Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Плевен, 3.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

                             ЧЛЕНОВЕ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                                     КАЛОЯН ГЕРГОВ                                                                                                                                                                                          

 

При секретаря ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА, и с участието на прокурора ВАНЯ САВОВА, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНОХД № 871 по описа на съда за 2019год. и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест от РП-Плевен, подаден срещу присъда № 114/17.09.2019г., постановена по НОХД № 1780/2017г. по описа на РС-Плевен.

С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия Е.Е.А. ***, за невиновен в това, че на 13.11.2012г. в гр.Плевен, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1 брой трактор „Арматрак 804“, сериен № М475COS004391, рег.№ ЕН *****, на стойност 39 750 лева; 1 брой плуг „Раломекс“, модел ПНР.8.30-40, сериен номер 1737, на стойност 10 965 лева; 1 брой култиватор „Раломекс“, Модел КСП12Т, сериен номер 5736, на стойност 29 133.75 лева - или всичко вещи на обща стойност 79 848.75 лева /седемдесет и девет хиляди осемстотин и четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, които вещи владеел на основание Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 92772 от 4.04.2011г., като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.206, ал.3 във вр. ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е постановил, на основание чл.190, ал.1 от НК, направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Във въззивния протест и писменото му допълнение се сочат конкретни основания за отмяна на постановения съдебен акт, каквото предложение се съдържа. На първо място се приема за доказано по безспорен начин, според прокурора, че процесните вещи са предадени във владение на подс.А., на 4.05.2011г., видно от подписан приемо-предавателен протокол. На следващо място, прокурорът приема, че при отправено искане за връщане на вещите, от страна на лизингодателя, подсъдимият – в качеството на лизингополучател е задържал вещите и по този начин е отказал връщането им, което е индиция, според прокурора, за разпореждане, от страна на подс.А., с лизинговите вещи. Твърди се, че неправомерно задържащият вещта по надлежно прекратен лизингов договор осъществява състава на чл.206 от НК. Също се твърди, че подсъдимият се разпоредил с инкриминираните вещи, като е предал владението им на неустановени по делото лица.

В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя представител, изразява становище, че се поддържа протеста във вида, в който е депозиран. Прокурорът излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Приема, че подс.А. се е разпоредил в своя полза с вещите – предмет на престъплението, като е отказал да ги върне на лизингодателя. Прокурорът предлага въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да осъди Е.Е.А. по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия оспорва изцяло въззивния протест, който намира за неоснователен. Твърди, че категорично не е доказано авторството на деянието, за което подсъдимият правилно е оправдан. Моли въззивния съд да потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание, подсъдимият Е.А. заявява, че поддържа становището на адвоката си и не се счита за виновен.

Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивния протест, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Е.Е.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, работи, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Към 4.04.2011г. подсъдимият Е.А. бил едноличен собственик на капитала и управител на „ТЕДИ-85“ ЕООД, със седалище и адрес ***.

На посочената дата, между управляваното и представлявано, от страна на подс.А., дружество - като лизингополучател и „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД - СОФИЯ, представлявано от свидетеля В.М. – като лизингодател, бил сключен Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 92772/4.04.2011г. Със същия договор, лизингодателят се задължил да придобие пътни превозни средства - 1 брой трактор „Арматрак 804“, сериен № М475COS003806, рег.№ ЕН *****; 1 брой плуг „Раломекс“, модел ПНР.8.30-40, сериен номер 1737; 1 брой култиватор „Раломекс“, Модел КСП12Т, сериен номер 5736, а, след като придобие посочените ППС, да ги предостави за ползване на лизингополучателя, срещу съответно възнаграждение. С Анекс от 5.04.2011г. била направена промяна в Договора, съобразно която вместо 1 брой трактор „Арматрак 804“, сериен № М475COS003806, следва да се има предвид 1 брой трактор „Арматрак 804“, сериен № М475COS004391.

С Договор от 7.04.2011г., „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД закупило описаните по-горе трактор, плуг и култиватор от „БУЛТРЕКС“ ООД – гр.Левски, обл.Плевенска. На 4.05.2011г. бил подписан Приемо-предавателен протокол към Договор за финансов лизинг № 92772/4.04.2011г. Съгласно същия Протокол, трите ППС, посочени по-горе като лизингови обекти, били предадени от страна на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД – на „ТЕДИ-85“ ЕООД. От името на „ТЕДИ-85“ ЕООД, протоколът бил подписан от Управителя Е.Е.А., а от името на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД  - от свидетеля В.М. М.. Като място на съставяне на Протокола било посочено гр.Вълчедръм, обл.Монтанска, а като местонахождение на лизинговите активи – с.******, обл.Монтанска.

На 24.10.2012г. между подс.А. и свидетеля Д.Б.Х. бил сключен Договор, съгласно който всички притежавани от страна на подсъдимия, общо 100 дружествени дялове в „ТЕДИ-85“ ЕООД, били прехвърлени на Д.Б.Х.. С решение на новия едноличен собственик на капитала от същата дата, Е.А. бил освободен от дружеството, както като съдружник, така и като управител, а управлението и представителството спрямо дружеството били възложени върху Д.Б.Х.. Така изложените промени в собствеността и управлението на дружеството били вписани в ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР, като едновременно с това бил вписан и нов учредителен акт на дружеството, седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“******“ №8. Основна роля в комуникацията, съпровождаща прехвърлянето на собствеността върху дружеството имал Т. А. – брат на подсъдимия Е.А.. На свой ред, св.Д.Х. - по занятие, общ работник в строителството - бил мотивиран да придобие дружеството, тъй като му било обещано да получи известна сума пари – 350 лева; отделно от това, Х. останал с убеждението, че прехвърлянето е временно - за срок от около 3 месеца. Наред с другото, от комуникацията по прехвърлянето на собствеността и управлението върху дружеството, Х. останал с убеждение и в това, че управител на „ТЕДИ-85“ ЕООД се явява не друг, а именно Т. А.. Нарочни документи в подкрепа на това, че 1 брой трактор „Арматрак 804“, сериен № М475COS004391, рег.№ ЕН *****; 1 брой плуг „Раломекс“, модел ПНР.8.30-40, сериен номер 1737; 1 брой култиватор „Раломекс“, Модел КСП12Т, сериен номер 5736 се предават на новия собственик и управител на дружеството – св.Д.Х. – не били съставени.

Междувременно „ТЕДИ-85“ ЕООД било преустановило дължимите лизинигови плащания по Договор за финансов лизинг № 92772/4.04.2011г. Първоначално, при така стеклата се ситуация, по случая продължавал да работи свидетелят В.М.. Известно време след това, предвид продължаващото неизпълнение, случаят бил предаден на специалист „проблемни вземания“ в „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД  - св. П.Г.П.. Същата отправила три броя уведомления за просрочването на плащанията по лизинговия договор, с покана за подновяване на плащанията по същия. И трите били връчени едновременно – на 24.07.2012г. на лице, посочено като Е.В. – майка на подсъдимия Е.А.. Доколкото неизпълнението на коментирания договор продължавало, на 17.10.2012г. била изпратена нотариална покана - чрез нотариус Е.Д., рег.*** при Нотариалната камара. Връчването на същата покана било неуспешно и на 18.10.2012г. по седалището и адреса на управление – гр.Варна, ул.“******“ №8 – било залепено уведомление, че представител на дружеството следва да се яви при нотариус Д., за получаване на поканата. Такъв представител не се явил и на 2.11.2012г. нотариус Д. направила отбелязване, с което приела че на същата дата, поканата следва да се счита връчена - при условията на чл.50 ал.4 вр.чл.47 ал.1, 2 и 5 от ГПК.

С Възлагателно писмо от 23.05.2014г. „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД възложило на „ВИП КОЛЕКТ“ ООД да съдейства при получаване, вдигане и транспортиране на трите ППС по Договора за финансов лизинг. Очерталият се като проблемен лизингов договор бил препратен на централно ниво – в отделите на лизингодателя в гр.София – където по него работила свидетелката св.А.С.С.-С. - също без резултат. Нито служители на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, нито – такива на „ВИП КОЛЕКТ“ ООД съумяли да установят местонахождението на трите вещи, обект на Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 92772/4.04.2011г. Общодържавното издирване на трактор „Арматрак 804“, сериен № М475COS004391 също не дало резултат. На 21.10.2015г. същият трактор бил отчислен поради „бракуване“, от страна на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, като в съставените по случая документи било отразено, че превозното средство е откраднато и следва да бъде прекратена неговата регистрация.

След подаден сигнал на 27.02.2014г., от страна на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, било образувано досъдебно производство с Постановление на прокурор при СРП от 21.07.2014г., впоследствие – изпратено на, и прието по компетентност, от РП–Плевен. В хода на досъдебното производство, към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 от НК бил привлечен Е.Е.А..

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства, кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-горе фактически констатации. При тези факти е допуснато, в условията на чл.287, ал.1 от НПК, изменение на обвинението против Е.Е.А., изразяващо се в следното:

На 13.11.2012г. в гр.Плевен, противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1 брой трактор „Арматрак 804“, сериен № М475COS004391, рег.№ ЕН ***** на стойност 39 750 лева; 1 брой плуг „Раломекс“, модел ПНР.8.30-40, сериен номер 1737, на стойност 10 965 лева; 1 брой култиватор „Раломекс“, Модел КСП12Т, сериен номер 5736, на стойност 29 133.75 лева - или всичко вещи на обща стойност 79 848.75 лева /седемдесет и девет хиляди осемстотин и четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, които вещи владеел на основание Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №92772 от 4.04.2011г., като обсебването е в големи размери – престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 НК.

Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства, по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка, анализ и проверка всички, необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, доказателства и доказателствени средства, и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно фактите.

В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, писмените доказателства, представени от страните в хода на съдебното следствие, а също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Първоинстанционният съд е обсъдил, анализирал и коментирал събраните доказателствени материали, като настоящата инстанция напълно възприема и споделя както преценката на тези материали, така и изводите, които се правят въз основа на тях. Правилно районният съд е кредитирал показанията на основните свидетели по делото - служителите на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД - СОФИЯ. Както правилно е преценил първостепенният съд, между показанията на разпитаните свидетели няма противоречия, които да поставят под съмнение тяхната достоверност, а едновременно с това са последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че обвинението не е доказано по категоричен начин.

От правна страна, първоинстанционният съд приема, че не са налице доказателства за поверяване на трите вещи - обект на лизинговия договор, конкретно на подсъдимия Е.Е.А., както и че липсват доказателствени материали, от които да се направи извод, че към определен момент, на определено основание, именно Е.А. е упражнявал фактическа власт върху някоя от тях. Доводите са, че подсъдимият е приел лизинговите вещи, видно от приемо-предавателния протокол от 4.05.2011г., в качеството на управляващ и представляващ „ТЕДИ-85“ ЕООД, а не в лично качество, което, според съда, е в противоречие с принципа за реализиране на наказателната отговорност, която е лична. Този извод на решаващия съд въззивният съд намира за неправилен. Вярно е, че в приемо-предавателния протокол от 4.05.2011г. като лизингополучател е вписано търговското дружество „ТЕДИ-85“ ЕООД, но Е.А., като единствен представител на това дружество, фактически и физически, а не – имагинерно, е приел във владение трите движими вещи – трактор, плуг и култиватор. В случая субектът на приемо-предавателния протокол и субектът на престъплението се припокриват и това е подс.А.. Въззивният съд приема, че по делото е доказано, че от 4.05.2011г. Е.А. е владеел: 1 брой трактор „Арматрак 804“, сериен № М475COS004391, рег.№ ЕН *****; 1 брой плуг „Раломекс“, модел ПНР.8.30-40, сериен номер 1737 и 1 брой култиватор „Раломекс“, Модел КСП12Т, сериен номер 5736, като тези вещи е владеел за „ТЕДИ-85“ ЕООД.

На следващо място, първоинстанционният съд е направил, от правна страна, друг извод, че не са събрани доказателства относно това подс.А. да е извършил фактическо или юридическо разпореждане с някоя от процесните вещи. Този извод напълно се споделя от въззивния съд.

Обвинителната теза, в тази част, е противоречива, колеблива и необоснована.

В обвинителния акт се твърди, че на 6.11.2012г. подс.А., вместо да предостави вещите на лизингодателя в гр.Плевен /задължение по Лизинговия договор/, се разпоредил с тях в свой личен интерес, като ги продал на трето неустановено лице, а получените средства употребил за лични нужди. С приетото изменение на обвинението е променена датата – от 6.11.2012г. на 13.11.2012г. Нито едната, нито другата дата са свързани с доказателства на конкретни разпоредителни действия, и то – продажба, от страна на подсъдимия, на трето неустановено по делото лице. Нито е доказано, че получените от сделката средства са употребени за лични нужди от А..

Във въззивния протест, а и според представителя на ОП-Плевен, извежда се ново твърдение относно разпоредителните действия на подсъдимия с вещите – предмет на престъплението. Приема се, че А. не ги е продал /и е усвоил получените парични средства/, а с отказа да ги върне на лизингодателя – на 13.11.2012г., се е разпоредил с тях. Това ново твърдение в обвинителната теза също не е подкрепено с доказателства.

Към дата 13.11.2012г. подс.Е.А. вече не е представител на „ТЕДИ-85“ ЕООД, т.к. дружеството е продадено на трето лице на 24.10.2012г. Отправената нотариална покана до „ТЕДИ-85“ ЕООД да върне имуществото – обект на Договор за лизинг № 92772/4.04.2011г., връчването на която е удостоверено на 2.11.2012г. по надлежния законов ред, няма доказателства да е стигнала до знанието на подс.А., за да се приеме, че той знае за задължението си да върне процесните вещи и е отказал да го изпълни. Няма доказателства, че вещите са предадени на новия собственик на „ТЕДИ-85“ ЕООД. Няма данни къде се намират лизинговите вещи и в чие владение са на 13.11.2012г. Не е логично да се твърди, че има разпореждане с вещи, местонахождението на които по делото не е известно.

Въззивният съд приема за недоказано, че на 13.11.2012г. подс.А. противозаконно е присвоил чужди движими вещи – подробно описани в обвинението, като обсебването е в големи размери, с оглед стойността на вещите.

Правилно първоинстанционният съд е достигнал до единствения възможен извод, основан на доказателствения материал по делото, че подсъдимият Е.Е.А. не е осъществил престъпния състав по чл.206, ал.3 във вр. ал.1  от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си, настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще.

В тази връзка, въззивният съд приема постановената първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, като А. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд приема, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Относно оплакването във въззивния протест, че обвинението против Е.А. е доказано по безспорен начин, въззивиният съд намира този извод за неоснователен, по изложените по-горе съображения.

 

        Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК,   ПлОС

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА присъда № 114/17.09.2019год., постановена по НОХД № 1780/2017г. по описа на РС-Плевен.

 

Решението не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                 2.