РЕШЕНИЕ
№ 440
гр.Плевен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова административно
дело № 291 по описа за 2022 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за
устройството на територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на
Сдружение на собствениците ***, ЕИК *********, гр.Плевен, ул. „Гренадирска“ №
30, бл. 1-ви май, вх. „Б“ и вх. А, чрез председателя на УС Л.М. срещу
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 29/14.03.2022 г на гл. архитект на Община Плевен и заявление
с вх. № ЕЕ-101-20-1/23.02.2022 г. за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж „Въвеждане мерки за енергийна ефективност на
многофамилна жилищна сграда –бл. Първи май, вх. А и вх. Б от зам. кмет на
Община Плевен.
В жалбата се посочва, че удостоверението за въвеждане
в експлоатация е издадено при нарушение на административно-производствените
правила, тъй като заявлението за издаването му не е подадено от всички
възложители, а само от зам. кмет ТСУ Община Плевен и Сдружението, въобще не е
участвало в процедурата и не е подавало заявление. Посочва, че не са му
представени окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор, не е
подписвал Акт обр. 15 за установяване на годността за приемане на строежа. Моли
за обявяване на удостоверението за нищожно или отмяна като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят– Сдружение на
собствениците ***, ЕИК *********, гр.Плевен, ул. „Гренадирска“ № 30, бл. 1-ви
май, вх. „Б“, ет. 14, ап. 38 се представлява от председателя на УС Л.М. и адв В.В., която поддържа жалбата и посочва,
че следва да се отмени удостоверението, претендира разноски. Представя писмени
бележки , в които посочва, че съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ възложителят подава заявление пред органите за въвеждане
на обекта в експлоатация, като в случая такова не е подадено от жалбоподателя,
възложител. Посочва, че Акт обр. 15 не е подписан от всички лица и има
отклонение в одобрения проект и извършените строително ремонтни дейности. Настоява
да не се кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй
като в окончателен доклад от 05.03.2020 г. е посочен строеж от трета категория,
независимо, че в разрешение за строеж от 11.11.2020 г. на главен архитект
категорията е четвърта. Излагат се доводи относно промяна на категорията на
строежа, счита, че описаните в конструктивно обследване мерки за ремонт и рехабилитация
на терасите не са описани в актове № 12,15 и 19. Посочва, че нито в актове обр.
12,15 и 19, нито в окончателен доклад от 05.03.2020 г. и от 06.01.2022 г.,технически
паспорт № 12/21.01.2022 г. и актуализиран от 28.10.2020 г. не е отразена
дейност R2
–Подмяна на тръбната мрежа за студено
водоснабдяване и заложената обща инвестиция с вкл. ДДС-13440 лв. – покупка, доставка и монтаж на 7 бр.
противопожарни врати реално монтирани. Намира, че при работа по терасите е налице
засягане на конструкцията и неправилно извършените ремонтни дейности, описани и
препоръчани за част „Конструктивна“, като в доклад за обследване е
констатирано, че е нарушена цялост на стоманобетонните междуетажни плочи,
оформящи терасите по западната фасада на блока. Счита, че не е налице
изпълнение на проекта в цялост в част „Електро“, липсва монтаж на осветителни
тела, частични пропуски при обръщане на дограма, не са замазани дупки в
таваните на баните, в сутерена не са монтирани всички ел. кутии, водопроводните
тръби, прекарани под тавана , не са прикрепени трайно към стоманобетоновата
плоча и са подпрени с дървени летви и по този начин, не следва да се приема, че
са за извършени всички СМР и не следва да се издава удостоверение за въвеждане
в експлоатация. Представени са писмени бележки и от представляващия
Сдружението, в които се посочва вече
изложеното в жалбата, както и независимо, че е налице прекратяване на
досъдебното производство от Специализираната прокуратура на пр. преписка№
257/2020 г., то в хода на проверката са установени множество пропуски и
неизвършени СМР, които следва да се вземат предвид и не следва да се издава
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Навеждат се доводи за неподписани от
ръководител екип на строителен надзор документи, в техническата спецификация по
обособена позиция № 4 към договор за обществена поръчка № ИРО-2345/04.12.2018
г. между Община Плевен и „Инфра експерт“ АД - изпълнител са предвидени мерки R2 и R3 – Подмяна на тръбната мрежа за студено водоснабдяване
и Преработка на отоплителна система, но в заверената проектна документация няма
предвидени дейности по мярка R3, която е
включена в обществената поръчка. Посочва, че Акт обр. 15 не е подписан от
възложителя Сдружението и Областна администрация Плевен и не следва да се
приема, че е налице завършен обект. Посочва,
че обектът не е посещаван от лицата от строителен надзор, които са подписали
документите, навеждат се други нарушения при изготвяне на Акт обр. 15. Моли за
отмяна на удостоверението.
В съдебно заседание на 09.06.2022 г. съдът е оставил
без разглеждане жалба на Сдружение на собствениците ***, ЕИК *********,
гр.Плевен, ул. „Гренадирска“ № 30, бл. 1-ви май, вх. „Б“ и вх. А, чрез
председателя на УС Л.М. срещу заявление с вх. № ЕЕ-101-20-1/23.02.2022 г. за
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Въвеждане
мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда –бл. Първи май,
вх. А и вх. Б от зам. кмет на Община Плевен като недопустима и е прекратил
съдебното производство в тази част.
В съдебно заседание ответникът – главен архитект на Община Плевен, не се явява,
представлява се от юрк С., който намира
жалбата за неоснователна и следва, че живущите в блока обитават една незаконна
сграда. Счита, че актът е издаден от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалния закон, тъй като са налични всички изискуеми по закон
документи за издаване на удостоверението. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Представя писмена защита, в която посочва, че оспореният акт – удостоверение за
въвеждане в експлоатация не поражда нагативни последици за жалбоподателя и няма
интерес от обжалване. Намира с оглед
заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза, че ремонт за енергийна
ефективност е извършен съгласно одобрените технически проекти и производството
по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ е регистрационен,
а не разрешителен и са налични всички необходими документи, надлежно оформени и
подписани за издаването му и главният архитект действа при обвързана
компетентност и при наличие на всички документи,то е длъжен да издаде
удостоверение освен в хипотезата на чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, която не е налице.
Моли за отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски в размер на 200 лева.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните
и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по
чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Сдружение на
собствениците ***е вписано на основание чл.29 и чл.45 ал.3 от ЗУЕС в публичния
регистър на сдруженията на собствениците в Община Плевен с предмет на дейност: усвояване на средства
от фондовете на ЕС и /или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ
и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на
сгради в режим на етажна собственост, и с председател Л.М..
На 02.06.20215 г. между Сдружение на собствениците ***и Община Плевен е сключен договор, по силата на който
Община Плевен приема да представлява Сдружението за упражняване на правата и
изпълнение на задълженията му за участие по Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради.
л. 158 класьор първи по делото.
С решение по т. 6 от проведено Общо събрание на
етажната собственост на 19.05.2015 година, Л.Г.М. е определен за представляващ
сдружението при изпълнение на следните функции: упражнява контрол при
приемането на изработен технически проект, изпълнението СМР от името на
Сдружението, като подписва протокол за предаване на строителната площадка, протокол
за установяване годността за ползване на обекта, както и протоколи за приемане
на изпълнението на количества и видове СРР за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството до пълна реализация на провежданите мерки.
На 07.07.2015 г. е сключен договор за целево
финансиране № ЕЕ1165 между ББР и МС на
РБ чрез областен управител и кмет на Община Плевен за извършване на дейности,
предвидени в Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради по отношение на блок ***, гр. Плевен.
Издадено е разрешение за
строеж №231 от 27.08.2019г. от главния архитект при Община Плевен, с което е
разрешено на Сдружение на собствениците ***гр.Плевен да извършат
строително-монтажни работи в съответствие с влязло в сила изменение на подробен
устройствен план, одобрен със заповед №РД-15-1306/16.09.1997г., въз основа на
виза за проектиране от 01.04.2019г., съгласно технически работни проекти
съгласувани и одобрени на 26.08.2019г. от главния архитект на Община
Плевен на основание чл.142 ал.1, ал.4,
ал.5, ал.6 т.2, ал.9, ал.10, ал.11, чл.145 от ЗУТ вр. с чл.143, чл.144 от ЗУТ
по части: Архитектура, Конструкции, сметна документация, Електро, ВиК, ОВК, ЕЕ
с доклад за оценка на съответствие, ПБ и ПСД за строеж: Въвеждане на мерки за
енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда гр.Плевен, ул.“Гренадирска“
№30, бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б, Проект реализиран в рамките на „Национална
програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, обособена
позиция №4 – трета категория, в УПИ I, кв.353 по плана на гр.Плевен, с
идент.56722.660.29, с административен адрес гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30,
вх.А и вх.Б. Разрешението за строеж не е обжалвано и същото е влязло в законна
сила на 13.09.2019г., видно от отбелязването върху него.
Община Плевен чрез кмета на
Община Плевен е подала до Началника на
ДНСК-София искане изх.№ЕЕ-101-20-1/29.10.2020г. за назначаване на приемателна
комисия по реда на Наредба №2/2003г. за строеж: Въвеждане на мерки за енергийна
ефективност в многофамилна жилищна сграда гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30,
бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б, Проект реализиран в рамките на „Национална
програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, с
местоположение: УПИ I, кв.353 по плана на гр.Плевен, с идент.56722.660.29, с
административен адрес гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, вх.А и вх.Б.
С писмо
вх.№ЕЕ-101-20-1/06.11.2020г. началника на РДНСК-Плевен, посочва, че строежът не
може да бъде определен като строеж по чл.137 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗУТ, касаещи
нови жилищни сгради с високо застрояване, както и не са налични доказателства
за изпълнение на „реконструкция“ или „основен ремонт“ по смисъла на §5 т.44 и
т.42 от ДР на ЗУТ, поради което строежът не може да бъде определен като строеж
от трета категория и по смисъла на чл.137 ал.1 т.3 б.“ж“ от ЗУТ.
Със заповед
№РД-12-451/13.11.2020г., на главен архитект на Община Плевен е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка при определяне на категорията на строеж:
Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда
гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, бл.“Първи май“, вх.А и вх.Б., Проект
реализиран в рамките на „Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради“, обособена позиция №4 – трета категория, находящ
се в УПИ Iкв.353 по плана на гр.Плевен, с идент. 56722.660.29, с
административен адрес гр.Плевен, ул.“Гренадирска“ №30, вх.А и вх.Б, разрешен с
Разрешение за строеж №231/27.08.2019г., като е определена четвърта категория на строежа в разрешението за строеж.
Разрешението за строеж е
обжалвано пред Административен съд Плевен
и с решение №
124/01.03.2021 г. по адм. дело № 1055/2020 г. по описа на съда е отменена заповедта, но с решение №
10722/21.10.2021 г. но адм. дело № 4023/2021 г. на ВАС-Второ отделение е
отменено решението и по този начин е остава в сила заповедта на гл. архитект,
че строежът е от четвърта категория.
На 23.02.2022 г. арх. Н.И.–
зам. -кмет ТР Община Плевен е подала заявление до главен архитект на Община
Плевен за регистриране и въвеждане на строежи в експлоатация, за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация за видовете строежи от IV и V
категория, за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни
жилищни сгради – гр.Плевен, ул. „Гренадерска“ № 30, бл. „1-ви май“, вх. А и вх.
Б, като са приложени документи по опис
По делото на л. 55 е
представена заповед № РД10-2024/23.11.2015 г. на кмета на Община Плевен, с която
се възлагат функции и правомощия на кмета на Община Плевен по Закон за
устройство на територията на арх. Н. И. И. – заместник кмет на Община Плевен.
Издадено е удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 29 от 14.03.2022 г. на главен архитект, с което се
въвежда в експлоатация строеж „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на
многофамилна жилищна сграда – бл. ***в УПИ I, кв. 353 по плана на град
Плевен с възложители Сдружение на
собствениците ***, ЕИК *********, гр.Плевен, ул. „Гренадирска“ № 30, бл. 1-ви
май, вх. „Б“, ет. 14, ап. 38 чрез председателя на УС Л.М. ***, представлявана
от кмета на Общината.
По делото съдът изслуша съдебно-техническа експертиза
и вещото лице посочва, че строежът е изпълнен в съответствие с издадените
строителни книжа, представени към заявлението за издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация от 14.03.2022 г. , като са спазени и изпълнени укрепване на бетона и подмяна на
елементи от терасата, като не е ясен, какъв е използваният метод за
възстановяване на повърхностното обрушване на бетона по терасите и запълването
на пукнатините в него. Вещото лице посочва, че са приложени всички изискуеми
документи, необходими за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Установява се, че мярка R3 – преработка
на отоплителна система се осъществява по Националната програма, но не е
включена в настоящия проект. Посочва се, че протокол обр. 15 не е подписан от
всички страни в инвестиционния процес. Вещото лице констатира, че има
неизвършени СМР в час „Електро“ доставка и монтаж на осветителни тела, не са
монтирани всички ел кутии от ел. мрежата и водопроводни тръби в сутерена, които
са прекарани под тавана, не са прикрепени трайно към стомабетоновата плоча над
сутерена и са подпрени с дървени летви. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно, кореспондиращо с доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срок и е
процесуално допустима. Неоснователни са доводите на ответника, че удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 29/14.03.2022 г.., се явява позитивен за
жалбоподателя административен акт и няма правен интерес от обжалване.:
Действително удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж е
положителен акт, с който не се засягат права и не се създават задължения за
оспорващия. Удостоверението по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ обаче е крайният акт, с
който се приключва процеса на строителството, като издаването му се предхожда
от производство по установяване техническата годност за ползване на обекта и
изпълнението му, съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, и 2 от ЗУТ и условията на сключения договор (арг. от чл. 175 и 176 от ЗУТ). С жалбата
са наведени доводи, че строежът не е изпълнен в съответствие с одобрените
строителни книжа, както и се твърди, че констативен акт обр. 15 не е подписан от
възложител и настоящ жалбоподател и областен управител на Област Плевен, като констативният
акт обр. 15. установява годността на строежа и е предпоставка за въвеждане на
същия в експлоатация, но не е от категорията актове по чл. 21, ал. 1–3 от АПК,
който да подлежи на самостоятелно оспорване. Удостоверение за въвеждане в
експлоатация е краен акт, който се издава по искане на възложителите, при
наличие на завършен строеж, който съответства на издадените строителни книжа и
екзекутивна документация, ако има такава. Само при наличие на такова
съответствие актът се явява позитивен за възложителите и спрямо тях липсва
правен интерес от оспорването му, вкл. и за нищожност. Когато обаче се твърди,
че липсва такова съответствие и въпреки това удостоверението е издадено, за
възложителите е налице правен интерес от оспорването му. В случая, доколкото се
оспорват констатациите в акт обр. 15 от 27.02.2020
г. на л. 320 , класьор първи по делото, предпоставяш издаване на
удостоверението по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав намира, че жалбата
е допустима като подадена против акт, който засяга по неблагоприятен начин
правата на жалбоподателя и в този смисъл подлежи на разглеждане по същество.
С оглед съобщаване на процесния акт на 16.03.2022 г.
на жалбоподателя и липсата както в удостоверението, така и в писмото от
15.03.2022 г. за издаването му, пред кой
орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то съдът намира, че е приложима
хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК и жалбата е подадена в двумесечния срок.
Съдът намира, че удостоверение за въвеждане в
експлоатация представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ (по арг. от чл. 217, ал. 1, т. 7 ЗУТ) от
възложителя/възложителите на строежа.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 177 от ЗУТ, след
завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са
необходими, възложителят подава заявление пред органа, издал разрешението за
строеж, в случая това е главният архитект на община Плевен, за въвеждането на
обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6,
договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни
енергийни характеристики и посочва идентификатор на обекта на кадастъра,
подлежащ на въвеждане в експлоатация. Строежите от четвърта и пета категория се
въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация
от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в
наредбата по ал. 2, в случая това е Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти . Съдът
намира, че удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 177, ал. 3 от ЗУТ –главен архитект на Община
Плевен, издал разрешението за строеж и с оглед категорията строеж – четвърта.
Неоснователни са доводи на жалбоподателя за нищожност на акта.
Съдът обаче намира, че процесното удостоверение е
издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила. С
оглед нормата на чл. 177, ал. 1 и 3 от ЗУТ заявление за въвеждане на строеж в
експлоатация се подава от възложителя. В случая възложители на строежа,
посочени в процесното удостоверение, са
Сдружение на собствениците ***, ЕИК *********, гр.Плевен, ул.
„Гренадирска“ № 30, бл. 1-ви май, вх. „Б“ и вх. А, и Община Плевен. Заявлението от 23.02.2022 г. на л. 56 по
делото е подадено от арх. И.-зам. кмет ТР на Община Плевен, като същата съдът
намира, че няма, нито качеството възложител, нито е налице надлежно
упълномощаване от страна на някои от възложителите за подаване на заявление.
Представената заповед на л. 55 по делото
от кмета на Община Плевен е за делегиране на правомощия по ЗУТ на зам. кмет И.,
но в случая същата не действа в качеството й на административен орган, издаващ
актове по ЗУТ, и с тази заповед не са възлага на същата да представлява Община
Плевен като възложител по обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в
многофамилни жилищни сгради – гр.Плевен, ул. „Гренадерска“ № 30, бл. „1-ви
май“, вх. А и вх. Б,“ и заявлението се явява подадено от лице без необходимита
представителна власт. Следва да се
отчете и обстоятелството, че именно
кметът на Община Плевен е подал пред ДНСК заявление за назначаване на
приемателна комисия т.е. само представляващия Община Плевен или надлежно
упълномощено от него лице може да инициира производството по издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Съдът намира, с оглед
нормата на чл. 177, ал. 1 от ЗУТ , съгласно която след завършването на строежа
и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят
подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в
експлоатация, че заявлението следва да бъде подадено от всички възложители, а в
случая такова не е подадено от Сдружение на собствениците, които безспорно имат
това качество и са посочени като възложител и в разрешение за строеж и в
процесното удостоверение, като не са налични доказателства за упълномощаване на
арх. И. да ги представлява в производството по издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация. Административният орган е следвало да предостави
възможност за отстраняване на нередовности на заявлението и подаването му от
надлежно упълномощено лице, а като не е сторил това се е произнесъл по
нередовно и недопустимо искане.
Следва да се има предвид, че
всички възложители следва да подадат заявление по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ и със
сключения договор между Сдружение на собствениците и Община Плевен през 2015
година не се упълномощава Общината да извършва това от името на Сдружението, а
само приема
да представлява Сдружението за упражняване на правата и изпълнение на
задълженията му за участие по Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради. л. 158
класьор първи по делото.
Съдът намира, че дори и при редовно заявление, то
процесното удостоверение е издадено при липса
на необходимите документи, които следва да са налични съгласно чл. 19а,
ал. 3 от Наредба № 2 от 31.08.2003 г. и противоречи на материалния закон.
Към искането съобразно разпоредбата на чл. 19а, ал. 3
от Наредбата, се представят следните документи: 1. писмено искане от
възложителя или от упълномощено от него лице; 2. документ за собственост или
документ за учредено право на строеж в чужд имот, или документ за право да се
строи в чужд имот по силата на специален закон; 3. окончателен доклад на
лицето, упражняващо строителен надзор; 4. разрешение за строеж (акт за
узаконяване) – прилага се служебно; 5. протокол за определяне на строителна
линия и с резултатите от проверки на достигнатите контролирани нива; 6. акт
образец № 14 за приемане на конструкцията, когато се изисква; 7. констативен
акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа, образец № 15 от Наредба № 3 от 2003 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; 8. документ от
Агенцията по геодезия, картография и кадастър за изпълнение на изискванията по
чл. 175, ал. 5 ЗУТ и по чл. 54а, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър за предадена екзекутивна документация, ако такава е необходима; 9.
договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура, когато такива са необходими; 10. технически
паспорт, а когато строежът е новоизградена сграда – и сертификат за енергийни
характеристики на нова сграда, издаден по реда на наредбата по чл. 48 от Закона
за енергийната ефективност; 11. актове по специални закони, които са необходимо
условие за издаване на разрешение за строеж и/или за въвеждане в експлоатация.
В случая с оглед представен Акт обр. 15 от 27.02.2020
г. на л. 320 по делото, Община Плевен е представлявана от арх. И. – зам. кмет
на Общината, но липсва надлежно упълномощаване, а с оглед горепосоченото не
може да се приеме, че същата е упълномощена със заповед № РД10-2024/23.11.2015 г. на
кмета на Община Плевен, с която й се възлагат функции и правомощия на кмета на
Община Плевен по Закон за устройство на територията т.е. да действа като
административен органа по ЗУТ , тъй като в производството по издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация, тя не е в качеството си на административен
орган с правомощия да издава актове по ЗУТ, а е пълномощник на Община Плевен,
но ненадлежен с оглед липсата на упълномощаване, която е един от възложителите
по проект “ „Въвеждане на мерки за
енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради – гр.Плевен, ул.
„Гренадерска“ № 30, бл. „1-ви май“, вх. А и вх. Б,“ и следва да е надлежно
упълномощена. Обсъждането на завършеност на ремонтните дейности не е необходимо с оглед приетото от съда, че
не е налице подписан Акт обр. 15.
С оглед горепосоченото съдът
намира, че удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 29/14.03.2022 г. на гл.
архитект на Община Плевен за въвеждане в експлоатация на строеж „Въвеждане
мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда –бл. Първи май,
вх. А и вх. Б следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение
на административно-производствените правила и материалния закон.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на жалбоподателя
за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че
Община Плевен следва да заплати на Сдружение на собствениците ***, ЕИК
*********, гр.Плевен, ул. „Гренадирска“ № 30, бл. 1-ви май, вх. „Б“ и вх. А,
чрез председателя на УС Л.М. разноски в размер на 1099,90 лева - 10 лева
държавна такса, 600 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат
с оглед договор за правна защита и
съдействие на л. 100 по делото и 489,90 лева –възнаграждение за вещо лице.
Сумата от 110, 10 лева от внесения депозит за изготвяне на експертиза не следва
да бъде присъдена на жалбоподателя, тъй като същата не представлява разноски и
може да бъде възстановена по друг ред .
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. първо от АПК, Административен съд –
Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя удостоверение за въвеждане в експлоатация №
29/14.03.2022 г. на гл. архитект на
Община Плевен на строеж „Въвеждане мерки за енергийна ефективност на
многофамилна жилищна сграда –бл. Първи май, вх. А и вх. Б от зам. кмет на
Община Плевен.
Осъжда Община Плевен да заплати на Сдружение на
собствениците ***, ЕИК *********, гр.Плевен, ул. „Гренадирска“ № 30, бл. 1-ви
май, вх. „Б“ и вх. А, чрез председателя на УС Л.М. разноски в размер на 1099,90
лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/