М О Т И В
И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 2148/2019год. по описа на РРС-първи
наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. П.Т.П., ЕГН-********** *** в това, че:
След като бил
осъден да издържа свой низходящ – детето си Х.П.П., роден на ***г., в гр. Русе,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 30 месечни вноски по 100,00
лева за периода м. декември 2013г. - м. май 2016г. /вкл./ на стойност 3 000,00
лева. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи
предвиденото за това престъпление наказание.
При наличие
предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК делото било разгледано и
решено в отсъствието на подс. П.П. и с участието на негов защитник. Съдът приобщил по реда на чл.279,
ал.1, т.2 от НПК обясненията на подс. П. дадени в хода на съдебното производство при
предходното разглеждане на делото, в които на практика П. не отрича
извършването на престъплението, но твърди, че не е плащал издръжка за детето си
поради липса на финансова възможност. Защитникът му моли Съда да оправдае
подсъдимия поради липса на елементи от обективната и субективната страна на
състава на престъплението.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Т.П. е
роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, разведен,
неосъждан /реабилитиран/, без данни за трудова заетост, с ЕГН:**********.
На 12.02.1998г. подс. П.П. и свид. Г.Ч.
сключили граждански брак и заживели заедно. От съвместното им съжителство се
родило едно дете – Х.П.П., роден на *** г.
С Решение № 307/17.01.2000 г. по гр.дело № Б-376/1999г.
на РРС, брака между П.П. и Г.Ч. бил прекратен с развод. С това решение Съдът
предоставил упражняването на родителските права върху детето на майка му –
свид. Г.Ч., като
за бащата били определени правила за лични контакти с детето. Подсъдимият бил
осъден да плаща ежемесечна издръжка от 15.00 лв. за детето, чрез майка му. Решението влязло в сила на
16.02.2000 г.
Впоследствие, с Решение
№ 83/19.01.2012г. по гр. дело № 6931/2011г. по описа на РРС, размерът на
дължимата от подсъдимия издръжка бил увеличен на 100.00 лв.
Решението влязло в сила на 08.02.2012г. По това дело подсъдимият не се явил,
поради което съдът му назначил процесуален представител – свид. В.Г.
***. След приключване на делото, решението било връчено на свид. Г.,
която поради липса на контакт с подс. П. не го
уведомила, че размерът на дължимата от него издръжка бил увеличен.
Въз основа на
това съдебно решение, в полза на свид. Ч. бил издаден
изпълнителен лист, станал основание за образувано изпълнително дело №
111/2013г. в Съдебно-изпълнителна служба
при Районен съд - Русе.
От влизане в
сила на Решение № 83/19.01.2012 г. по гр. дело №
6931/2011 г. по описа на РРС подс. П.
не заплатил нито една от дължимите суми по издръжката. Поради това, по жалба на Г.Ч. *** от 19.11.2013 г., подадена чрез
пълномощника й – свид. К.Б. ***,
била образувана преписка вх.
№ 6536/2013 г. по описа на прокуратурата. Проверката по случая била възложена на свид. П.Т. – мл.
полицейски инспектор във Второ РУ-Русе. В хода на извършената проверка, на
02.12.2013 г. свид. Т. призовал
подс. П., разяснил му предмета на проверка и снел
обяснения от него, в който П. заявил, че не знае, че издръжката е увеличена, че
не му е известно съдебното решение, с което това било сторено, както и, че няма
финансова възможност да плаща. След това свид.Т. запознал подс. П.
с Решение № 83/19.01.2012 г. по гр. дело № 6931/2011г. по описа на РРС и му
съставил Протокол за полицейско предупреждение от 02.12.2013 г.,
с който го предупредил, че в срок до 10.12.2013 г. следва да
изплати дължимата издръжка за детето си Х.П., като му посочил и банковата
сметка на СИС при Районен съд - Русе, по която следва да превежда дължимите за
издръжката суми.
Независимо, че
от 02.12.2013 г. на подс. П.П. вече било
известно, че е осъден да заплаща издръжка на детето си Х.П. в размер на 100.00 лв.
месечно и му била посочена банковата сметка на СИС при РРС, по която да
превежда парите, той продължил да бездейства, при което до навършване пълнолетие на детето му Х.П. през
м.юни, 2016г., били натрупани неиздължени вноски за издръжка в размер на 3000.00 лв., за периода от
м.декември, 2013 г. до м.май,
2016 г.,
включително.
Така в този период,
независимо, че бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, подс.П.П. не изпълнил задължението си да плаща издръжка
в размер на 30 /тридесет/ месечни вноски по 100.00 лв.
месечно, за детето си Х., в общ размер на 3000.00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подс. П.П.
/приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК/ и показанията на свидетелите П.Т.,
К.Б. и В.Г. /дадени в хода на съдебното следствие/ и на Г.Ч. /приобщени по реда
на чл.281, ал.1, т.1 от НПК/. Тази фактическа обстановка се подкрепя и от
събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – Решение № 307/17.01.2000 г. по
гр.дело № Б-376/1999г. на РРС, Решение № 83/19.01.2012 г. по гр. дело №
6931/2011 г. по описа
на РРС,
удостоверения от държавен съдебен изпълнител, удостоверение за банкова сметка, ***,
покана за доброволно изпълнение, протоколи от съдебни заседание по гр. дело №
6931/2011 г. по описа на РРС, Протокол за предупреждение от
02.12.2013 г., съдебно удостоверение по гр.дело № Б-376/99 г.
на РРС, удостоверение за раждане, справка
от ДСИ при РРС, справка за съдимост, декларация, биографична справка.
Установява се по
категоричен начин от показанията на свидетелите Г.Ч. и К.Б. и не се оспорва от
страните, че в инкриминираният период декември, 2013г. – май, 2016г. подс.П. не
платил нито една вноска за издръжка на детето си Х.П..
В същото време,
от показанията на свид. П.Т. става ясно, че именно на 02.12.2013 г.
той лично запознал подс. П.П. със съдържанието на Решение № 83/19.01.2012 г.
по гр. дело № 6931/2011 г. по описа на РРС, с което размера на присъдената
издръжка бил увеличен на 100.00 лв. и му
представил банкова сметка, ***. Обстоятелства, които не се оспорват и от
подсъдимия, в обясненията му дадени при предходното разглеждане на делото, пред
друг състав на съда и приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК. В тази
насока е и писменото доказателство приложено по делото - Протокол за
предупреждение от 02.12.2013 г. изготвен от
свид. П.Т..
Основната теза
на подс. П. лансирана в приобщените му обяснения е в насока,
че нямал финансова възможност да плаща, тъй като почти постоянно бил безработен
и, че имал друго семейство, за което също трябвало да полага грижи, както и, че
нямал никакъв контакт с бившата си съпруга и детето си Х. от тяхното заминаване
в Кралство Испания. Съдът отчита обясненията на подсъдимия в тази им част за
защитна теза, която е несъстоятелна и противоречаща на смисъла на института на
издръжката, вложен от законодателя. В тази насока би могла да бъде посочена и
релевантна практика на ВКС - Решение № 58 от 16.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2931/2018 г., IV г. о., ГК, съобразно което, родителят е този, който трябва да проявява настойчивост и да участва в
грижите за детето, включително и в неговата издръжка, което е негово законово
задължение и морална отговорност. Ако намира препятствия в изпълнение на
отговорностите си, следва да изисква съдействие от компетентните органи, но не
и да не изпълнява своите законови задължения, като по този начин поставя в риск
детето.
В същото съдебно
решение е посочено и, че възможността на
лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на същата и показател за
размера й; възможността е винаги обективна и конкретна. Невъзможността да се
дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за
времето, докато тя продължава, а доколкото издръжката е част от грижата и
отговорността на родителя за живота и добруването на непълнолетното дете,
невъзможността да се дава трябва да е пълна, обективна, независеща от волята на
задълженото лице. В Постановление № 4/1954 г. на ВС на РБ са посочени някои
примери за обективна временна невъзможност родителят да доставя издръжка –
отбиване на редовната военна служба и наред с това липса на имущества и доходи
от тях; изтърпяване наказание лишаване от свобода, но след конкретна преценка
на възнаграждението, което получава съгласно чл. 78 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, и с другите му доходи и имущества, ако
има такива.
В настоящото
производство не бяха представени и не се събраха доказателства, за наличие на
някои от тези обективна предпоставки за временна невъзможност подсъдимия да
доставя издръжка, или за това той да страда от физически или психически недъг,
който да е трайна, непреодолима пречка за полагане на труд, респективно
реализиране на доходи от негова страна. Действително, установява се от
справката за съдимост на подс. П.П., че същият
търпял ефективно наказание „Лишаване от свобода“, но последното такова той
изтърпял към 13.01.2010 г. и бил освободен от затвора, поради което това
обстоятелство очевидно няма отношение към инкриминираният период на неплащане
на издръжката.
Всички тези доказателства
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, тъй като през периода от м. декември, 2013 г.
до м. май, 2016 г. включително,
в гр. Русе, след като бил осъден с на Решение №
83/19.01.2012г. по гр. дело № 6931/2011г. по описа на РРС, влязло в сила на 08.02.2012г.,
да издържа свой низходящ – детето си Х.П.П., роден на ***г., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две вноски - 30 /тридесет/
месечни вноски в размер на 100.00лв. всяка, или в общ размер на 3000.00 лв.
От обективна страна са налице елементите от състава на престъплението -
подсъдимият имал малолетно дете, с влязло в сила решение на граждански съд бил
осъден да му плаща издръжка и съзнателно не изпълнил задължението си да издържа
свой низходящ – сина си Х.П., в размер на повече от две месечни вноски, а
именно за тридесет месечни вноски.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс. П. съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни
последици, при което целял настъпването на противоправния резултат. Несъмнено
съзнавал, че има малолетно дете, за чието нормално развитие и отглеждане бил
осъден, с известен му съдебен акт, да плаща ежемесечна издръжка. Независимо от
това, съзнателно, при отсъствието на обективни пречки за това, взел решение да
не изплаща тези издръжки.
Става ясно от материалите по делото, че подс. П. е в
работоспособна възраст и не се излагат твърдения, а и няма доказателства, той
да страда от физически или психически недъзи, които да му пречат да полага
труд. Напротив, от приобщените му в хода на съдебното следствие обяснения се
установи, че в инкриминираният период той е полагал труд на различни места и респективно
е получавал трудови доходи. При така изложеното става ясно, че неизпълнението
на задължението за издръжка за инкриминираният период, не се дължало на
непреодолими обективни пречки пред подс.П., а било плод на осъзнато негово
решение.
При тези обстоятелства Съдът счита, че подсъдимият П.П. следва да бъде
признат за виновен в извършването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и му
бъде наложено наказание.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимият П.,
Съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство значителният период от
време изминал от датата на довършване на деянието, до понасянето на
отговорността за него, който е повече от четири години. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
Съдът приема продължителният период
от време на инкриминираното неизпълнение на задължението за плащане на
издръжка, значителният размер на натрупаните неиздължени парични средствата, както и обстоятелството, че подс. П. е многократно осъждан, макар реабилитиран
понастоящем, което характеризира отрицателно личността му. Предвид това и при установения превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, Съдът приема, че на осн. чл.57, ал.1 от НК на подсъдимия следва
да бъде наложено по-тежкото алтернативно предвиденото наказание - “Лишаване от
свобода”, като счита, че целите на наказанието ще се постигнат, ако същото бъде
за срок от 5 /пет/ месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.66 от НК, и изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода”
следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би
въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за
в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с
личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: