РЕШЕНИЕ
№
323
гр. Враца, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА втори състав, в публично заседание на 04.09.2023
г. /четвърти септември две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела МОНОВА, без участие
на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 329 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197,
ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 145 и
сл. от /Административно-процесуален кодекс/АПК/.
Образувано е по ЖАЛБА на Ю.П.Д. с
адрес ***, против Решение по жалба срещу Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 103/16.05.2023г. издадено от Директора на ТД на
НАП Велико Търново, с което е оставена без уважение негова жалба против ПНОМ с
изх. № С230006-022-0029238/28.04.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново.
В жалбата се развиват съображения, че
неправилно и незаконосъобразно са предприети действия по налагане на запор
върху банкова сметка ***-* ** която е **,
съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за
адвокатурата /ЗАдв./ и същата не следва да бъде запорирана. Излагат
се доводи, че оспореното решение и потвърденото с него ПНОМ са неправилни и
незаконосъобразни по отношение на наложения запор върху банковата сметка по чл.
39 от ЗАдв. и е отправено искане към съда да ги отмени в тази част. В с.з. и в
допълнително представена по делото писмена защита оспорващият поддържа и
доразвива изложените в жалбата съображения.
Ответникът - Директорът на ТД на НАП Велико
Търново, чрез упълномощения си процесуален представител ** В.А. прави искане за
оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна и недоказана. В
представена писмена защита развива аргументи, че когато по адвокатска клиентска
сметка постъпват суми, различни от предвидените в чл. 39, ал. 3 от ЗАдв., то
същите са в нарушение на закона и върху
тях може да бъде наложен запор. Претендират се разноски.
По делото са приложени писмени
доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие на
образуваната административна преписка по издаване на оспорения акт.
Анализирайки събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и
твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор между страните по делото, че
жалбоподателят – Ю.П.Д. е ** и от 14.02.2003 г. ** .
От представения Рамков договор № **
/**.**.**** г. за откриване на ** и Удостоверение от **.**.2023 г. /л. 54-55/
от ** , се установява, че * Ю.Д. е ** IBAN: ***.
За събиране на изискуеми и неплатени
в срок публични задължения на жалбоподателя в общ размер от ** лв., от които
главница ** лв. и лихва в размер на ** лв., е образувано изпълнително дело №
615000 2849/ **** по описа на ** .
За заплащането на въпросните публични
задължения не са били предприети действия от страна на длъжника, поради което е
било постановено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230006-022-0029238/28.04.2023г.
на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, **. С това
постановление, на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, е бил наложен запор върху ** в **
, включително и върху ** на * с IBAN: *** на платежни услуги ** в размер на **
лева.
Постановлението е било обжалвано от Ю.Д.
по административен ред пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново, който със
свое Решение № 103/16.05.2023 г., на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК, е оставил без
уважение жалба с вх. № 94-Ю-1/09.05.2023 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново,
** и е потвърдил, като правилно и законосъобразно атакуваното ПНОМ.
Решението е било връчено на Д. на 30.05.2023
г., видно от известието за доставяне /л. 51/, а жалбата против него е
депозирана директно в съда на 05.06.2023 г.
При така установената фактическа
обстановка и съобразно чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена е в срока по чл.197, ал.2, изр. 1 от ДОПК от надлежна
страна, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност и след като е осъществено обжалване по
административен ред, съобразно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно нормата на чл. 195 ДОПК, предварителните обезпечителни
мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител. Същите се обжалват по
реда на чл. 197 от ДОПК. На основание чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на съдебен
контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е
решението на директора на ТД на НАП – Велико Търново, а по аргумент от нормата
на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът извършва
преценка и на законосъобразността на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по реда на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на двата административни акта (ПНОМ и решението на директора на
ТД на НАП – В. Търново, постановено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК) са спазени всички
изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа, изискването
за форма, спазване на материално-правните и процесуалните правила при
издаването им и съобразяване с целта на закона.
Постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 167, вр. чл. 195, ал. 3 от ДОПК, при спазване на
установената форма в разпоредбата чл. 196, ал. 1 от ДОПК. Директорът на ТД на
НАП В.Търново, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил
решение в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, съобразено с
изискванията за форма, установени в същата правна норма.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, поставя като
изискване за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с
невъзможност или затруднение за събиране на публичното задължение. В случая от
доказателствата по делото се установява липсата на предприети действия от
страна длъжника за заплащането на публични задължения в установен общ размер от
** лв., като в ПНОМ са изложени мотивите, обосновали нуждата от обезпечение,
основани именно на събраните доказателства по преписката, с оглед изискването,
съдържащо се в чл.196,ал.1, т.3 от ДОПК. Доколкото обаче обезпечителната
мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в които се състои
обезпечението на конкретно вземане, следва да съответства на вземането на
държавата, то при определянето ѝ, следва да се вземе предвид, както
обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на
длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това изискване
произтича пряко и представлява проявна форма на един от основните принципи в
административното производство - принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото
производство на основание § 2 от ДР на ДОПК. Принципът на
съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на
възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В тежест на административния орган е да установи всички фактически
основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел.
В случая, обаче в развилото се пред
органа по приходите производство не е отчетено обстоятелството, че
жалбоподателят Д. е ** и, че горепосочената сметка е **, съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, за което и в административното и в настоящото
производство е приложен Рамков договор с ** от **.**.**** г. и Удостоверение от
същата банка от 02.05.2023 г. Това е довело до неправилно приложение на
материалния закон, както от публичния изпълнител, който с ПНОМ е включил в
запора и тази сметка, така и от административния орган, който в нарушение на
императива по чл. 39, ал. 1 от ЗАдв. не е отчел този релевантен факт и е
потвърдил изцяло постановлението.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗАдв,
паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката или от
адвоката от ЕС, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентската
сметка може да разкрива както адвокат или адвокат от ЕС, така и от адвокатско
дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и
на адвоката от ЕС или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
От начина на формулиране на
разпоредбата не би могло да се изведе правно задължение нито за клиента, нито
за адвоката да разкрива подобна сметка за взаимоотношенията си с всеки отделен клиент.
Според тезата на ответника, застъпена в писмената защита, когато по адвокатска
клиентска сметка постъпват суми, различни от предвидените в чл. 39, ал. 3 от
ЗАдв., то същите са в нарушение на закона и върху тях може да бъде наложен запор.
По делото, обаче не са представени никакви писмени доказателства, от които да
се установява, че постъпилите по тази сметка суми или поне някоя от тях е част
от дохода на адвоката и има различно предназначение от плащането на разноски, различни
такси, хонорари за други лица, суми за завеждане на дела и т.н., поради което
не може да се приеме за доказано твърдението, че преводите по тази сметка са
извън целите на чл. 39, ал. 3 от ЗАдв. Доколкото в общия случай клиентите на
адвоката не разполагат с задълбочени правни познания, за тях не съществува
законово задължение да посочват правилно и точно правното основание за
преводите по клиентската сметка и с посочването в някои преводи на „юридически
услуги“, „хонорар“ и „превод“ не може да се приеме, че се променя
предназначението на преведените суми, нито че тези преводи са извън целите на
чл. 39, ал. 3 от ЗАдв.
Действително нормата на чл. 39, ал. 4
от ЗАдв, изисква за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент да
се води отделна партида, както и, че до 31 януари на годината, следваща
извършването на превод от клиент, адвокатът или адвокатът от ЕС е длъжен да
представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не
е предвидена по-ранна дата. В закона, обаче не е предвидена форма за този вид
отчет, нито за валидност, нито за действителност, а също така отчетът както във
всеки договор за поръчка касае единствено отношенията между доверител и
довереник, а не и отношенията между доверителя и приходната администрация.
В обобщение на изложеното, след като запорът
върху клиентските сметки на адвокатите, изрично и категорично е изключен като
възможност, то същият е изначално незаконосъобразен и този порок засяга, както
оспорения акт, така и евентуално бъдещите налагани върху същата или друга
клиентска сметка запори. Запорът върху вземания на длъжника от банки, съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК, се извършва чрез
връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа
в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Запорирането на специалната
клиентска сметка на жалбоподателя в случая възпрепятства упражняването на
професията му на *, поради което горепосоченото постановление за налагане на
обезпечителни мерки и обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – В.
Търново, с което е потвърдено, нарушават принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото
производство на основание § 2 от ДР на ДОПК и противоречат на императивната
законова регламентация в чл. 39, ал. 1, изр. 3 от ЗАдв,
поради което са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени в тази част.
По делото няма предявено искане от
оспорващия за присъждане на разноски, като не е представен и списък. При този
изход на правния спор по отношение ответника разноски не се дължат, с оглед на
което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното и на основание чл.
197, ал. 2 от ДОПК и чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 103/16.05.2023г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и ПОСТАНОВЛЕНИЕ
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230006-022-0029238/28.04.2023г. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, **, в частта, в която е наложен запор върху ** , с IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 197, ал. 4 от ДОПК, като препис от същото следва да се
връчи на страните.
АДМ. СЪДИЯ: