Решение по дело №109/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, с административен адрес: гр.София, бул. Македония № 3, чрез упълномощен представител Д. Л. К. - И. - юрисконсулт в отдел „Контрол и правоприлагане“ на Национално ТОЛ управление и посочен съдебен адрес: гр.Русе, ул. Отец Паисий №5, против решение № 177/ 19. 12. 2024 год., постановено по АНД № 723/ 2024 год. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отменен ЕФ № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на "САВТРАНС" ООД, ЕИК ********* за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Касаторът е посочил и поддържа касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК – нарушение и неправилно прилагане на закона. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на санкционния акт.

Ответната страна – "САВТРАНС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Павликени, обл. Велики Търново, представлявано от управителя С. В. С., чрез адв. П. Х. с адрес за призоваване в гр. Велико Търново, [улица], вх. А, ет. 6, офис № 20 и ОП – Силистра оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърден съдебният акт.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се потвърди санкционният акт.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл. 218 от АПК, СсАС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Силистра е установил от фактическа страна, че ЕФ № ********** е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с който на „Савтранс“ ООД гр. Павликени, обл. Велико Търново, ЕИК *********, в качеството му на собственик на ППС влекач „Мерцедес Актро“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро VI, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, е вменено извършване на нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата, затова че на 19.09.2023г. в 08.58ч. е било установено движението на посоченото ППС в община Ситово, по път 21 км.103+200, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за визираното ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като „за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“. Нарушението било установено с намиращото се на път 21 км. 103+200 устройство № 40902, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, поради което на основание чл.187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.179, ал.3б ЗДВП, на ТД- собственик е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Установил е с оглед събраните в съдебното производство доказателства, че ЕФ е бил издаден на дата 16.07.2024г., като преди това имало съставен АУАН за същия случай, поради чиято нередовност е била постановена резолюция за прекратяване на адм.наказателното производство и не се е стигнало до издаване на наказателно постановление. Електронният фиш е бил издаден впоследствие, при действието вече на приетото изменение в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДВП, ДВ. бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024г., въвеждащо именно от него момент издаване на електронен фиш за нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДВП, установени и заснети от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са преценени събраните гласни и писмени доказателства. Съдът е формирал обоснован извод, че нарушението не е доказано. Приел е, че е налице абсолютно процесуално нарушение, водещо до отмяна на санкционния акт, тъй като приложимата към момента на извършването на нарушението правна норма - чл.189ж, ал.1 ЗДВП не предвижда респ. не разрешава да се издава ЕФ за нарушение по чл.179, ал. 3б, въвеждаща изрично отговорност за собственика, както и че изменението на нормативната уредба не може да обуслови законосъобразност на производството по ред, различен от предприетия от административнонаказващия орган. Обсъдил е и останалите недостатъци на ЕФ, като е посочил, че не са спазени процесуалните правила по очертаване фактическата рамка на административното обвинение, което е довело до неяснота относно изискването за дължимо поведение от страна на наказаното лице.

Така постановеното решение е правилно.

При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че административнонаказателната отговорност на ТД - жалбоподател е ангажирана в разрез със законовите правила.

Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, но следва да бъдат допълнени от касационната инстанция.

Не може да бъде споделена тезата на въззивния съд относно неприложимостта на изменената правна норма - за процесуалноправните норми важи правилото, че може да се прилагат и за заварени положения, с обратна сила, ако с това не биха се засегнали съществуващи права и задължения., т.е. в случая няма пречка за ангажирането на административнонаказателната отговорност на собственика, но при съблюдаване на всички останали правила на административното производство.

В случая, настоящата инстанция счита, че е налице нарушение на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложими по отношение на ЕФ, който по своята същност стои по – близо до наказателните постановления и би било в несъответствие със закона да се изисква един аналог на наказателно постановление да се издава в срока за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поради празнотата в действащата уредба относно електронните фишове е необходимо също така да се приеме – по аргумент от чл. 34, ал. 3 ЗАНН и чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП – че, 6-месечният срок за издаване на електронен фиш започва да тече от действието, с което започва производството по издаване на фиша, а именно: заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство или система (в този смисъл Решение № 16 / 27. 04. 2022 г. по КАНД № 13 / 2022 г. на АдмС – Силистра, Решение № 17 / 10. 05. 2022 г. по КАНД № 15 / 2022 г. на АдмС – Силистра).

В този смисъл, производството е започнало на 19. 09. 2023 год. със заснемането на нарушението, като към датата на издаване на процесния ЕФ – 16. 07. 2025 год., 6-месечния давностен срок по ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН, в който е било възможно ангажирането на административнонаказателната отговорност на ТД е изтекъл.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решението на РС – Силистра не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на разноски се явява основателно и предвид представените доказателства за направените разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар, същото следва да бъде уважено. Възражението срещу размера на платеното адвокатско възнаграждение от 700 лв. е неоснователно, тъй като същото е близко до минимума от 550.00 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която от своя страна няма задължителен характер.

По отношение на частната касационна жалба, съдът намира следното:

С Определение № 46 / 17. 02. 2025 г., постановено по АНД № 723 / 2024 г. по описа на Районен съд – Силистра, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е оставил без уважение молбата на Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София за изменение на постановеното по делото решение № 177/ 19. 12. 2024 год., постановено по АНД № 723/ 2024 год., в частта за разноските.

Частната жалба е допустима като депозирана в 14-дневен срок по чл. 144 от АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК и изхожда от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С частната жалба се претендира отмяна на атакуваното определение и постановяване изменение на решение № 177/ 19. 12. 2024 год., постановено по АНД № 723/ 2024 год., в частта за разноските. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на искането на частния касационен жалбоподател за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя поради прекомерност.

За да остави без уважение молбата, районният съд е изложил подробни мотиви относно спецификата на спора начина на формулиране на съответните към случая правни норми, обема на положения от процесуалния представител труд, както и се е позовал на относима съдебна практика.

Обжалваното определение е правилно. Не са налице релевираните от частния жалбоподател нарушения, които да налагат отмяна на определението.

Преценката за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е индивидуална с оглед фактическата и правна сложност на конкретния спор. В случая процесуалното представителство осъществено в производството по приложение на изменена правна норма и се изразява както в изготвянето на подробна и мотивирана жалба и активно осъществено процесуално представителство, така и в представена на съда прецизно събрана и коментирана съдебна практика.

Адвокатското възнаграждение следва да бъде обосновано и справедливо, и да е съответно на осъществената правна защита. Преценката за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар при направено възражение за прекомерност от насрещната страна се извършва от решаващия орган, който в случая е обосновал преценката си, че претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен оглед осъщественото в производството процесуално представителство и през призмата на Наредба № 1 / 2004 год. за МВАР, като е коментирал и нейнтия ориентировъчен характер по отношение на размерите на адвокатските възнаграждения.

Тези изводи на съда са законосъобразни и се споделят от настоящия състав. Съгласно актуалната съдебна практика, Наредба № 1 / 2004 год. за МВАР може да бъде използвана за коректив при изчисляване на възнагражденията, но в никакъв случай не може да се приеме за задължителна за съда. В този смисъл е и решение на СЕС от 25 януари 2024 по дело С-438 / 2022 год.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 235 от АПК, СсАС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/ 19. 12. 2024 год., постановено по АНД № 723/ 2024 год. по описа на Районен съд – Силистра.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 46 / 17. 02. 2025 г., постановено по АНД № 723 / 2024 г. по описа на Районен съд – Силистра.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София да заплати на „САВТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, обл. Велико Търново сумата от 700.00 / седемстотин / лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.