Определение по дело №45514/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29981
Дата: 24 юли 2024 г. (в сила от 24 юли 2024 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20231110145514
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29981
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110145514 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Национална агенция по приходите
чрез главен публичен изпълнител при ТД на НАП София срещу В. С. В., Н. В. В. и И. В. В.,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ответниците са направили искания за допускане на ССчЕ и за издаване на съдебно
удостоверение, като съдът намира, че по тези искания следва да се произнесе след
изслушване на становище на ищеца в първото по делото съдебно заседание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.10.2024г. от 13:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис от отговорите на исковата молба, подадени от В. С. В., Н. В. В. и И. В. В..
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответниците за допускане на ССчЕ и
издаване на съдебно удостоверение след изслушване на становището на ищеца в първото по
делото съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно и субективно съединени искове от Национална агенция по
приходите чрез главен публичен изпълнител при ТД на НАП София срещу В. С. В., Н. В. В.
и И. В. В. с правно основание чл. 216, ал.2 вр. с чл. 216, ал. 1, т.1 и т.6 ДОПК, а при
условията на евентуалност по чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. с чл. 135 ЗЗД за обявяване за
недействителни по отношение на Държавата на следните сделки:
1
1. извършено от страна на В. С. В. в полза на Н. В. В. и И. В. В. / синове на В. С. В./ на
22.05.2018г. дарение на 4/6 ид.ч. от обект в сграда с КИД 68134.4358.234.6.20, находящ се в
гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин, бл. 902, вх. А, ет. 7, ап. 20, вид на собствеността
частна, тип жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива 1, площ по документ 61 кв.м., заедно с избено помещение № 20
от 2,60 кв.м., заедно с 2,003 % ид.ч. от общите части на вх. А и Б на сградата, обективирано
в Нотариален акт № 104 от 22.05.2018г., том II, рег. № 4860, нот.дело № 251 от 2018г.;
2. извършено от страна на В. С. В. в полза на Н. В. В. и И. В. В. / синове на В. С. В./ на
22.05.2018г. дарение с предмет ½ ид.ч. от сграда с КИД 68134.1106.228.1, находяща се в гр.
София, район Красна поляна, ул. „Самодивско изворче“ № 14, както и ½ ид.ч. от поземлен
имот с КИД 68134.1106.228, находящ се в гр. София, район Красна поляна, ул. „Самодивско
изворче“ № 14, обективирано в Нотариален акт № 105 от 22.05.2018г., том II, рег. № 4863,
нот.дело № 252 от 2018г.;
3. извършено от страна на В. С. В. в полза на Н. В. В. и И. В. В. / синове на В. С. В./ на
22.05.2018г. дарение с предмет 37,12 ид.ч. от поземлен имот с КИД 68134.1106.189; 4/6 ид.ч.
от едноетажна жилищна сграда с КИД 68134.1106.189.1; ½ ид.ч. от тухлена барака с КИД
68134.1106.189.2; ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда с КИД 68134.1106.189.3; ½ ид.ч. от
паянтов гараж с КИД 68134.1106.189.4, всичките находящи се в гр. София, район Красна
поляна, ул. „Каньовица“ № 2, обективирано в Нотариален акт № 106 от 22.05.2018г., том II,
рег. № 4873, нот. дело № 253 от 2018г.
В исковата молба се твърди, че с ревизионен акт № Р-22221115003520-091-
001/06.01.2016 г. /връчен на лицето на 03.05.2016 г./ са установени задължения за ДДС в общ
размер към дата на издаване на акта 06.01.2016г. 24 441,06 лева, а към 30.04.2023г. – 37
191,79 лева /главница 17 166,01 лева и лихви 20 025,78 лева/. Сочи се, че началото на
производството е дадено със заповед за възлагане на ревизия № 22221115003520-020-
001/18.05.2015г., връчена по ел. път на 25.05.2015г. Твърди, че с ревизионен акт № Р-
22221115010069-091-001/04.01.2017г. /връчен на 18.01.2017г. по ел. път/ са установени
задължения за ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски в общ размер към дата на
издаване на акта 04.01.2017г.- 75 668,40 лв., а към 30.04.2023г.- 52 593,18 лв. /главница 27
046,88 лева и лихви 25 546,30 лева/. Сочи се, че началото на производството е дадено със
заповед за възлагане на ревизия № 22221115010069-020-001/08.12.2015г., връчена лично на
физическото лице. Излага, че към 30.04.2023г. общият размер на задълженията по
посочените ревизионни актове е 89 784,97 лева. Твърди, че ревизионен акт № Р-
22221115003520-091-001/06.01.2016г. е обжалван по административен ред, след което по
съдебен ред, като последната инстанция е оставила жалбата без разглеждане и е прекратила
производството. Излага, че ревизионен акт № Р-22221115010069-091-001/04.01.2017г. също е
обжалван по административен ред, като с решение на дирекция ОДОП, актът бил изменен, а
с решение на АССГ съдът потвърдил решението на дирекция ОДОП. Сочи, че срещу
решението на АССГ е подадена касационна жалба, която е отхвърлена с решение на ВАС.
Аргументира, че ревизионните актове са влезли в сила като към исковата молба прилага и
подробна справка относно задълженията. Поддържа, че ответникът В. С. В. е извършил
посочените по-горе действия на разпореждане в полза на останалите двама ответници –
негови синове. Твърди, че е образувано изпълнително дело 22020036541/2002г. от публичен
изпълнител. Към цитираното ИД излага, че са присъединени и посочените по-горе
задължения. Сочи, че в хода на производството е извършено проучване на имущественото
състояние на длъжника и е установено, че същият притежава няколко автомобила, които
обаче били твърде стари, респ. амортизирани с оглед на което сочи, че лицето няма друго
имущество върху което да се насочи изпълнение. Излага, че разпоредителните сделки са
извършени преди издаването и връчването на двата ревизионни акта. Аргументира, че
лицата по сделките са свързани лица, както и че същите се явяват увреждащи за него,
доколкото намаляват имуществото на длъжника. При тези твърдения моли съда да уважи
2
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. С. В., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът релевира възражение
за изтекла абсолютна 10 годишна погасителна давност досежно задълженията, за които са
издадени ревизионен акт № Р-22221115003520-091-001/06.01.2016г. и ревизионен акт № Р-
22221115010069-091-001/04.01.2017г. за 2011г., 2012г. и 2013г., като сочи, че останалите
задължения са в нисък размер и счита, че в случая се цели свръхобезпечение на дълга.
Излага, че с цитираните ревизионни актове са установени задължения за периода 2008г. –
2014г., като отново сочи, че задълженията за периода до 30.04.2014г. са погасени по давност,
поради което счита, че не съществува вземане, което да подлежи на принудително
изпълнение. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за предявяване на исковете
и сочи, че приложимата такава е по ЗЗД. Поддържа, че даренията били извършени на
22.05.2018г., а исковата молба била подадена на 14.08.2023г. Твърди, че е изтекла и 5
годишната давност за публичните задължения. Сочи, че длъжникът не бил уведомен по реда
на ДОПК за наложените обезпечителни мерки. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. В. В., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът релевира възражение
за изтекла абсолютна 10 годишна погасителна давност досежно задълженията, за които са
издадени ревизионен акт № Р-22221115003520-091-001/06.01.2016г. и ревизионен акт № Р-
22221115010069-091-001/04.01.2017г. Излага, че с цитираните ревизионни актове са
установени задължения за периода 2008г. – 2014г., като отново сочи, че задълженията за
периода до 30.04.2014г. са погасени по давност, поради което счита, че не съществува
вземане, което да подлежи на принудително изпълнение. Прави възражение за изтекла
погасителна давност и за предявяване на исковете и сочи, че приложимата такава е по ЗЗД.
Сочи също, че пазарната стойност на всеки един от имотите би била достатъчно
обезпечение, поради което счита искането на ищеца за прогласяване и на трите сделки за
недействителни, за неоснователно. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. В. В., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът също релевира
възражение за изтекла погасителна давност досежно задълженията, за които са издадени
ревизионните актове, както и такова досежно предявяването на исковете. Твърди, че липсва
намерението за увреждане. Сочи също, че пазарната стойност на всеки един от имотите би
била достатъчно обезпечение, поради което счита искането на ищеца за прогласяване и на
трите сделки за недействителни, за неоснователно. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното:
1) По иска с правно основание чл. 216, ал.2 вр. с чл. 216, ал. 1, т.1 и т.6 ДОПК:
публично задължение, което да е установено по някой от предвидените способи за
установяване на данъчни задължения; сключването на процесните договори за дарение след
датата на установяване на публичното задължение със свързани лица.
2) По иска с правно основание чл. 216, ал. 3 ДОПК вр. с чл. 135 ЗЗД: качеството си
на кредитор, извършеното от длъжника увреждащо действие, намерение на длъжника за
увреждане на кредитора, както и че надарените лица са низходящи на длъжника.
По наведеното възражение от ответниците за изтекла погасителна давност на
вземането на държавата, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства
водещи до спиране или прекъсване на давността.
По наведеното възражение от ответниците за изтекла погасителна за
предявяване на иска, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства водещи
3
до спиране или прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между ответника В. С. В., в качеството му на дарител и останалите двама
ответници, които са негови синове - Н. В. В. и И. В. В., са сключени три договора за
дарение, обективирани в Нотариален акт № 104 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4860, нот.дело
№ 251 от 2018г.; Нотариален акт № 105 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4863, нот.дело № 252
от 2018г.; и Нотариален акт № 106 от 22.05.2018 г., том II, рег. № 4873, нот. дело № 253 от
2018г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4