Р Е Ш Е Н И Е
№........................, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА - трети касационен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и прокурора при ВОП
Александър Атанасов, като разгледа докладваното съдия Ганчева
КАНД № 415 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1
предл. 2 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК и чл. 348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, против Решение № 260019/11.01.2021 г. по НАХД № 3229/2020 г.
на ВРС, с което е отменено НП № 03-011462/19.06.2019 г. на директор дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, с което на „Фреш ПМ“ ООД, за извършено нарушение на
чл. 152 от КТ, на осн. чл. 416 ал.5 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1700 лв. Депозирана е и частна касационна жалба против допълнително
решение № 260225/2.02.2021 г. постановено по НАХД № 3229/2020 г. на ВРС, с
което съдът е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ да заплати в полза на „Фреш
ПМ“ ООД сумата от 300 лв. представляващи адвокатско възнаграждение.
В жалбата се поддържа, че въззивното решение е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Отговорността на
наказаното дружество е ангажирана за нарушение на чл. 152 от КТ, от
представените пред контролните органи график за работа през м. април и м. май
2019 г. в стопанисвания от дружеството обект, както и представените присъствени
форми за месеца се установява, че не е осигурена междудневна почивка на лицето Б.Б.,
на длъжност „касиер“ в супермаркет, тъй като работника е полагал труд на
30.04.2019 г. от 16 ч. до 24 ч., а на 1.05.2019 г. е започнал изпълнение на трудовите си задължения от 8 ч.
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Приложените графици за работа,
на които се позовава наказващия орган, представляват частни писмени документи, съставени и
утвърдени от управителя, предоставени на служителите, и удостоверяващи факти
относно действително отработеното от работника време за процесния период. Тези
документи удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е представила,
като следва при преценката на материалната им доказателствена сила да бъдат
кредитирани, същите съответстват на разпределението на работните смени по
правилника за вътрешния трудов ред. По своята характеристика графикът за работа
следва да е единствения източник на информация за работното време на
работниците и служителите и за положения
от тях труд, а неговото изменение може да стане само при наличие на
основанията, залегнали в чл. 9 ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
По изложените съображения счита, че неправилно ВРС е преценил, че не е доказано
извършеното нарушение, моли да се отмери оспорения съдебен акт и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че макар и
претенцията за разноски да е акцесорна, същата следва да бъде заявена до
приключване на съдебното заседание. В случая доказателства за извършени
съдебно-деловодни разходи са представени по адм.д. № 933/2020 г., т.е. искането
е направено несвоевременно, тъй като е сторено след приключване на устните
състезания, при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция,
дори и да се приеме, че искането за присъждане на разноски пред въззивната
инстанция е нямало как да бъде направено, тъй като към 29.11.2019 г. е действала
старата редакция на ЗАНН, то тогава страната е нямала право да предяви
претенция за разноски в хода на съдебното производство, а само по реда на
ЗОДОВ. По изложените доводи моли да се отмени постановения акт по реда на чл.
248 от ГПК, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – "Фреш ПМ" ООД, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбите. Сочи, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно. Представените в хода на административнонаказателното
производство графици за работа и
присъствени форми относно смените на работа на работниците не са
достатъчни за да се приеме, че е доказано фактическото полагане на труд от
работника. От представените по делото доказателства - дневни финансови отчети,
от функциониращата в обекта фискална система и събраните гласни доказателства
се установява, че на Б. е осигурена междудневна почивка от 12 часа. По
изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че ВРС преценявайки
установените факти, правилно е приложил закона.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на
""Флеш ПМ" ООД, против НП № 03-011462/19.06.2019 год. на директор Дирекция „
Инспекция по труда“ Варна, с което на
дружеството за нарушение на чл. 152 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв., на
осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1
от КТ. За да отмени НП въззивния съд е приел, че
на 10.06.2019 г. срещу дружеството е съставен АУАН, за това, че в качеството на
работодател не е осигурил междудневна почивка в размер на не по-малко от
дванадесет чана на Б.Б., изпълняваща длъжността "касиер" в
супермаркет "Фреш", находящ се в гр. Варна. Преценил е, че лицето е
работило на смята от 16 ч. до 24 ч на 30.04.2019 г., а на следващия ден е
започнала изпълнение на трудовите си задължения в 8 ч., което е установено от представени
графици за работа за м. април и м. май 2019 г., присъстени форми за работа за
двата месеца. Отразено е, че нарушението е извършено на 1.05.2019 г. АНО е
издал НП възприемайки изцяло фактическите констатации изложени в акта. В хода
на съдебното производство е разпитана свид. Б., която сочи, че е работила в
търговския обект като касиер, имало съставени графици за работа. Тя установила, че графика е объркан, на
1.05.2019 г. и не е била на работа, а в почивка. Б. сочи, че всеки касиер има
индивидуален код за влизане във фискалната система, който не се преотстъпва за ползване на
друг. При така установените факти,
районният съд е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, АУАН и
НП са издадени в законоустановения срок от компетентни органи и със
законоустановените реквизити. След анализ на събраните по делото доказателства,
въззивния съд е преценил, че не е доказано вмененото на санкционираното
дружество нарушение. Доказването на фактическото полагане на труд и смените на
работа е следвало да бъде извършено при съвкупна проверка на представените
доказателства. От събраните по делото
фискални отчети от функциониращата в обекта система е установено, че на
30.04.2019 г. отразяват като оператор Б., а на следващата дата с начален час
8.29 оператора е Г.П., в тази насока са и събраните гласни доказателства. По
изложените доводи съдът е отменил НП. С
допълващо решение съдът е присъдил на "Фреш ПМ" ООД сторените по
делото разноски в размер на 300 лв., като доказателства за извършването им са
представени при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока на обжалване по чл. 211, ал. 1
от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2
от АПК служебна проверка за валидност, допустимост
и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира
касационната жалба за неоснователна.
При постановяване на решението районният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл. 40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на
изискванията за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението
е спазил процедурата по чл. 52 и сл. от с. з., като е направил законосъобразен
извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд не е
нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите
към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по
делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети
и от настоящият съдебен състав.
Съгласно чл. 152 от
Кодекса на труда, работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде
по-малко от 12 часа. Съдът споделя
доводите на ВРС, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства е
установено, че в графика за 1.05.2019 г.
има грешки. В хода на съдебното
производство не е установено по безспорен начин, че Б. е полагала труд на
1.05.2019 г., напротив от събраните доказателства се установява, че всеки
касиер има свои персонален код за достъп до фискалната система в обекта, за
1.05.2019 г. като оператор в системата е
отразено лицето Г.П., като липсват данни Б. да е имала достъп до системата,
респективно да е полагала труд на тази дата. Действително по делото са представени графици
за м. април и май 2019 г., в които е посочено, че Б. е на смяна на 30.04.2019 г
. и на 1.05.2019 г., но представените графици сами по себе си не доказват безспорно извършено нарушение. Фактът, че
по представения график е положен труд е следвало да се докаже по безспорен
начин с допустими доказателства в административното, съответно съдебното
производство, което не е сторено.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира,
че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не страда от
визираните в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила.
По допълнителното решение № 260225/2.02.2020 г. ВРС е осъдил Дирекция "Инспекция по
труда" - Варна да заплати разноски в размер на 300 лв. на "Фреш ПМ" ООД. За да се произнесе
съдът е приел, че искането е своевременно направено и са представени
доказателства за сторените разноски. Така постановено определение е правилно.
Съдът не споделя доводите на касатора, че искането е направено несвоевременно,
видно от протокол от с.з. 9.11.2020 г. процесуалния представител на дружеството
е направил искане за присъждане на разноски, отделно от това при предходното
разглеждане на делото от касационната инстанция са представени доказателства -
пълномощно, фактура и разпечатка от адвокатска сметка, видно от които
"Фреш ПМ" ООД е заплатило на адв. Ж. сумата от 360 лв. В случая процесното НП е било предмет на
разглеждане от ВРС двукратно, доводите на касатора, че при първото разглеждане
на делото дружеството е имало процесуална възможност да предяви претенциите си
за разноски по реда на ЗОДОВ са несъстоятелни, тъй като решението по НАХД №
4386/2019 г. е отменено и върнато за ново разглеждане, съгласно решение
постановено по КНАХД № 233/2020 г., т.е. липсва отменен акт - НП, за да се
претендират разноски по ЗОДОВ. Факта, че към 29.11.2019 г. наказаното дружество
е нямало право да предяви претенции за разноски е правилен, но след връщане на
делото във ВРС са налице промени в ЗАНН и правилно въззивния съд е присъдил
разноски на дружеството.
По искането за разноски в настоящото производство, съдът
прецени следното: ответника е представляван от процесуален представител в с.з.,
същия е представил и писмен отговор
касационната жалба. Извършено е процесуално представителство, съгласно чл. 21,
ал. 1, т. 2 и 3 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие,
съгласно който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева, с включен ДДС. На основание
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, вр. 143, ал. 4 от АПК следва да се осъди Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати в полза на ответника сумата от
360 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Варненският административен съд, ІІІ-ти касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260019/11.01.2021 г. по НАХД № 3229/2020
г. на ВРС, с което е отменено НП № 03-011462/19.06.2019 г. на директор дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, с което на „Фреш ПМ“ ООД, за извършено нарушение на
чл. 152 от КТ, на осн. чл. 416 ал.5 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1700 лв.
ОСТАВЯ в сила допълнително решение № 260225/2.02.2021 г. по НАХД
№ 3229/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
плати в полза на „Фреш ПМ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "В.В."
№ **, вх.*, ап.** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: