Р Е Ш Е Н И Е
№ 2362
гр. Пловдив, 17 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2508 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
И.Н.Н., ЕГН **********,***, обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №20-1030-000599 от
26.02.2020г, издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при
Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание
чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство (СУМПС) на водач до заплащане на дължимата глоба.
Претендира се обявяване нищожността на оспорената
заповед, а в постъпилата по делото молба с Вх.№17001 от 23.10.2020г. (лист 32)
е заявено искане за присъждане на всички направени разноски в хода на
съдебно-административното производство пред настоящата инстанция.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С“ПП“ при ОД
на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По
делото са приети молба-становище (листи 95-96) и молба-становище с Вх.№18607 от
13.11.2020г. (листи 107-108, 98-99) на началника на С“ПП“ при ОД на МВР-
Пловдив, за неоснователност на жалбата; изрично се възразява за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя и се иска
същото да бъде намалено до минимално предвидения размер по Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.),
при евентуално уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, по делото не са
ангажирани доказателства за направено връчване и/или съобщаване на оспорената заповед
(лист 120) на жалбоподателя, а нормата на чл.149, ал.5 от АПК установява, че
искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със
срок. При това положение, изискването за срочност на заявеното оспорване,
посредством подаването на жалбата (листи 6-24) в съда на 10.09.2020г., е
неотносимо към настоящия спор. На следващо място, жалбата е подадена при наличието
на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият
състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2020г., около 00:40ч., е извършена проверка
от служители в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, на място- в с. Йоаким Груево,
община Стамболийски, област Пловдив, на ул. “5-та“ до №39. В рамките на проверката
е прието за установено, че жалбоподателят Н. управлява моторно превозно
средство (МПС), представляващо лек автомобил “ХОНДА АКОРД“, с Рег.№****, лична
собственост. Прието е за установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е
технически неизправно, тъй като не е уплътнена шумозаглушителната му уредба.
Прието е за установено, че Н. има връчено НП (наказателно постановление) №19-0327-000337,
влязло в сила на 28.08.2019г. и неплатено до момента.
За установеното в рамките на проверката И. А.Д. -
полицейски инспектор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АА, бл.№324410 от
26.02.2020г. (лист 129), с който деянията на Н., изразяващи се в управление на
МПС, което е технически неизправно, както и незаплащането на глобата по
влязлото в сила НП №19-0327-000337, се квалифицират като административни
нарушения по смисъла на чл.139, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от
жалбоподателя Н. са иззети: СУМПС №*********, както и свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №******.
Видно от съдържанието на посочения АУАН, Н. вписва
възражение “ЩЕ ИЗРАЗЯ ВЪЗРАЖЕНИЕТО СИ В
ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК“, след което е издадена оспорената по делото
заповед.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 114) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за
контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено
копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 113) на директора на ОД на
МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в С“ПП“ са оправомощени да
прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и
т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед
№8121к-5154 от 02.06.2017г. (лист 115) на министъра на вътрешните работи, с
която заповед М.В.М., издал оспорената в настоящето производство заповед, е
преназначен на длъжността НАЧАЛНИК НА ГРУПА “Административно-наказателна дейност
и отчет на водачите” (Г”АНДОВ”) в С”ПП” към Отдел “Охранителна полиция” (О”ОП”)
при ОД на МВР- Пловдив“.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на
ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол настоящият
състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се
явява издадена от материално и териториално компетентен орган, противно на
направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, временно, до
заплащане на дължимата глоба, се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане.
В случая, като доказателство по делото е прието
заверено копие на НП №19-0327-000337 от 30.07.2019г. (лист 105), издадено от
началник на Районно управление (РУ), гр. Раднево при ОД на МВР- Стара Загора, с
което на Н. са наложени два броя глоби в общ размер от 30,00 лева, заради
извършени административни нарушения по смисъла на чл.100, ал.1, т.1 и чл.190,
ал.3 от ЗДвП. Според нарочно отбелязване върху посоченото НП (лист 105а),
същото е влязло в сила на 28.08.2019г.
Също така, от страна на самия жалбоподател, като
приложение към жалбата му, са представени заверени копия на квитанция и нарочна
разписка (лист 59), удостоверяващи обстоятелството, че на 22.05.2020г. жалбоподателят
превежда (заплаща) сума от 30,00 лв. по “НП
19-0327-000337“, чрез превод по банкова сметка ***: ***, която
банкова сметка *** №19-0327-000337 от 30.07.2019г. банкова сметка ***.
Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда
приема за установено, че на 26.02.2020г., на която дата е издадена оспорената
по делото заповед, жалбоподателят Н. е управлявал МПС без да са заплатени от
негова страна двете глоби в общ размер от 30,00 лв., наложени му с НП №19-0327-000337
от 30.07.2019г., като срокът за заплащането им е изтекъл на 01.10.2019г. (тъй
като 28.09.2019г. е събота, неприсъствен ден), съгласно чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Следователно, оспорената по делото заповед се явява
издадена при наличието на фактическо основание за целта- управление на МПС от
водач с наложено наказание глоба, която не е заплатена в срока за доброволно
плащане, и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби
на ЗДвП.
Разбира се, според достъпна в интернет информация на
страницата на Конституционния съд на Република България (КСРБ) на адрес:
http://www.constcourt.bg/bg/Cases/Details/581,
е образувано конституционно дело №11/2020г., с предмет
на искането- постановяване на противоконституционност на чл.171, т.1, буква „д“
и т.2, буква „к“ от ЗДвП, което обстоятелство обаче е неотносимо към настоящия
спор, тъй като решението на КСРБ за обявяване на неконституционност на акт има
действие занапред, съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България
(КРБ), докато съответствието на административния акт с материалния закон се
преценя към момента на издаване на акта, съгласно чл.142, ал.1 от АПК, или в
случая към 26.02.2020г.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за
издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по
смисъла на чл.59 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите
и правни основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното
оспорване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената
ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата, като се отнеме СУМПС на водач, който
управлява МПС с наложено наказание глоба, която не е заплатена в срока за
доброволно плащане.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при
липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за
форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с материалноправни
разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е валиден индивидуален
административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не
следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и като такова не
следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.Н., ЕГН **********,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №20-1030-000599 от
26.02.2020г, издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция” при
Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане
на дължимата глоба.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./п/........................
/Н.Бекиров/