РЕШЕНИЕ
Номер 2507
Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ граждански състав
На 17.06
Година
2019
В публично
заседание на 15.05.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело
номер 9258 по описа за
2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Я.И.А. от гр. С. моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
75 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от
ищеца на 03.10.2017 г.; сумата 447, 08 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в
разходи за лечение на последиците от трудовата злополука – заплатена такса за
медицинска услуга, закупена на 03.10.2017 г. ортеза **** и закупени лекарства,
заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски
и присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. за
пълномощника му.
Ответникът “Н и Н Транспорт Логистика” АД – с. Я. оспорва обективно съединените искове по основание и по
размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако бъдат
приети исковете за основателни – да уважи претенцията за неимуществени вреди в
минимален размер, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита
съображения. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от ищеца.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - гр.
София, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения, а ако
ги приеме за основателни – да уважи претенцията за неимуществени вреди в намален
размер. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на
ищеца, както и възражение за прекомерност на претенцията за неимуществени
вреди.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника,
последно като “***” от 20.07.2017 г. до
03.05.2018 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1, ал.1 от КТ със Заповед №
***/02.05.2018 г. на *** на ответното дружество, връчена на Я.А. на 02.05.2018 г.
Както се установява от представените от страните писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели ***, *** (*** на ищеца,
като с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира като подкрепени
от останалите събрани по делото доказателства) и Ш.Х., и отговорите на ищеца в
съдебното заседание по делото на 25.03.2019 г. на поставените му от ответника
по реда на чл.176 от ГПК въпроси, действително на 03.10.2017 г. около 21 часа на
паркинг, намиращ се на около 70 км. от гр. *** – Т., ищецът след престой на
паркинга се е качвал в кабината на управлявания от него ***** на ответното
дружество, когато стъпил на опорните стъпала и достигнал третото стъпало, се
подхлъзнал и паднал назад, при което натоварил левия си крак и следствие на това
получил счупване на петната кост,
закрито - като злополуката е била приета
за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № ***/18.10.2017 г. на Длъжностно лице от
НОИ – РУСО гр. Пловдив.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните
свидетели и преди всичко – от заключението на вещото лице по СМЕ М.Б. се
установя, че следствие трудовата злополука ищецът е претърпял счупване на
лявата петна кост, което е било причинено по директен механизъм при подхлъзване
и падане от третото стъпало на на товарния автомобил върху земната повърхност
на лявата пета и е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник, като непосредствено след инцидента Я.А. е изпитвал от умерени до
значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са
затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес –
който е продължил около 5-6 месеца, при благоприятен ход, без настъпването на
усложнения в него и към момента ищецът е възстановен напълно. От събраните по
делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и
отговорите на ищеца на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК не се установява непосредствено преди настъпване на злополуката ищецът да е
употребил алкохол, нито – по някакъв друг начин да е съпричинил трудовата
злополука.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна
от ищеца на 03.10.2017 г., а оттук - че са налице условията на чл.200 от КТ за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищеца от
претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в
който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки от степента и характера
на телесните и здравословните увреждания, претърпени от ищеца поради
злополуката, сегашното състояние на ищеца, възрастта му (почти 48 години), и
преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият
размер на обезщетението е 25 000 лева – до който
размер следва да бъде уважен иска, заедно със законната лихва от
03.10.2017 г. (датата на настъпването на трудовата злополука), като за
разликата над него до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и
посоченото заключение на СМЕ, след злополуката ищецът е заплатил за лечението
на уврежданията от злополуката 170 лева такса за медицинска услуга, закупил е
ортеза Ром Уолкър на стойност 209 лева и медикаменти на обща стойност 68, 08
лева – т.е. разходите на ищеца, заплатени за лечение на причинените му от
трудовата злополука увреждания, са били в размер общо на 447, 08 лева – поради
което, доколкото претендираният размер на обезщетението за причинените
имуществени вреди от злополуката на ищеца съвпада с установения от
доказателствата по делото и от СМЕ действително дължим, съдът намира, че този
иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло,
заедно със законната лихва от датата на увреждането – 03.10.2017 г.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 1 050
лева ДТ за двата уважени иска и 120 лева депозит за СМЕ, а на пълномощника на
ищеца адв. Б.З. на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. – 300
лева адвокатско възнаграждение.
С оглед отхвърлената част от обективно съединените искове ищецът следва да
заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 1 000 лева – платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Н и Н
Транспорт Логистика” АД - гр. П., ЕИК *********, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:*** – ***, Адвокатско
дружество „***“, адв. Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
Я.И.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, офис ***, адв. Б.З., СУМАТА 25 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 03.10.2017 г., КАТО за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 75 000 лева ОТХВЪРЛЯ този иск
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА 447, 08 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи
се в разходи за лечение на последиците от трудовата злополука – заплатена такса
за медицинска услуга, закупена на 03.10.2017 г. ортеза Ром Уолкър и закупени
лекарства, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, начиная от
03.10.2017 г., до окончателното им изплащане, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната
власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 1 050 лева ДТ И 120 лева депозит за
СМЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. “Н и Н Транспорт Логистика” АД, с посочените седалище, ЕИК Законен представител и
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат
Б.В.З.,***, офис ***, адвокатско възнаграждение В
РАЗМЕР НА 300 лева.
ОСЪЖДА Я.И.А., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Н и Н Транспорт Логистика” АД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес,
направените разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 1
000 лева.
Решението е постановено при участието на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от *** *** и *** – трето
лице-помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третото лице-помагач на
страната на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с
оригинала!
В.Т.