№ 46785
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Частно гражданско дело №
20241110102770 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
По делото е издадена Заповед № 4733/07.02.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Уиз Еър Унгария Црт. АД чрез
Уиз Еър Унгария Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: ********* да заплати на заявителя С. С.
Д. с ЕГН: ********** сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение на основание чл.
7, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет W64397 от
14.08.2022 г. по направление летище София, България - летище Билунд, Дания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2024 г. до изплащане на вземането,
държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева
- разноски по делото. В заповедта е удостоверено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: обезщетение по чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, за закъснение с над 3 часа на полет W64397.
По делото е постъпила молба С. С. Д., чрез пълномощника му адв. п.-И., с искане за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение, като
вместо сумата от 488,96 лева да се чете сумата от 782,33 лева – обезщетение по б. б) от
Регламента. Посочва се, че ответната страна не е подведена в информацията, тъй като
заявителят няма задължение да уточнява размера и конкретната буква от Регламента за
обезщетението, което му се дължи.
Препис от молбата е изпратен на длъжника за становище по искането, като в указания
му едноседмичен срок същият не е депозирал писмен отговор.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, констатира, че в т. 9 б. а) от
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е посочил, че претендира вземане –
главница в размер на сумата от 488,96 лева като обезщетение за закъснение на полет
W64397 по направление летище София – летище Билунд, а в т. 12, че вземането се
претендира като обезщетение за закъснение на полет W64397 от 14.08.2022 г. като левова
равностойност на сумата от 250 евро, дължима за полети с разстояние до 1500 км.
С разпореждането от 07.02.2024 г., обективирано в издадената по делото заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е изложил мотиви, че искането на заявителя следва да
бъде уважено изцяло. В заповедта за изпълнение е удостоверено вземане в размер на сумата
от 488,96 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент
1
(ЕО) 261/2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет W64397 от 14.08.2022 г. по направление
летище София, България - летище Билунд, Дания.
Налице е съответствие между вътрешно формираната съдебна воля и нейното външно
изразяване, респ. между размера на вземането, посочено от заявителя в заявлението и
размера на вземането в заповедта за изпълнение. В тази връзка и с оглед изложените доводи
в молбата на заявителя по чл. 247 ГПК следва да се отбележи, че надлежната
индивидуализация на вземането, което се претендира – по вид, размер и правопораждащо го
основание е условие за редовността на заявлението – арг. чл. 410, ал. 2 ГПК, като в
процесното такова вземането е посочено по своя размер и именно същият размер е
удостоверен в издадената заповед за изпълнение.
Ето защо, искането на заявителя за поправка на очевидна фактическа грешка следва да
бъде оставено без уважение, като неоснователно, с оглед липсата на твърдяното
несъответствие.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя С. С. Д., обективирано в молба от
12.11.2024 г., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по
делото Заповед № 4733/07.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 247, ал. 4, вр. чл. 413, ал. 1
ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на страните – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2