Присъда по НОХД №224/2025 на Районен съд - Дулово

Мотиви към присъда от 02.12.2025 г.
постановена по НОХД № 224/2025 г. на ДРС

Производството пред РС - Дулово е образувано по внесен от Районна прокуратура
Силистра обвинителен акт срещу подс. С. Б. О., ЕГН **********, родена в *****, за
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Счита, че подс. С. Б. О.следва да бъде призната за виновна, но да не бъде
налагано наказание, предвид изпълнение на задължението за процесния период.
Подсъдимият се присъединява към становището на прокурора.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение от *** г., издадено от Държавен съдебен изпълнител при Районен
съд - Дулово (л.***), се установява, че има образувано изпълнително дело - *** г. в Районен
съд - Дулово, въз осн. на изпълнителен лист изд. по гражданско дело № ****г. по описа на
Районен съд - Дулово. Видно от същото, от началото на обр. на изп. дело има данни за една
платена сума в размер на 90,00 лева на ***г., както и по изп. лист една платена сума в
размер на 82,49 лева на ***г. по и.д. № ***г., което задължение е по същия изпълнителен
лист, но е прекратено по молба на взискател.
След влизане в сила на решението за развод подс. С.Б. О. не е заплащала месечни
издръжки на детето си, така както е определил съда, а именно всеки месец по 90.00 лева. За
период от време от около 3-4 години не поддържала връзка с детето и баща му, по това
време работела в**. През годините след развода през *** г. имало случай, когато подс. С. Б.
О. давала джобни пари в размер на от около 20-30 лева на детето или му купувала дрехи, но
месечна издръжка в определения от съда размер не е изплащала. За Нова година му била
купила телефон.
Непосредствените ангажименти по отглеждане и издръжката на детето били поети от
св. Д. Ю. М. като негов баща и законен представител. Местоживеенето на детето е било
определно при баща му в ****, на когото е предоставено упражняване на родителските
права.
Подс. С.Б. О. е била запозната с влязлото в сила съдебно решение. Тя е присъствала
по време на постановяването му от страна на съда заедно с адвоката си.
Определеното от закона местоизпълнение на задължението за издръжка, което е
периодично и носимо парично задължение, съгласно правилото на чл. 68, б. ,,a“ ЗЗД е по
местожителството на кредитора, т. е. в ****. Съответно, бездействието на подс. С.Б.т О. е по
местоживеене на детето и неговия баща в ******.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подс. С.Б. О.е
неосъждана.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съдът възприема като безспорно доказана въз
основа на всички събрани и проверени доказателства по делото. В хода на съдебното
следствие, след надлежна процедура по чл. 283 от НПК, съдът приобщи като доказателства
всички относими материали от досъдебно производство № *** г. по описа на РУ-Дулово, пр.
1

пр. № ****г. на Районна прокуратура - Силистра, които са имащи значение за изясняване на
фактите по делото. От тези писмени доказателства се установяват несъмнено както
влизането в сила на горепосоченото гражданско решение (и съдържащото се в него
задължение на подс. да заплаща издръжка), така и фактът, че подс. е била уведомена за това
свое задължение (видно от приложеното съобщение с разписка, подписана от него).
Неизпълнението на задължението за издръжка се доказва от Удостоверение от*** г.,
издадено от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Дулово (л.***), се установява,
че има образувано изпълнително дело - **** г. в Районен съд - Дулово, въз осн. на
изпълнителен лист изд. по гражданско дело № ****г. по описа на Районен съд - Дулово.
Съдът кредитира изцяло показанията на бащата, доколкото те кореспондират с писмените
доказателства и няма основание за тяхната заинтересованост или необективност – той дава
обяснение като пряк потърпевш от неизпълнение на задължението и изявленията му относно
неполучените суми са подкрепени от официалните документи по делото.

В подкрепа на фактическата обстановка са и представените по делото писмени
доказателства относно самоличността и съдебния статус на подс.: от приложената справка за
съдимост се установява, че подс. не е осъждана, а от служебна справка на Районна
прокуратура – Силистра се удостоверява, че спрямо нея не е била прилагана разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 от НК (т. е. не е освобождавана от наказателна отговорност по предходно дело
за неплащане на издръжка). Тези обстоятелства са релевантни за преценката на
отговорността на дееца.

Следва да се отбележи също, че в хода на настоящото съдебно производство подс. С.
Б. О.е погасила изцяло своя просрочен дълг за издръжка към детето. С Молба, Вх. № *** г.
по НОХД № ***г. подс. С. Б.О.е представила разписка за получена сума от **** г., с която
подписаният Д. Д. Ю., ЕГН: **********, с л. к. № ****г. изд. от МВР-Силистра, със
съгласието на родителя си Д. Ю. М. ЕГН: **********, с л.к. №***** г., изд. от МВР-
Силистра, двамата с постоянен адрес ******, са получили от майката 10 530 лева /десет
хиляди петстотин и тридесет/, представляваща издръжка за минал период за детето Д. Д. Ю.
с ЕГН: **********, за периода месец *** г. до****г. Разписката е нотариално заверена.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подс.
С. Б.О. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 183,
ал. 1 от Наказателния кодекс. Безспорно е по делото, че подс. С. Б. О. е лице, осъдено да
издържа свой низходящ с установено със съдебен акт текущо парично задължение за
издръжка, което е знаела, че дължи. Въпреки това тя съзнателно не е изпълнила това свое
законово задължение в размер на повече от две месечни вноски. От обективна страна са
налице всички елементи на престъплението неплащане на издръжка по чл.183, ал.1 НК:
подс. С. Б. О., след като е била надлежно осъдена да издържа свое малолетно дете, не е
платила най-малко две дължими месечни вноски. С деянието си тя е засегнала обществените
отношения, свързани със защитата на семейството и дълга на родителя да осигурява
издръжка на своето дете – тези отношения са пряко охранявани от разглежданата
наказателноправна норма.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 НК. Подс. С.Б. О. е съзнавала своето задължение да заплаща издръжка (била е
надлежно уведомена за съдебното решение и нейното задължение по него) и е разбирала
обществената опасност от неизпълнението му (че лишава своето малолетно дете от
2

необходимите средства за издръжка), като въпреки това умишлено не е изпълнила това
задължение. Налице е съзнателно бездействие на дееца, насочено към неплащане на
дължимите суми, като не се установяват обективни причини, които биха могли да го
извинят. В хода на делото подс. С.Б. О. не е ангажирала доказателства за невъзможност да
плаща издръжката; видно е, че през част от периода тя е работила – което недвусмислено
показва, че неплащането през инкриминирания период е било резултат на нежелание, а не на
невъзможност. Ето защо съдът приема, че подс. С. Б. О.е действала виновно – с настъпило
престъпно намерение да не издължи дължимата издръжка, изпълвайки по този начин
субективните признаци на престъплението по чл.183, ал.1 НК.

По делото не се установяват основания за изключване на вината или обществената
опасност на деянието. Налице е противоправно и общественоопасно деяние, извършено от
дееспособен и вменяем субект, което не се характеризира като малозначително по смисъла
на чл.9, ал.2 НК (напротив – продължителното неизпълнение на задължението за издръжка
на малолетно дете по никакъв начин не може да се счете за малозначително, тъй като засяга
съществени блага и интереси на пострадалото дете). Съдът отбелязва, че разпоредбата на
чл.183, ал.3 от НК предвижда специална възможност деецът да бъде освободен от наказание,
ако преди постановяване на присъдата изпълни задължението си и няма настъпили други
вредни последици за пострадалия – този въпрос се разглежда по-долу при обсъждане на
отговорността и наказанието.

Относно наказанието и прилагането на чл.183, ал.3 НК:
С оглед гореизложеното, съдът достига до извода, че подс. С. Б. О.е виновна в
извършване на престъпление от общ характер, за което по принцип следва да бъде
ангажирана наказателната му отговорност. Съдът обаче намира, че в случая са налице
законовите предпоставки на чл.183, ал.3 от НК, при които деецът не се наказва. Както беше
изяснено, подс. С.Б. О. изпълни изцяло своето парично задължение за издръжка преди
постановяването на присъдата от настоящата инстанция – дължимата сума от 10 530 лева
/десет хиляди петстотин и тридесет/, представляваща издръжка за минал период за детето Д.
Д.Ю., с ЕГН: **********, за периода месец ***г. до месец*** г. По този начин подс. С. Б.
О.фактически е предоставила на пострадалото дете финансовите средства, които се дължат,
макар и със значително закъснение. Съдът приема, че не са настъпили други вредни
последици за пострадалото лице – макар детето да е било временно лишено от издръжка, а
към момента на приключване на делото детето вече е получило пълния размер на
полагащите му се средства. Няма данни това временно забавяне на издръжката да е
причинило трайни или непоправими вреди – финансовият пропуск е наваксан, а
материалният интерес на пострадалото лице е защитен в пълен обем. Ето защо са изпълнени
и двете условия по чл.183, ал.3 НК: подсъдимият е изпълнил задължението си и не са
налице други вредни последици за пострадалото лице.

При това положение законът императивно разпорежда, че „деецът не се наказва“
(чл.183, ал.3 НК). Това означава, че макар подсъдимият да е извършил престъплението и да
бъде признат за виновен, не следва да му се налага наказание. Съдът съобрази, че няма
пречки да се приложи този специален институт – подсъдимият досега не е ползвал
еднократното привилегировано освобождаване по чл.183, ал.3 (както се установява от
прокурорската справка), и по делото искането за прилагането му се подкрепя както от подс.,
така и от представителя на прокуратурата. Поради това съдът счита, че наказателната
отговорност на дееца следва да бъде реализирана именно чрез прилагане на разпоредбата на
чл.183, ал.3 НК. Подс. се признава за виновна, но не се налага наказание – тя ще се ползва
от законовата възможност да не бъде наказана криминално, тъй като постфактум е
3

поправила вредоносния резултат от деянието. Вследствие на това подс. не се счита за
осъдена за престъпление (арг. чл.183, ал.3, изр. последно НК). Настоящият съдебен състав
намира, че този резултат съответства на целите на закона – в случая първостепенно значение
имат интересите на детето да получи дължимата издръжка, което бе постигнато.
Едновременно с това самият наказателен процес изигра превантивната си роля, мотивирайки
подсъдимия доброволно да изпълни задълженията си. При това развитие на обстоятелствата,
налагането на наказание се явява ненужно, поради което съдът го освобождава от наказание
съгласно чл.183, ал.3 от НК.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	27
Дата:	2 декември 2025 г.
Съдия:	Емил Василев Николаев

Дело:	20253410200224
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 октомври 2025 г.

Присъда по НОХД №224/2025 на Районен съд - Дулово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите