Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.10.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 21 септември
2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5492 по описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно осн. чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив,
чрез представителя си, твърди в исковата
си молба, че на 17.12.2018г. подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд Стара Загора за вземанията си към В.Т.З., в размер на 691 лв. По
входираните документи е образувано ЧГД № 6436/2018г. По посоченото дело е
издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение в срок, поради което подава настоящата искова молба на основание
чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Твърди, че, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството
http://www.evn.ba/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-m.aspx
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 8, ал. 1
от договора ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на ответника с ИТН 2013658, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
Августа Траяна 32, ет.1 ап. 4.
За В.Т.З. бил открит клиентски номер ********** в
качеството на ползвател на посочения имот. Ответникът от своя страна, съгласно
чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
На 03.05.2017г. по реда на Общите условия за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределие
Юг" ЕАД), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г„ служители на
дружеството извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. Августа Траяна 32, ет.1 ап. 4 и представляващ ИТН 2013658. Сочи, че
посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за
енергетиката, са задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като
същите влизат в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено
приемане. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 350863 от
03.05.2017г. Протоколът е съставен в
присъствието на двама свидетели и служител на РУ Стара Загора.
Проверката е извършена при спазване на правилата на чл. 37
и чл. 63 от горепосочените общи условия. При извършената проверка е установено,
че електромерът не съответства на метрологичните и технически изискания, тъй
като не измерва консумираната енергия в резултат на извършена манипулация и
съответно незаплатена.
На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т.
б от ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.2 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДЕКВР, във вр. с чл. 54, ал. 2, от
общите условия на разпределителното дружество е издадена фактура №
**********/08.06.2017г., на стойност 600,75 лв. с падеж 19.06.2017г. На клиента
са начислени допълнително 4140 kWh за период от 90 дни - 02.02.2017г. -
03.05.2017г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за
електроенергия. Поради забава в заплащане на горепосочената фактура ответникът
дължал законна лихва, в общ размер от 90,94 лв. за периода 20.06.2017г. -
16.12.2018г.
Ищецът моли, след като съдът се убеди в основателността на
претенцията му, да постанови решение, с което да приеме за установено със сила
на присъдено нещо съществуването на вземанията му от ответика В.Т.З., както
следва:
- 600,72 лв.,
представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия за
периода 02.02.2017г. - 03.05.2017г„ за което е издадена фактура №
**********/08.06.2017г.
- 90,94 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 20.06.2017г.
- 16.12.2018г.
- законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 17.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
Моли да бъде осъден ответника В.Т.З. да му заплати
разноските по ч.гр.д.№6436/2018г., ,
както и разноските по настоящото дело.
На ответника В.Т.З.
е назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Счита предявените искове за неоснователни. Сочи, че липсва
правна възможност за ищеца при наличие на установено неточно измерване на
пренесена ел. енергия да ангажира отговорността на ответника за заплащане на
суми за неотчетена ел. енергия
Към датата на съставяне на констативния протокол -
03.05.2017 г. и датата на преизчисляване на ел. енергията действали
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 от Закона за енергетиката в
редакцията им от 17.07.2012 г. (обн., ДВ бр. 54/2012 г.). Към него момент били
относими и Правилата за измерване на електрическата енергия обнародвани в ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 г. в последствие отменени частично с Решение №
1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2015 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017
г., окончателно отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС, обн. В ДВ, бр.
97/2018 г. и, отм. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. с обнародването на новите Правила
за измерване на електрическа енергия от 2019 г.
С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ от
2012 г., законодателят предвижда, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В раздел IX на Правила за измерване на количеството електрическа
енергия от 2013 г. е уреден подробно редът за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. Сочи, че
разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ от 2013 гласи, че когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията
по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е
съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
В решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на
ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, се сочи, че с изменението в
Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Изрично подчертава, че Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение" АД са приети с решение на ДКЕВР № ОУ -
014/10.05.2008 г„ а Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД са одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008 г. т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012 г. и не са
изменяни във връзка с него.
В действащите Общи условия на ищцовото дружество, на които
се основава иска, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване
корекция на сметката му. В чл. 28, ал. от същите е предвидено, че в случай на
корекция на сметка клиентът се уведомява, но липсва разписан начин за това. Във
връзка с това следва да се приеме, че в случая не е реализиран един от
елементите на фактическия състав, пораждащ правото на ответника да коригира
едностранно сметката на ответника. Необходимо е ищецът да изпълни задължението
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като предвиди в общите си условия процедурни
правила за уведомяване на клиентите си при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Навежда доводи за неспазена формална процедура за
ангажиране отговорността на ищеца - неспазена процедура по чл. 47 от ПИКЕЕ
(отм.), във връзка с чл. 48. ал. 2 ПИКЕЕ (отм.) и чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР,
посочени като основание за претенциите в исковата молба. Констативният протокол
от 03.05.2017 г. бил съставен на основание чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ. Тази
разпоредба предвижда, че за да се извърши корекция само въз основа на него, той
трябва да отговаря на изискванията на чл. 47 и да е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях.
Съгласно чл. 47 от ПИККЕ при извършване на проверки по
реда на чл. 43 и чл. 44 (посочена в протокола), операторът на съответната мрежа
съставя констативен протокол. Протоколът се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие
на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. При
отсъствие на клиента, операторът на съответната мрежа изпраща констативния
протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.
Същото задължение е разписано и в чл. 63 от ОУ на
електроразпределителните дружество (посочени в исковата молба), а именно:
когато се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН
ЕР и Клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола,
то ЕВН ЕР има право да го състави само в присъствието на свидетели, в който
случай констативният протокол се изпраща след това на клиента с препоръчано
писмо с обратна разписка и тогава се счита връчен в деня на неговото
получаване.
Нито редът, посочен в чл. 47 ПИККЕ, нито този в чл. 63 от
ОУ на ЕВН ЕР в случая са спазени.
В протокола не са посочени достатъчно данни на свидетелите
и на лицето, сочено като служител на РУ на МВР - Стара Загора, за да се направи
категоричен извод за спазване на предвидените правила. Отделно от това с оглед
факта, че ответникът не е присъствал при съставянето на Констативния протокол и
липсата на Уведомление до клиента за съставяне на констативния протокол,
обратна разписка, удостоверяваща достигането на протокола до него било
очевидно, че е налице съществено нарушение на предвидените в ПИККЕ и ОУ
задължения.
По отношение на фактическата обстановка излага следното:
Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, приповторена в
ПИКЕЕ (отм.) и в Общите условия на ЕВН България ЕР, средството за търговско
измерване (електромерът) е собственост на електроразпределителното предприятие.
Ответникът няма достъп до него, поради което не заплаща и такса за ползване.
Разпределителното дружество ползва СТИ за измерване на
консумираната от потребителя електроенергия. Негово е и задължението като
собственик да поддържа същото в изправност. Изрично в констативния протокол е
записано, че електромерното табло, в което се намира СТИ е заключено. Счита, че
е безспорен факта, че потребителите не разполагат с ключове за същото.
Предвид изложеното счита предявения установителен иск за
неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който
поддържа исковата молба. Ответникът се представлява от назначения му особен
представител, който пледира за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 17.12.2018г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 600.72 лв. - главница, дължима за доставена електрическа енергия за периода 02.02.2017г. –
03.05.2017г. по партида с кл. № **********, отнасяща се за обект на потребление в гр. Стара Загора, ул. Августа Траяна 32,
ет.1, ап.4, с ИТН 2013658, както и за сумата от 90.94 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 20.06.2017г. – 16.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението
е образувано частно гр. дело № 6436/2018г., по описа на СтРС, и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3657/18.12.2018
г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати на заявителя –
ищецът по настоящото дело, претендираните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът е указал на заявителя за възможността му в
едномесечен срок от съобщаването да предяви установителен иск за вземането си.
В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за установяване
на вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявения иск се
явява процесуално допустим.
Не е спорно между
страните, че по силата на договорни отношения ищецът разпространява и продава
електрическа енергия за обект в гр. Стара Загора, ул. Августа Траяна 32, ет.1,
ап.4, като потребителят е с клиентски № ********** и с ИТН 2013658. За същия клиентски номер са подадени от
ответника заявление – декларация към 23.03.2016г., декларация за достъп до
мрежата, от които се установява, че правата и задълженията по доставката, респ.
получаването на електрическа енергия принадлежат на ответника.
Видно от Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 350863/03.05.2017г.,
се установява, че при извършена на 03.05.2017г. проверка на електромера на
посочения по-горе адрес, в присъствието на двама свидетели, се установява, че потребителят
полза немерена ел. енергия, като са налице данни за неплатен ток.
Електроснабдителното дружество е издало фактура № **********/08.06.2017г., на
стойност 600,72 лв., с падеж 19.06.2017г., от която е видно, че на ответника са
начислени допълнително 4140 kWh за периода
02.02.2017г. - 03.05.2017г., съгласно съставена справка за коригиране
сметката за електроенергия.
По делото е изслушано
заключение на съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето
от съда.Вещото лице посочва, че схемата на свързване на процесния еднофазен, двутарифен,
статичен електромер е променена. Към фазова клема преди електромера е свързна
захранващ апаратамента на ответника меден проводник със сечение 6
кв.мм.Електромерът е изолиран от захранващата верига. Това състояние е случай
на пълно неизмерване на консумираната ел. енергия. Методът за изчисляване на
прогнозната неизмерена ел.енергия и методиката за остойностяването й в
конкретния случай са приложени правилно в съотвествие с чл. 48, ал.2 и чл. 51,
ал.1 от ПИКЕЕ.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът,
от правна страна, намира за установено следното:
В
производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
По делото няма спор,
че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл. 98а от
Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е
потребител на електрическа енергия, съответно, че общите условия са били
публикувани и произвели действие. По отношение второто условие спор между страните
не възниква.
Съгласно
чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка
над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно
измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената
грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в
договорите с оператор на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за
оператора за разпределителната мрежа.
Уредбата
на процедурата, по която количеството на електроенергията се определя по реда
ПИККЕ не предвижда правомощия за корекция от страна на крайния снабдител на ел.
енергия, какъвто се явява ищцовото дружество. Краен снабдител, по см. на §1,
т.8а от ДР на ЗЕ, е енергийно
предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик. Съществува разграничаване между операторите на преносни
и на разпределителни мрежи относно процедурата, при която се определя
количеството електрическа енергия, като за оператора на преносната мрежа/лице –
оператор на електропреносна мрежа, което осъществява пренос на електрическа
енергия по електропреносната мрежа и отговаря за нейната експлоатация,
поддръжка и развитие на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи/ е
предвидено процедурата да е утвърдена в Общите условия, а за оператора на
разпределителната мрежа/лице – оператор на електро- разпределителната мрежа,
което осъществява разпределение на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането на тази мрежа, за
нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с
други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на
мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия/,
процедурата е по раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Както
е споменато по-горе, ищцовото дружество е краен снабдител по см. на §1, т.8а от
ДР на ЗЕ, поради което за него не е налице основание да извършва корекция на
сметката на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Ищецът не представя доказателства относно начина на
извършване на корекцията и кое дружество я е извършило – Е.ЕС или Е.ЕР, както и
дали е спазена процедурата за това.
Дори да се
приеме, че с измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г. се предвижда възможност
да бъде извършена корекция на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия / по арг. от чл. 98а, ал.2, т.6,
вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ/, при
спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, то тази законова възможност
за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период от време не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а само и единствено след надлежно доказване на
всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента – потребител,
регламентирани в чл. 48, ал.1, чл.47 и (чл. 45 ПИКЕЕ, включително след
установяване, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/неточното й
измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента, съгл.
чл. 82 от ЗЗД. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не
поражда право на ищеца доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената
по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди
някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху
функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното
количество енергия. В случая, вземането на ищцовото дружество произтича от
сключен между страните договор. Т.е. не се касае за деликтна отговорност, за да
се изследва въпроса за наличие на противоправно поведение на клиента,
изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма. Приложими са общите
правила по ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна. Ето защо,
необходимо се явява установяването на вината у насрещната страна при
неизпълнение на договорните й задължения, и едва след доказано виновно
поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, /което
представлява неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху
средствата за търговско измерване/ би могло да се осъществи корекция на сметки.
Следва да се посочи, че съгл. чл. 120, ал.1 от ЗЕ и
чл. 28, ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г. средствата за търговско измерване,
както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното
дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да
обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
За да се ангажира отговорността на потребителя, ищцовото дружество следва да
докаже наличие на осъществен, без санкцията на дружеството, достъп до електромера, като при липса на
всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на
потребителя. В случая липсват такива данни, още повече, имайки предвид
всеизвестния факт, че потребителите не разполагат с ключ за заключените
електромерни табла.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото не се установява
валидно правно основание за ищцовото дружество да получи от ответника
начислената, в резултат на корекцията, сума в размер на 600.72 лв., поради
което предявеният установителен иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Предвид акцесорността на вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД, и с оглед
установената неоснователност на главното вземане, на отхвърляне подлежи и
претенцията, касаеща лихва за забава за сумата от 90.94 лв. за периода
20.06.2017г. – 16.12.2018г.
Недължими се явяват и претендираните разноски в заповедното и в настоящото
производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37,представлявано от Михаела Михайлова Дьорфлер
и Жанет Стойчева, против В.Т.З., ЕГН **********,***,
установителен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК за признаване за установено по
отношение на В.З., че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, сумата от 600.72 лв. - главница, дължима за
доставена електрическа енергия за периода 02.02.2017г. – 03.05.2017г. по
партида с кл. № **********, отнасяща се за обект на потребление в гр. Стара
Загора, ул. Августа Траяна 32, ет.1, ап.4, с ИТН 2013658,по издадена фактура №
**********/08.06.2017г., за сумата от 90.94 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 20.06.2017г. – 16.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 3657/18.12.2018 г. по ч.гр. дело № 6436/2018г., по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ и искането за
присъждане на направени в заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да се
обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: