Определение по дело №131/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 2497

 

гр. Пловдив, 24 октомври  2023 г.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение,  XI с.,

в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета  година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

като разгледа  адм. дело № 131  по описа за 2023 г., взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Б.Д.С., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********, чрез адв.Й., против решение № 521 от 24.11.2022 г. на ОбС Пловдив за одобряване на Окончателен проект за изменение на ОУП на гр.Пловдив в частта по отношение на собствения им ПИ с идентификатор 56784.521.1204 по КККР на гр.Пловдив, за който е отреден УПИ I-521.1204, общ.обслужване, от кв.29-нов по плана на кв.Освобождение – Гео Милев.

  Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, тъй като в чл.127, ал.12 и ал.13 ЗУТ е очертан изчерпателно кръгът на лицата, които могат да обжалват общия устройствен план, и това са собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, а непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.

Жалбоподателите са собственици в ПИ с идентификатор 56784.521.1204 по КККР на гр.Пловдив, за който е отреден УПИ I-521.1204, общ.обслужване, от кв.29-нов по плана на кв.Освобождение – Гео Милев.

Жалбоподателите обосновават правния си интерес от настоящото обжалване като сочат, че притежавания от тях имот е непосредствено засегнат от предвижданията на ИОУП, тъй като за техния имот се установяват ограничения на собствеността – променя се устройствената зона и устройствените показатели, установени със заварения ПУП от 2010 г. В изрична писмена молба (л.141) се обосновава подробно правния интерес на жалбоподателите като се сочи, че с процесното ИОУП се променя устройствената зона, в която попада собственият на жалбоподателите имот от устройствена зона Жс – за средно жилищно застрояване, на устройствена зона Жм – за ниско жилищно застрояване като по този начин се засягат правата им.

Действително, това твърдение се доказва от приетата по делото СТЕ. Видно от заключението на ВЛ  процесното ИОУП в частта за територията на кв.29, в който попада имота на жалбоподателите, не съответства на действащия за техния имот, но неприложен ПУП-ПРЗ с РУП, одобрен със заповед № 100А-1615/23.07.2010 г. Налице се разлики във вида устройствена зона от „Жс“ става „Жм“, характера на застрояване от средно  става малкоетажно, устройствените показатели са намалени и по-ниски от тези, одобрени с ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 100 А-1615 от 23.07.2010 г. ВЛ изрично е посочило, че промяната на устройствената зона от „Жс“ съгласно предварителния проект за ИОУП Пловдив в устройствена зона „Жм“ в окончателния проект за ИОУП Пловдив е въз основа на решение на ОЕСУТ Пловдив съгласно протокол № 32/01.10.2021 г. , с което е прието направено в този смисъл предложение на дирекция УТ по предложението текст-доклада в протокола и графика. Въпросният доклад съдържа анализ на реализираните ПУП, реално постигнатите показатели и е в съответствие с изискването, поставено в заданието, за изработване на проекта за ИУОП Пловдив относно предотвратяване на преуплътняването на територията. Каза се, ПУП от 2010 г. за процесния имот не е приложен. Съгласно ОУП Пловдив 2007 г., кв.29, в който е и имота на жалбоподателите, попада в жилищна устройствена зона със средноетажно застрояване „Жс“.

Едновременно с това не се установи по делото с настоящото изменение на Общия устройствен план (ОУП) на град Пловдив за този имот да са изпълнени предпоставките на чл.127, ал.13 ЗУТ – да е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината или изменението на плана да предвижда ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси, за да е налице правен интерес от настоящото оспорване.

Промяната на зоната, в която попада процесния имот, и на устройствените показатели на зоната не е равнозначно на предвиждане изграждането на обекти публична собственост или на установяване на ограничения на собствеността. В крайна сметка правото на собственост на жалбоподателите не се нарушава, а същото може да бъде упражнено в едни други показатели.

В този смисъл промяната на устройствената зона и на устройствените показатели за процесния имот не обосновават правен интерес по смисъла на чл.127, ал.13 ЗУТ за оспорване на изменението на ОУП.

ОУП не предвижда изграждане на никакви обекти публична собственост в процесния имот, а определената устройствена зона за целия квартал е с цел предотвратяване на преуплътняването на територията.

За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че при приемането на ОУП следва да се спази нормата на чл.103а от ЗУТ, но това е въпрос по същество на спора и на етап от производството „процес относно процеса“ този въпрос не може да бъде разглеждан. Той  е по съществото на спора - въпросното обстоятелство не може да бъде ценено при преценката на допустимостта на жалбата в частта ѝ за наличието на правен интерес. Нормата на чл.127, ал.13 от ЗУТ изчерпателно изброява случаите, в които е налице правен интерес от оспорването и тя не може да бъде тълкувана разширително.

С оглед гореизложеното, подадената от Б.Д.С. и К.Г.К. жалба е недопустима на основание чл. 159, т.4 от АПК – за жалбоподателите не е налице правен интерес от обжалването, защото макар да са собственици на поземлен имот, засегнат от предвижданията на общия устройствен план, не са налице предпоставките на чл.127, ал.13 ЗУТ, които са специфични и касаят именно правото на жалба на собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за чието съществуване съдът следи служебно. Съответно неговата липса в случая обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител  на Общински съвет Пловдив за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 1500 лева за платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответника тази сума.

Затова и на основание чл.159, т.4 и чл.143, ал.3 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколното определение от 25.09.2023 г. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.Д.С., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********,  против решение № 521 от 24.11.2022 г. на ОбС Пловдив за одобряване на Окончателен проект за изменение на ОУП на гр.Пловдив в частта по отношение на собствения им ПИ с идентификатор 56784.521.1204 по КККР на гр.Пловдив, за който е отреден УПИ I-521.1204, общ.обслужване, от кв.29-нов по плана на кв.Освобождение – Гео Милев.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 131 по описа на Административен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА Б.Д.С., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********, да заплатят на Общински съвет Пловдив сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева, разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: