№ 50
гр. Разград, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20233300500029 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник
против Разпореждане № 1341/ 16. 12. 2022 г. по ч. гр. д. № 760/ 2022 г. по описа на
Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу : С. Л.
С. за заплащане на сумите: 16.46 (шестнадесет лева, четиридесет и шест ст.) лева –
договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.08.2019 г. до 10.11.2019 г.; 60.00
(шестдесет) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 72.00
(седемдесет и два) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси;
30.00 (тридесет) лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на
25.08.2019 г.; 21.37 (двадесет и един лева, тридесет и седем ст.) лева – лихва за забава за
периода 11.08.2019 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 10.11.2019 г., всички
претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит №
30037987044/ 09.07.2019 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на
разликата до 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждени, като искането
за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави и е
основано на неравноправни клаузи в цитирания договор. Жалбоподателят твърди, че
разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него
разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от
1
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С. Л. С. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите:
200.00(двеста) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата
на подаване на заявлението(РС – Русе) – 25.11.2022 г., до изплащане на вземането; 16.46
(шестнадесет лева, четиридесет и шест ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за
периода 10.08.2019 г. до 10.11.2019 г.; 60.00 (шестдесет) лева - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги Фаст; 72.00 (седемдесет и два) лева - възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 30.00 (тридесет) лева – такса за
извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 25.08.2019 г.; 21.37 (двадесет и един
лева, тридесет и седем ст.) лева – лихва за забава за периода 11.08.2019 г. – дата на изпадане
на длъжника в забава, до 10.11.2019 г.; 95.55 (деветдесет и пет лева, петдесет и пет ст.) лева
- лихва за забава за периода 10.11.2019 г. – дата на изтичане на погасителния план, до
24.11.2022 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски
кредит № 30037987044/ 09.07.2019 г., както и деловодни разноски в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева – платена държавна такса и 180.00 (сто и осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждането районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи
кредит България“ ЕООД в обжалваната част. Приел е, че плащането на закупени
допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправно договорени от доставчика на
финансова услуга в нарушение на ЗПК, ЗЗП и добросъвестността, клаузите противоречат на
закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са нищожни, което е довело до недействителност на
целия договор. По отношение на претендираните 30.00 лева – такса за извънсъдебно
събиране на вземането, начислена на 25.08.2019 г., мотивите са, че не съставлява реално
направени разходи за извънсъдебно събиране на задължението и следва да се има в предвид,
че наименуването на вземането като “административни разноски“, не променя факта, че
това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на
заемателя.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна.
Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е
настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в
съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и
приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално
заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича,
фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна
2
клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на
районния съд, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение
за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси не представлява такса или комисиона за
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги
по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата
противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория.
Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за
които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни
услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се
дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до
неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че
за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат
разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т.
19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорен лихвен
процент 40, 50 % и ГПР 45, 91 %, реално представлява прикрито допълнително
възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в
ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения,
обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази
клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед
конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения
законов максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в
противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.
23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за
връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва
или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.
По отношение на претенцията за наличие на задължение за сумата 30 лв.,
претендирана като неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за
потребителски кредит, поради което и в тази част заявлението е неоснователно и следва да
се отхвърли
Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да
3
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1341/ 16. 12. 2022 г. по ч. гр. д. № 760/ 2022 г. по
описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу : С. Л. С. за заплащане на сумите: 16.46 (шестнадесет лева, четиридесет и шест ст.)
лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 10.08.2019 г. до 10.11.2019 г.; 60.00
(шестдесет) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 72.00
(седемдесет и два) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси;
30.00 (тридесет) лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на
25.08.2019 г.; 21.37 (двадесет и един лева, тридесет и седем ст.) лева – лихва за забава за
периода 11.08.2019 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 10.11.2019 г., всички
претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит №
30037987044/ 09.07.2019 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на
разликата до 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането
за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави и е
основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4