършил още няколко груби нарушения, коригирайки
сметка му за минал период. Техническата проверка, извършена на СТИ, отчитащо
обекта му също е на 05.08.2014 г. е незаконосъобразна, тъй като с отмяната на
чл. 47 от ПИКЕЕ на 06.02.2017 г. няма нормативен акт, който да регламентира
тези проверки, като те не са регламенитрани и в общите условия на ответника;
6.
Отделно от това не е уведомяван за проверката като управител на дружеството и
не е присъствал на същата. Служителите на оператора на разпределителната мрежа
не са го търсили и не са му връчвали никакви документа нито за проверката, нито
за извършеното му преизчисление на сметката. Не са спазени сроковете, предвидени
в правилата от датата на демонтаж на електромера до изпращането му в
лаборатория на БИМ. Ответникът и операторът на разпределителната мрежа не са му
изпращали никакви документа за подобна проверка, а го уведомили едва с
фактурата му на каса.
7. Сочи,
че друго съществено нарушение е, че представляваното от него дружество не е
уведомявано от ответника за извършената проверка и преизчисление на сметката му
по никакъв начин, а разбрали за претендираните от дружеството суми едва, когато
техен представител отишъл на каса да заплати сметката им за електрическа
енергия за текущия месец. Счита това поведение на ответника за грубо нарушение
на нормативната уредба, регламентираща подобен род отношения. С решение № 173/16.12.2015 г., постановено
по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II-ро ТО, докладчик
Боян Белевски е прието, че преизчисленията на сметки за минал период са в
нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, когато общите условия на крайния
снабдител не съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите за извършените
проверки по реда на правилата, приети на основание чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ.
Цитираното решение на ВКС е категорично, че общите условия на ответника не
съдържат такъв изричен ред за уведомяване, т.е. извършеното преизчисление на
сметката му е извършено в нарушение на чл. 98. ал. 2. т. 6 от ЗЕ. От друга страна
ответникът дори не го е уведомил за корекцията по реда, предвиден в сега
действащите му общи условия, одобрени през 2008 г. от КЕВР, което е пореден
аргумент в подкрепа на твърдението му, че процесната сума е недължима.
С оглед
на гореизложеното и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД моли съда да постанови
решение, с което да осъди „Е.Б.Е." ЕАД да му заплати сумата от 1 060,04
лв., представляваща цената на доставена, според ответника, електрическа енергия
за периода 25.05.2014 г. до 05.08.2014 г., недължимо заплатена от него по
Фактура № *** г.
Претендира
присъждането на разноски за съдебното производство и адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка ***:. В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от адвокат И. П.. Подробни съображения
излага в писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.Б.Е.” ЕАД, чрез
пълномощника си юрисконсулт И. К., е подал писмен отговор, с който заявява, че
счита иска за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В отговора на исковата молба пълномощникът на ответното дружество
юрисконсулт И. К. заявява, че на 05.08.2014 г. служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България -
„Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) са извършили проверка на електромер
№ ***, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката
била извършена от трима служители на мрежовия оператор, който демонтирали
електромера, поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху
средството за търговско измерване. Служителите
демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба, с цел същият
да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на
мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след
извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва
електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 %
(Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № .
г. (Констативния протокол), приложен към настоящия отговор. Представител на
ищеца е присъствал на проверката, подписал е протокола и е получил копие от
същия.
Процесният електромер впоследствие бил предаден на Българския институт по
метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на
лабораторията било по т. 5 е, че
е осъществена манипулация, в следствие на което електромерът измерва по-малко
от реално консумираната електроенергия извън границите на допустимото, посочено
в т. 4.4. и 4.6. от протокола. Видно от протокола електромерът не
отговаря на метрологичните изисквания поради извършената манипулация, както и е
установен точният процент на отрицателна грешка, с която електромерът измерва
потребяваната ел. енергия. Поради посоченото електромерът е отчитал с грешка
-46,47% по-малко консумираната електрическа енергия. За посочените констатации
бил изготвен от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за търговско измерване № . г., приложен от ищеца като доказателство към
исковата молба.
Пълномощникът на ответното дружество заявява, че с оглед на описаното
по-горе и като е установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа е извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 2 б. А от ПИКЕЕ, като е начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 8 592 kWh, като дължимата
сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението
за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е
1 060,04 лв. с ДДС. Периодът от време, за който е извършена корекцията е 72
дни, като първата дата - 25.05.2014 г. - началото на корекционния период е
датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият
до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата
на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата е датата
на извършената техническа проверка 05.08.2014 г. (чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг е предоставило
тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна е издало и процесната фактура №
*** г. (чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № . г.
е изпратило на адреса за кореспонденция на клиента (уведомление) за извършеното
допълнително начисление.
Твърди, че съществува
законово основание за начисляване процесната сума.
КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството
електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на
това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX
от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В
конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във
връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Сочи, че
тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична
експертиза е установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага
при изчисляването на количеството за корекцията се съдържа в чл. 48, ал. 1, б
."а" ПИКЕЕ, като количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване. Стойността на дължимата сума пък е
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Счита, че именно гореописаните норми от ЗЕ и
ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (Решение
№ 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86
от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Е.В.).
Сочи, че ЕВН ЕС няма
задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че има съществено значение кой
точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във
вина на него.
Що се касае до настоящия спор,
въпросът кой е конкретният извършител е ирелевантен, защото в посочените
законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството
електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за извършването
корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно
обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик
да из-върши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е
налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната
процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV
т.о.. Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156 / 2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др.)
Твърди, че в ОУ на ЕВН ЕС е
предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция.
Твърди, че ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-13/10.05.2008г.(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при
общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните
предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и
техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на
електрическа енергия.
В чл. 28, ал. 2 от ОУ
на ЕВН ЕС изрично е уреден реда, по който крайният снабдител уведомява клиента
за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му.
Не споделя разбирането, че спазването на изискването в
ОУ да има ред за уведомяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове,
само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г.
Счита това за изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително
поставя изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение
на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция),
още повече, че такъв ред е предвиден.
Сочи, че тяхното тълкуване се споделя и от ВКС, като съдът приема, че в чл.
24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е."
АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на С. Б.) е
предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016
г., II т. о., ТК). Отбелязва, че ОУ на „Е." АД са одобрени с Решение №
ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл.
98а ЗЕ от 2012 г.
Следва разпоредбата на чл. 28 от
ОУ на ЕВН ЕС да се прилага ведно с обшия ред за съобщаване. предвиден в ОУ, а
имено този по чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕС.
Счита предявеният иск за неоснователен, тъй като са на лице всички
изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на
сметката в процесния случай и като такъв следва да бъде отхвърлен, като в полза
на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:
При служебна справка
в Търговския регистър с оглед чл. 23 от ЗТР, съдът констатира, че ответника “Е.Б.Е.”
АД е търговско дружество с предмет на дейност: обществено снабдяване с
електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани
с ел.енергия. Следователно ответникът е доставчик на ел.енергия, с която
снабдява всички потребители, присъединени към електрическата мрежа.
Не
е спорно по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия, с кл. № ***, доставена от ответното дружество до обекта му на потребление: недвижим
имот, находящ се в село Овощник, община К., ИТН ***.
По
делото е приета като доказателство фактура № *** г., издадена от „Е.Б.Е.”
ЕАД. От същата се установява, че ответното дружество е начислило на „Н.“ ЕООД
за обект с кл. № *** допълнително eл. енергия за 8 592.000 кВтч, в
размер на 1 060,03 лева, за периода от
25.05.2014 г. до 05.08.2014 г.
От представения по
делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване №, подписан от трима
служители на „Е.Б.Е.” АД и Д. Д. – управител на обекта, се установява,
че процесният електромер фабричен № *** е демонтиран и поставен в безшевна
торба, пломбиран, с пломба на EVN № и изпратен за експертиза.
По делото е
представен констативен протокол от експертиза на средство за измерване № г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел – П., съгласно който електромер с идентификационен № ***,
отчитащ ел. енергия в имот находящ се в село О., с ИТН *** е представен за експертиза в платнена
безшевна торба, пломбиран с пломба на EVN №, в съответствие с протокола за
демонтаж. Констатирано е наличие на механични дефекти на кутията, на клемите,
на клемния блок на електромера; пробит отвор на основата на електромера срещу
индикатора. Наличие на необходими обозначения на табелката на електромера.
Относно наличието на пломби против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера е отразено: отдясно – знак от метрологична проверка
пломба № М12/045 02, унищожена (отваряна); отляво – фирмен знак пломба ISKRA,
унищожена (отваряна). Относно техническото състояние на частите и механизмите,
защитени от нерегламентиран достъп е записано: „не съответства“. Пластината на
индикатора е запоена за платка с елементи с цел нерегистриране на отварянето.
Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. На вторичната страна
токовия преобразувател и на трите фази са монтирани допълнителни съпротивления
(непринадлежащи към схемата на електромера) всяка със стойност 1 кΩ. В
резултат на тези манипулации, електромерът отчита по-малко от консумираната
електроенергия.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява, че
процесният статичен, трифазен, двутарифен електромер, ф. № ***/2008
г. е манипулиран. Монтирани са допълнителни съпротивления на вторичната страна
на токовите преобразуватели и на трите фази, което води до промяна на
метрологичните му характеристики. В резултат електромерът измерва по-малко от
консумираната електроенергия по двете фази. Методът за изчисляване на неизмерената ел. енергия и методиката за
остойностяването ѝ, в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с чл. 48, ал. 1, т.
2А и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на същата се установява, че фактура с № *** г. на стойност
1 060,03 лева е заплатена от ищеца на ответника на 02.02.2015 г.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите.
Съгласно разпоредбата
на чл. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Съгласно ПП на ВС №1 от 28.05.1979г., по гр.дело №1/1979г. първият фактически състав на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД изисква
предаване съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. още
когато при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е в случаите на когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случите на унищожаемост – когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало без наличието на някакво правоотношение или пък след погасяване на
задължението и т.н.
По настоящото дело фактът на плащане на
процесната сума не е спорен, тъй като извършеното плащане от страна на ищцовото
дружество в полза на ответното е установено от неоспореното заключение на съдебно
– счетоводната експертиза. Страните спорят относно наличието на основание,
поради което ответникът счита, че следва да задържи платената сума.
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал.1, предл.1
от ЗЗД
ищецът следва да докаже, че е извършил плащане на паричната сума, а в тежест на
ответника е да установи, че има основание да я задържи. Ищецът е потребител на
електрическа енергия, с кл. № ***, доставена от ответника до обекта му на
потребление: недвижим имот,
находящ се в село О., община К., ИТН *** . и е платил на
ответното дружество на 02.02.2015г. по фактура с № *** г. сумата от 1 060,03 лева
Ответникът основава
вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранна
корекция в сметките на ищеца за потребена в минал период / от
25.05.2014 г. до 05.08.2014 г. / ел.енергия. Едностранната корекция
ответното дружество основава на разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 104а, ал.2, т.5
от ЗЕ
във връзка с чл. 83, ал.1, т.6 от
ЗЕ,
във връзка с чл. 45, ал.1 от ПИКЕЕ, във вр. с чл. 51, ал.1 във вр. с чл. 48, ал.1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г. Съгласно посочените разпоредби Общите условия, при които
се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ
(ПИКЕЕ). Правилата /чл. 45, ал.1/ от своя страна предвиждат, че когато при
проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към
правилата, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога
се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя
съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или
в раздел ІХ от правилата- чл.
51 и
чл.
48 от ПИКЕЕ.
Следователно налице е изрична законова възможност енергийните предприятия да
коригират сметките за изминал период време. Съдът счита, че макар
голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ да са отменени с решение
№1500/06.02.2017 г., постановено по гр.д. № 2385 по описа за 2016 г. на ВАС,
5-членен състав, тази отмяна е в сила занапред – от датата на обнародване на
решението в Държавен вестник, която е след процесния период. Затова и ПИКЕЕ
намират приложение в случая.
В
настоящият случай се установи, че процесният електромер не е отчитал точно
ползваното количество електрическа енергия в обекта на ищеца, с ИТН ***. Касае
се за случай на неизмерено количество електроенергия, поради монтиране на
допълнителни съпротивления на вторичната
страна на токовите преобразуватели, водещо до частично неизмерване на
консумиранат ел. енергия. Периодът, за който е извършена едностранната корекция
на сметката на ищеца е след измененията на чл. 98а от Закона за
енергетиката
/ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия,
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в
сила от 16.11.2013 г./. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т.о., решение №
173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на
чл. 290 от ГПК, със ЗИД на ЗЕ, ДВ.
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 от
ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия.
Параграф 199, ал.2 от ПЗР на ЗИД от ЗЕ предвижда до приемането на
подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на
новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат
действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият §199, ал.2 от ПЗР на ЗИД от ЗЕ не намира приложение по отношение на
тях. С изменението на чл. 98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено
в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В действащите Общи условия на договора за доставка на
електрическа енергия на ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване корекция на сметката му, поради което следва да се приеме, че не
е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел.енергия, при наличие на основание за корекция съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ.
Ответникът
не е навел доводи, а и не е представил доказателства, че е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ да издаде и публикува нови общи
условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова
законова регламентация, поради което следва извода, че не е имал основание да
извърши корекция на сметката на ищеца, поради което сумата е платена при
начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и подлежат на връщане от ответника.
Вън
от изложеното, съдът намира, че не съществува законово основание за доставчика
на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена за изминал период от време електрическа
енергия, както през време на действието на отменения ЗЕЕЕ
/отм.ДВ бр.18 от 05.03.2004 г./, така и по време на действието на ЗЕ. Такова
право доставчика не може да
обосновава и с клаузи, съдържащи се в приетите от доставчиците на ел.енергия Общи условия,
поради неравноправния характер на тези клаузи по смисъла на чл.
143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Такива клаузи са нищожни по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП и
чл. 26, ал.1
от ЗЗД, защото нарушават
основния принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Коригирането на сметка
само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставена
електроенергия противоречи и на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Съдът
приема, че при липса на доказано
виновно поведение от страна на потребителя, препятствало правилното отчитане
на доставената електроенергия, то в тежест на същия не може да се постави отговорността за заплащане на енергия, определена
едностранно от доставчика на същата. Правомерност на корекция не може да
произтича от чл. 54 от Общи условия, защото
същата е нищожна и тя не произтича от Закона. В този смисъл са Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ Т.О.;
Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; Решение №
104/05.07.2010 г.по т.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; Решение №
26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение №
177/12.12.2011 г.по т.д.№ 1008/2010 на ВКС, ІІ Т.О./
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
Направено
е възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, поради прекомерност.
Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски
възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при защита
по дела с определен материален интерес от 1000 лева до 5 000 лева, каквото
е настоящото, - 300 лева + 7% за
горницата над 1 000 лева т.е. размерът на минималното адвокатско
възнаграждение е 304.20 лева. Договореното и заплатено от ищцата на
пълномощника й адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лева. Настоящото
производство е разгледано и обявено за решаване в две съдебни заседания,
изслушани и приети са две съдебни експертизи с участието на пълномощника на ищцовото
дружество, поради което, съдът намира, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно и следва да присъди на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 500 лева, представляващи държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Е.Б.е.” ЕАД със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от Р.Д., М.М.М.Д. и Ж.П.С. да заплати
на основание на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, на „Н.“ ЕООД, ЕИК, представлявано от
управителя Н.Г. Д., съдебен адрес ***, офис 1, чрез адвокат И. П., сумата от 1 060.03 лева, представляваща
заплатена на 02.02.2015 г., без основание сума по фактура № *** г. за начислена за периода от 25.05.2014 г. до 05.08.2014 г. ел. енергия, като отхвърля за разликата до
предявения размер от 1 060.04 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.Б.е.” ЕАД със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от Р.Д., М.М.М.Д. и Ж.П.С. да заплати
на „Н.“ ЕООД, ЕИК, представлявано от управителя Н.Г. Д., съдебен адрес ***,
офис 1, чрез адвокат И. П. сумата от 500 лева, представляваща направените по делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл.236, ал.1, т.7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК по
посочената от ищеца банкова сметка ***.
.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :