Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
С., 13.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на втори декември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 9457 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени вреди /неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 12.02.2020. в гр.С., причинено виновно от водач на
застраховано при ответника МПС.
Ищцата твърди, че на 21.02.2020 г. около 5.45 часа при пресичане на ул.
Хан Кубрат била ударена от лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № *******,
управляван от С.Г.. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на лекия
автомобил. Твърди, че в резултат на ПТП получила тежки травматични увреждания –
счупване на горния край на тибията, счупване на пубиса, контузия и разкъсна –
контузна рана на главата, счупване на носните кости, наличие на
периорбитален хематом, счупване на
горния край на раменната кост. Наложило се оперативно лечение. В резултат на
травматичните увреждания била напълно обездвижена и дори към датата на подаване
на исковата молба не може да излиза от дома си. Поддържа, че отговорността на
виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“ , поради
което е предявила извънсъдебна претенция. Оценява неимуществените си вреди на
120000 лева.
Ответникът ЗК „Б.И.“ АД оспорва иска.Поддържа, че не е налице виновно
поведение на водачът на лекия автомобил. Оспорва настъпването и тежестта на
травматичните увреждания. Оспорва и съществуване на причинна връзка. При
условията на евентуалност поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
На 21.02.2020г.,
около 05.45 часа, в гр.С.,*** Кубрат, водачът на лек автомобил Форксваген Пасаг
с рег.№ *******, реализирал ПТП с пресичащата пътното платно пешеходка - ищцата
Л.Г.. Последната е пресичала пътното платно на място, което не е предназначено
за движение на пешеходци, необозначено като пешеходна пътека или пешеходна
зона. При удара, пострадалата е качена
на предния капак на автомобила и е отхвърлена на пътното платно.
Инцидентът
бил възприет от водач на друго МПС, който подал светлинни и звукови сигнали,
при което водачът на товарния автомобил веднага спрял. На място пристига екип
на „Пътна полиция". За
настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол.
Непосредствено
след инцидента, ищцата е приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където поради тежкото
състояние пострадалата е била приета в противо-шокова зала.
След проведена предоперативна
подготовка, пострадалата е била оперирана на три пъти: на 25.02.2020г., на 02.03.2020г. и на 05.03.2020г. След стабилизиране на
общото състояние, на 10.03.2020г. пострадалата е била изписана от болницата и лечението и е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и поддържаща
антикоагулантна и обезболяваща терапия.
Установено е по делото, че към
датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на
товарен автомобил Форксваген Пасат с рег.№ ******* е застрахована със застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при
ответника.
От заключението
на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът цени
като обективно и неоспорено от страните се установява, че в резултат от ПТП на ищцата са причинени разкъсно-контузна рана на
дясната челна област на главата; фрактура на носните кости. Фрактура на двете
рамена на дясната срамна кост на таза; фрактура на кръстната кост. фрактура на
дясната голямопищялна кост в горната му част. фрактура на дясната раменна кост
в горната част. По своят вид и тежест, травматичните увреждания на ищцата Л.Г.
имат следната медико-биологична характеристика - „ трайно затруднение на движенията на долните
крайници за срок по-дълъг от 30 дни “ (в случая 6 месеца), трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни“ , както и трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 3 месеца).
Вещото лице сочи, че лечебният период при ищцата е бил в рамките на обичайния- около 6-8 месеца,
но възстнановителният период е продължил още около 2-3 месеца, тъй като пострадалата
трудно се е възстновявала поради наличието на множествени фрактури, като общо оздравителния период на всички костни
увреждания на пострадалата е приключил за срок около 1 година. През посоченият период, пострадалата е търпяла - болки и страдания, като най
интензивни те са били през първите 2-3 месеца непосредствено след злополуката и
около 2 месеца по време на проведената рехабилитация на всяка от фрактурите.
През останалите периоди ищцата е търпяла периодични болки при пренапрежение на
увредените крайници, при начално предвижване, както и при рязка промяна на
времето (при студено и влажно време), когато е била принудена често да ползва
седативни и обезболяващи средства. От деня на процесната злополука вече са
изминали повече 1 година и 2 месеца и пострадалата продължава да се
възстановява, съобщава че продължава да търпи единични болки в зоните на
фрактурите и мускулните групи около тях най вече при преумора и при рязка
промяна на времето. Обичайно тези болки преминават след употреба на
обезболяващи средства. и провеждане на физиолечение.
Вещото лице сочи
освен това, че фрактурите са зараснали, но движенията в дясната раменна кост са
трайно ограничени до възможност – движение до 90 градуса . Бъдещата прогноза е
трайно оптимистична, но е необходимо продължаване с рехабилитацията.
От заключението на приетата по
делото съдебно – техническа експертиза се установява, механизма на настъпване
на ПТП, както и че е налице причинно – следствена връзка между травматичните
увреждания и процесното ПТП. Вещото лице установява освен това, че причина за
настъпване на ПТП е поведението на водача, който не е реагирал своевременно с
аварийно спиране при наличие на пешеходец на пътното платно.
От показанията на свидетелите М.К.–
очевидец, и С.Г.- водач на автомобила, участвал в процесното ПТП, се
установяват факти относно време, място и начин на настъпване на инцидента.
Показанията на свидетелите са последователни, логични, неопровергани от
останалите доказателства по делото, поради което съдът ги възприема изцяло.
От показанията на свидетеля А.Й.,
които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от
ищеца негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване. Свидетелката
установява, че освен чисто физическата болка, ищцата изпитвала и психологически
такава, свързана с изживения стрес от преживяното и изпитване на страх при
движение по улиците.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от
правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на
които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към
датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на
застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение;
4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и
причинените вреди.
В
процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по
вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /показанията
на свидетелите, представените писмени доказателства и експертните заключения /
– причинено от водача на застрахованото МПС – лек автомобил, в гр.С., пътно-транспортно произшествие, който
нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който е бил длъжен при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в
т.ч да намали скоростта и да спре, е блъснал пресичащата пътното платно Л.Г., с
което й е причинил телесни увреждания.
Безспорно
е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество ответник и собственикът на лек
автомобил Фолксваген Пасаг с рег.№ *******,
с
който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.
В
тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника за това, че в
настоящия случай се касае за случайно събитие по см. на чл.15 от НК. Случайното
събитие е такова обстоятелство, което е непредвидимо и непредотвратимо по своя
характер, какъвто не е настоящия случай. Безспорно е установено по делото, че
процесното ПТП е можело да бъде избягнато, ако водачът на застрахования при
ответника автомобил, е предприел действия за извънредно спиране /така
заключението на вещото лице по приетата САТЕ/
При
това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания и търпените болки и страдания от страна
на пострадалата са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така заключенията на САТЕ и СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по
основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива,
като размерът на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г.,
задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД,
приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална
на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение
№ 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19
г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС.
Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени
вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време.
Изхождайки
от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите – три средни
телесни повреди, довели до трайно затруднение двиението както на добни, така и
на горед несен крайник, придружени с разкъсно – контузна рана на главата и
мекотъканни увреждания, наложили и три оперативни интервенции, възрастта на пострадалия
към момента на настъпване на увреждането – 66 години, срокът за
възстановяване – дванадесет месеца, периода на претърпени болки, съответстващ и
на периода на възстановяване, претърпените неудобства от личен,
битов и социален характер /в т.вр. показанията на св.Й./, необходимостта от
последваща рехабилитация, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното й състояние, обществено икономическите условия към 2020г./
МРЗ от 610 лева/ съдът намира, че сумата от 80 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За
да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалата е
търпяла негагивни емощии – болки и страдания като най интензивни те са
били през първите 2-3 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца
по време на проведената рехабилитация на всяка от фрактурите. През останалите
периоди ищцата е търпяла периодични болки при пренапрежение на увредените
крайници, при начално предвижване, както и при рязка промяна на времето. Предвид това, съобразявайки
обичайното проявление и характер на претърпените травми, които включват и
болкови симтоми, при липсата на медицински или гласни доказателства същите да
се характеризират с по-висока от обичайната интензивност или продължителност, отчитайки,
че фрактурите са зараснали, но
движенията в дясната раменна кост са трайно ограничени до възможност – движение
до 90 градуса, и бъдещата оптимистична прогноца, съдът намира
че справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в
размер на 80 000 лв.
В настоящия случай,
ответникът заявява възражение за съпричиняване с оглед неправилно
пресичане на пострадалата на пътното платно, което съдът приема за основателно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат, какъвто съдът прие за установен по делото.
От заключението на приетата по делото СТАЕ и приложените
писмени доказателства, се
установява, че ищцата, в тъмната част на денонощието, при влажно пътно платно,
е предприела пресичане на същото на необозначено за това място, пред паркирани
автомобили. Пострадалата не се е уверила, че няма движение от ляво /в.л. сочи,
че същата е имала възможност да възприеме приближаващия автомобил/, имала е
видимост към него. Вещото лице сочи, че пострадалата е можело да избегне
ПТП-то, ако беше преустановила пресичането на пътното платно на двойната
разделителна линия.
Поради
това съдът прие за основателно наведеното възражение - с поведението си /пресичайки
пътното платно на неозначено за това място – чл.113, ал.1 ЗДвП, несъобразявайки
се с приближаващото транспортно средство – чл.113, т.2 от ЗДвП., пострадалата е допринесла съществено за
настъпване на вредоносния резултат, при процент на съпричиняване от 70%. Налице
са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
определеното обезщетение с определения процент на съпричиняване, а именно от 80 000
лева, на 24 000 лева. Искът е основателен в този размер, в който
следва да бъде уважен. За разликата до пълния му предявен размер от 120 000
лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумите от 17.06.2020г. /датата на постановяване
на отказ за плащане/ до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят,
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение
от момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на
срока за произнасяне по претенцията, заведена при ответника. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на главниците,
представлява материално правна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен
диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на
процесното ПТП.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 6 250 лева –
заплатени депозити за ВЛ и разпит на свидетели, както и заплатено адвокатско
възнаграждение, от които следва да се присъдят 1250 лева, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 960 лева ДТ по делото, платима по
сметката на СГС, съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 80.00
лева – изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 786.00 лева – част от адвокатско
възнаграждение от 3 930.00 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на
уважената част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК Б.И. АД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.Е. Г., ЕГН **********,
от гр.С., ж.к.*********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата 24 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди,
получени при ПТП, станало на 21.02.2020 г. в гр. С., причинени
виновно от С.Г., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната
лихва от 17.06.2020г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 120 000
като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Е. Г., ЕГН **********, от гр.С., ж.к.*********, да заплати
на ЗК Б.И. АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, сумата от 1250.00 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗК Б.И. АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на адв.С.К.Н.,***, сумата от 786.00 лева.
ОСЪЖДА ЗК Б.И. АД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, сумата от 1 040 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: