Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, …………………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 68 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на С.Д.К. с адрес *** против заповед № РД-01-45/06.01.2023 г. на
заместник-кмет на община Русе, с която е разпоредено да се изпълни принудително
преместване на МПС марка „Ленд Ровер Дискавъри“ с рег. № Р9920АТ, собственост
на оспорващата, което да се транспортира до център за разкомплектоване.
В жалбата и в
допълнително становище се сочи, че Кръстева не е била уведомявана за започване
на производството по издаване на административния акт, не е виждала
стикер-предписание, залепен на автомобила, заповедта била несъответна на
материалния закон. Иска се нейната отмяна.
Ответникът –
заместник-кмет на община Русе, чрез юрк. Х. оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна
съдът приема, че с писмо с № 24.27-345/14.11.2022 г. заместник-кметът на община
Русе Д. Недев е поискал от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе
справка за собствениците не конкретни моторни превозни средства, сред които „Ленд
Ровър“ с рег. № Р 9920 АТ. Справката е поискана на осн. чл. 36, т. 2 от Наредба
№ 15 за управление на дейностите с битови строителни и масово разпространени
отпадъци на територията на Община Русе и във връзка с предприети дейности от
Община Русе по преместване на излезли от употреба моторни превозни средства
(ИУМПС) от терени общинска и/или държавна собственост (Наредба № 15 – приета от
ОбС – Русе на осн. чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 23 от ЗМСМА и чл. 22 от ЗУО, с
решение № 1390/23.04.2015, изм. с решение № 413 по протокол № 18/25.02.2021
г.).
Преди това на
06.10.2022 г. е бил съставен констативен протокол № 1558 (л. 2) за техническото
състояние на процесното МПС на осн. чл. 35, ал. 2 от Наредба № 15, като
съставилата го комисия е установила, че предишният технически преглед на
автомобила е следвало да се извърши през м. юли 2018 г., а автомобилът е
паркиран на път общинска собственост - бул. „Родина“ № 36а. Комисията е поставила
стикер на предното стъкло, представляващ разпореждане за доброволно
преместване, което обстоятелство е надлежно отбелязано в протокола.
На 31.10.2022 г. е
бил съставен констативен протокол № 1558 с който комисията е установила, че
автомобилът не преместен като не е изпълнено даденото предписания за доброволното
му преместване му в 14-дневен срок (л. 4).
За конкретното МПС е
представена справка с вх. № 28.11.2022 г. за установяване собственика на превозното
средство и постоянния му адрес (л. 8 от преписката).
На 06.01.2023 г.е
издадена оспорената заповед с която е разпоредено да се изпълни принудително
преместване на МПС марка „Ленд Ровер Дискавъри“ с рег. № Р9920АТ, собственост
на оспорващата, което да се транспортира до център за разкомплектоване.
В мотивите на
административния акт са възприети и констатациите, приети от съда, че след
проверка на работата на комисия относно констатиране местоположението на
излезли от употреба МПС е установено, че в резултат от извършена проверка от
06.10.2022 г. е бил съставен констативен протокол № 1558 за техническото състояние на
процесното МПС. Комисията констатирала, че то е паркирано/изоставено на терен –
общинска собственост и е излязло от употреба съгл. чл. 33 от Наредба № 15 - на
автомобилът не е бил заверен знакът за технически преглед съгл. чл. 32д от
Наредба № I-45/2000 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед
за проверка на техническата му изправност – следвало е да се завери на 21.07.2018
г. след последващ преглед – справка л. 1 от преписката.
Не се спори, че пътят, на който е било паркирано превозното
средство, е улица в рамките на населеното място, стопанисван от община Русе - арг.
чл. 3, ал. 3 от ЗП и чл. 7 от Наредбата за управление на общинските пътища,
приета от ОС – Русе, съобразно която общинска
собственост са местните
пътища на територията
на общината, които
осигуряват маршрути от
общински интерес.
На автомобила е бил
залепен стикер-предписание № 1558 за преместване на излязлото от употреба МПС
като на 31.10.2022 г. е била извършена повторна проверка, която установила, че
автомобилът не е преместен от собственика в установения срок, което
обстоятелство било отразено в протокола от 31.10.2022 г.
С тези мотиви бил
издаден обжалваният административен акт с посочената разпоредителна част.
Органът се е позовал на текста на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 15, съобразно която
в случай, че в срока по чл. 35, ал. 3 собственикът не е изпълнил предписанието
за доброволно преместване кметът на общината или упълномощено от него лице
издава заповед за принудителното преместване на ИУМПС и предаването му в център
за разкомплектуване на МПС.
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, която е неблагоприятно засегната от съдържанието на административния
акт. Подадена е и в изискуемия от закона срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът
я преценява като нищожна поради издаването й от некомпетентен орган, при липса
на валидно правно основание за издаването й и съществено неспазен
административнопроцесуален ред.
Съобразно
приложения чл. 32 от Наредба № 15 кметът на община Русе организира дейностите
по събирането на ИУМПС от имоти общинска и държавна собственост и предаването
им в центровете за разкомплектоване.
Съобразно
чл. 37, ал. 1 от Наредбата в случай, че собственикът на автомобила не е
изпълнил предписанието въз основа на констативния протокол кметът на общината
или упълномощено от него лице издава
заповед за принудително преместване на ИУМПС и предаването му в център за
разкомплектоване. Настоящата заповед е издадена от заместник-кмет на община
Русе при условията на делегиране със заповед № РД-01-2953/30.09.2021 г. на
кмета на община Русе (т. 2 от заповедта – л. 21 от делото). Назначена по реда
на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 15 комисия в тричленен състав е констатирала
излязло от употреба МПС, поставен е бил стикер на предното стъкло чл. 35 от
Наредбата).
Съобразно
чл. 35, ал. 3 от Наредбата връчването на предписанието за преместване на
превозното средство се счита за изпълнено с поставянето на стикера като срокът
за преместване на ИУМПС е 14-дневен като изпълнението на предписанието се
установява с повторна проверка. Такава е била направена на 31.10.2022 г., т.е.
след изтичането на срока за доброволното преместване на автомобила. Такава е и
изрично вписаната констатация.
От
така очертания анализ на фактите е видно, че за издаването на процесната
заповед заместник-кметът на община Русе, при условията на делегирана
компетентност е следвал реда, създаден с Раздел III на Наредба № 15 за управление на
дейностите с битови строителни и масово разпространени отпадъци на територията
на Община Русе (за краткост Наредба № 15).
Наредба № 15 е
издадена на осн. чл. 22 от Закона за управление на отпадъците.
Съобразно чл. 7, ал.
2 от Закона за нормативните актове наредбата е нормативен акт, който се издава
за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от
по-висока степен. В този случай предметният обхват на приетата Наредба № 15 е
изрично очертан.
Съобразно чл. 22 от
ЗУО (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Общинският съвет приема наредба, с която
определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното,
транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на 1/ битови и 2/ строителни отпадъци, включително 3/ биоотпадъци, 4/ опасни
битови отпадъци, 5/масово
разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно
изискванията на този закон и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му[1], както и заплащането за предоставяне
на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.
Съобразно дадените легални
дефиниции в § 1 на ДР на ЗУО (вж и мотивите към Проект на ЗИДЗУО, сигнатура 102-01-1/05.01.2021):
т. 4 „битови
отпадъци" са: а) смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от
домакинства, включително хартия и картон, стъкло, метали, пластмаса,
биоотпадъци, дървесина, текстил, опаковки, отпадъци от електрическо и
електронно оборудване, отпадъци от батерии и акумулатори, както и едрогабаритни
отпадъци, включително дюшеци и мебели; б) смесени отпадъци или разделно
събирани отпадъци от други източници, когато тези отпадъци са сходни по
естество и състав с отпадъците от домакинства; Битовите отпадъци не включват отпадъците от производството,
селското стопанство, горското стопанство, рибарството, септичните ями и
канализационната система и от третирането на отпадъчните води, включително
утайки от пречистване на отпадъчни води, излезли
от употреба моторни превозни средства или отпадъци от строителство и разрушаване.
т. 39 - "строителни отпадъци" са отпадъците от строителство и
разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в глава 17 от Индекс
към Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение
94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква
"а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение
94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в
съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно
опасните отпадъци и следващите му изменения“.
т. 2 - "биоотпадъци" са биоразградими отпадъци от парковете и градините,
хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, офисите, ресторантите,
търговията на едро, столовете, заведенията за обществено хранене и търговските
обекти за търговия на дребно, както и подобните отпадъци от предприятията на
хранително-вкусовата промишленост.
Както се посочи
по-горе ИУМПС не представлява битов отпадък и по аналогия не може да
представлява и опасен битов такъв.
Последната категория
по чл. 22 от ЗУО са масово разпространените отпадъци.
С чл. 1, ал. 1 т. 3 на
Наредба № 15 ОбС – Русе е приел, че масово разпространени отпадъци са и
излезлите от употреба моторни превозни средства, но това нормотворческо
дефиниране е извършено в нарушение на закона, доколкото ЗУО съдържа специална
дефиниция за тази категория отпадък - § 1, т. 7 от ЗУО предвижда, че "масово
разпространени отпадъци" са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни
източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики
изискват специално управление.
В мотивите на
първоначално приетия ЗУО (обн. ДВ. бр.53 от 13 юли 2012 г.) вносителите
посочват (сигнатура 102-01-50/11.07.2011),
че ИУМПС представляват масово разпространен отпадък (…Към момента такива изисквания съществуват за следните
масоворазпространени отпадъци: отпадъци от опаковки, излезли от употреба
моторни превозни средства (ИУМПС)……).
Съобр. чл. 13, ал. 1
от ЗУО изискванията към продуктите, след
чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и
начините за тяхното разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или
оползотворяване, включително целите за разделно събиране, повторна употреба,
рециклиране и/или оползотворяване, се определят с наредби на Министерския
съвет.
С ДВ, бр. 19 от 2021
г., в сила от 05.03.2021 г. е създадена нова ал. 6, която в своята т. 3
предвижда, че в наредбите по ал. 1 се определят и целите за управлението на отпадъците в съответствие с
йерархия за управление на отпадъците по чл. 6, ал. 1, в т.ч. количествените
цели относно отпадъците от опаковки, излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване (ИУЕЕО), излезли от употреба моторни превозни средства
(ИУМПС), негодни за употреба батерии
и акумулатори (НУБА), и други видове масово разпространени отпадъци, както и
други количествени и/или качествени цели, които се отнасят за схемата за
разширена отговорност на производителя, като
по този начин законодателят е разграничил ИУМС като вид отпадък от масово
разпространения отпадък, а с разпоредба на вторичен акт го е определил като
отпадък по § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Със същото изменение на закона са въведени нови
определения за "неопасни отпадъци", "битови отпадъци",
"биологични отпадъци", "отпадъци от строителство и
разрушаване", "хранителни отпадъци", "оползотворяване на
материали", "насипване" и "схема за разширена отговорност
на производителя", за да се внесе яснота относно обхвата на тези понятия и
да се постигне съпоставимост между обхвата на дейностите с отпадъците в
отделните държави членки (вж мотивите към законопроекта – сигнатура 102-01-1/05.01.2021).
Така видно от
дадените дефиниции излезлите от употреба моторни превозни средства не могат да
се квалифицират като отпадък по смисъла на § 1, т. 2, 4 и 39 на ДР на ЗУО и не
могат да попаднат в предметния обхват на отпадъците, визирани в чл. 22 на ЗУО.
В тази част на
изложението се налага изводът, че 1/ Общинският съвет няма материална
компетентност да създава вторична нормативна уредба относно управление на
дейностите с излезли от употреба моторни превозни средства по приложението
на чл. 22 от ЗУО, поради което и не може по този ред да определя
компетентен орган и процедура; 2/ С чл. 1, ал. 1, т. 3 на Наредба № 15 ОбС
недопустимо е разширил кръга на компетентността си, включвайки обект на правно
регулиране, невключен в нормативен акт от по-висока степен.
Съобр. чл. 5, ал. 1
от АПК когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов
нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се
по-високият по степен акт, респ. противоречащият нормативен акт от по-низш
порядък следва да остане неприложен.
Както се каза
по-горе общинските съвети приемат наредба по приложението на чл. 22 от ЗУО съгласно
изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му.
По
приложението на чл. 13 от ЗУО е издадена Наредба за излезлите от употреба
моторни превозни средства (НИУМПС), приета с ПМС № 11 от 15.01.2013 г., в сила
от 25.01.2013 г.
Съобр.
чл. 1, ал. 1 от НИУМПС с наредбата се определят изискванията за събирането,
транспортирането и третирането на излезлите от употреба моторни превозни
средства (ИУМПС) и изискванията към пусканите на пазара моторни превозни
средства (МПС), материали и компоненти за тях.
Съобр.
§ 1, т. 1 от ДР на НИУМПС "Излязло
от употреба моторно превозно средство" е отпадък по смисъла на § 1, т.
17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, в т.ч.: а) (изм. - ДВ, бр. 2 от
2021 г.) моторно превозно средство с прекратена регистрация, което се намира
върху имот - държавна или общинска собственост, за повече от три месеца от
датата на прекратяване на регистрацията; б) (изм. - ДВ, бр. 2 от 2021 г.)
моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед
съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба №
Н-32 от 2011 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ
преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира
върху държавна или общинска собственост; в) изоставено регистрирано МПС.
От
изложеното се налага извод, че предметът (обектът) на заповедта на заместник-кметът
представлява ИУМПС, но същият е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО,
а не такъв по смисъла на т. 2, 4 и 39 на ДР на ЗУО – по приложението на чл. 22
от ЗУО.
Както НИУМПС, така и
Наредба № 15 на ОбС – Русе представляват подзаконови административни актове по
смисъла на чл. 75 от АПК, доколкото обаче НИУМПС съдържа специални правила
относно правното поведение на държавните органи по третирането на ИУМПС те се
явяват lex specialis и имат предимство
при колизия на норми от акт от същия йерархически нормативен порядък (виж
мотивите на решение № 8641/14.07.2015 г. по адм. д. № 4208/2015 г. на ВАС, VII отд.).
Съобразно чл. 16 от
НИУМПС (изм. и доп. ДВ. бр.100/16.12.2022 г.) ал. 1 - кметът на общината: т. 1. - определя местата
по чл. 19, ал. 3, т. 7 ЗУО на територията на общината за предаване на ИУМПС в
съответствие с програмата по чл. 52, ал. 1 ЗУО и наредбата по чл. 22 ЗУО; т. 2 -
(изм. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) организира дейностите
по събирането на ИУМПС по чл. 143, ал. 7 и 8 ЗДвП и предаването им в центрове
за разкомплектуване, за което уведомява звеното "Пътна полиция" при
областната дирекция на Министерството на вътрешните работи по месторегистрация
на МПС.
Съобразно ал. 2 кметът
на общината извършва дейностите по ал. 1, като сключва договор с: т. 1 -
организации по оползотворяване на ИУМПС; 2. лица, които изпълняват задълженията
си индивидуално.
Разпоредбата на чл.
16, ал. 1 и 2 от НИУМПС семантично (смислово) е реципирана в чл. 32, ал. 1 и 2
на Наредба № 15. Следва обаче да се
дадат следните тълкувания:
1.
Правомощията, визирани в чл. 16
на НИУМПС, са от изричната компетентност на кмета на общината, не е предвидена
възможност за делегиране, както е сторено в настоящия случай, макар и в
съответствие с разпоредба на Наредба № 15.
Както се каза по-горе НИУМПС съдържа специални правила относно правното
поведение на държавните органи по третирането на ИУМПС те се явяват lex specialis и имат предимство при колизия на норми от акт от същия
йерархически нормативен порядък. Този принцип се свежда до случаите на
конкуренция между правни норми от общия (generalis) и специалния (specialis)
закон (в случая колизия между норми на вторични нормотворчески актове), като в
такъв случай вторите се ползват с предимство или имат примат над първите,
включително и в случаите на тълкуване на правото. Приема се, че това е така,
защото обичайно първите регулират родово определен тип обществени отношения в
правните дялове, а вторите - видово този род в правните отрасли.
2.
Съобразно чл. 112, ал. 1, т. 4
от ЗУО, вр. чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА кметът на общината може да овласти друго
лице да контролира спазването на изискванията, определени с наредбата по чл. 22
от ЗУО, но тя, както вече се посочи, не може да има за предметен обхват ИУМПС.
Чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА гласи, че кметът на общината може да оправомощи
заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. В
случая такава възможност е допустима само с предметния обхват на чл. 22 и чл.
112 от ЗУО - битови отпадъци, строителни отпадъци, биоотпадъци, опасни
отпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци,
производствени отпадъци. Не и отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО,
който в случая „отпадък“ не следва да се разглежда като родово понятие, а като
отделен вид самостоятелен отпадък, доколкото за всеки вид отпадък е дадена
отделна дефиниция в закона (вж изложените в тази връзка по-горе съображения).
3. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира
с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не
притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като
изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани
правомощия, не може да ги предоставя другиму (виж мотивите на ТР № 4/22.04.2004
г. по адм. д. № ТР-4/2002 г. на ОСС на ВАС). А доколкото обжалваната заповед е
издадена от заместник-кмет същата, според настоящия състав, се явява издадена от некомпетентен орган. След
като по осъществения ред не могат да се създава компетентност на титуляр няма
правна възможност несъществуваща компетентност да се делегира.
4.
Видно от чл. 16, ал. 1 на НИУМПС
въз основа на наредба, издадена по реда на чл. 22 от ЗУО, могат да бъдат
определени местата за предаване на ИУМПС, но не и да се прилагат принудителни
административни мерки по преместване на ИУМПС.
5.
Правомощията по организацията на
дейностите по събирането на ИУМПС и предаването им в центровете за
разкомплектоване е от изричната компетентност на кмета и тя е дадена с
разпоредбата на чл. 16, т. 2 от НИУМПС и тази разпоредба има непосредствено
действие. Както се каза по-горе, според настоящия състав такава компетентност
не може да бъде създавана с издаване на акт по приложението на чл. 22 от ЗУО.
Кметът на общината може да реализира правомощията си именно въз основа на
разпоредбата на чл. 16, т. 2 от НИУМПС.
6.
Със своя заповед или друг акт по
приложение на чл. 16 от НИУМПС той може да предвиди и реда за организацията на
тези дейности, но те не могат да бъдат реализирани с акт, било то и нормативен,
по приложението на чл. 22 от ЗУО. Респ. налице е липса на валидна процедура по
издаването на обжалваната заповед.
Заповедта като издадена от некомпетентен орган, при ненадлежен ред за
издаването й и при липса на валидно правно основание следва да се обяви за
нищожна.
По изложените съображения и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК
Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на заповед № РД-01-45/06.01.2023 г. на заместник-кмет на община Русе
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ:
[1] Виж по-долу мотивите относно приложението на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства.