№ 19689
гр. София, 01.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110129773 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на П. Д. К. срещу Х. Д. Й..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.07.2025г. от 15:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
и от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 33-ти състав крайния съдебен акт, постановен по гр. дело
№ 43908/2012г. с отбелязване кога е влязъл в сила.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 38-ми състав крайния съдебен акт, постановен по гр. дело
№ 45272/2009г. с отбелязване кога е влязъл в сила.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС от П. Д. К. срещу
Х. Д. К.а за признаване на право на изкупуване на първи етаж с идентификатор
21662.4820.275.1.1, находящ се в сграда 1 от поземлен имот с идентификатор 21662.4820.275
с адрес: ******, прехвърлен в полза на Х. К.а с Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 29, том Първи, рег. № 455, дело № 32 от 2001г. на нотариус Ч..
Ищецът П. Д. К. твърди, че на 07.04.2023г. се запознал и е поискал преписи от
материали по гр. дело № 66834/2016г. по описа на 51-ви състав и за края на делото,
завършващ с Определение № 50042 от 03.02.2023г., постановено по гр. дело № 2859/2022г.
по описа на ВКС. С това определение съдът бил решил, че не е собственик на първи етаж с
1
идентификатор 21662.4820.275.1.1, находящ се в ****** по иск, заведен от него по чл. 108
ЗС. Сочи, че в двумесечен срок от узнаването, че не е собственик предявява иск по чл. 33
ЗС. Насочва иска си срещу Х. Й., която била купила етаж от къща, в която бил извършил
дострояване на първи етаж и втори ведно с тавански етаж. Покупката била осъществена с
нотариален акт № 29/2001г. За сделката бил узнал през 2008г. Установил, че имотът бил
продаден от баща му и майка му, като майка му- Цв. К.а, била дала пълномощно за
продажбата, което не било изпълнено, както било редно. Бил завел гражданско дело за
изпълнение на пълномощното, но съдът не го разгледал, тъй като бил изтекъл преклузивния
срок. Установил, че подписът в пълномощното не бил положен от майка му и завел гр. дело
№ 43908/2012г., в което се установило, че имало фалшифициране на подписа, но не бил
оспорен в тригодишен срок. Бил завел гр. дело № 66348/2016г. като съдът бил счел, че бил
достроил и преустроил първия етаж, в който майка му и баща му били запазили доживотно
ползване. Твърди, че с оглед извършеното от него строителство в сградата, били
съсобственици с майка му и баща му. Те не му били предложили да изкупи процесния етаж,
а го били продали тайно от него на трето лице, което не било съсобственик в сградата.
Искането към съда е да допусне изкупуване на първия етаж с идентификатор
21662.4820.275.1.1, находящ се в сграда от поземлен имот с идентификатор 21662.4820.275 с
адрес: ******.
С уточнителна молба от 12.09.2023г. ищецът е посочил, че винаги бил знаел, че е
собственик на процесния етаж. Бил го досторил съобразно архитектурен план и строително
разрешение като бил построил и втори етаж, в който живеел. През 1998г. се бил разбрал с
баща си, че той ще декларира етажа като ползвател. След като майка му починала на
02.02.2007г., отишъл през месец март 2008г. в данъчната служба да подаде декларация за
дворно място съобразно наследствената му част и разбрал, че била извършена продажба на
Х. Й.. Завел иск за собственост въз основа на строително разрешение и архитектурен план.
Съдът не го бил признал за собственик като за това обстоятелство бил разбрал на
07.04.2023г. След като не бил собственик на първия етаж, бил съсобственик в сградата и
собственик на втори етаж. Поддържа, че съсобствеността била възникнала между
родителите му- Д. К. и Цв. И. К.а, и него въз основа на суперфиция за учредяване на право
на строеж- дострояване на първи етаж, реконструкция и изграждане на втори етаж от него.
На 16.01.2024г. е постъпило допълнение към исковата молба, в което е посочено, че е
съсобственик в процесния имот. Оспорва Нотариален акт № 29, том 1, рег. № 455, дело № 32
от 2001г. като нищожен поради неспазване на предписаната от закона форма.
С молба от 05.04.2024г. ищецът е посочил, че искането му към съда е да бъде признат
за съсобственик в процесния етаж с дял 1/2 идеална част по наследство, както и да бъде
прогласена нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подпис № рег. № 412 от
24.02.2001г. на нотариус Ч., рег. № * с упълномощител Цв. К.а.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е
посочено, че не е налице активна материална легитимация за водене на иск по чл. 33 ЗС.
Поддържа, че ищецът не бил съсобственик в първия етаж от двуетажна жилищна сграда,
находяща се в ******, район Нови Искър на Столична община. Сочи, че имотът до
02.03.2001г. бил собственост на Д. К. и Цв. И. К.а, които й го продали и запазили правото си
на ползване върху имота. Твърди, че собствениците на първия етаж от сградата и на цялото
дворно място били учредили на ищеца безвъзмездно право на надстрояване над техния
първи етаж като с труд и средства му помогнали да осъществи строителството на втори
етаж, а той от благодарност десетилетия бил водел дела срещу баща си, сестра си и нейния
съпруг. Твърди, че по делото нямало нито едно доказателство, че ищецът бил съсобственик
на първия етаж от сградата към момента на продажбата. Имало за същия имот влязло в сила
решение в обратния смисъл. Сочи, че продажбата била извършена на 02.03.2001г. Поддържа,
че ищецът знаел за сделката много преди да заведе настоящия иск, доколкото на 01.10.2009г.
2
бил предявил искове срещу баща си, майка си и неговата сестра и нейния съпруг, с които
бил оспорил разпореждането с недвижимия имот. Твърди, че от решение на СРС, 51-ви
състав по гр. дело № 66834/2016г., влязло в сила на 03.02.2023г., било видно, че бил
отхвърлен предявения от П. Д. К. срещу нея и съпруга й иск по чл. 212 ГПК вр. чл. 26, ал. 2,
предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 29, том 1, рег. № 454, дело № 32 от 2001г. по описа на нотариус Ч.,
сключен между Д. К. и Цв. К.а от една страна и Х. Й. от друга, бил нищожен поради
невъзможен предмет, тъй като обектът първи етаж от жилищна сграда не бил съществувал,
поради това че бил погинал вследствие на разрушаването му през 1984г., за да се построи
втория етаж от сградата. Бил отхвърлен и предявения иск от П. Д. К. срещу Х. Д. Й. по чл.
108 ЗС за признаване за установено, че П. Д. К. бил собственик въз основа на учредено
право на строеж с нотариално заверено Заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ /отм./ на Д. К.
от 28.05.1981г. и преработване на първия етаж от жилищната сграда, построена в
поземления имот, както и за осъждането й да бъде предадено владението върху имота.
Поддържа, че ищецът не е бил съсобственик в процесния имот, нито бил спазил
двумесечния срок от узнаването за процесната продажба. Поради което не били налице
предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 33 ЗС. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, че с ответника Х. Д. Й. са съсобственици на процесния недвижим
имот- първи етаж с идентификатор 21662.4820.275.1.1, находящ се в сграда 1 от поземлен
имот с идентификатор 21662.4820.275 с адрес: ******, сключването на сделка, с която Х. Д.
Й. е придобила процесния имот, както и предявяване на иска в двумесецен срок от
узнаването на сделката.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3