Решение по дело №1420/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 114
Дата: 17 февруари 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150701420
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             114 / 17.2.2021г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първата година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ 

                                  СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 1420 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Е.Я.Р., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес ***, офис 13, адв. У., срещу Решение №260124 от 11.11.2020г., постановено по а.н.дело №672 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г., с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1006-000080 от 20.01.2020г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с което на Е.Я.Р., за нарушение на чл.140, ал. 1,  от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Счита се, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Касационните основания се концентрират във възражението, че деянието по чл.140, ал.1 ЗДвП е умишлено, т.е. дееца следва да знае (да съзнава), че управляваното от него МПС е нерегистрирано и въпреки това да го управлява, като незнанието на това обстоятелство, води до липса на умисъл, респективно несъставомерност на деянието.  В този смисъл се поддържа, че са налице обстоятелства по чл.14, ал.1 и ал. 2 от НК, с оглед на данните, произтичащи от търговеца, че въпросното пътно превозно средство не подлежи на регистрация, каквато информацията е получена и от сектор Пътна полиция, при изрично запитване в тази връзка. Сочи се, че службата за регистрация обективно не указва необходимостта и задължението за регистриране на пътното превозно средство, тъй като не са налице обективните изисквания, същото да се категоризира като МПС. Според жалбоподателя, за нуждите на регистрацията е необходимо моторното превозно средство да има типово одобрение, а такова за процесното превозно средство не е налице.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на сторените разноски по делото.

 

3. Ответната Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ не взема конкретно становище по жалбата.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е основателна. Счита се, че първоинстанционния съд, неправилно е тълкувал правилата на Регламент № 168/2013г. и Приложение № 1 към него, доколкото в случая превозното средство е с максимална постоянна номинална мощност от 1 кW, а в категория „L1е“ от регламента са предвидени такива, с максимална постоянна номинална мощност от 4 кW. Сочи се също така, че с оглед липсата на еднозначна и ясно установена национална уредба, не може да се приеме, че деянието е осъществено при форма на вината умисъл.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационните жалби са подадени в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Пазарджишкият районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Р. срещу НП № 20-1006-000080 от 20.01.2020г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с което нему, за нарушение на чл.140, ал. 1,  от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

По преписката е приложен Акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 325349 от 14.09.2019г., съставен от Т.М., на длъжност полицай в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик. В акта е посочено, че на 14.09.2019 г., в 16:10 часа, в гр.Пазарджик, на ул.”Рила”, пред № 1 е установено, Е.Я.Р.  да управлява МПС електро-мотопед, модел „TS-200.1 BLACK44“ с рама № HS2019004270001601, собственост на Владимир Спасов, което не е било регистрирано по надлежния ред (нямало поставен регистрационен номер).

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Акта е връчен на неговия адресат на същата дата, без да са направени възражения.

Акта за установяване на административно нарушение е бил изпратен в Районна прокуратура Пазарджик за преценка дали извършеното не съставлява престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК. С Постановление от 14.11.2019 г. по пр. вх. № 3676/19г.  на Районна прокуратура Пазарджик е постановен отказ да се образува наказателно производство. Прието е, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като не се образува наказателно производство, а материалите по преписката следва да бъдат изпратени на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, Пазарджик за преценка дали да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

В рамките на тази хронология, като е възприел изцяло фактическите констатации и правната квалификация изложени в акта за установяване на административно нарушение, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, административно наказващия орган е наложил процесните административни наказания глоба в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

 

7. В хода на първоинстанционното съдебното производство са приобщени Справка за нарушител/водач Е.Р. от която е видно, че от момента на първоначално издаване на свидетелство за управление на 06.03.12019г., до момента спрямо него са издадени 2 наказателни постановления, включително процесното и 6 електронни фиша ; Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП. ; Писмо от ОДМВР за това, че процесният електро-мотопед не е регистриран в АИС на КАТ. От жалбоподателя е представена оферта, за която се твърди, че съдържа техническите характеристики на процесния електро – мотопед, между които : максимална скорост 18км/ч и мотор – номинална мощност 1000W, безчетков.

 

8. Разпитан като свидетел е бил,  собственика на електро – мотопеда Владимир Спасов, който е заявил, че след покупката на превозното средство е направил опит да го регистрира в ОДМВР, Пазарджик, но там му казали, че не подлежи на регистрация.

 

9. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, съдът е приел за установено, че от данните по делото, несъмнено се установява извършването на процесното административно нарушение.

Прието е, че от тълкуването на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 и Приложение I от регламента може да се заключи, че в категория „L1e“ се включват мотопеди - моторните превозни средства с две колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч, двигател с вътрешно горене с работен обем не по-голям от 50 куб. см или с 4 kW максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател. Във връзка с тази дефиниция е формиран извода, че един електрически мотопед попада в категория „L1e“, ако конструктивната му максимална скорост по спецификации не надвишава 45км/ч. и мощността му не е по-голяма от 4 kW, а е по-малка или равна на нея. Прието е, че според представената от жалбоподателя ценова оферта от магазина, от който е бил закупен процесният мотопед и в която се съдържат негови технически характеристики става ясно, че максималната му скорост е 18 км/ч, т.е. не надвишава 45км/ч., а номиналната му мощност е 1000 W, т.е. 1 kW, следователно не е по- голяма от 4 kW, а е по-малка от нея.

При това положение е счетено, че процесният електро-мотопед е подлежал на регистрация, а като го е управлявал без такава Р. е извършил вмененото му административно нарушение.

Допълнено от съда е още, че дори процесният електро- мотопед действително да не е подлежал на регистрация, то пак следва да се формира извод, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП, защото въпросната норма императивно повелява, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, от което по аргумент на противното следва, че ако е налице едно превозно средство, което не е регистрирано, защото не подлежи на регистрация, то същото не би следвало да се управлява по път, отворен за обществено ползване, а например във велоалеи, паркове, градинки, спортни площадки и т.н. Посочено е още, че според разпоредбата на чл.1, ал.4 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г., не подлежат на регистрация: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. Според съда, изброяването в наредбата на неподлежащите на регистрация превозни средства е изчерпателно, а процесният електро-мотопед не попада в никое от изключенията, поради което дори хипотетично той въобще да не подлежи на регистрация, то пак жалбоподателят е извършил нарушението, защото не е имал никакво право да го управлява по път, отворен за обществено ползване, какъвто се явява пътят по ул.“Рила“ в гр.Пазарджик.

 

ІV. За правото :

 

10. С оглед разрешаването на текущия административно правен спор, преди всички следва да се констатира, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в постановлението на Районна прокуратура Пазарджик, нито пък в наказателното постановление са посочени, каквито и да е технически данни и предназначение на въпросния „електро-мотопед, модел „TS-200.1 BLACK44“ с рама № HS2019004270001601“. Такива данни и доказателства не са събирани, нито в хода на административно наказателното производство, нито пък в хода на производството пред Районна прокуратура Пазарджик.

Каза се, в хода на производството пред районния съд е била представена ценова оферта от неизвестен магазин, в която се съдържат технически характеристики за неизвестно като модел и марка превозно средство, което развива максимална скорост до 18 км/ч,  и е с номинална мощност на двигателя от 1000 W. Липсват обаче каквито и да е данни, кой е съставителят на въпросната оферта и каква е връзката ѝ именно с „електро-мотопед, модел „TS-200.1 BLACK44“.

Казано с други думи, нито в хода на административно наказателното, нито пък в хода на съдебното производство са събрани несъмнени данни относно техническите характеристики и предназначение на процесното превозно средство. Установяването на тези данни и приобщаването на доказателствата които ги съдържат е било безусловно необходимо за да се формира еднозначен и безпротиворечив извод за това, че на 14.09.2019 г., в 16:10 часа, в гр. Пазарджик, на ул.”Рила”, пред № 1, Е.Р. е управлявал не нещо друго, а именно пътно превозно средство, което е подлежало на регистрация по нормативно установения за това ред, но не е било регистрирано.

Това само е било достатъчно, процесното наказателно постановление да бъде отменено.

 

11. Впрочем, единствено с оглед възприетото от решаващия съд становище, че съобразно чл.1, ал.4 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г., не подлежат на регистрация: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства и при пълната липса на каквито и да е несъмнени данни за технически характеристики и предназначение на процесното превозно средство, се поставя въпроса защо например е изключена възможността, същото да е инвалидна количка с двигател по смисъла на цитирания текст от подзаконовия нормативен акт. Все в тази насока, доколкото в първоинстанционното производство е кредитирана неясно от кого съставена оферта, би могло да се посочи, че елементарната справка в публикуваните в интернет оферти, показва, че точно модел „TS-200.1“, представлява електрически задвижвана триколка, която се предлага като инвалидна количка.

Не може да бъде споделено разбирането на решаващия съд, че нормата на чл.140 ал.1 от ЗДП, императивно повелява, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, от което по аргумент на противното следва, че ако е налице едно превозно средство, което не е регистрирано, защото не подлежи на регистрация, то същото не би следвало да се управлява по път, отворен за обществено ползване, а например във велоалеи, паркове, градинки, спортни площадки и т.н. Това тълкуване изключва  например възможността, инвалидна количка с двигател да се придвижва по пътното платно, но пък според чл. 109 от ЗДвП, хората с трайни увреждания, които се придвижват с инвалидна количка със скоростта на пешеходец, могат да се движат и по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.

Всъщност, в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е посочено дали Р. е управлявал превозното средство на пътното платно или по тротоара на ул. „Рила“ в гр. Пазарджик.

 

V. За разноските :

 

12. Констатираната основателност на касационната жалба, предполага на Р. да бъдат присъдени сторените разноски по делото. Те се констатираха в размер на 300,00лв., заплатено адвокатско възнаграждение. 

Ето защо, Съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И : 

 

ОТМЕНЯ Решение №260124 от 11.11.2020г., постановено по а.н.дело №672 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020 г., вместо което

 

ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-000080 от 20.01.2020г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, с което на Е.Я.Р., за нарушение на чл.140, ал. 1,  от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

 

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР, Пазарджик да заплати на Е.Я.Р., ЕГН:**********,***, сумата от 300,00(триста) лева, представляваща извършени разноски по делото.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :         /П/                          ЧЛЕНОВЕ : 1./П/

 

                       

                                                                                             2. /П/