Определение по дело №521/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 8/17.05.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 518/2011 год., Кърджалийският районен съд е признал Т. И. С. от Г.К. за виновен в това, че на 27.04.2011 год. в Г. К. управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „М.”, модел „С.”, с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.36 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр с чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК го е осъдил на наказание „пробация”, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с периодичност два пъти седмично; както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. На основание чл.59 ал.2, във вр. с ал.1 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието „пробация” времето, през което С. е бил задържан в поделенията на МВР за срок от 24 часа със Заповед от 27.04.2011 год. С п­исъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.343б ал.1, във вр. с чл.37 т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия Т. С. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление – 27.04.2011 год.

Недоволен от така постановената присъда в частта й, с която му е наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, е останал подсъдимият Т. И. С. от Г.К., който я обжалва в посочената част, като счита, че така наложеното му наказание е прекомерно тежко. Твърди в жалбата, че първоинстанционният съд не е съобразил при налагането му обстоятелствата, че е дългогодишен водач на МПС и това било първото му нарушение на разпоредбите на ЗДвП; естеството на работата му налагало ежедневно ползване на МПС; автомобила бил единствен фирмен и семеен превоз, а той самият бил единственият шафьор – снабдител в семейната им фирма, обслужващ шест агроаптеки; синът бу бил пенсиониран инвалид с диагноза „Детска церебрална парализа”, което налагало ежедневни грижи и обслужване с автомобил. Изразява съжаление за извършеното, като моли да бъде постановено решение, с което да бъде изменена първоинстанционната присъда в обжалваната й част, като бъде намалено наложеното му наказание „лишаване от правоуправление на МПС” до минималния предвиден в закона размер. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си така, както е предявена. Представя нови писмени доказателства във връзка с изложените в жалбата твърдения.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че с оглед представените с жалбата нови писмени доказателства, жалбата е основателна, и моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като на жалбодателя С. бъде наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС” в минимален размер. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като в проведеното съдебно следствие от въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства относно трудовата ангажираност на подс.С., както и относно здравословното състояние на сина му Б. Т. С. – заверени ксероксни копия от Трудов договор, сключен на 20.01.2004 год. между „А.-М.С.” – Г.К., Експертно решение № 821/11.04.2011 год., изд. от МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” – Г.К. на Б. Т. С., и Социална оценка за Б. Т. С., издадена от Дирекция „Социално подпомагане” – К.. От събраните по делото от двете съдебни инстанции доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. И. С. е роден на 02.06.1952 год. в Г.К., където живее постоянно. Има завършено висше образование, работи като ш. в „А.-М.С.” – Г.К.. Женен е, баща на две деца, осъждан. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

На 27.04.2011 год. привечер подсъдимият Т. С. посетил със съпругата си и сина си Б. С. дома на родителите си в К.”В.” в Г.К., за да види баща си, като до там се придвижили с товарен автомобил „М. С.” с ДК № *, собственост на фирмата на съпругата му – „А.-М.С.” – Г.К.. Тъй като предният ден били получили покана за сватбата на другия си син, който живее в чужбина, подсъдимият и семейството му решили да се почерпят в дома на родителите му, като подс.С. изпил две ракии. Към 22.00 часа на 27.04.2011 год. решили да се прибират, като въпреки, че бил употребил алкохол, подс. С. се качил зад волана на товарния автомобил и го привел в движение в посока центъра на града. Докато управлявал товарния автомобил по ул. „П.м.” в Г.К.,около 22.25 часа на 27.04.2011 год. подсъдимият бил спрян за проверка от автопатрул на РУ „Полиция” - гр .К. в състав – свидетелите М.М. и Е.Н.. Полицаите извършили проверка на подс.С. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 710” с фабричен № 0023, който отчел концентрация на алкохол в кръвта му 1.36 на хиляда. На подсъдимия бил връчен талон за медицинско изследване № 0336651 и бил отведен в спешното отделение при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” - Г.К. за вземане на кръв за изследване, където подс.С. отказал да даде кръв. Бил му съставен от св.М., в присъствието на св.Н., Акт № 2505/542583 за установяване на административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който подсъдимият подписал без възражения. Със съставянето на акта било иззето и свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимия, а със Заповед № 291/27.04.2011 год. на н-к сектор ПП при ОД на МВР – К. свидетелството му за правоуправление било отнето временно, до решаване на въпроса с отговорността му. Със Заповед за задържане на лице № 123/27.04.2011 год. подс.С. бил задържан в РУ „Полиция” – Г.К. за срок от 24 часа, на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, които са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а именно: от обясненията на подс.С., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, с които е направил пълни самопризнания и на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Н., дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подсъдимия; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от двете съдебни инстанции.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 27.04.2011 год. в Г. К. управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „М. С.” с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.36 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно осъществяване на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна от подс.С. – авторството на деянието, начина, времето и мястото на осъществяването му, квалификацията на същото, както и формата на вината /при пряк умисъл/ при извършването му, няма между страните, като единственото оплакване на подсъдимия с въззивната му жалба касае справедливостта на кумулативно наложеното му от първоинстанционния съд наказание „лишаване от правоуправление на МПС”.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия С. по вид и размер, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи и отекчаващи отговорността му обстоятелства направените пълни самопризнания, съдействието му за разкриването на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното, както и типичната обществена опасност на деянието. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е заменил предвиденото в чл.343б ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” /което няма определен минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл.42а от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година при периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година. На основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия и комулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление – 27.04.2011 год. Наложеното наказание „пробация” на под±.С. не е явно несправедливо, с оглед определяне за изтърпяване единствено на двете задължителни пробационни мерки, и то в размери, значително под средните, предвидени в закона. Още повече, че първоинстанционната присъда не е обжалвана от подсъдимия в частта й, с която му е наложено това наказание. Правилно първоинстанционният съд е приспаднал при изпълнение на наказанието „пробация” времето, през което подс.С. е бил задържан в поделенията на МВР за срок от 24 часа, тъй като е безспорно установено по делото, че същият е бил задържан за посочения срок по ЗМВР, което съгласно чл.59 ал.2 от НК представлява задържане по смисъла на чл.59 ал.1 от НК и подлежи на приспадане при изпълнението на наказанието „пробация”.

При налагане на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС”, обаче, първоинстанционният съд е проявил неоправдана строгост. Въпреки, че е отчел множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, посочени по-горе, първоинстанционният съд не е съобразил и други такива – трудовата му ангажираност като професионален ш., налагащо ежедневното ползване на МПС; добрите му характеристични данни; причините и мотивите за извършване на престъплението – почерпване на подсъдимия със семейството и родителите му по повод предстоящата сватба на другия му син, който живее в чужбина; минималното превишение на концентрацията на алкохол в кръвта му над инкриминираната граница от 1.2 на хиляда; както и обстоятелството, че синът на подсъдимия – Б. С., е с тежко заболяване, с диагноза „Детска церебрална парализа. Десностранна хемипареза – средна степен на крака, средна към тежка степен за ръката”, за което е инвалидизиран с 85 % трудова неработоспособност, и което заболяване налага ежедневни грижи и обслужване с автомобил. С оглед на тях настоящата инстанция намира, че наложеното на подс.С. наказание „лишаване от правоуправление на МПС” в посочения по-горе размер – за срок от 12 месеца, би създало значителни и неоправдани затруднения за подсъдимия и семейството му при осъществяване на трудовата му дейност, респ. при реализиране на доходи от нея, и най-вече по отношение полагането на ежедневни грижи за сина на подсъдимия, каквито несъмнено са необходими. При това положение, посоченото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца се явява явно несправедливо, несъответстващо на тежестта на извършеното конкретно престъпление, както и на обществената опасност на деянието и дееца, като първоинстанционният съд е нарушил принципа на справедливост и съответност на наказанието на престъплението. Изложеното налага изменение на обжалваната присъда в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК, на подс.С. е наложено наказание „Лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, като бъде намален срока на това наказание от 12 месеца на 5 месеца. Настоящият състав намира, че така намаленият срок на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС” е достатъчен и напълно в състояние да бъдат постигнати целите на това наказание, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.

Съдът намира, че в останалата й част /извън изменението й относно наложеното наказание „лишаване от правоуправление на МПС”/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в същата част.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 8/17.05.2011 год. по Н.о.х.дело № 518/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на Т. И. С. от Г.К., с ЕГН *, на основание чл.343г, във вр. с чл.343б ал.1, във вр. с чл.37 т.7 от НК е наложено кумулативно наказание “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС – 27.04.2011 год., като НАМАЛЯВА срока на наказанието “лишаване от правоуправление на МПС” от 12 месеца на 5 /пет/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.