№ 315
гр. Сливен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20212230201089 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД,
представлявано от управителя С. Р., чрез пълномощника адв. СТ. Р. срещу
НП № 87/12.08.2021 г. на Директора на Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с което на основание чл. 200 ал. 4 от
Закона за водите, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 44 ал.1 от Закона за
водите Жалбоподателят иска НП да бъде отменено изцяло.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник иска НП за бъде отменено.
Претендира за направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, чрез своя процесуален
представител – юриск. Иван Карабелов, иска НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства
– поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 11.05.2021 г. служители на БДИБР, извършили проверка на обект: 1
бр. тръбен кладенец, разположен в землището на с. Тополчане, общ. Сливен
за водоснабдяване на с. Тополчане, общ. Сливен. Установили, че питейно-
битовото водоснабдяване на населеното място се осъществява от 1 бр.
1
новоизградено и оборудвано водовземно съоръжение - тръбен кладенец
намиращо се при георгафски координати N 42°39 34,7 , Е 026°26 19,4 в
землището на с. Тополчане, общ. Сливен, разположен в двора на помпената
станция“Тополчане“. Съгласно разрешително № 31510388/22.10.2012 г. за
водовземане от подземни води, издадено от Директора на БДИБР, с титуляр
„Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД, помпена станция „Тополчане“
била предназначена отнетите подземни води от два броя тръбни кладенци:
ТК-1а експлоатационен и ТК-2- резервен, разположени в поземлен имот №
000170 в землището на с. Тополчане, общ. Сливен, да бъдат подадени към
водопреносната мрежа на с. Тополчане за питейно – битовото водоснабдяване
на населението.
Устието на ново изградения тръбен кладенец било разположено в
бетоново кръгла шахта с диаметър 1,50 м., разположена на около 5 м.
североизточно то сградата на ПС „Тополчане“. Шахтата била покрита с
бетонова плоча с размери 1,80/1,80 м с метален капак, който се заключвал.
Видимата част на експлоатационната колона на тръбния кладенец била PVC
тръба с диаметър 250 мм, като устието било разположено на 1,5 м под терена.
Водовземането се осъществявало от подземни води посредством потопяема
помпа. , която информация за вида и техническите характеристики при
проверката на място не били установени. След допълнителна справка с
експерт от дружеството, се установило, че потопяемата помпа е с дебит 6 л/с
и напор 50 м. За измерването на отнетите и използвани водни маси при
водовземното съаоръжение нямало монтирано измервателно устройство.
Подземните води от тръбния кладенец, посредством напорен тръбопровод РЕ
с диаметър 90 мм се отвеждали директно към главния водопродвод захранващ
водопреносната мрежа на с. Тополчане. Поради директното заустване на
подземните води от тръбния кладенец към главния водопровод не можело да
бъде замерен моментния дебит на водовземането. Замереното динамично
водно ниво било 2,80 м.
Към момента на проверката нямало издадено разрешително по реда на ЗВ
и в БД ИБР не е постъпвала преписка от жалбоподателя за предприемане на
процедура по неговото издаване.
Бил съставен КП № Сл 176/11.05.2021 г.
За извършеното на жалбоподателя му бил съставен АУАН №
2
39/07.06.2021 г., с който описаното нарушение е квалифицирано като такова
по чл. 44, ал.1 от Закона за водите.
Акта е предявен на представител на жалбоподателя, който след като се е
запознал със съдържанието не е направил възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № НП
№ 269/02.11.2018 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № 39/07.06.2021 г. и НП № 87/12.08.2021 г.,
кредитира показанията на разпитаните по делото актос. А.Г. и свидетелите
А.И. и Д.Д..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е
санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така
и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при,
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е
установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна
правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6
от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са
били нарушени.
В конкретния случай по безспорен и категоричен начин по делото е
установено и доказано, че, жалбоподателя не е изпълнил едно свое правно
задължение описано в чл. 44, ал.1, от ЗВ където е посочено, че Разрешително
за водовземане се изисква във всички случаи, т.е. "Водоснабдяване и
канализация – Сливен" ООД е реализирало водовземане без надлежно
разрешително за това, като подробно е описано мястото с посочване дори и
3
на GPS географски координати и конкретното водовземно съоръжение.
Съдът намира, процесното нарушение за действително осъществено,
доказано по несъмнен начин и съставомерно именно по 44, ал.1 от ЗВ.
Отговорността на дружеството е обективна и самият факт на използване на
съоръжението без разрешение е достатъчен за ангажиране на отговорността
му, като санкцията правилно е определена в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 200, ал.1, т.1 б.а от ЗВ.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения по
осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и
подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване,
намаляване на замърсяването на водите. ЗВ има за цел да осигури
интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на
здравето на населението. Нарушението е формално, такова на простото
извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили вредни
последици. Деянието накърнява обществените отношения, интегрирано
управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на
населението.С налагането на имуществената санкция се постигат целите на
ЗВ. Нарушението в конкретния случай е извършено от дружество, което
масово използва различни водоизточници, което разкрива значително по-
висока степен на обществена опасност в сравнение с подобно деяние,
осъществено от физическо лице - нетърговец.
Ето защо настоящият състав намира, че в случая не са налице
основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН и съответно за квалифициране
на случая като маловажен.
От друга страна санкционната норма послужила за основание на АНО
да определи наказанието предвижда санкция от 150 до 1000лв. В случая АНО
неправилно е определил наказанието.В конкретният казус се представиха
доказателства, че това деяние е извършено при условията на повторност,
предвид друго влязло в сила НП за същото деяние, което е видно от
представеното от юристконсулта копие на НП № 215/20г.-л.37 по описа на
делото. Налагайки максималната санкция АНО е определил и наложил
неправилно и несправедливо наказание. В случая то е следвало да бъде около
средният размер, т.е. санкция в размер на 500 лв. Съдът следва да измени НП
4
в частта относно наказанието.
За да постанови своето решение съдът се съобрази с константната
практика на СлАС, който между другото се е произнасял по идентичен казус
касаещ различен кладенец- Решение 106/26.04.2018г. по КАНД 73/18г. на
СлАС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 87/12.08.2021 г. на на Директора на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, в частта, в която на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27, ЕИК: *********,
представлявано от управителя инж. С. Р. Р. с ЕГН **********, на основание
чл. 200 ал. 4 от Закона за водите, е наложено административно наказание от
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева, в
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5