М О Т И В И : На подсъдимия С. А. А. *** е предявено обвинение за това, че
на 05.02.2011 година, около 15.50 часа, в гр.Севлиево, в кръстовището на
улиците “Светлина” и “Огоста”, при управление на МПС – лек автомобил марка
“Форд Мондео” с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение – карал с превишена скорост от 63 км/час –
нарушение по чл.21 от , който определя максимална
скорост за населено място от 50 км/час и не видял своевременно пешеходеца,
пострадалия П., не намалил скоростта и не спрял – нарушение по чл.20 ал.2 от и по
непредпазливост причинил смъртта на П. Й. ***, ЕГН ********** – престъпление по
чл.343, ал.1, б.”в” във вр.с чл.342,
ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия С.М.А. са предявени граждански искове от Й.П.Й. и М.М.Й.,***, които в качеството си на
наследници на пострадалия П. Й.П. претендират обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението в
размер на по 75 000 лева за всеки от тях, имуществени вреди общо в размер на
1363,35лева, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2011 година, както и
да им се заплатят разноските по делото. Предявените искове са приети за
съвместно разглеждане, като молителите са конституирани като граждански ищци и
частни обвинители.
В съдебно заседание подсъдимият
С.М.А. заявява, че е получили препис от обвинителния акт и че разбира
предявените му обвинения. Признава
вината си и съжалява за извършеното.
Производството по делото е разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК и в частност по чл.371 т.2 от НПК.
С протоколно определение от 30.01.2012г., след предварително изслушване
на подсъдимия, на основание чл.371 т.2
от НПК съдът е одобрил изразеното му съгласие да не се провежда разпит на
свидетели и вещи лица и е обявил, че при постановяване на присъдата ще се
ползват самопризнанията на подсъдимия без да се събират доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, на основание
чл.372 ал.4 от НПК.
От
съвкупната преценка на събраните на досъдебното
производство доказателства, съпоставени с направените от подсъдимия
самопризнания, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.А. е правоспособен водач на МПС от
2001година. Притежава лек автомобил м.”Форд- Мондео”
с рег. № ***.
На
05.02.2011година, след обяд, подсъдимият А. с автомобила си, посетил магазин в
кв.”Балабанца”, гр.Севлиево. Там се срещнал със свои
приятели - свидетелите А.Ф. и С.Г.. В около 15.50 часа тримата тръгнали към
центъра на града с автомобила на подсъдимия, който го управлявал. Движели се по
ул.”Светлина”, като предстояло да навлязат в кръстовището с ул.”Огоста”. Към
този момент подсъдимият се движел със скорост 63км/ч, като разрешената скорост
е била 50км/ч. По същото време, отдясно на движението на автомобила на
подсъдимия, в кръстовището по ул.”Огоста” навлязъл пострадалият П. Й.П. от с.
гр.. Той се движел пеша, като тикал велосипед, на който имало окачена туба с
вино. Подсъдимият не го забелязал своевременно, като не намалил скоростта и не
спрял. В момента, в който го е възприел като опасност на пътя, той направил
опит за спасителна маневра в ляво, но не успял да предотврати удара, като
ударил пострадалия с предната дясна част на автомобила. Тялото на пострадалия
по инерция започнало да лети, ударило се в дясната част на предното стъкло,
прелетяло над издадената част на купето, паднало на задния капак и от там на
пътното платно. Подсъдимият успял да спре автомобила на около 30 метра от
мястото на удара. След това върнал същия назад като го спрял в близост до
падналия пешеходец. Пострадалият по спешност е транспортиран до МБАЛ”Д-р Тота
Венкова”- Габрово, където въпреки предприетите мерки е починал.
От
изготвеното на досъдебното производство заключение на
съдебно- медицинска експертиза на труп се установява, че при ПТП пострадалият е
получил следните увреждания: тежка съчетана механична травма- глава- гръден
кош- крайници, като конкретните увреждания са описани подробно в заключението.
Като причина за смъртта се сочи тежката гръдна травма с остра кръвозагуба от разкъсванията на гръдната стена и левия бял
дроб, както и притискането на сърцето от кръвоизлива и въздуха в лявата гръдна
кухина. Смъртта е настъпила по време на спешно диагностично изследване – скенер
на цялото тяло в МБАЛ- Габрово. В заключението се сочи, че уврежданията
отговарят да са причинени при удар отляво и падане/ вероятно на дясно|/ и
съответстват на обстоятелствата на възникналото ПТП. Травмите са в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилата смърт. При изследването на трупа не
са открити увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения механизъм.
От допълнителното заключение на медицинската експертиза се установява, че
уврежданията по тялото на пострадалия, съпоставени с деформациите и дефектите
по автомобила и велосипеда, могат да се приемат като получени при следния
механизъм – удар от предната броня и калник отпред странично по подбедреницата,
с ляв крак, намиращ се изнесен леко назад спрямо десния, последващо прехвърляне
на тялото през капака с удар на гръдния кош и главата в предното стъкло на
дясната част на автомобила, падане на пътната настилка. Обсъждайки конкретните
дадености вещото лице посочва, че може да се предположи като вариант позиция на
пострадалия стъпил на пътната настилка и тикащ велосипеда отдясно спрямо
тялото, с изнесена предна гума пред равнината на тялото.
От
заключението на автотехническата експертиза, изготвено на досъдебното
производство, се установява, че скоростта на движение на автомобила, управляван
от подсъдимия в момента на удара при настъпилото ПТ е била 53-54 км/ч., а преди
настъпилото ПТП – 63 км/ч. Описан е подробно механизма на настъпилото ПТП. Като
причина за възникване на ПТП е посочено движението на лекия автомобил с
превишена скорост и възприемане на пострадалия в по- късен момент от
навлизането му в кръстовището. Като възможност за предотвратяване на ПТП може да
се посочи движение на лекия автомобил със скорост 50 км/ч.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено,
че подсъдимият А., при управлението на лекия автомобил е нарушил 21 от ЗДП,
като е управлявал автомобила със скорост от 63км/ч, при разрешена за пътния
участък от 50км/ч, както и разпоредбата чл.20, ал.2 от ЗДП, като безспорно се
установява, че не е забелязал своевременно пешеходеца, който му е бил
препятствие на пътя и не е успял да намали скоростта или да спре, за спре, за
да предотврати ПТП. Тези нарушения на правилата за движение, извършени в
последователност и връзка помежду си са
довели до настъпването на ПТП, а от там и до настъпване на вредоносния
резултат, а именно – смъртта на пострадалия П. Й. ***. От обективна страна се
установява безспорно, че настъпилият вредоносен резултат е в пряка и причинна
връзка с противоправното поведение на подсъдимия А..
От субективна страна
деянието на подсъдимия е извършено при непредпазливост, под формата на
престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед на всички изброени нарушения на ЗДП е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат.
Въз основа на анализа на
доказателствата съдът приема, че като на
05.02.2011 година, около 15.50 часа, в гр.Севлиево, в кръстовището на улиците
“Светлина” и “Огоста”, при управление на МПС – лек автомобил марка “Форд Мондео” с рег.№ ***, нарушил правилата
за движение – карал с превишена скорост от 63 км/час – нарушение по чл.21 от , който определя максимална скорост за населено място
от 50 км/час и не видял своевременно пешеходеца, пострадалия П., не намалил
скоростта и не спрял – нарушение по чл.20 ал.2 от и по непредпазливост причинил смъртта на П. Й.
*** ЕГН ********** подсъдимият С.А. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал.1, б.”в” във вр.с чл.342, ал.1 от НК, за което
го призна за виновен и му наложи наказание.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази разпоредбите
на чл.54 и сл. от НК, като анализира обстоятелствата, обуславящи вината на
подсъдимия. Съдът приема, че извършеното деяние е с висока степен на обществена
опасност, с оглед тежестта на извършените нарушения на правилата за движение,
които са станали причина за настъпилия тежък съставомерен
резултат. От друга страна подсъдимият е
с чисто съдебно минало, без данни за други противообществени прояви, по делото
са представени добри характеристични данни,
което сочи на ниска степен на обществена опасност на личността му.
Подсъдимият проявява критичност и изразява искрено съжаление за извършеното от
него деяние. Като прецени тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема, че е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, с оглед на което му определи наказание под средния размер на
предвиденото в закона от две години и три месеца лишаване от свобода. С оглед
на това, че производството е проведено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и
спазвайки императивната разпоредба на чл.68а,ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание с една трета, като осъди подсъдимия на една година и
шест месеца лишаване от свобода.
Наложеното наказание е до три
години. Подсъдимият е с чисто съдебно минало. С оглед данните за неговата
личност съдът приема, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и преди всичко превъзпитателната му роля по отношение на осъдения не е
наложително реалното му изтърпяване. С оглед на това съдът на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание “лишаване
от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г във вр.с чл.37 т.7 от НК съдът наложи
на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила. При
определяне размера на наложеното наказание съдът взе предвид отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, извършените груби нарушения на
правилата за движение по пътищата, а така също и ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия като водач на МПС, с оглед данните по делото, че до
настоящият момент той няма налагани наказания по административен ред за
неспазване правилата за движение по пътищата.
Свидетелството
за правоуправление на подсъдимия не е било отнето по административен ред,
поради което съдът не прилага разпоредбата на чл.59 от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :
От приложената по делото справка от НБД се установява, че
гражданските ищци Й.П.Й. и М.М. Димитрова са наследници на починалия на
05.02.2011г. П. Й.П., а именно негови родители. Следователно същите са активно
легитимирани да предявят иск по чл.45 и сл. от ЗЗД срещу подсъдимия за
причинените им имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от извършеното престъпление.
Съобразно изложеното по - горе съдът прие, че подсъдимият С.А.
е виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1 б.”в” във вр.с чл.342,
ал.1 от НК и че е налице пряка причинна връзка между извършеното от него
престъпление и смъртта на П. Й.П., поради което той носи отговорност за
претърпените от наследниците имуществени и неимуществени вреди, съгласно чл.45
от ЗЗД.
По иска за претърпени имуществени вреди: От
представените писмени доказателства – фактури и касови бонове се установява, че
ищците, във връзка с погребението на сина си, както и за оформянето на гроба и
поставяне на паметник са заплатили общо сумата от 1 363,35 лева. Тази сума не
се оспорва от подсъдимия и съдът приема за безспорно, че тя е пряка и
непосредствена последица от престъпното деяние. С оглед на това съдът уважи
изцяло предявения в тази част граждански иск, като осъди подсъдимият да заплати
на гражданските ищци общо сумата от 1 363,35 лева- имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
05.02.2011година до окончателното й изплащане.
По предявените искове за неимуществени вреди:
Тежка и непрежалима е загубата на близък човек, а още по-
тежка е загубата на дете. Човешкият живот е неоценим, но съдът е длъжен по
справедливост да присъди обезщетение за болката и мъката, което само би я
облекчило в известна степен. От показанията на свидетеля Х. Х. се установява,
че пострадалият е живеел в едно домакинство с родителите си и се е грижил много
за тях. Те са били много силно взаимно привързани и родителите са разчитали
изключително на неговата помощ. Свидетелят заявява, че често се среща с ищцата
и тя споделяла с него, че и е много мъчно и трудно без сина им. Вземайки
предвид тези обстоятелства и по справедливост съдът приема, че претърпените от
гражданските ищци Й.Й. и М.Й. – родители на пострадалия - неимуществени вреди
следва да бъдат оценени на по 50 000лв./петдесет хиляди лева/ за всеки
един от тях.
По изложените съображения съдът осъди подсъдимия С.А. да
заплати на гражданските ищци – на двамата по 50 000лева – представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
05.02.2011 година до окончателното изплащане на сумите. В останалата част, до
пълния им размер от 75 000 лева, съдът отхвърли гражданските искове за
претърпени неимуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданските ищци и
частни обвинители сумата от 450 лева – направени по делото разноски.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата
сумата от 4 055.00 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери
на гражданските искове.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата направените по делото разноски за изготвяне на съдебните експертизи и
явяването на вещите лица общо в размер на 743,70 лева.
В този смисъл е постановената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :