Р Е Ш Е Н И Е
№
31
гр.
Враца 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.01.2023 г. /десети
януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с
участието на прокурора веселин вътов, като разгледа
докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАНД №
746 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Б.л.“
ЕООД със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * Т. Г., чрез
пълномощника му *Ц.С., против Решение № 330/04.11.2022 г., постановено по АНД №
578/2022 г. по описа на Районен съд - Враца.
В жалбата се излагат пространствени
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради постановяването му
в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Посочва се, че в електронния фиш (ЕФ) не се съдържа информация превозното
средство да е било управлявано, каквото е изискването на разпоредбата на
чл.647, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ) и се поддържа становище, че за
нарушение на чл. 638, ал. 1, във вр. с чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ е приложим
общия ред за установяване на нарушението, чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП. С допълнителни твърдения за неправилна квалификация на нарушението и
съответно незаконосъобразно наложена санкция на дружеството се иска отмяна на
решението и на потвърдения с него ЕФ.
В с.з. процесуалния представител на
касатора поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения.
Ответникът ОДВР – Враца, редовно
призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Враца
дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, тъй
като не са налице сочените в нея нарушения на процесуалните правила и
материалния закон при постановяване на оспореното решение. Съдът е изложил
задълбочени мотиви, относно предвидената в закона специална процедурата за
установяване на нарушението и налагането на санкция чрез ЕФ. Отправя искане
оспореното решение да бъде оставено в сила.
По делото не са представени нови
писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд – Враца, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в указания
с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Предмет на касационнен контрол е Решение
№ 330/04.11.2022 г., постановено по АНД № 578/2022 г. по описа на Районен съд -
Враца, с което е потвърден ЕФНГ серия „Г“ № 0040017 на ОДМВР – Враца, с който
на основание чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1,
т. 2 вр. чл.461, т. 1
от Кодекса за застраховането на дружеството касатор е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лв.
за административно нарушение по чл. 483, ал.
1, т.1 от КЗ.
За да
постанови този резултат, в мотивите на оспореното решение, районният съд е приел, че процесният
ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 647,
ал. 3 и чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съдържа мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, рег. номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано, правната
квалификация на нарушението и относимата санкционна разпоредба.
Съдът се е позовал на
разпоредбата на чл. 647, ал. 3, изр. първо от КЗ и е посочил, че нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство, което отговаря на установените
технически изисквания и е преминало съответната проверка, като по преписката са
представени протокола от извършената проверка, както и протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система TFR-1M-611. Според мотивите
на съдебния акт коректно е посочена нарушената разпоредба на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, и че за случаи като процесния съгласно чл. 638, ал. 4, във връзка с
чл. 638, ал. 1 от КЗ, е предвидено, че когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1.- глоба от 250 лв. – за физическо лице или имуществена санкция
от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.
Решението е валидно, допустимо и
правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.
Противно на изложеното в жалбата, при
постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, нито е допуснал нарушения на материалния закон, които да са
довели до постановяване на неправилно решение. Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до
крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
Обсъдени са възраженията на оспорващия и са формирани изводи за
несъстоятелността на същите, които изводи се подкрепят от доказателствата по
делото и изцяло се възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие
със събраните доказателства и при правилното прилагане на материалния закон,
въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, която норма задължава всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение, да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Съдът е изложил подробни и задълбочени
мотиви относно облекчената процедура по чл. 647, ал. 3 от КЗ с издаване на ЕФ и
правилното приложение на санкционната разпоредба, включително е обсъдил
приложимата правна уредба, налагаща извода, че при осъществяване на нарушението
изпълнителното деяние не е управлението на МПС, а несключването на
задължителната застраховка. Изискването автомобилът да е бил в движение, т.е.
да е управляван от някого, е само част от обективната му страна. Не е налице и
изискване автомобилът да е бил управляван
именно от собственика му, респ. представителят на юридическото лице. Тези
мотиви се споделят в пълнота от настоящия касационнен състав, като за
процесуална икономия и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Неоснователно е наведеното от касатора
оплакване, че в случая е приложим общия ред за установяване на нарушението със
съставяне на АУАН и издаване на НП, след като по волята на законодателя в
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ е предвидено, че когато с АТСС е
установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Обстоятелството, че автомобилът е бил в
движение, т.е. е заснет при управление се установява от приложената по делото
фотоснимка, като няма доказателства, липсват и твърдения да е бил паркиран в
лявата лента на платното за движение.
Освен монографията за правомощията на
районния и административния съд в началото на жалбата и указанията по
прилагането на закона от тези съдилища, бранейки се предимно с бланкетни доводи
за процесуална незаконосъобразност и необосновани твърдения за материална незаконосъобразност,
базирани на превратно тълкуване на закона, нито пред въззивната, нито пред
касационната инстанция касаторът не сочи каквито и да било доказателства,
оборващи констатациите в ЕФ, оттам и изводите на районния съд. Това, че е
недоволен от издадения ЕФ и счита същия за незаконосъобразен е израз на правото
му на защита, а не релевантен към случая факт.
Гореизложеното обосновава правилността
на изводите на въззивната инстанция, които след проведено процесуално
законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването на процесния
електронен фиш с валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон
решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него се явява
неоснователна.
От страните по делото не са
претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 330/04.11.2022 г., постановено по АНД №
578/2022 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е потвърден ЕФНГ серия „Г“
№ 0040017 на ОДМВР – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.