№ 583
гр. Стара Загора, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20255530100253 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за
обявяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с №
*************, съединен в условията на евентуалност за обявяване на нищожност на
клаузите предвидени в т.VI - „Параметри" от Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт с № *************, кумулативно обективно съединени с осъдителен иск
по чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата Е. А. И., чрез пълномощника си адв. Д. Д., твърди в исковата си молба, че е
страна по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с №*************,
сключен с "Профи Кредит България" ЕООД, вероятно на 06.10.2021г. в гр.Стара Загора.
Според този договор, на заемателя се предоставя заемна сума в размер на 600 лева за
срок от 11 месеца и размер на погасителна вноска от 66,32 лева.Определеният фиксиран
годишен лихвен процент по заема бил 40.90%.,като годишният процент на разходите по
заема бил определен на 46.87%. Дължимата сума по кредита била 729.54 лева.
Договорено било също, в т.УГ - Параметри, че ищцата дължала възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст" в размер на 180.00 лева и възнаграждение за допълнителна
услуга „Флекси" в размер на 420.00 лева и вноска по това задължение в размер на 54.54
лева. Така общият дълг на ищцата към ответника "Профи Кредит България" ЕООД станал
1329.54 лева и общия размер на месечната вноска- 120.86 лева.
Договорът за потребителски кредит не съдържал актуална дата и място на
подписване. Към него бил приложен погасителен план от 0б.10.2021г., в който били
посочени падежни дати и размера на месечните вноски /по кредита:главница и лихва на
закупените допълнителни услуги и обща вноска/. В приложените Общи условия на
ответника към договор за потребителски кредит в т.15 били описани допълнителните услуги
„Фаст" и „Флекси".
Сумата по кредита била усвоена от ищцата и цялото задължение е било изплатено на
кредитора на различни вноски. Плащанията са били извършени в брой в офис на
1
09.09.2022г. - сумата от 121.00лв. с разписка за получаване на парични средства №0272627 и
чрез „Изи Пей", както следва:на 05.07.2022г. сума от 121 лева с разписка
№0500016067558537; на 10.08.2022г. сума от 121 лева с разписка №0500016358257211; на
06.10.2022г. сума от 121 лева с разписка №0500016807358651; на 04.11.2022г. сума от 121
лева с разписка №0500017050015378; на 05.01.2023г. сума от 121 лева с разписка
№0500017568527930; на 07.02.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500017859309154; на
06.03.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500018103659832; на 07.04.2023г. сума от 121
лева с разписка №0500018388000116; на 03.05.2023г. сума от 121 лева с разписка
№0500018615073266; на 05.06.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500018892583045; на
05.07.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500019153949396; на 04.08.2023г. сума от 121
лева с разписка №0500019414007067; на 19.09.2023г. сума от 121 лева с разписка
№0500019817697282; на 06.10.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500019975912770; на
08.11.2023г. сума от 121 лева с разписка №0500020275515487; на 07.12.2023г. сума от 63 лева
с разписка №0500020546427389. Видно от цитираните писмени доказателства, ответната
страна е получила плащания по договора на обща стойност 1978.02 лева.
Ответното дружество е предоставило на ищеца извлечение по сметка към процесния
договор за потребителски кредит №*************, от който било видно, че общата платена
сума по него била 1978.02 лева и остатъчното задължение по договора било 0.00 лева.
Видно било, че плащанията от страна на ищцата били извън рамките на
погасителният план и същата е била в забава. От представеното извлечение не ставало ясно
какъв е бил периодът на забавата и размера на начисленото обезщетение за това.
Счита, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен, на основание
чл.2б, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, а именно императивните
разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, при следните
фактически и правни съображения:
Счита, че за да се установи дали е налице противоречие със закона, следвало да се
имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК -"Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които бил и чл.22, съгласно който
когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1 ,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК,
договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е бил свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвали взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение №1 начин.
Процесният договор за паричен заем бил потребителски по своя характер, поради
което в случая били приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както и че за него се прилагали
правилата на чл. 143-148 от ЗЗП.
Счита, че възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст" и „Флекси" били
възнаграждения свързани с договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следвало
да се включат в ГПР. Възнагражденията по закупените допълнителни услуги „Фаст" и
„Флекси" на стойност съответно 180.00 лева и 420.00 лева ,обаче не били включени в
обявения от кредитора ГПР, което било в нарушение на закона.
При изплащането на кредит от 600 лева, като се включело и възнагражденията за
допълнителни услуги на същата стойност от 600 лева, то реалният годишен процент на
разходите очевидно е многократно повече от обявения в договора ГПР от 46.87% и
надхвърлял максималния размер на ГПР определен в чл. 19 ,ал. 4 от ЗПК. Това
обстоятелство водело до нищожност на целия договор за потребителски кредит на
2
основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора не бил посочен
реалния ГПР. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържал
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочели взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК била дадена легална дефиниция на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", като било посочено, че това са били
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга била задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. В решението по
дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя"
обхващал всякакви видове разходи, които потребителят следвало да заплати във връзка с
договора за кредит и които били известни на кредитора, съответно разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включвали в тези разходи. В
случая в договора за потребителски кредит било посочено единствено, че годишният
процент на разходите бил 46.87%, но не било отразено по какъв начин бил формиран и
какви компоненти включвал. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на
годишния процент на разходите обуславял невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се образувал и дали те били в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Поради това счита, че не са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - ГПР
бил посочен като процент, но не са бил отразени основните данни, послужили за неговото
изчисляване. Освен това, възнаграждението за допълнителни услуги по договора за кредит
„Фаст" и „Флекси" представлявали разходи, които е следвало да бъдат включени в ГПР и
липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР било в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При формирането на този извод
следвало да се съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22
тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, според който договорът за
кредит посочвал по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
изчислен при сключването на договора за кредит и всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че
държавите - членки установявали система от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно настоящата директива и вземали всички необходими мерки за
гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябвало да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. В цитираното решение било прието, че с оглед на
съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да се дадяла възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следвало
да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразявал точно всички тези разходи,
лишавал потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин, както непосочването на този процент.
Същото виждане било възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
3
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнявала на неговата липса и поради това водело до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този
компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит имал
същата последица, както и непосочването му. С оглед изложеното дотук е било нарушено
изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от
своя страна водело до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като
било изведено като съществено условие на договора.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е бил обявен за
недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал
лихва или други разходи по кредита.
На следващо място ищцата намирала, че по естеството си клаузите в договора - т.6-
Параметри, касаещи възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси"
били неравноправни и съответно нищожни. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК: „Кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита“. При допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси", клиентът
получавал приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който
не е поискал посочената услуга, и имал право да променя погасителния си план при
изпълнение на съответните специфични изисквания, визирани в разпоредбата. Чрез тези
уговорки кредиторът задължавал длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които
на практика влизали в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставял
кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на отпускането и управлението на
кредита били присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представлявали
допълнителни услуги, които се предоставяли на потребителя. Ето защо това възнаграждение
следвало да се приеме като опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по
своята същност не целял възмездяване на кредитора за действително предоставени от него
такива, а бил с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично
било предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикаляли
изискванията на закона, били нищожни, то било налице основанието по чл. 26 от ЗЗД.
Възнагражденията за закупените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" били
нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143,
ал.1 ЗЗП, защото било очевидно, че сборът на двете суми по тези допълнителни услуги
/600.00лв./ бил идентичен с размера отпуснатия кредит от 600.00лв. Чрез така договорените
допълнителни услуги се нарушавал принципа на добросъвестност, който принцип бил
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на неговото спазване, както
и на принципа на справедливостта бил да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В конкретния казус, чрез
постигането на такава уговорка за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни
услуги изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Безспорно било
налице нарушение и на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като ответникът като кредитор не
можел за изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като ал. 4 на цитирания по-горе член от ЗПК предвиждал, че видът,
размерът и действието, за което се събирали такси и/или комисионни, трябвало да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от сключения между
страните договор за потребителски кредит допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" не
били ясно и точно определени, фиксирана била само сумата на всяка една от двете услуги,
без да било ясно в какво се изразявали те, как бил определен размерът на всяка едно от тези
4
услуги, ползвани ли са от ищеца в качеството му на потребител, което означавало, че
кредиторът не се е съобразил с цитираните законови разпоредби на ЗПК при сключването на
договора за потребителски кредит с ищеца.
С оглед претендираната от ищеца нищожност на целия договор за потребителски
кредит или алтернативно-клаузите, посочени като неравноправни, свързани с допълнителни
услуги „Фаст" и „Флекси", при установяването им щяла е налице липсата на правно
основание на задържането от страна на ответника на получените от него при начална липса
на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - сумата за възнаградителна лихва в размер на
129.54 лева, сумата за възнаграждения за допълнителни услуги - „Фаст" в размер на 180.00
лева и „Флекси" в размер на 420 лева, сума в размер на 649 лева обезщетение за забава, или
общо сумата от 1378 лева по договора и същите следвало да бъдат върнати на ищеца.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с №*************, сключен
между Е. А. И. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е нищожен, поради противоречие със
закона.
В условията на евентуалност, моли съда да прогласи за нищожна клаузата - т. VI -
„Параметри", уреждаща закупените „допълнителни услуги" „Фаст" и „Флекси от Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с №************* като
неравноправни,противоречащи на закона и добрите нрави.
Моли съда да осъди „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, да му заплати сумата за
възнаградителна лихва в размер на 129.54 лева, сумата за възнаграждения за допълнителни
услуги - „Фаст" в размер на 180.00 лева и „Флекси" в размер на 420 лева, сума в размер на
649.лева за обезщетение за забава, или общо 1378 лева, като платени без основание суми по
Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ с №*************, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Моли да бъдат присъдени в тежест на ответника и всички разноски, направени в
производството. Претендира адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. На основание чл.127,ал.4 ГПК посочва начин на плащане.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, гр.София, чрез процесуалния представител юрк. Г. А.. Не оспорва, че
между страните е бил сключен процесният договор за кредит № *************.
Счита, че предявеният установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за
кредит № ************* е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като при
наличие на платени без основание на ответника парични суми ищецът разполага с правна
възможност да предяви осъдителен иск за тези суми. Излага подробни съображения в тази
насока.
Ищецът би получил защита на своите права в най-пълен обем, предявявайки
осъдителен иск, тъй като към момента на депозиране на настоящата искова молба всички
задължения по Договор за кредит № ************* били погасени изцяло и кредитът е бил
приключен. Т.е. ответното дружество в качеството си на кредитор по процесния договор за
кредит нямал никакви претенции към ищеца. Така в случай, че бъдело установено, че
договорът за кредит е нищожен, безспорно ще можело да се направи извод, че по кредита са
постъпили недължимо платени суми. След като разместването на материални блага между
патримониумите на ищеца и ответника вече било налице, то с предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на вече заплатените суми, правното положение от преди
разместването нямало да бъде възстановено и целеният резултат нямало да бъде постигнат.
Т.е. за ищеца не бил налице правен интерес от воденето на този иск, тъй като е била налице
по-интензивна форма на защита (в тази насока Определение № 1143/22.03.2022 г.,
постановено по възз.ч.гр.д. № 517/2022 г. по описа на ОС-Варна; Определение № 540 от
5
23.03.2020 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 163/202о по описа на ОС-Пловдив). Константна
била съдебната практика, че липсвал правен интерес от предявяване на установителен иск,
когато можело да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса можели да се
установят необходимите факти, които били от значение. Сочи съдебна практика в тази
насока.
С оглед на горното счита, че настоящето производство било недопустимо и моли да
се прекрати същото.
В случай, че съдът приеме установителния иск за допустим, навежда доводи за
неоснователност на същия. Твърди, че в обхвата на общите разходи по кредита, които
следвало да се отчетат при формирането на ГПР, попадали разходи за допълнителни услуги,
но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги било задължително
условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/,
какъвто очевидно не бил настоящият случай. Тоест дължимото по процесните допълнителни
услуги възнаграждение се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената
на самия кредит, при което не представлявал разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, респективно не следвало да се включва при изчисляването на ГПР.
Допълните услуги по кредита са били заявени като възможност, на базата на които
кредитополучателят да се ползвал с преференции, но не били задължително условие за
отпускане на потребителския кредит, поради което същите не попадали под дефиницията на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е. възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги не
следвало да бъде включвано в изчисляването на ГПР, респективно и при изчисляване на
възнаградителната лихва, която била част от този ГПР /така Решение № 309126 от 9.01.2018
г., постановено по НАХД № 19243/2018 г. по описа на СРС, 95-ти състав, потвърдено с
Решение № 6308/01.11.2018 г, постановено по адм. дело № 5771/2018 г, по описа на
Административен съд-София град, VII к.с., с което било отменено по същество наказателно
постановление на КЗП/.
Отделно от горното, неоснователни били и твърденията на ищеца, че поради
невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР
се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК. Освен изложеното, тези твърдения били
неоснователни и на чисто формално основание. Това било така, тъй като заобикалянето на
закона според чл. 26, ал. 1 ЗЗД било отделно основание за нищожност. Тълкувайки тази
разпоредба следвайки буквата и духа на закона, заобикаляне на закона било налице, когато
законът установявал забрана за постигане с опредЕ. сделка на даден правен резултат. Когато
страната постигала този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е била
забранена, но която водела до забранения резултат налице било заобикаляне на закона. В
процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на споразумение, с което
по искане на ищеца, кредиторът се задължавал да предостави на кредитополучателя
определен набор от услуги, с които можели да се променят първоначално договорените
падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски срещу възнаграждение за
кредитора, за което задължение ищеца се бил задължил да отговаря. Субективният елемент
на заобикалянето на закона като основание за нищожност също не е бил налице в процесния
случай.
С оглед на гореизложеното, в конкретния случай не бил налице фактическия състав
на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са имали за цел реализиране на процесната
сделка, която не била забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл.
19, ал. 4 от ЗПК не установявал забрана за постигане на определен правен резултат, а
регламентирал задължителните изисквания на които следвало да отговаря формата и
съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би
довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая
при сключването на процесния договор тези изисквания са били спазени (така Решение №
6
210 от 29.10.2018 г., постановено по възз.търг. дело № 243/2018 г. по описа на ОС - Шумен).
Въз основа на горното, счита за неоснователни и твърденията на ищеца, че
„действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема“.
Твърденията в депозираната искова молба, че кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД бил предоставил информация по основните параметри на договора и на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по неясен начин и бил
въвел в заблуждение клиента относно стойността на разходите, които последният щял да
прави по обслужването на заема били изцяло неоснователни. Параметрите и условията,
свързани с пакета от допълнителни услуги са били ясно определени на първо място в
допълнителната преддоговорна информация, подписано копие от която било приложено към
самата искова молба на ищеца. Т.е. същата е била наясно с параметрите на споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, вкл. разходите, които щяла да има във
връзка с него в случай, че подпишела такова споразумение още преди подписване на
договора за потребителски кредит.
Отделно от това, в споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
в раздел VI от договора за потребителски кредит, в т. 15 от общите условия към договора
детайлно и много подробно били описани условията, размера на възнаграждението и
услугите, включени в пакета от допълнителни услуги, а клиентът още от първоначалния
момент на кандидатстването си за потребителски кредит от компанията е бил наясно и е
разполагал с цялата информация относно параметрите както на кредита, така и на
допълнителните услуги. А горецитираните документи, видно от приложените към исковата
молба копия на същите са били доведени до знанието и собственоръчно подписани от
кредитополучателя.
Освен това, в случай че при сключването на процесния договор с ответника ищеца се
е чувствал несигурен в размера или условията на кредита, който желаел да получи или пък
на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, то на разположение на
същият е бил обслужващият го кредитен експерт, който да обяснял възникналите неясноти.
При положение, че ищеца е получил преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, разяснения на
преддоговорния етап и на основните характеристики на предлаганите продукти, подписала е
искане за отпускане на потребителски кредит ведно с искане за закупуване на пакет от
допълнителни услуги, то считал за неоснователно и нелогично твърдението, че повече от
година и половина по-късно са били станали неясни и заблуждаващи параметрите на
кредита или на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Освен това преценката на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят
изисквал да се направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който
бил сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като
отчитал обществените, културни и лингвистични фактори, които се тълкували от Съда на
Европейския съюз. В практиката си Съдът на Европейския съюз трайно е приел, че
националните юрисдикции трябвало да вземат предвид възприятието на средния
потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен (решение от 16.07.1998г. по дело Gut Springenheide, С-210/96, Recueil I-04657,
т. 31; решение от 13.01.2000г. по дело Estee Lauder, C-220/98, Recueil I-00117, т. 27-30;
решение от 19.09.2006г. по дело Lidl Belgium, C-356/04, Recueil, стр. I-8501, т. 78; решение
от 12.05.2011г. по дело Ving Sverige AB, C-122/10, т. 23). В същия смисъл е имал повод да се
произнесе и Върховният административен съд. Съобразно Решение № 8601 от 16.06.2011 г.
по адм. д. № 1275/2011 г., VII отд. на ВАС, съставът на съда приемал, че: „Приложимата
разпоредба на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП изисква рекламата (или нейни отделни елементи) да е в
състояние да въведе в заблуждение именно средния потребител, т.е. по определението,
7
дадено в т. 18 от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 11.05.2005 г, този, който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като се отчетат обществените, културни и лингвистични
фактори (за всяка държава - членка)“.
Относно твърденията на ищеца, че в процесния договор не бил установен
механизмът, по който бил изчислен ГПР, и поради това договорът бил нищожен сочи
следното:
Уредбата относно задължителното съдържание и форма на договора за потребителски
кредит била императивна и се съдържала в разпоредбите на ЗПК, по-конкретно в чл. 11, ал.
1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК. Тези разпоредби регламентирали по позитивен и негативен начин
минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като за да бил
действителен договорът за кредит, същият следвало да съдържа поне информацията по
чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. При дори не толкова внимателен прочит на посочените
разпоредби било видно, че в ЗПК нямало законово изискване в договора да бил установяван
или посочван механизъм, по който бил изчислен този процент, нямало законово изискване
конкретно да се посочвали какви други разходи освен възнаградителната лихва били
включени в ГПР. Счита, че недопустимо би било да се дописвали императивни правила и на
базата на тях да се черпят допълнително основания за нищожност на процесния договор за
кредит. Изискване касаещо ГПР се съдържало в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която
обаче гласяла, че договорът за потребителски кредит следвало да съдържа: годишния
процент на разходите по кредита (посочен в Раздел VI от договора за потребителски кредит)
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, (посочена в раздел VI от договора за потребителски кредит), като се посочвали
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин (посочени в чл. 5.2. от общите условия
към ДПК). В този смисъл считал, че извод досежно недействителността на процесния
договор за кредит на това основание би бил явно неправилен.
Относно твърденията за неравноправност на клаузите на раздел VI от договора за
потребителски кредит, в които било посочено, че ГПР бил в размер на 46.87 % и нарушение
на чл. 143, т. 19 във вр. с чл. 146 от ЗЗП счита, че ищцата бланкетно твърдяла, че процесната
клауза, касаеща размер на ГПР, била неравноправна. Законодателят изрично е посочил, че
преценяването на неравноправната клауза в договор не включвало определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една
страна и стоката и услугата, която щяла да бъде доставена или извършена в замяна, поради
което параметрите на кредита, както и параметрите на пакета от допълнителни услуги не
биха могли да се подлагат на преценка за неравноправност съгласно правилото на чл. 145,
ал. 2 от ЗЗП.
Параметрите в раздел VI относно заплащането на възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги били незадължителни за отпускането на
кредит и са били уговорени по искане на кредитополучателката, съобразно заявеното от нея
в искането за отпускането на процесния кредит на база предоставената й допълнителна
преддоговорна информация с условията по предлагания пакет от допълнителни услуги. С
оглед на това счита, че процесната клауза е била индивидуално уговорена, при положение,
че пакетът от допълнителни услуги е бил поискан от кредитополучателя, предоставянето му
е било одобрено от кредитодателя и в последствие е било обективирано в споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и в договора за кредит, с които параметри
ищцата се е съгласила и е подписала договорната документация.
Счита също, че в уговорките в раздел VI от договора за потребителски кредит №
*************, не се съдържат нито общите предпоставки за неравноправност, нито
съдържали специалните такива в отделните хипотези на неравноправни клаузи, предвидени
8
в ЗЗП. За да се приложела разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП, било необходимо да бъде
доказано наличието на неравноправна клауза съгласно изискванията на чл. 143 от ЗЗП.
Счита за неоснователни и възраженията на ищеца, че предоставянето на услугите,
включени в пакета, зависело от волята на кредитора. Твърдението на ищеца, че
упражняването на предоставените услуги зависело от одобрението на кредитора считал за
неоснователно. Следвало да се посочи, че съгласно цитираните в договора за потребителски
кредит клаузи закупуването на пакет от допълнителни услуги зависело само и единствено от
волята на ищеца, обективирана в искането за кредит и решение, взето на база на
предоставената й допълнителна преддоговорна информация за условията за закупуване на
пакета от допълнителни услуги. Съгласно общите условия към договора за потребителски
кредит, както и съгласно § 1 от Споразумението ясно, точно и предварително били
определени предпоставките, при изпълнението на които кредиторът се задължавал да
отложи вноска. Следвало да има заявление от страна на кредитополучателя с посочване
колко вноски желаел да отложи, поради каква причина или че е без причина, както и да
предоставел документ, доказващ възникването на причината, ако била посочена такава.
Приоритетното разглеждане на искането за кредит и приоритетното изплащане на
същия зависело единствено и само от волята на ищеца - дали е имала необходимост от
такова и съответно дали е поискала и впоследствие закупила пакет от допълнителни услуги.
По никакъв начин това не се регулирало от кредитора, а единствено се изпълнявало по
искане на ищеца, обективирано в договора.
Правото да променя своята падежна дата по всяка една вноска на кредита също
зависела единствено и само от волята на ищеца и по никакъв начин не подлежала на каквато
и да било преценка от страна на кредитора - ответник по спора.
Получаването на допълнителни парични средства по улеснена процедура също
зависело от волята и нуждата на ищеца от такива средства. С тази конкретна услуга
кредиторът се задължавал да не изисква допълнителни документи от страна на ищеца, което
не можело да доведе до отпадане на неговата отговорност по чл. 16 от ЗПК за проверка на
кредитната способност на ищеца. Кредитната способност на ищеца обаче по никакъв начин
не зависела от волята на кредитора и в този смисъл не би могло да се приеме, че
изпълнението на задължението по тази услуга зависела от волята на търговеца. Както
посочил, задължението на кредитора по тази услуга било да не изисква допълнителни
документи от страна на ищеца и да не изисква подписването на същия набор от документи
(около 20 страници), както при първоначалното й кандидатстване, т.е. да й предоставел
улеснена процедура, което по никакъв начин не било уговорено да се преценява от
кредитора, а напротив, уговорено било, че предоставянето на допълнителните парични
средства ставало чрез подписване единствено и само на допълнително споразумение към
договора, което безсъмнено било улеснена процедура, видно от множеството приложени
документи по настоящото дело. Единствено отлагането и намаляването на вноските
подлежало на вид преценка от страна на кредитора, но същата касаела преценката за
спазване на предварително договорените условия за упражняването на тези услуги, а не
изпълнението на задължението за предоставянето им, тъй като те са били предоставени със
закупуването на пакета.
На следващо място, изпълнението на задължението за предоставянето на пакета от
допълнителни услуги не зависело от волята на кредитора, което било видно и от факта, че
първото от тях вече е било реално упражнено от страна на ищцата - приоритетното
разглеждане и изплащане на кредита, като очевидно кредиторът е изпълнил задължението
както е било поискано от ищцата. Поради това счита, че не било налице значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и ищеца, както и че по никакъв
начин упражняването на правата по тях не зависело от волята на кредитора.
9
Относно твърденията на ищеца за неравноправност на клаузите в раздел VI от
процесния договор за кредит той не бил навел доводи, съгласно които да обосновял
твърдението си. В случай, че същият направел допълнителни възражения относно
основателността на своите претенции ще изразял допълнително становище по същите.
Искането до съда е да прекрати производството по настоящото дело като
недопустимо и да върне исковата молба. В случай, че съдът разгледа предявения иск, моли
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума.
В случай, че двете страни по делото бъдат осъдени на разноски, моли съдът да направи
прихващане на присъдените разноски.
С молба, депозирана с вх. №12259/16.04.2025г. ответното дружество прави следните
уточнения: Кредитът бил усвоен на 07.10.2021 г. и бил регулярно приключен. Общо
платената сума била в размер на 1978.02 лв., включваща предоставената главница, както и
дължимата договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги, лихви за просрочие
и такси по тарифа. Вноските по кредита били следните: На дата 05.07.2022г. били платени
121 лв., на 10.08.2022г. - 100 лв., на 09.09.2022г. - 121 лв., на 06.10.2022г. - 121 лв., на
04.11.2022г. - 121 лв., на 05.01.2023г. - 121 лв., на 07.02.2023г. - 121 лв., на 06.03.2023г. - 121
лв., на 07.04.2023г. - 121 лв., на 03.05.2023г. - 121 лв., на 05.06.2023г. - 121 лв., на
05.04.2023г. - 121 лв., на 04.08.2023г. - 121 лв., на 19.09.2023г. - 121 лв., на 06.10.2023г. - 121
лв., на 08.11.2023г. - 121 лв., на 07.12.2023г. - 63,02 и кредитът е регулярно приключен.
Общо платената сума по кредита била в размер на 1978.02 лева и с нея били погасени
посочените по-долу задължения: Погасена главница: 600.00 лв.; Погасена възнаградителна
лихва: 129.54 лв.; Погасено по допълнителни услуги : 600.00 лв.; Лихви за просрочие: 153.00
лв.; Законова лихва след прекратяване : 65.48 лв.; 50% неустойка : 400.00 лв.; Платено по
Такси по тарифа: 30.00 лв.
В съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
изпраща представител. Депозира по делото становище, с което заявява, че поддържа
подадената искова молба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.
В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. Депозира по делото становище, с което заявява, че поддържа изложените
съображения относно неоснователността на предявените искове. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от Договор за потребителски кредит
№*************/06.10.2021г., сключен между ищцата Е. А. И., като заемател, и ответника
"Профи Кредит България" ЕООД, като заемодател, ответникът е предоставил на ищцата
заемна сума в размер на 600 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 40,90% и при
годишен процент на разходите 46,87%, със срок на погасяване 11 месеца, брой вноски 11,
всяка от които 66,32 лева и посочена в договора обща сума за връщане 729,54 лева.
В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по
закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на сумата от 180 лева и такса по закупена
допълнителна услуга "Флекси" в размер на сумата от 420 лв., с размер на вноската по
10
закупения пакет от 54,54 лева. Страните са договорили, че общият размер на подлежащата
на връщане сума е от 1329,54 лева, като общият размер на вноската е в размер от 120,86
лева.
По делото е представен и погасителен план към договора за паричен заем, видно от
който всяка една от погасителните вноски е в размер на 120,86 лева, включваща главница,
договорна лихва и размер на вноска по закупени допълнителни услуги 54,54 лв. Падежът на
първата погасителна вноска е 15.11.2021г., а на последната погасителна вноска – 15.09.2022г.
По делото са представени и общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договор за потребителски кредит.
На 07.12.2023г. процесният кредит е регулярно приключен, като общо платената сума
по него е в размер на 1978,02 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните се
установява, че договорената сума по Договор за потребителски кредит "Профи Кредит
Стандарт" № ************* от 06.10.2021г. е в размер на 600.00 лв. и е получена от Е. А.
И.. Вещото лице дава заключение, че размерът на ГПР по процесния договор е 46.87 %, като
разходите, които са взети предвид при определяне на ГПР са единствено възнаградителната
лихва. Възнаграждението в размер на 1237,68 лева за закупения пакет допълнителни услуги
Фаст и Флекси не са включени в ГПР, като при включването им се получава ГПР в размер
на 1798,33%.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните
правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен на 06.10.2021 г. договор за паричен заем. Няма спор
между страните, че ответникът "Профи Кредит България" ЕООД представлява финансова
институция по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е потребител, по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба са изложени твърдения за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването за формиране на годишния процент на
разходите, както и с разминаването на посочения ГПР в договора с действителния такъв,
както и неравноправност на клаузата в договора, касаеща възнаграждения за закупени
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси".
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
11
определения в Приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са
посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В процесния договор е посочено, че ГПР е 46.87 %, а
възнаградителната лихва – 40,90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е
ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание.
С оглед наведените твърдения на ищцата следва да се извърши преценка дали в
конкретния случай дължимото възнаграждение за закупени допълнителни услуги следва да
бъде включено в годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски
кредит.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3
ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие. Видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, следва да бъде ясно и точно определено в договора съгласно разпоредбата
на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Клаузите, регламентиращи заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ вменяват в тежест на потребителя да заплати на кредитора освен
договорна лихва за ползване на предоставената в заем сума и възнаграждение за
допълнителни услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и
управление на кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Разглеждането на искането за
отпускане на потребителски кредит и получаване на становище по него, дори приоритетно с
услугата „Фаст“, е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които
предоставят заеми по занятие и следва да е безплатно за потребителя. Услугата "Флекси"
предвижда възможност за промяна в погасителния план на кредита, което по своята същност
представлява управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, но не и допълнителна
услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с договора за потребителски
кредит и са предварително известни, тъй като са уговорени в него. Поради това дължимите
за тях възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗПК,
който съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. В настоящия случай,
с клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се въвеждат за потребителя
допълнителни разходи, в резултат на които годишният процент на разходите реално
надхвърля договорения 46,87 % и в действителност ще надхвърли законоустановения
минимум, тъй като цената на допълнителните услуги от 600 лева е равна на заемната сума от
600 лева. С така уговореното възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“
12
се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимият
размер на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Процесният договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ формално
съдържа размера на дължимия ГПР, но предвид, че стойността на дължимото
възнаграждение за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" е следвало да бъде включено в
ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, то договорът не отразява реалната стойност на годишният
процент на разходите. Целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита да
се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова посочването в договора на стойност
на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява неясно и
подвеждащо оповестяване на това изискуемо съдържание, което законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договора - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № ************* от 06.10.2021г. е недействителен на основание чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което
предявеният иск за прогласяване на неговата недействителност следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид уважаването на главния иск съдът не следва да се произнася по евентуалния
такъв за нищожност на клаузата по т.VI - „Параметри", уреждаща закупените „допълнителни
услуги" „Фаст" и „Флекси от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№*************.
При разпредЕ.та по делото доказателствена тежест по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на нещо, получено без основание, ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или
за задържане на полученото. Тъй като съгласно чл. 22 ЗПК процесният договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №************* се явява недействителен,
на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по него.
В настоящия случай чистата стойност на кредита по Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт №*************/06.10.2021 г. е 600лв., като по делото се
установява, че ищецът е заплатил на ответника обща сума в размер на 1978,02 лева,
включваща: главница 600 лв., възнаградителна лихва 129,54 лв., възнаграждение за
допълнителни услуги 600 лв., лихви за просрочие 153 лв., законова лихва след прекратяване
на договора 65,48 лв., неустойка 400 лв. и такси по тарифа 30 лв. Следователно частта от
тази сума над размера на 600 лв., а именно сумата от 1378,02 лв. е заплатена при начална
липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, поради недействителността на договор за
кредит и следва да бъде върната на ищеца, като недължимо платена. Съдът намира, че за
ответника не е налице основание за задържане на платената по договора сума за
възнаградителна лихва 129,54 лв., възнаграждение за допълнителни услуги 600 лв., лихви за
просрочие 153 лв., законова лихва 65,48 лв., неустойка 400 лв. и такси 30 лв., или общо
сумата от 1378,02 лв.
Предвид горното, предявеният иск за заплащане на сумата от 1378 лв. по Договор за
13
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №************* е основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски – сумата 310 лева, от която
110,00 лв. за държавна такса, и 200,00 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице.
Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане на възнаграждение
при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА. В конкретния случай са налице всички необходими
предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да
претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие, на основание чл. 38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и
основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за
процесуално представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение, но не при условията на чл. 2 ал. 5 от на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа по всеки иск, а едно възнаграждение за цялото
производство в размер на 500 лв. Съображенията за това са, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност; действително с исковата молба са предявени два иска, но
осъществената защита е по едно кредитно правоотношение, съществува многобройна
съдебна практика по идентични казуси, поради което не може да се приеме, че при
осъществяване защита на интересите на ищеца са положени по-специални усилия.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
*************/06.10.2021г., сключен между "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ж.к.Мотописта,
бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов,
Ярослав Кжищоф Чулак и Наталия Миткова Лозанова и Е. А. И., ЕГН **********, с адрес:
**********
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ж.к.Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В,
ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ярослав Кжищоф Чулак и Наталия
Миткова Лозанова да заплати на Е. А. И., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата в
размер на 1378 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № *************/06.10.2021г., както и сумата от 310 лева,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, ж.к.Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В, ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов, Ярослав Кжищоф Чулак и Наталия
Миткова Лозанова, да заплати на адв. Д. Т. Д., АК-Габрово, с личен № **********,
определеното на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
за осъществено процесуално представителство на ищцата в настоящото производство.
14
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15