Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9413/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 408 ал. 1 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД от И.И.Ц. срещу „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 63 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за имуществено
застраховане „Каско +“ по полица № 440116213148545, сключен на 08.12.2016 г.,
поради настъпило на 06.09.2017 г. застрахователно събитие – кражба на
застрахования лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“ с ДК№ *****, ведно със
законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата от 16 713 лв., представляваща обезщетение за забавеното
плащане на главното парично задължение, в размер на законната лихва, дължимо за
периода от 24.01.2018 г. до 03.09.2020 г.
В
исковата молба и уточнителна молба от 06.10.2020 г. са изложени твърдения, че
на 08.12.2016 г. в гр. София е бил сключен договор за застраховка „Каско +“ по
застрахователна полица № 440116213148545 по отношение на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“ с ДК№ *****, двигател № 275953400017891, рама №
WDD2163761A001191, цвят „сив металик“, година на производство 2007 г. Изготвен
е протокол за оглед на МПС № 363360 от 08.12.2016 г. Стойността на
застрахователната сума при пълна загуба на автомобила е била определена от
ответното дружество в размер на 72 000 лв., като е била начислена общо дължима
застрахователна премия от 5557,60 лв. и данък по ЗДЗП, в размер на 111,16 лв.,
като общата дължима сума в размер на 5668,76 лв. е била разсрочена за плащане
на четири вноски в размер на 1417,19 лв. всяка. При подписване на договора е
платена първата от тях. Договорът за застраховка от 08.12.2016 г. бил сключен
от тогавашния собственик на автомобила, като по отношение на ищцата И.И.Ц. е
бил сключен анекс № 01/11.01.2017 г. Пълномощникът на ищцата А.И.В. е
претендирал закупуване на автомобила, като е заплатил 10 000 лв. капаро на
ищцата, а на 15.08.2017 г. същата го е упълномощила да извършва всички
фактически и правни действия по управление и поддръжка на МПС, както и да се
разпорежда с него, включително в своя полза. Автомобилът се оказал технически
неизправен поради откраднат катализатор, като на 06.09.2017 г. станало ясно, че
автомобилът противозаконно е отнет от мястото, на което е бил паркиран на
15.08.2017 г. По сигнал на А.В. е било образувано досъдебно производство №
2068/2017 г. по описа на Четвърто РУ на СДВР, пр. пр. № 30194/2017 г. по описа
на СРП, които са спрени с постановление на наблюдаващия прокурор от 23.10.2017
г. На 07.09.2017 г. пълномощникът на ищцата А.В. заявил пред ответното
дружество настъпването на застрахователното събитие и било образувано
производство по щета № 44011411727600. На 12.12.2017 г. и на 24.01.2018 г.
получил отказ за изплащане на обезщетение, което съобразно договора за
застраховка следвало да възлиза на сумата по щетата в размер на 72 000 лв.,
намалена със сумата по четвъртата неплатена вноска в размер на 1417,19 лв. Тази
сума се претендира в настоящото производство, ведно с обезщетението за
забавеното плащане на главното парично задължение за периода на забавата от
24.01.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда, равняваща се
на 18 161,45 лв., както и законната лихва върху главното вземане, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
С
протоколно определение от 21.06.2021 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е
допуснал намаляване на претенцията за застрахователно обезщетение от
72 000 лв. на 63 000 лв. и за лихва за забава от 18 161,45 лв.
на 16 713 лв.
В
срока и при условията на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „ДЗИ - О.з.“ АД е
депозирал писмен отговор, в който оспорва всички фактически твърдения, изложени
в исковата молба, включително, че И.И.Ц. е собственик на МПС; че е възникнало
валидно застрахователно правоотношение; че на застрахователят е бил представен
за първоначален оглед именно процесният автомобил; както и че е настъпило
застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм: че автомобилът
е бил оставен заключен, с включена алармена система и други системи за защита
на 15.08.2017 г. на паркинг пред блок № 261, вх. Г в ж.к. „Гоце Делчев“ в гр.
София; че автомобилът е бил противозаконно отнет и че ищецът е изпълнил всички
свои задължения съгласно застрахователния договор и закона.
Ответникът
възразява, че застрахователно обезщетение не се дължи, тъй като
застрахователният договор бил нищожен като сключен при начална липса на предмет
на застраховане. Не е настъпило застрахователно събитие кражба, като
застрахованият е декларирал неверни факти и обстоятелства относно
застрахователното събитие и е допуснал нарушение на застрахователния договор,
тъй като не е взел мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.
Неоснователността на главната претенция по делото водела до неоснователност и
на акцесорните претенции за лихви. Размерът на главната претенция бил завишен и
не съответствал на действителната пазарна стойност на автомобила към датата на
твърдяното застрахователно събитие.
Договорът
за застраховка бил нищожен, като процесното МПС не е станало собственост на И.И.Ц.,
тъй като посочения номер на рама принадлежи на друго МПС, различно от
представеното за оглед при сключване на застрахователния договор, като същото е
било увредено преди сключване на застрахователния договор. И.И.Ц. не е станала
собственик на процесното МПС с рама WDD2163761A001191, поради което за нея не е
налице застрахователен интерес от предявяване на настоящите претенции.
Застрахователният договор е недействителен съгласно чл. 349 ал. 2 от Кодекса за
застраховането, тъй като застрахованото МПС не е съществувало към момента на
сключването му. Тъй като един от основните индивидуализиращи МПС белези – номер
на рама, принадлежи на друг автомобил, то застрахователната сделка е нищожна на
основание чл. 26, ал. 2 пр. I от ЗЗД. При условията на евентуалност договорът
за застраховане бил нищожен поради липса на съгласие и воля от страна на
застрахователното дружество да сключи договор за застраховането именно на
въпросния автомобил. Същият не е бил технически изправен, като за целите на
застраховането е бил предоставен за оглед друг автомобил, с цел определянето на
по – голяма застрахователна стойност.
Ответникът
оспорва настъпването на застрахователното събитие „кражба“, както и всички
фактически твърдения на ищеца в тази връзка, тъй като не били подкрепени с
доказателства. В рамките на досъдебното производство била установена фактическа
обстановка, различна от описаната в исковата молба. Още повече, на 15.08.2017
г., преди сключване на договора за покупко – продажба на автомобила между
ищцата и нейния пълномощник, била установена техническата му неизправност
поради откраднат катализатор. Неоснователни били твърденията за кражба на МПС,
което изобщо не е било в движение, доколкото липсват данни за отремонтиране на
неизправността. Будели съмнения твърденията автомобилът да е бил паркиран пред
блок в ж. к. „Гоце Делчев“, като нито ищцата и нейното семейство, нито
пълномощникът и живеели там. Освен това, дружеството покривало застрахователен
риск „кражба“, което определение в Общите условия съответства на легалното
определение по чл. 194 от НК. Наказателното производство било водено за
престъпление по чл. 346 от НК, представляващо противозаконно отнемане на МПС с
намерение да бъде ползвано, което не посягало върху собствеността. Липсвали
доказателства както в настоящото, така и в наказателното производство относно
извършването на кражба на МПС, следователно липсвали доказателства за настъпил
застрахователен риск.
Ищцовата
страна не изпълнила задължението си съобразно застрахователния договор да опази
застрахованото имущество от вреди, поради което и на основание чл. 395, ал. 4
изр. 1 от КЗ застрахователят можел да откаже плащане на застрахователно
обезщетение. Проявената от застрахования груба небрежност, изразяваща се в непредприемане
на необходими мерки за предпазване на имуществото от вреди, включително поради
оставянето на МПС на място, където собственикът или пълномощникът му не живеят,
е довела до настъпването на застрахователното събитие, като в тази връзка
следва да се отчете противоречието между декларирането от ищцовата страна в
уведомлението по щета и в допълнителните пояснения във връзка със заявената
кражба относно времето, мястото и лицето, което е паркирало автомобила.
Последният бил без поставена алармена система, което обстоятелство, ведно с
изложените по – горе, съставляват основание дружеството – ответник да откаже
или да претендира намаляване на застрахователното обезщетение.
В
исковата молба е посочено, че кражбата е била установена на 06.09.2017 г., без
да е ясно кога действително е била извършена, като ответникът твърди, че е
настъпила преди тази дата. В тази връзка и на основание т. 13 от Раздел I от
ОУ, исковете били неоснователни поради изтичане на предвидената тригодишна
погасителна давност.
При
условията на евентуалност съобразно изложените твърдения ответникът намира, че
исковете са твърде завишени по размер. Задължението на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение при кражба или грабеж на цялото имущество
се изчерпвало до действителната стойност на застрахованото МПС, която се
определя като пазарната му цена, намалена с процент на овехтяване.
По
отношение на акцесорната претенция за лихви се оспорва датата на изпадане на
ответника в забава, предвид което се оспорва дължимостта на претендираната
мораторна лихва в размера по исковата молба, като недопустимо се претендира
законна лихва върху претенцията за мораторна лихва.
Релевира
се възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума с размера на
неплатената четвърта вноска по застрахователната премия.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Разпоредбата
на чл. 405, ал. 1 от КЗ предвижда задължение за застрахователя при
настъпване на застрахователното събитие да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ с ответника, настъпването
на събитие, представляващо застрахователен риск, носен от ответника по силата
на сключения застрахователен договор, както и размера на вредите в резултат на
настъпилото събитие.
При
установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че в негова полза е
възникнало право да откаже изплащане на претендираното застрахователно
обезщетение или че същото е погасено.
Не е спорно между страните, че на 08.12.2016 г. между Н.Р.Н.и
„ДЗИ – О.з.“ ЕАД е
подписан договор за застраховка „Каско +“ по застрахователна полица №
440116213148545 по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „CL 600“ с
рег. № *****, рама № WDD2163761A001191, цвят „сив“, година на производство 2007
г., със срок на валидност до 07.12.2017 г. включително. На същата дата е
съставен протокол за оглед на автомобила, подписан между застрахования и застрахователя,
като е отразено, че е оборудван с имобилайзер.
С анекс № 01/11.01.2017 г., сключен
към застрахователната полица между ответното дружество и И.И.Ц., е променено застрахованото
лице поради промяна собственика на застрахованото имущество, като валидността
на анекса е уговорена до 07.12.2017 г. включително.
Според свидетелство за регистрация,
част I,
от 06.01.2017 г., собственик на горепосочения автомобил е И.И.Ц..
Горепосочените документи са
представени с исковата молба, като автентичността на договора за застраховка,
протокола за оглед на МПС и анекса не са оспорени от ответника, поради което
съдът следва да зачете тяхната формална доказателствена сила, като приеме, че
обективираните в тях изявления са на посочените лица. Приложеното по делото
свидетелство за регистрация на МПС представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а оспорването истинността му е в
тежест на ответника, който не е провел пълно и главно доказване (арг. от чл.
193, ал. 3, изр. 1 ГПК). При това положение, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК,
съдът дължи зачитането на притежаваната материалната доказателствена сила на
този документ, който е доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително относно посочения в него собственик (в този смисъл решение
№60029/15.06.2021 по дело №2946/2019 г., II ТО на ВКС).
Предвид изложеното съдът намира за недоказано
оспорването на ответника, че ищцата не е собственик на процесния автомобил.
Недоказано
е и възражението в отговора на исковата молба за нищожност на застрахователния
договор поради липса на предмет с доводи, че посоченият номер на рама
принадлежи на друго МПС, различно от представеното за оглед при сключване на
застрахователния договор, като същото е било увредено преди сключване на
застрахователния договор. Според отговора на задача втора от приетата без
възражения от страните съдебна автотехническа експертиза анализът на приложения
снимков материал и на първичните идентификационни белези на автомобила – брой,
врати, цвят, марка, модел, модификация на автомобила, води до извод, че в
голяма степен на вероятност автомобилът, заснет на снимковия материал, приложен
от ответника към молбата му от 09.04.2021 г. (л. 158-166 от делото), е
идентичен със застрахования. Невъзможността вещото лице да установи с
категоричност идентичност е свързана с представения от ответника черно-бял
снимков материал, от който трудно се установява точния цвят на автомобила,
както и липсата на снимка с рамата на автомобила. Предвид това и доколкото в
тежест на застрахователното дружество е да обори обективираното от неговия
представител изявление в протокола за оглед от 08.12.2016 г., съставен във
връзка със сключения застрахователен договор, че на тази дата му е представен
за оглед именно автомобил със същия регистрационен номер, номер на рама, марка,
модел и цвят, идентични с посочените в застрахователния договор и свидетелството
за регистрация на МПС, издадено в полза на ищцата, то и следва да се приеме, че
обект по застрахователна полица № 440116213148545 е именно соченият в исковата
молба лек автомобил, собственост на И.Ц. марка „Мерцедес“, модел „CL 600“, с
рег. № *****, рама № WDD2163761A001191. Предвид изброените индивидуализиращи
белези на МПС, разминаването между посочената година на производство (2007 г.)
в застрахователната полица, протокола за оглед и свидетелството за регистрация,
от една страна, и констатираната от вещото лице при справка в база данни на
производителя година на производство – 18.10.2006 г., съдът намира за
несъществена и само въз основа на нея, при наличието на вече коментираните
други писмени доказателства, не би могло да се направи извод, че при
извършването на огледа е представен друг автомобил, различен от посочения
застрахователната полица. В тази връзка, неоснователно е и правоизключващото
възражение на ответника, че договорът за застраховане бил нищожен поради липса
на съгласие и воля от негова страна да сключи договор за застраховането именно
на въпросния автомобил. Следва да се отбележи, че твърденията в отговора на
исковата молба, че лекият автомобил с рама № WDD2163761A001191 не е бил в
техническа изправност, закупен в състояние на тотална щета и за целите за застраховането
му за много по-висока стойност, са останали изцяло недоказани.
Няма спор между страните, че
процесната застрахователна полица „Каско +“ включва като покрит риск кражба на
застрахованото имущество. Необходимо е да бъде направено уточнението, че с оглед
констатираната след първото по делото съдебно заседание липса на приложени общи
условия към застраховката, на които се позовават и ищеца и ответника, съдът е
указал на страните този пропуск. Приети са като доказателство по делото
представени в о.с.з. от 13.12.2021 г. от ответника и неподписани от страните
общи условия, приети от УС на ДЗИ „О.з.“ ЕАД на 13.06.2016 г., в сила от
15.09.2016 г. (л. 200 - 207); подписани общи условия, приети от УС на ДЗИ „О.з.“
ЕАД на 13.06.2016 г, в сила от 15.09.2016 г., които са представени от ответника
с молба от 31.01.2022 г. (л. 228-242); както и общи условия, представени от
ищеца в о.с.з. от 08.02.2022 г., приети с решение на УС на ДЗИ „О.з.“ ЕАД на
22.06.2009 г., последно изменени и допълнени на 20.07.2015 г., в сила от
31.08.2015 г. (л. 219-226). С оглед обстоятелството, че общите условия,
представени от ответника с молба от 31.01.2022 г. са единствените, които носят
подписа на първоначално застрахования собственик на процесния лек автомобил - Н.Р.Н.съдът
счита, че именно те са относими и приложими към сключената застрахователна
полица. Представените от ищеца неподписани общи условия са от дата 31.08.2015
г., значително предхождаща сключването на застрахователния договор от
08.12.2016 г., и като се съобрази, че представените от ответника ОУ са приети
от 13.06.2016 г., очевидно те са отменили действието на ОУ, представени от
ищеца.
По възражението на застрахователя,
че не е настъпил покрит застрахователен риск „кражба“ следва да бъде съобразена
дадената дефиниция в раздел I,
т. 14 от ОУ, според която кражба е отнемане на чужда движима вещ от владението
на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои. Това
определение съвпада с посоченото в чл. 194, ал. 1 от НК, поради което съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца, съдържащо се в депозираното в
първото по делото съдебно заседание, че въпросната клауза от общите условия,
определяща значението на „кражба“, е нищожна като противоречаща на добрите
нрави.
От приложените по делото на
л. 129 постановление от 23.10.2017 г. за спиране на наказателното производство,
по ДП №2068/2017 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. №30194/2017 г. по описа на
СРП, се установява, че производството е образувано срещу неизвестен извършител
за това, че за времето от 15.08.2017 г. до 13:00 ч. на 06.09.2017 г., в гр.
София, ж.к. „*****противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство, лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“ с рег. № *****,
от владението на А. И.В.без негово съгласие, с намерение да го ползва, което
съставлява престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. С постановлението производството
е спряно поради неустановяване на извършителя на престъплението в
законоустановения срок за разследване.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля А.Ц., бивш съпруг на собственика на
автомобила И.Ц.. Според показанията му, от 2015 г. с ищцата са живеели в гр.
София, ж.к. *****, като на същия адрес е бил паркиран и процесният автомобил
пред вх. Д. През м. май 2017 г. А.В. проявил интерес към закупуване на
автомобила и след оглед се споразумели да го купи. При срещата им през м.
август 2017 г. с цел да сключат договора за продажба установили, че гърнето на
автомобила е откраднато. Уговорили се, когато поправят гърнето купувачът да
дойде да вземе автомобила, като ключът на автомобила е останал у ищцата. Сочи,
че м. август са отсъствали, като се върнали в края на месеца и са забелязали,
че автомобилът е бил на мястото си, където са го паркирали – пред входа на
блока им. Не си спомня точната дата, на която е забелязал липсата на автомобила,
но в началото на м. септември все още не е бил откраднат.
В приложеното към исковата
молба уведомление от 07.09.2017 г., депозирано от А.В. в качеството си на
пълномощник на И.Ц., е декларирано, че в края на м. май 2017 г. чрез съпруга на
собственика на автомобила пълномощникът е разбрал, че процесният автомобил се
продава, като след оглед е оставил капаро от 10 000 лв.. На 15.08.2015 г. е
следвало да го прехвърлят, но поради установена кражба на катализатора са
отложили сделката за следващите дни. При отиване на 06.09.2017 г. на мястото,
където автомобилът е бил паркиран пълномощникът не е намерил автомобила, поради
което се е обадил на собственичката, след което е уведомил и правоохранителните
органи за това обстоятелство.
С оглед
съвкупната преценка на ангажираните гласни и писмени доказателства, настоящият
състав намира за доказани твърденията на ищеца относно осъществяването на
покрит застрахователен риск – „кражба“. Свидетелските показания, които са
допустимо доказателствено средство, сочат, че процесният автомобил е бил
незаконно отнет от собственика му от неизвестно лице, като свидетелят е имал
непосредствени впечатления относно мястото, на което е бил паркиран автомобила
от бившата му съпруга (пред жилищния им блок), като сочи, че в началото на м.
септември същият е бил на мястото си до дата 06.09.2017 г., когато е констатирана
липсата му и за което е образувано досъдебно производство. До приключване на
съдебното дирене в настоящото производство не са събрани данни, че автомобилът
е върнат на неговия собственик и с оглед изминалия значителен период от
неговото отнемане (м. септември 2017 г.), следва да се приеме, че с
противозаконното му отнемане се е целяло автомобилът, не да бъде ползван по
смисъла на чл. 346, ал. 1 НК, а да бъде присвоен, в който случай е налице
фактическият състав на кражба. Отделно от това, по
аргумент от чл. 300 ГПК, извън случаите на влязла в сила присъда на
наказателния съд, гражданският съд дължи самостоятелна преценка на доказаните
пред него факти относно наличието на настъпило застрахователно събитие,
включително и когато то отговаря на състава на определен вид престъпление,
посочено в НК. В този смисъл съдът не е обвързан от актовете на прокуратурата и
съдържащите се в тях квалификации на деянието и в частност соченото от
застрахователя Постановление
за спиране на наказателното производство, в което е дадена правна квалификация
на деянието по чл. 346, ал. 1 НК.
Изцяло недоказани
остават твърденията в отговора на исковата молба, че ищцата е направила опит за
измама или е измамила застрахователя, тъй като не се установяват факти, които
да водя до извод, че автомобилът е изчезнал в резултат на измамливи действия на
застрахования, включително и декларирането на неверни обстоятелства. Не е
налице и разминаване в декларираното от А.В. пред застрахователя в
уведомлението за щета (л. 18) и в допълнителните пояснения (л. 49) кое е лицето,
паркирало автомобила. Изразът в уведомлението „отивайки на мястото, където го
бяхме паркирали ...“ следва да се съобрази с обстоятелството, че А.В. е
действал като пълномощник на ищцата и е декларирал от нейно име факти, като е
логично да се използва множествено число предвид декларираното в допълнителните
пояснения, че автомобилът е бил паркиран от съпруга й А.Ц., т.е. тя заедно със
съпруга си са възприели факта на паркирането. Отделно от това, неяснотата в
първоначалното уведомление кое лице конкретно е паркирало автомобила е било
основание именно застрахователят да изисква допълнителни пояснения, в които е
посочено, че това е сторено от А.Ц., поради което е изключен извод за умишлено
деклариране на неверни данни, служещи като основание за неизплащане на
застрахователно обезщетение.
Неприложима
се явява и сочената от ответника хипотеза на т. 9.1.8 от раздел I,
от ОУ за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение поради настъпило застрахователно събитие в
резултат от груба небрежност на застрахования. Няма данни ищцата да не е
изпълнила дадени от ответника предписания за предпазване на застрахованото
имущество от кражба, а паркирането на автомобила пред блока, в който се установява,
че ищцата е живеела под наем за продължителен период, не може да се квалифицира
като небрежност, още по-малко под формата на груба небрежност. В този смисъл
наличието на имобилайзер, но не и на алармена система, е без правно значение за
пораждане отговорността на застрахователя, щом самият той е приел да застрахова
автомобила с такава степен на защита. Не се доказва и автомобилът да е бил
оставен незатворен, незаключен, с работещ двигател, с неизправни или невключени
устройства за сигурност, каквито обстоятелства биха обосновали приложението на
сочената от застрахователя т. 9.1.23 от ОУ за изключване покритието на
застраховката.
Предвид
гореизложеното искът се явява доказан по основание и поначало застрахователят
дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищцата. Относно размерът му
съдът съобрази приетата по делото без възражения от страните съдебна
автотехническа експертиза, която в задача №1 дава заключение, че действителната
стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие (06.09.2022 г.) е в размер на 63 000 лв.
Основателно
е възражението на ответника за прихващане на част от тази сума с незаплатената
му четвърта вноска по застрахователната полица от 1417,19 лв., което
обстоятелство е признато от ищеца в исковата молба и в първото съдебно
заседание. Неоснователни са твърденията на ищеца в писменото му становище,
депозирано в същото съдебно заседание, че е направил прихващане на тази вноска
с полагащото се обезщетение, защото претендира същото в пълния му размер.
Претенцията му за законна лихва за периода
от 24.01.2018 г. до 03.09.2020 г., в размер на 16 713 лв., начислена върху
главницата, при съпоставянето й с размера на лихвата, изчислен с помощта на
онлайн калкулатор на интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, равняващ се на 16 695 лв., сочи, че и
след допуснатото изменение на исковете чрез тяхното намаляване претенцията на
ищеца не отчита неплатената четвърта вноска. Ето защо същата следва да се
приспадне от дължимото обезщетение и такова да се присъди в размер на 61 582,81
лв. (63 000 – 1417,19).
Няма
спор, а и се установява от приложеното на л. 17 от делото уведомление до
застрахования, че към началната дата, от която се претендира лихва за забава -
24.01.2018 г., застрахователят е отказал да изплати застрахователно
обезщетение, поради което е била налице забава от негова страна и същият дължи
лихва за периода 24.01.2018 г. до 03.09.2020 г. върху действително полагащото
се на И.Ц. обезщетение от 61 582,81 лв. При служебното му изчисляване с помощта
на горепосочения онлайн калкулатор, съдът установява, че дължимата лихва се
равнява на 16 319,23 лв.
Относно
възражението на ответника за настъпила погасителна давност следва да се
съобрази, че искът за главницата се погасява с тригодишна давност предвид нормата
на чл. 378, ал. 1 от КЗ. Недоказани остават твърденията на ответника, че
кражбата е извършена преди 06.09.2017 г., която дата съдът намира именно за
момента на настъпване на застрахователното събитие, тъй като липсват данни, че
автомобилът е изчезнал в един по-ранен момент. Исковата молба е подадена на
04.09.2020 г., което е преди тригодишния срок и поради това не е настъпила
погасителната давност.
За
пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че свидетелят А.Ц. е видял
автомобила около 29-31 август 2017 г. паркиран пред блока му, но не си спомня
точната дата, на която през м. септември 2017 г. за последно е видял автомобила,
поради което съществува вероятност той да е откраднат и в периода 02.09.2017 г.
– 04.09.2017 г. (ако се допусне, че свидетелят е видял паркирания автомобил за
последно на 01.09.2017 г.). Допускането на подобна хипотеза обаче не променя
крайния правен извод, че погасителна давност не е настъпила, тъй като следва да
се съобрази, че тригодишният срок по чл. 378, ал. 1 КЗ е бил спрял да тече по
време на въведеното извънредно положение. С приемането на ЗМДВИП за времето от
13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат сроковете,
посочени в чл. 3, т. 2 от същия закон - давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С § 13 от
ПЗР на Закон за здравето се предвижда, че сроковете, които са спрели да текат
по силата на ЗМДВИП, продължават да текат с изтичане на седем дни от
обнародване на закона в Държавен вестник с бр. 44 от 13.05.2020 г.
Следователно, давностният срок се продължава с 69 дни, поради което и
ирелевантно е на коя конкретно дата през м. септември 2017 г. автомобилът е бил
откраднат, като съдът не намира основание да не кредитира свидетелските
показания, че през м. август 2017 г. при срещата на свидетеля, съпругата му и
потенциалния купувач на автомобила на мястото, където е бил паркиран, не са
установили липсата му, включително и в края на м. август 2017 г., когато
свидетелят се е завърнал от почивка от морето.
По
изложените съображения исковите претенции се явяват частично основателни и на
ищеца следва да се присъди главница от 61 582,81 лв. и лихва за забава за
периода 24.01.2018 г. до 03.09.2020 г., от 16 319,23 лв.. Главната претенция
следва да се отхвърли за разликата до 63 000 лв. като погасена чрез
прихващане с вземането на ответника за четвъртата погасителна вноска, а
акцесорната претенция следва да се отхвърли като неоснователна над
16 319,23 лв. до 16 713 лв.
Върху
приетия за дължим размер на главницата следва да се присъди и поисканата лихва
за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.09.2020 г.
По разноските:
При този
изход на спора на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 6362,01
лв., от които: 3116,08 лв. – държавна такса като
размерът ѝ е изчислен върху намаления размер на претенцията от
63 000 лв.; 390,91 лв. – депозит за САТЕ; и 2855,02 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер на 84,18 лв., от които 4,54 лв. – депозит за САТЕ и 79,64 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира за основателни възраженията и на двете страни за прекомерност на
претендираните разноски за заплатен адвокатски хонорар предвид че делото е с
ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което дължимите се
възнаграждения са определени съобразно минималния им размер по чл. 7, ал. 2, т.
4 от НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.з.“ ЕАД с ЕИК *****, със съдебен
адрес ***, надп., офис №3, чрез Адвокатско дружество „С.“, да заплати на И.И.Ц.
с ЕГН ********** с адрес ***, с адрес за призоваване гр. София, ул. „*****чрез
адв. Е. Г., на основание чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 408 ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 61
582,81 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за
имуществено застраховане „Каско +“ по полица № 440116213148545 от 08.12.2016 г.
поради настъпило на 06.09.2017 г. застрахователно събитие – „Кражба“ на
застрахования лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛ 600“ с ДК№ *****, ведно със законната лихва върху
главното парично задължение, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 04.09.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 16
319,23 лв.,
представляваща обезщетение за забавеното плащане на главното парично
задължение, в размер на законната лихва, дължимо за периода от 24.01.2018 г. до
03.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над 61 582,81 лв. до 63 000 лв. като погасен чрез
прихващане с вземането на ответника за непогасената четвърта вноска по
застрахователната полица, в размер на 1417,19 лв., както и ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция над 16 319,23 лв. до 16
713 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.з.“ ЕАД с ЕИК *****, със съдебен
адрес ***, надп., офис №3 чрез Адвокатско дружество „С.“, да заплати на И.И.Ц.
с ЕГН ********** с адрес ***, с адрес за призоваване гр. София, ул. „*****чрез
адв. Е. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 6362,01 лв.
ОСЪЖДА И.И.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, с адрес
за призоваване гр. София, ул. „*****чрез адв. Е. Г., да заплати на „ДЗИ – О.з.“
ЕАД с ЕИК *****, със съдебен адрес ***, надп., офис №3, чрез Адвокатско
дружество „С.“, на основание чл. 78, ла. 3 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 84,18
лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: