№
127
гр.Кубрат,
04.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският
районен съд, в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 77 по описа на РСКт за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 365 и сл. от ЗЗД и по
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „К.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управител Т.В.Б., със съдебен адрес:***,
партер, Адвокатска кантора Марин Кинов, твърди, че с
ответното дружество са сключили извънсъдебна спогодба от 04.10.2017 г., по
силата на която „Т.“ ООД *** е признало, че дължи на „К.К.“
ЕООД сумата от 4 560.00 лева, която се задължили да изплати на четири
вноски, от които: първата вноска в размер на 1 560.00 лева– в срок до
20.10.2017 г. и още три вноски, всяка в размер на 1 000.00 лева, платими
съответно на 10.11.2017 г., 20.12.2017 г. и 20.01.2018 г. Страните уговорили и неустойка
при неплащане в срок в размер на 2 000.00 лева. Ищецът заявява, че в
нарушение на договорните клаузи, ответникът изплатил в срок само първата вноска
в размер на 1 560.00 лева, след което едва на 01.06.2018 г. заплатили сума
в размер на 874.00 лева, която „К.К.“ ЕООД *** приело
за частично плащане на неустойка по договора. На 26.06.2018 г. ответното
дружество превело по банкова сметка ***.40 лева. С Нотариална покана рег. №
04859/14.08.2018 г., връчена на 29.08.2018 г., уведомили „Т.“ ООД, че с
посочената сума ответникът е погасил остатъка от задължението си за неустойка
по договора в размер на 2 000.00 лева до размера 1 126.00 лева, част
от дължимата втора и трета вноски по договора до размера общо 1 442.40
лева. На основание чл.104 във вр. с чл. 103 от ЗЗД
направили изявление за прихващане на платената по сметката на ищеца сума в
размер на 2 568.40 лева. Поканили ответника в 10-дневен срок от получаване
на поканата да плати сумите: 557.40 лева – част от трета вноска; 1 000.00
лева – четвърта вноска, но тъй като плащане от ответника не последвало, а
същият е в забава при изплащане на трета и четвърта вноска, моли съда да
постанови решение, с което да осъди „Т.“ ООД *** да заплати на „К.К.“ ЕООД *** сумите:
-1 557.40 лева, дължими по Договор
за извънсъдебна спогодба от 04.10.2017 г., от които 557.40 лева – част от
неплатена трета вноска с падеж 20.12.2017 г. и 1 000.00 лева – неплатена
четвърта вноска с падеж 20.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и
-163.12 лева, представляваща мораторна лихва за забавено изплащане на трета и четвърта
вноска по Договор за извънсъдебна спогодба от 04.10.2017 г., от които 61.46
лева – мораторна лихва за забава за периода от
21.12.2017 г. до 21.01.2019 г. при изплащане на част от трета вноска по
договора и 101.66 лева – мораторна лихва за забава за
периода 21.01.2018 г. – 21.01.2019 г. по отношение на четвърта вноска.
Претендират и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответното дружество „Т.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управител П.С.П.
чрез пълномощник адв. Петко Дечев от АК-Шумен оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че договорът за
извънсъдебна спогодба не отговаря на изискванията на закона, същата е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречаща на закона, или
заобикалянето му, както и поради накърняване на добрите нрави и на основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД- поради липса на предписана от закона форма и привидност.
Оспорва претенцията за забавено плащане, като твърди, че не може да се присъжда
едновременно неустойка по чл. 92 от ЗЗД и обезщетение по чл. 86 ЗЗД за едно и
също забавено изпълнение на парично задължение. Прави възражение и за изтекла
погасителна давност на вземанията. В случай, че съдът не приеме възраженията
им, молят съда да извърши прихващане с насрещното вземане на ответника към
ищеца, на основание чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, в размер на 1 380.00 лева, представляваща
стойност на блиндирана врата и извършени разходи за монтаж на същата в имот на
ищеца по приложените фактури № **********/19.10.2017 г. и №
**********/30.08.2017 г., ведно с мороторната лихва
върху сумата 780.00 лева за времето от 19.10.2017 г. до 22.01.2019 г. в размер
на 99.89 лева, както и върху сумата 600.00 лева за периода 30.08.2018 г. до
22.01.2019 г. в размер на 24.34 лева. Претендират и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, обсъдени по реда на чл.235, ал.2 и ал. 3 ГПК, във връзка с
доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, че въз
основа на възникнало облигационно отношение по договор за наем, сключен между
ЕТ „Т.Б. – Клио Комерс“ и „Т.“ ООД, последното се
задължило да плаща месечна сума в размер на 1 200 лв. без ДДС за
предоставен от наемодателя търговски обект, срещу издаване на фактура.
Не е спорно между страните, че по силата
на Договор за продажба на търговско предприятие, приложен на л. 47- л. 80,
ищецът в настоящото производство е правоприемник на ЕТ „Т.Б. – Клио
Комерс“. Не се спори, че във връзка с процесната
продажба на търговско предприятие, видно и от приложеното на л. 81 от делото
писмо, ответното дружество е потвърдило задълженията си към ЕТ „Т.Б. – Клио Комерс“ по фактури както следва:
№ **********/10.10.2012
г. за 1440.00 лв.
№ **********/13.11.2012 г. за 1440.00
лв.
№ **********/11.12.2012 г. за 1440.00
лв.
№ **********/15.01.2013 г. за 1440.00
лв.
№ **********/30.03.2013 г. за 1440.00
лв.
№ **********/30.03.2013 г. за 245.84 лв.
Неразделна част от договора за продажба
на търговското предприятие е приложената справка „Разчети с клиенти“, видно от
която, че е прехвърлено и вземането към ответното дружество за главница по
цитираните по-горе 6 бр. фактури в общ размер на 7450.54 лв.
Безспорен между страните е и факта на
подписан между тях Договор за извънсъдебна спогодба от 04.10.2017 г., приет
като писмено доказателство по делото, по силата на който страните преуреждат отношенията си като ищецът се отказва от
вземането си по последните две фактури от 30.03.2013 г. в размер на общо
1685.84 лева, прихващат насрещни задължения до размера от 1 200 лв. и за
ответната страна е възникнало задължение да плати остатъка в размер на
4 560 лв. както следва:
- първа вноска в размер на 1 560 лв.,
платима най-късно до 20.10.2017 г.
- втора вноска в размер на 1 000 лв.,
платима най-късно до 20.11.2017 г.
- трета вноска в размер на 1 000 лв.,
платима най-късно до 20.12.2017 г.
- четвърта вноска в размер на 1 000 лв.,
платима най-късно до 20.01.2018 г.
В т.III, изр. последно от подписания договор
за извънсъдебна спогодба от 04.10.2017 г. страните са уговорили, че при неплащане
в срок на дължимите вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо, а
длъжника „Т. ООД дължи неустойка в размер на 2 000 лв.
Ищецът признава, че ответното дружество
е платило в срока само първата вноска. На 01.06.2018 г. – преведена сума в
размер на 874.00 лв. и на 26.06.2018 г. сума в размер на 2 568.40 лв.
Поради това с Нотариална покана покана рег. №
04859/14.08.2018 г. на Нотариус С. Садък с рег. № 004 на Нотариалната камара,
връчена на ответника на 29.08.2018 г., при условията на чл. 104 във вр. с чл. 103 от ЗЗД, ищецът е направил изявление за
прихващане на преведената сума в размер на 2 568.40 лв., както следва:
-вземане за неустойка по Договор за
извънсъдебна спогодба от 04.10.2017 г. за разликата до 2 000 лв., а именно
в размер на 1 126.00 лв.;
-вземане за втора вноска по Договор за
извънсъдебна спогодба от 04.10.2017 г. в размер на 1 000 лв.;
-вземане за трета вноска по Договор за
извънсъдебна спогодба от 04.10.2017 г. до размера на 442.60 лв.
С цитираната покана поканил ответното
дружество да изплати останалата част от дължимите вноски в размер на 557.40 лв.
– част от трета вноска и 1 000 лв. – четвърта вноска.
От заключението на вещото лице по приетата
ССчЕ се установява, че след сключване на договора за
извънсъдебна спогодба ответното дружество е извършило плащания в размер на общо
5 002.40 лв., както следва:
- на 19.10.2017 г. – 1 560 лв.
- на 01.06.2018 г. – 874 лв.
- на 26.06.2018 г. – 2 568.40 лв.
Дължимият остатък по договора за
извънсъдебна спогодба след приспадане на получените плащания и извършеното
прихващане от страна на ищеца с Нотариална покана рег. № 04859/14.08.2018 г. на
Нотариус С. Садък с рег. № 004 на Нотариалната камара, връчена на ответника на
29.08.2018 г., е в размер на 1 557.60 лв. Мораторната
лихва при изплащане на трета и четвърта погасителни вноски по договора, при
съобразяване падежните дати на тези вноски и размера на всяка от тях, е общо
186.27 лв.
С отговора на исковата молба ответникът
„Т.“ ООД е представило два броя фактури - № **********/19.10.2017 г. на
стойност 780 лв. с ДДС и № **********/30.08.2018 г. на стойност 600 лв. с ДДС.
Твърди се, че двете касаят стойност на блиндирана врата 1000 лв. и монтаж на
същата за сумата 150 лв. в обект, собственост на ищцовото
дружество, поради което се иска съдът в условията на евентуалност, ако не
отхвърли иска, да извърши прихващане с насрещното вземане на ищеца.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Спогодбата е двустранен договор, с който
съобразно нормата на чл. 365, ал. 1 ЗЗД
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, т.
е това е договор, с който се изменя едно съществуващо правоотношение между
страните посредством правенето на взаимни отстъпки. Основателността на
претенциите, въведени като предмет на спора, зависи единствено и само от
изпълнението на уговорките по това споразумение. Доколкото договорът за
спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален
договор, ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата, само ако
оспори нейната валидност. В този смисъл Определение № 117 от 24.02.2011 г. на
ВКС по т. д. № 324/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 985 от 27.12.2004 г. на ВКС
по т. д. № 97/2004 г., ТК, II о.
Съдът не споделя възраженията на
ответника за нищожност на договора за спогодба поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, неспазване на установената
форма. Договорът за извънсъдебна
спогодба сключен между „К.К.“ ЕООД и „Т.“ ООД
отговаря на изискванията на чл. 365 от ЗЗД. Както се посочи и по-горе с него страните преуреждат
отношенията си по общо съгласие и занапред те са такива, каквито ги прогласява
спогодбата, поради което и основателността на претенциите, въведени като
предмет на правния спор зависи единствено и само от изпълнението на уговорките
по този договор за спогодба.
С процесния
договор не са нарушени императивни правни норми, нито са заобиколени
такива. Съдът намира, че не са накърнени и добрите нрави, защото страните не са
уговаряли кумулиране на договорна неустойка и мораторна лихва. В обхвата на договора е включена само
дължимата главница по 4 от общо 6 фактури и е уговорена договорна неустойка при
неплащане в сроковете, уговорени между страните. Договорът е сключен в писмена
форма и носи подписа на двете страни.
Неоснователно е и възражението на
ответника за изтекла погасителна давност. Именно защото с цитираната сгодба по чл. 365 от ЗЗД страните преуреждат
отношенията си, договорът има конститутивно и
регулиращо действие. Страните са определили нов размер на задължението и нов
срок за плащане, като се е формирало ново задължение, произтичащо от нов
юридически факт – договор за спогодба. Изискуемостта на вземанията настъпва по
предвидения в договора начин - след настъпване падежа на отделните вноски, а при неизпълнение цялото задължение става
предсрочно изискуемо и се дължи договорна неустойка в размер на 2000 лв. В случая с подписването на споразумението от
04.10.2017 г., е била прекъсната погасителната давност и след прекъсването на
давността започва да тече нов погасителен срок, който към датата на подаване на
исковата молба в съда не е изтекъл.
Спогодбата има значение на юридически
факт, релевантен за спорното право, валидна е и съдът е длъжен да се съобрази,
като зачете нейния материалноправен ефект. Тя
изразява волята на подписалите я страни да уредят имуществените си отношения,
като в изпълнение това споразумение ответникът е приел да погаси изцяло
задължението си. Съдът като възприема изцяло заключението на приетата по делото
ССЕ, като компетентно извършено, обосновано и неоспорено от страните, намира,
че ответното дружество дължи претендираната от сума в
размер на 1 557.40 лева, от които 557.40 лева – част от неплатена трета
вноска с падеж 20.12.2017 г. и 1 000.00 лева – неплатена четвърта вноска с
падеж 20.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В процесният
случай ответникът не е изпълнил паричното си задължение за погасяване на всяка
от вноските на падежните дати, уговорени в извънсъдебното споразумение, поради
което и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, която според заключението на ССЕ е в размер
на 186.27 лв., но доколкото с исковата молба ищецът е претендирал такава в
размер на 163.12лв. до този размер претенцията следва да бъде уважена.
По възражението за прихващане:
С оглед уважаване претенцията на ищеца
следва да се разгледа и предявеното от ответника възражение за прихващане на
установеното негово задължение с насрещното му вземане на стойност 1 380.00
лева, представляваща стойност на блиндирана врата и извършени разходи за монтаж
на същата в имот на ищеца по приложените фактури № **********/19.10.2017 г. и №
**********/30.08.2017 г., ведно с мораторната лихва
върху сумата 780.00 лева за времето от 19.10.2017 г. до 22.01.2019 г. в размер
на 99.89 лева, както и върху сумата 600.00 лева за периода 30.08.2018 г. до
22.01.2019 г. в размер на 24.34 лева.
Ищцовото
дружество оспорва процесните фактури по
същество.
От събраните по делото доказателства не
се установи къде е била монтирана блиндирана врата, кога е бил извършен
монтажът и с кого е постигната договорка за заплащане стойността на вратата.
Поради изложеното съдът намира, че възражението за прихващане направено от
ответната страна следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на
сторените по делото разноски, от които платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице, възлизащи на
общо 362.39 лева съгласно списъка по чл. 80 от ГПК. При този изход на делото, ответникът следва на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата 362.39 лева за
направените в производството разноски.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** представлявано от управител П.С.П. да
заплати на „К.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управител Т.В.Б., със съдебен адрес:***,
партер, Адвокатска кантора Марин Кинов сумата 1 557.40 лева (хиляда петстотин
петдесет и седем лева, четиридесет стот.),
представляваща дължимо вземане по Договор за извънсъдебна спогодба от
04.10.2017 г., от които 557.40 лева – част от неплатена трета вноска с падеж
20.12.2017 г. и 1 000.00 лева – неплатена четвърта вноска с падеж
20.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.01.2019
г. до окончателното й изплащане и сумата 163.12
лева (сто шестдесет и три лева, дванадесет стот.),
представляваща мораторна лихва за забавено изплащане
на трета и четвърта вноска по Договор за извънсъдебна спогодба от 04.10.2017
г., от които 61.46 лева – мораторна лихва за забава
за периода от 21.12.2017 г. до 21.01.2019 г. при изплащане на част от трета
вноска по договора и 101.66 лева – мораторна лихва за
забава за периода 21.01.2018 г. – 21.01.2019 г. по отношение на четвърта
вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявеното „Т.“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управител П.С.П.
възражение за прихващане с насрещното
вземане на ответника към ищеца за сумата 1 380.00 лв. – главница и сумата
124.23 лв. – мораторна лихва, като неоснователно и
недоказано.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** представлявано от управител П.С.П. да
заплати на „К.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управител Т.В.Б. сумата 362.39 лева (триста шестдесет и два
лева, тридесет и девет стот.) – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на
препис пред ОС – Разград.
Председател:
/П/ Ал. Великова