Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-В въззивен
състав в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Мариана Христова, като разгледа докладваното
от мл.съдия Петрова в.гр.д. № 4273 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение № 289946, постановено на 11.12.2017г. по гр. дело № 56018/2016г. по описа на СРС, 24
състав, е осъден
ответникът „С.Д.”
ЕООД да заплати на „Ж.-П.” ООД на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 10 000 евро, /предявен като
частичен иск от 50 000 евро/, представляваща договорено между страните
обезщетение за неизпълнение, съгласно раздел V, чл.23 от предварителен договор
за учредяване право на строеж срещу задължение за изработване на ПЗР,
проектиране и построяване на сграда от 21.11.2014г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончталеното изплащане на вземането.
С решението на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на „С.Д.” ЕООД са възложени разноски в
размер на 1 783,20 лева.
Недоволeн от така постановеното решение, ответникът „С.Д.” ЕООД го обжалва в
срок с въззивна жалба. Поддържа, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че по делото е недоказано, че ищецът да е прекратил надлежно процесния договор.
Излага довода, че съгласно чл.23 от договора страните са постигнали съгласие, че приемателят – строител ще дължи
обезщетение на собственика- учредител единствено при непредставяне на
мотивирано предложение по чл.2, ал.1, б.А, а не
поради пълно неизпълнение на дейностите по от етап I от същата
клауза. Твърди, че уговореният 6-месечен срок в
чл.2, ал.1, б.А е „ориентировъчен“ и че ответникът е изпълнил
задълженията, които е поел, след като срокът е изтекъл. При така наведените
оплаквания въззивникът – ответник моли атакуваното
решение да бъде отменено изцяло, като вместо това да бъде постановено ново, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски, сторени пред
настоящата инстанция.
Въззиваемата страна „Ж.-П.” ООД в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба и е взела становище по нейната
неоснователност. Твърди, че така постановено първоинстанционното
съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно и моли като такова да
бъде потвърдено от въззивния съд, а въззивната жалба на ответника да бъде оставена без
уважение.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбите.
При изпълнение на посочените си
правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното
прилагане на които въззивният съд също следи
служебно.
По отношение правилността му настоящият съдебен състав споделя правните изводи на
първата съдебна инстанция, с които е мотивирана оноснователността
на предявения иск, изведени при правилно установена по делото фактическа
обстановка. Ето защо и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. В
допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и
във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба,
настоящият съдебен състав приема следното:
Настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства се установява неизпълнение от страна на „С.Д.” ЕООД на задължението му като приемател - строител, което е
поел по предварителен договор за
учредяване право на строеж срещу задължение за изработване на ПРЗ, проектиране
и построяване на сграда от 21.11.2014г., съгласно чл.2, а именно: да изпълни
строителството, като в т.ч., не само проучването, но проектирането и изграждането
на сградата, като това ще бъде реализирано и организирано от приобретателя – строител, изцяло за негова сметка, на етапи
в УПИ V-4160, от кв.272, м.Студентски град, с площ от 302 кв.м., УПИ I-4160 с
площ ог 1 497 кв.м. и УПИ IV-4161, по следния начин:
на етап I и етап II, като А.Етап I включва – изготвяне на мотивирано
предложение за изменение на ЗРП за имотите, описани в чл.1, ал.1, получаване на
разрешение за процедура и завършването й с одобрение на изменението чрез
заповед за изменение на регулацията и застрояването на имотите, предмет на този
договор; Мотивираното предложение се изготвя от и за сметка на Приобретателя. Страните са постигнали съгласие, че срокът
за снабдяване със Заповед за изменение на регулацията и застрояването на
имотите, предмет на този договор е 6 /шест / месеца от подписването му, като в
срок от един месец от влизането в сила на Заповедта за изменение на ЗРП,
изпълнителят е следвало да се снабди с виза за
проучване и проектиране.
В тежест на ответника е по реда на чл.154 от ГПК да докаже
изпълнение по така поетите си договорни задължения в срока, предвиден от самите
страни за това. Пред въззивната инстанция същият е
представил заповед № РА50-71/24.01.2018г. на главния архитект на СО за
изменение план за регулация и застрояване и работен устройствен
план, която заповед е от дата близо три години след изтичане на 6 месечния срок
по чл.2, ал.1, б.А. В тази връзка напълно неоснователно се явява оплакването на
въззивника, че така предвиденият срок е
„ориентировъчен“. Ясно е разписано в чл.2, ал.1, б.А, че срокът за снабдяване със заповед за
изменението на регулацията и застрояването на имотите, предмет на този договор
е 6 месеца от подписването му (21.11.2014г.).
По смисъла на чл.20а от ЗЗД
договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и доколкото не се
установява, срокът изпълнение на поетото задължение да е бил предоговарян между страните и като съобрази заповед №
РА50-71/24.01.2018г. на главния архитект на СО за изменение план за регулация и
застрояване и работен устройствен план, въззивният съд намира извода на СРС за основателност на ищцовата претенция, за правилен. В чл.26 от договора е
записано, че договореностите в настоящия договор изразяват волята на страните,
но те могат да бъдат променени или допълнени само в писмена форма, като
съставения в случая анекс ще съставлява неразделна част от предварителния
договор. Такива анекси не се установява да са подписвани между страните.
По делото е представено по нотариално известие – покана от
31.08.2016г., от което се установява, че на 07.09.2016г. на ответника „С. Д. –
1” ЕООД е връчена процесната покана, известяваща го,
че на осн.чл.87, ал.1 ЗЗД ищецът разваля
предварителния договор от 21.11.2014г., поради пълното неизпълнение от страна
на ответника - приемателят – строител в
договорените в предварителния договор срокове, съгласно чл.2, ал.1, б.А от
предварителния договор. Нотариалното известие е връчено редовно на ответното
дружество – на Ц.Д.– деловодител, на адреса на управление:***. Ето защо е
неоснователен доводът за липса на надлежно прекратяване на процесния
договор от ищцовата страна.
Съгласно чл.23 от Договора страните са се договорили, че в случай, че приемателят – строител не изпълни
задълженията си по чл.2, ал.1, б.А и/или тези по чл.2, ал.1, б.Б, в посочените в договора
срокове, собственикът – учредител
има право да развали договора по вина на приемателя
– строител без да му дължи каквото и да било обезщетение. В този случай приемателя – строител дължи на собственика – учредител обезщетение
поради неизпълнение в размер на 50 000 евро.
Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение
неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в договора,
че в случай на виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът
дължи на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на
неустойката и видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са
предмет на уговаряне в договора. Виновното неизпълнение на договорно задължение
поражда за изправната страна правата по чл.79 ЗЗД. Изправният кредитор по двустранен договор
разполага и с потестативното право да развали договора
по реда и при предпоставките на чл.87 ЗЗД.Изложеното налага извод, че
отговорността за вреди, поради развалянето на договора, под формата на
неустойка – предварително определен размер на тези вреди, може да се търси
единствено, ако подобен вид неустойка за такава хипотеза е бил изрично
предвиден в клаузите на сключения договор, какъвто очевидно в настоящият случай
страните изрично са уговорили в чл.23 от предварителния договор. Неустойката
има не само обезщетителен характер, но и служи като
санкция за неизпълнението, поради което и страните уговорят нейният размер по
взаимно съгласие с договора, както е сторено в чл. 23 от процесния
договор.
В конкретния случай няма доказателства, че неизправността на
ответника се намира в причинна връзка с непредвидимо, непредвидено или
непредотвратимо събитие или действие от извънреден характер, обуславящо
обективна невъзможност за изпълнение през процесния
период. Предвидените в договора срокове са ясно определени във времето. Затова
и ответната страна не може да бъде освободена от последиците на неизпълнението
си и следва да понесе последиците от собствената си неизправност, така както е
предвидено в чл.23 от предварителния договор за обезщетяване на вреди от неизпълнението
при разваляне.
Тъй като изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба срещу него- оставена без уважение, като
неоснователна.
По разноските:
При горния изход на делото право на
разноски пред СГС има въззиваемият, който е
представил договор за адвокатско представителство, от който е видно, че е бил
заплатен в брой адвокатски хонорар, в размер на 1000 лева, като именно в този
размер в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 289946, постановено на 11.12.2017г. по гр. дело №
56018/2016г. по описа на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „С.Д.” ЕООД с
ЕИК: ********* да заплати на „Ж.-П.” ООД, с
ЕИК:*********– сумата от 1000 (хиляда) лева, сторени разноски по делото за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: