МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №760/17.10.2011
г.,постановена по НОХД №760/2011 г. по описа на Разградския районен съд.
Обвинението срещу подсъдимия Х.
Ш. Х. е по чл.196 ал.1 т.2 , пр.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с
чл.194 , ал.1 от НК за това, че на 01.05.2011 г. в с.****, общ.Разград, в
условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот е отнел чужди движими вещи – сребърни обици с общо нетно тегло 2
грама на стойност 7,60 лв., сребърни обици с общо нетно тегло 3 грама на
стойност 11,40 лв., сребърно синджирче с медальон с общо нетно тегло 4 грама на стойност 15,20
лв., сребърно синджирче с медальон с общо нетно тегло 5,5 грама на стойност
20,90 лв., сребърно синджирче с медальон с общо нетно тегло 6,5 грама на стойност 24,70 лв., сребърен пръстен с
тегло 3 гр. на стойност 11,40 лв., златни обеци с тегло 3 грама на стойност
151,05 лв., златно синджирче с медальон с тегло 1,8 грама на стойност 90,63 лв. всичко на обща стойност
332,88 лв., от владението и собственост на Р.Н.Я. ***, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
Така
повдигнатото обвинение се поддържа в съдебно заседание от представителя на РРП,
който намира същото за доказано в хода на съдебното следствие. Предлага по
отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание около предвидения в закона
минимум, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
Подсъдимият
признава, че е влязъл в дома на Я. и е взел медальон със синджир, който
впоследствие върнал. По отношение на начина, по който е влязъл отказва да дава
обяснения.
Защитникът
на подсъдимия счита, че обвинението е частично доказано само досежно върнатата
вещ. Моли за прилагане на чл.66 от НК.
В последната си дума подсъдимият
заявява, че съжалява за стореното. Иска да бъде отложено изтърпяването на
наказанието, за да се грижи за майка си.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следната
фактическа обстановка:
Подс.Х. е
български гражданин с основно образование, безработен, неженен, осъждан.
С присъда
№147/31.03.2008 г. по НОХД №95/2008 г. на РС Разград в сила от 16.04.2008 г.
подс.Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 пр.1 във вр. с чл.195 ал.1
т.3, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК, като му е
било наложено наказание 1 година “лишаване от свобода” при първоначален строг
режим. С присъда №203/26.05.2008 г. по НОХД №174/2008 г. на РС Разград в сила
от 11.06.2008 г. подс Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1
т.2 във вр. с чл.195, ал.1 т.3 пр.1 т.4
пр.1 и пр.2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” във вр. с чл.55, ел.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим. С
присъда №409/24.10.2008 г. по НОХД №633/2008 г. на РС Разград, в сила от
12.01.2009 г. подс.Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.339, ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 , б.”б” от НК, като му е наложено
наказание “пробация” .
Тези присъди обуславят квалифицирането
на последващото противоправно деяние на подсъдимия като осъществени в условията
на опасен рецидив по см. на чл.29 ал.1 б."а".
Свид.Я. ***
, в къща на ул.”***”, №**** заедно със своя баща. Няколко дни преди 01.05.2011
г. Х. посетил къщата и разговарял с бащата на Я.. Разговорът се провел в
първата стая на къщата, в която било окачено и златно синджирче с медальон,
собственост на свидетелката. При този разговор бащата на Я. посочил, че заедно
с дъщеря си ще ходят на гости на сина му. На 01.05.2011 г. Я. и нейния баща
тръгнали, като преди това добре затворили всички прозорци и врати на къщата.
Когато в 19,00 часа се прибрали свид.Я. видяла, че един от прозорците е
отворен, а кукичката, с която се затваря е изкривена, като една от халките била
откъртена. Тогава забелязала, че златното синджирче с медальона, което било
закачено в една от стаите го няма. Когато проверила в килера, установила, че
липсва и пластмасова кития, която се намирала в друга дървена и в която имало
златни и сребърни бижута. Златния медальон със сърце, който е бил закачен в
стаята и който предния ден бил забелязан от подсъдимия бил върнат от последния
на свид.М. Подпомогната от водените от нея бележки в с.з. свидетелката посочи,
че останалите бижута, които са се намирали в пластмасовата кутия и които не са
й върнати са били :сребърни обеци под форма на листенца с клипси – 2 гр., обеци
със сребърни халки – 3 гр., сребърен медальон лист с верижка – 4 гр., сребърен медальон
пеперуда с верижка – 5,5 гр., сребърен медальон
слънце с верижка – 6,5 гр., сребърен пръстен – 3 гр., златни обеци кръгли с
висулчици – 3 гр. Свид.Я. е поставила пластмасовата кутия с бижутата в дървена,
а нея- на етажерка в килера/склад/ и не я е отваряла от пет месеца. Когато тя и
баща й се завърнали в къщи вечерта на 01.05.2011 г. всичко в тази стая е било
така подредено, както го били оставили.
След като
свид.Я. съобщила на полицията, свид.Д. разговарял с подс.Х. и последният върнал
верижка с медальон сърце, монтирано в окръжност. В заложните къщи в гр.Разград
не са били открити вещи, подобни на описаните от пострадалата.
По делото
е назначена оценъчна експертиза. Според вещото лице стойността на бижутата е
332,88 лв., а стойността на златната верижка с медальон сърце – 90,63 лв.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, от
показанията на свид.Я. и Д., от заключението на вещото лице. Съпоставяйки тези
обяснения и показания съдът счита, че няма категорични доказателства, че
подсъдимият е взел и останалите бижута на свид.Я. – последните са били на друго
място, той не е знаял за тях /за разлика от верижката с медальона, която видял
при първото си посещение/, свид.Я. не ги е носила след установяването си в с.*****
на 01.01.2011 г. /пет месеца не е отваряла кутията с бижута/ и той не я е
виждал с тях, нито една от вещите не е намерена у него, а сребърните бижута са
по-трудни за реализация от златното, което е открито и върнато.
Въз основа
на изложеното от фактическа страна, Съдът направи следните правни изводи:
С деянието
си подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.196 ал.1 т.2 , пр.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във
вр. с чл.194 , ал.1 от НК за това, че на 01.05.2011 г. в с.*****, общ.Разград,
в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот е отнел чужда движима вещ –
златно синджирче с медальон с тегло 1,8 грама на стойност 90,63 лв. от владението и собственост
на Р.Н.Я. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои /да
се разпореди с нея в свой или чужди личен интерес. Подсъдимият е съзнавал
всички елементи от обективната страна на деянието /че прекъсва фактическата власт
на собственика и установява своя такава, че прави това без съгласието на този
собственик, че за целта поврежда прегради, здраво направени за защита на имот/,
неблагоприятните последици от своето деяние и пряко е целял настъпването
на същите. Всичко това, както и
специалното намерение за присвояване на вещта, води до извода, че така
извършеното деяние е осъществено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Така
установеното по делото деяние следва да се квалифицира като предстъпление, тъй
като същото е общественоопасно и не може да се квалифицира като малозначително,
тъй като е съчетано с влизане в частна собственост, повреждане на прегради и
представлява вземане на единствената видима вещ с по-значителна стойност.
По отношение на обвинението в
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 , пр.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във
вр. с чл.194 , ал.1 от НК с предмет на посегателство сребърни обици с общо
нетно тегло 2 грама на стойност 7,60 лв., сребърни обици с общо нетно тегло 3
грама на стойност 11,40 лв., сребърно синджирче с медальон с общо нетно тегло 4 грама на стойност 15,20
лв., сребърно синджирче с медальон с общо нетно тегло 5,5 грама на стойност
20,90 лв., сребърно сенджирче с медальон с общо нетно тегло 6,5 грама на стойност 24,70 лв., сребърен пръстен с
тегло 3 гр. на стойност 11,40 лв., златни обеци с тегло 3 грама на стойност
151,05 лв. съдът счита същото за недоказано. По делото не бяха събрани преки
доказателства, които да свързват подсъдимия с тези вещи, нито бе представена
стройна система от косвени такива, които да водят единствено и само до извода,
че подсъдимият е този, който е взел вещите.
При
индивидуализация на наказанията на подсъдимия Съдът взе предвид сравнително
ниската степен на обществена опасност на деянието / с оглед ниската стойност на
отнетото/, високата степен на обществена опасност на дееца /с оглед
многобройните му осъждания извън тези, които обуславят деянието като
осъществено в условията на опасен рецидив/, другите смекчаващи обстоятелства -
самопризнанията на подсъдимия и възстановяване на отнетото и му определи
наказание в рамките на минимума, предвиден в текста на чл.196 от НК, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ.
Предложението
на служебния защитник на подсъдимия за прилагане на чл.55 от НК е
неоснователно. В случая смекчаващите обстоятелства нито са многобройни, нито са
изключителни, а и най-лекото предвидено в закона наказание няма да се окаже
прекалено тежко, тъй като престоя на подсъдимия в местата за лишаване от
свобода до настоящия момент не е дал нужния ефект.
Въпреки
възстановяването на вещите, за отнемането на които подсъдимият е признат за
виновен, престъплението не може да бъде преквалифицирано по привилегированата
разпоредба на чл.197 от НК, тъй като същата не предвижда подобна по-лека
квалификация за случаите на опасен рецидив.
Обстоятелството,
че подсъдимият е осъждан многократно на наказание лишаване от свобода за
престъпления от общ характер е пречка за прилагането на чл.66 от НК, поради
което така наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим предвид факта,че престъплението е квалифицирано като
опасен рецидив.
Подсъдимият
следва да заплати и направените по делото разноски.
В този смисъл Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: