РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Разлог, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катя Бл. Самарова
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Административно
наказателно дело № 20211240200283 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.59 от ЗАНН. Инициирано е въз основа на жалба, подадена
от „Т.к.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж.„Ф.ж.“б.13, в.Б, е.2, а.6, чрез управителя К.К.-К.,
против НП №24-КХ9 от 10.05.2021 г. издадено от Директора на ОД по БХ-Б.. Посредством
оспореното НП на жалбоподателя, на основание чл.128, ал.2, във вр. ал.1, т.1 от ЗХ е
наложена имуществена санкция от 4`000.00 лева за извършено нарушение по чл.4, ал.1 от
ЗХ.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган, като е предоставена в съда ведно с препис от
административната преписка. От приложената административна преписка е видно, че НП е
връчено на 17.05.2021 г., но не на управителя на дружеството, нито на лице, което да е
разполагало към онзи момент с надлежна представителна власт за получаване на същото.
Поради тези съображения следва да се приеме, че жалбата е подадена своевременно.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, понеже е издаден в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не е посочено мястото, където е
извършено нарушението, каквото посочване според жалбоподателя е задължителен реквизит
на НП. На следващо място са въведени доводи за това, че имуществената санкция е
наложена на основание чл.129, ал.2 от ЗХ, според която норма такава се налага на „бизнес
оператори“, а в НП никъде не било посочено, че дружеството, извършило нарушение, има
качеството на „бизнес оператор“. Според жалбоподателя не ставало ясно дали санкцията е
наложена заради съхраняването на месни продукти с изтекъл срок на годност или за
приготвянето на същите, с цел предлагането им. Сочи се и че не било ясно как е установено
от проверяващите органи, че местни продукти са негодни за консумация. Поради тези
съображения се настоява да се отмени НП.
В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството жалбоподателят се
представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат К.К., за когото има
издадено изрично пълномощно, което да важи по настоящото НАХД №283 от 2021 г. Адв.
К. поддържа жалбата, като в допълнение сочи, че не било установено количеството на
1
хранителните стоки, за които се твърди, че били с изтекъл срок на годност. Поддържа се и
тезата, че не ставало ясно къде точно е извършена проверката и констатирано нарушението,
тъй като в комплекса имало няколко ресторанта и не е посочено кой от тях е проверяваният.
Процесуалният представител на наказващия орган – юрисконсулт Я.П. – Д.а оспорва
жалбата. Излага подробни съображения, според които същата се явява неоснователна.
Заявява, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е
извършено посоченото в НП нарушение и че при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и на НП са спазени изискванията на закона.
В съдебно заседание не се явява представител на районна прокуратура.
В хода на съдебното следствие са приети като писмени доказателства съдържащите се
документи в административно-наказателната преписка, предоставена от наказващия орган.
Като писмени доказателства са приети и оригиналите на НП, акта за установяване на адм.
нарушение, ведно с разписка към него, констативния протокол от 22.12.2020 г.
придружително писмо №119-КХ-85 от 29.12.2020 г. Изслушани са и трима свидетели.
Депозираната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея,
подадена е в срок и е насочена срещу административен акт /НП/, подлежащ на съдебна
проверка.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното НП е прието, че същото се издава срещу „Т.к.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С.,
ж.„Ф.ж.“б.13, в.Б, е.2, а.6, чрез управителя К.К.-К., за това, че на 22.12.2020 г. , около 21:10
часа при извършена проверка по Заповед №БЛ-З-2783 от 21.12.2020 г. на Ресторант към х.
„Л.Б.“, с рег. №*, стопанисван от фирма „Т.к.“ЕООД, се установява, че в хладилната камера
за съхранение на замразени месни продукти се съхраняват, с цел приготвяне и предлагане на
храна: 1) Прясно пилешко филе от гърди без кожа, без бон филе „П.С..“ЕООД, г.С., у.
„Ч.ш.“№15, с тегло 3,050 кг., с партиден №*, годно до 04.03.2020 г. и 2) Прясно пилешко
филе от гърди без кожа, без бон филе „П.С..“ЕООД, г.С., у.„Ч.ш.“№15, с тегло 1,875 кг., с
партиден №*, годно до 05.12.2020 г. Отразено е, че с горните действия „Т.к.“ЕООД е
нарушила разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗХ, поради което и на основание чл.128, ал.2, във вр.
ал.1, т.1 от ЗХ и на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция на
дружеството от 4`000.00 лева. В НП е записано, че нарушението е установено посредством
Акт за установяване на адм. нарушение №119-КХ-85 от 29.12.2020 г.
В Акт за установяване на адм. нарушение №119-КХ-85 от 29.12.2020 г., приложен по
делото като доказателство, констатираната от актосъставителя фактическа обстановка е
описана по идентичен начин като описанието в НП.
От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че действително на
22.12.2020 г., при проверка Ресторант към х.„Л.Б.“, в хладилна камера на ресторанта се
съхранява месо с изтекъл срок на годност. За това допринасят най-вече показанията на
свидетелите Ц.М., В.В. и Й.Д..
Въпреки това съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на Акта за установяване на адм. нарушение и при съставяне на НП, което налага
отмяна на последното.
Съществено нарушение на процесуалните правила е реализирано, когато то е довело до
ограничаване правата на лицето, което е наказано.
Актът за установяване на адм. нарушение е документът, който поставя началото на
административно-наказателното производство и има сезираща, установителна и
обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи
елементи на забранен от закона модел на поведение, следва да бъдат отразени по
недвусмислен и ясен начин. Това е необходимо за да може привлеченото към отговорност
лице да разбере какво деяние му се вменява /кой, кога, къде и по какъв начин е извършил
нарушението/ и да ангажира доказателства в своя защита. Посредством акта за установяване
на административното нарушение се слага началото на обвинителната функция в
2
административно-наказателното производство, а отразените в него констатации очертават
рамките, в които се развива същото и въз основа на които следва да се основава преценката
на наказващия орган относно налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като
нарушител лице и осъществено ли е виновно.
В производство като настоящото трябва се държи сметка, че процедурата по ЗАНН е
строго формална. По-голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като
такива са и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се
приеме като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове. В същото
време при подадена жалба срещу НП, съдът е длъжен служебно да провери
законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя
нарушения.
Съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които норми
се отличават с императивен характер, сред задължителното съдържание на акта за
установяване на нарушение и НП са описание на нарушението, дата и място на
извършването му и обстоятелствата, при които е било реализирано. Точното и
недвусмислено посочване на тези задължителни реквизити е необходимо условие, за да бъде
установено по безспорен начин административното нарушение. В случай че някой от тях
отсъства, това би възпрепятствало нарушителя да разбере за какво конкретно деяние е
санкционира, къде е извършено то и кога е станало нарушението. Също така, непосочването
на мястото и времето на нарушението или това в какво се състои неправомерното действие
или бездействие, винаги е съществено процесуално нарушение, което от своя страна
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В горния смисъл са и част от
мотивите към Решение №1265 от 18.06.2021 г. на Бл.АС по в. н. а. х. д. №250/2021 г.
В настоящи случай в акта за установяване на адм. нарушение и в НП не е
индивидуализирано мястото, където е извършено нарушението. И в двата документа е
посочено, че на 22.12.2020 е осъществена проверка в Ресторант към х.„Л.Б.“, с рег.
№*********, стопанисван от фирма „Т.к.“ЕООД. Не е отразено обаче, населеното място и
адреса, на който се намират ресторанта и хотела или землището, в което същите са
ситуирани, в случай че са разположени извън населено място. Действително, в Констативен
протокол от 22.12.2020 г., съставен най-вероятно по време на проверката, е отразен адреса,
на който тя е извършена, но този адрес отсъства от съдържанието на акта за установяване на
нарушение и от съдържанието на обжалваното НП, като по този начин не са спазени
изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Също така следва да се
има предвид, че констативният протокол не представлява част от посочените по-горе два
акта и че е невъзможно последващото саниране на пропуска да се посочи в НП мястото на
извършване на нарушението.
Изложеното дотук налага извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение в
хода на административно-наказателната процедура, а именно – не е посочено мястото на
извършване на нарушението в акта за установяването му и в НП. Това обстоятелство е
основание за отмяна на оспореното НП.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП №24-КХ9 от 10.05.2021 г., издадено от
Директора на ОД по БХ-Б..
Задължително изискване при съставяне на НП е в него да бъдат описани точно и ясно
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и самото нарушение, а така също
словесното описание на нарушението да отговаря на цифровото такова /на посочената
разпоредба от закона, за която се твърди, че е нарушена/.
В настоящия случай в процесното НП е записано, че на основание чл.128, ал.2, във вр.
ал.1, т.1 от ЗХ, във р. чл.53 и 83 от ЗАНН на „Т.к.“ЕООД се налага имуществена санкция от
4`000.00 лева за извършено нарушение по чл.4, ал.1 от ЗХ. Съгласно разпоредбата на чл.128,
ал.1, т.1 от ЗХ налага се глоба или имуществена санкция от 2`000.00 до 4`000.00 лева, ако не
подлежи на по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредбата на чл.4, ал.1 от същия
3
нормативен акт. Така формулираната разпоредба дава основание да се приеме, че на
санкциониране за неизпълнение на чл.4, ал.1 от ЗХ подлежат както физически, така и
юридически лица. В чл.128, ал.2 от ЗХ е посочено, че на „бизнес оператор“, който извърши
нарушение по ал.1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4`000.00 до
6`000.00 лева. Логическото и систематично тълкуване на двете разпореди /чл.128, ал.1 и
чл.128, ал.2 от ЗХ/ води до извод, че за едно и също нарушение размерът на санкцията и
основанието за налагането й /ал.1 или ал.2 на чл.128/ зависят от тава дали извършителят има
качеството на „бизнес оператор“. В ЗХ не е дадена легално определение на „бизнес
оператор“, но същото може да се извлече от разпоредбите на закона – чл.9, чл.10, чл.11,
чл.24 и следващите. Най-общо може да се обобщи, че бизнес оператори са онези лица, които
системно и по занятие /предмет на дейност/ произвежда, преработват и/или дистрибутират
храни. Съгласно изискването на чл.24 от ЗХ БА по БХ поддържа регистър на бизнес
операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на
хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно
натоварване. В следващите разпореди от закона са регламентирани и други изисквания за
бизнес оператори, които се занимават с производство, преработка и дистрибуция на особени
видове храни и хранителни продукти.
Посоченото по-горе налага извод, че за да бъде приложена санкционната норма на чл.128,
ал.2 от ЗХ, необходимо е нарушителят да има качеството на „бизнес оператор“, като това
обстоятелство следва да бъде констатирано от проверяващите органи и да бъде отразено в
НП.
В случая в НП №24-КХ9 от 10.05.2021 г. не е въведено твърдение „Т.к.“ЕООД да е
"бизнес оператор" по смисъла на ЗХ, поради което не става ясно защо е ангажирана
отговорността му именно по чл.128, ал.2, а не по по-лекия състав – чл.128, ал.1 от ЗХ.
Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено такова и представлява
отделно основание за отмяна на оспорения административен акт.
Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените от него съдебни разноски. С жалбата, обаче, подобна претенция не е отправена до
съда. Впоследствие също не е поискано присъждане на сторени от жалбоподателя съдебни
разноски, нито се представени доказателства за такива /приложено е единствено адвокатско
пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие или друг равностоен
документ/. Поради това съдът не дължи произнасяне по разноските в настоящото
производство.
Така мотивиран, Рг-РС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, поради незаконосъобразност, НП №24-КХ9 от 10.05.2021 г., издадено от
Директора на ОД по БХ г.Б., с което на „Т.к.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж.„Ф.ж.“б.13, в.Б,
е.2, а.6, с управител К.К.-К., на основание чл.128, ал.2, във вр. чл.128, ал.1, т.1 от ЗХ, във вр.
чл.53 и чл.83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция от 4`000 лева за извършено
нарушение по чл.4, ал.1 от ЗХ.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, като обжалването е по реда на глава 22-ра от АПК, но на
основанията, предвидени в НПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4