О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Варна, 11/20.1.2020г..

 

          ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ДЕНЕВ

МАРИН АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Николай Петков ВЧНД № 1214 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

          Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от П.Л., срещу разпореждане от 19.08.2019 г., постановено по НЧХД № 3277 / 2019 г. на ВРС. Атакуват се изводите на съда относно прието, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. Жалбоподателят счита, че тъжбата съдържа необходимите факти и обстоятелства, които да формират коректно частно обвинение. Иска се отмяна на поверявания акт и продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебно заседание частната жалба се поддържа от П.Л. на посочените в нея основания.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по НЧХД № 3277 / 2019 г. по описа на ВРС изпратено по подсъдност, като е образувано въз основа на внесена частна тъжба на 09.11.2018 г. от П.Л., пред СРС, с която се е искало повдигане на обвинение на М.И.Н..

След изпращане на делото от ВКС по подсъдност на ВРС, в рамките на процесуалната проверка, председателят на състава на съда, на 18.07.2019 г. е оставил частната тъжба без движение, с указания към тъжителя да конкретизира фактите и обстоятелствата, които характеризират престъплението и дават обстоятелствена рамка на частното обвинение. Съобщението е получено от Л. на 05.08.2019 г. С уточняваща молба от 09.08.2019 г., тъжителя е изложил отново исканите факти.

След тяхното постъпване, с Разпореждане от 19.08.2019 г. производството е прекратено, като е прието, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, а уточняваща молба от 09.08.2019 г. е депозирана извън срока на чл. 81, ал. 3 от НПК, като този срок, с оглед датата на извършване на твърдяното престъпление – 13.08.2018 г., според съда е изтекъл на 13.02.2019 г.

Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните правни изводи на ВОС:

Изследвайки хронологията на процесуалните събития по делото, не може да не се отбележи, че всичко посочено в разпореждането за прекратяване на делото /от фактите, до правните изводи/ е невярно, а цитираните решения на ВКС и ВОС изобщо не правят по убедителна тезата на съда, тъй като нямат нищо общо с процесната проблематика. 

Първо, твърдението на тъжителя в частната тъжба е, че деянието е извършено на 13.05.2018 г., дата нямаща нищо общо с посочената в Разпореждането - 13.08.2018 г.. Второ, изводът, че срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК е изтекъл с подаване на уточняваща молба от 09.08.2019 г. е фундаментално погрешен. Посоченият 6 месечен срок тече от датата на узнаване на извършване на престъплението. В случая, тъжителят последователно е твърдял тъжбата и във всички свои молби, че деянието е извършено на 13.05.2018 г., а видно от датата на депозиране на частната тъжба пред СРС /09.11.2018 г./ цитирания срок е спазен. При това положение преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК вече не може да бъде нарушен, като единствено изключение е когато се прави изменение на частното обвинение по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК, хипотеза отсъстваща в разглеждания случай.

Трето. Основополагащо е правилото, че страната предоставя фактологията, а съдът дава правото. Основното указание отправено към частния тъжител от съда е да конкретизира инкриминираната дата, да посочени точните фрази, с които смята, че е подронена неговата чест и достойнство.

Това е сторено от тъжителя, и то с няколко уточняващи молби /към СРС и ВРС/, където са изложени достатъчно факти обстоятелства, нужни на съда да даде коректна правна квалификация и ход на тъжбата. Изложените факти са достатъчни и да се гарантира правото на защита на подведеното под наказателна отговорност лице, да разбере точно в какво е обвинено, въз основа на какви доказателства, респ. да организира адекватно защита си.   

Горните действия на тъжителя без съмнение не представляват неизпълнение на указанията на съда, лишавайки го от възможност да посочи точната правна квалификация и да разгледа делото по същество.

Поради изложеното въззивният съд намира, че разглежданото разпореждане е неправилно, което налага и неговата отмяна. 

  

 Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1525 от 19.08.2019 г., постановено по НЧХД № 3277 / 2019 г. на ВРС, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 3277 / 2019 г. на ВРС. 

 

ВРЪЩА делото на ВРС, същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

          Определението е окончателно.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.