№ 56
гр. Кърджали, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и Т. година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № **235140200100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1300-002230 от 15.11.2022 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и
отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР,
на Р. А. М. от с.Д., ул.„Т.“ № **, общ.Кърджали, с ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Р. А. М. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с материалноправните и
процесуални норми. Сочи, че на 08.10.2022 г. действително управлявал процесното МПС в
с.Д., когато бил спрян за проверка от служители на жандармерията. Автомобилът му имал
поставени на определените места регистрационни табели, поради което знаел, че същият е
регистриран по надлежния ред. Твърди, че по никакъв начин не бил уведомяван за
прекратената регистрация на автомобила. Отделно от това, имало допуснати процесуални
нарушения от наказващия орган. Така в наказателното постановление липсвала датата на
акта, въз основа на който се издава, името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено. Моли
съдът да отмени изцяло обжалваното постановление, както и да му присъди направените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирал е
чрез упълномощен защитник писмени бележки, в които поддържа жалбата и моли за отмяна
на наказателното постановление, а също и за присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага
1
подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 08.10.2022 г., около 09.35 часа, жалбоподателят Р. А. М. управлявал личния си
лек автомобил марка „Ф.“ с рег.№ ****** в с.Д., общ.Кърджали, до магазин за хранителни
стоки. По същото време там се намирали служители на ЗЖУ-Кърджали, които го спрели за
проверка. Служителите установили, че моторното превозно средство от 04.10.2022 г. било
със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - след получено
уведомление от ГФ за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. По повод така установеното на място пристигнал и екип на сектор ПП-
Кърджали в състав мл. автоконтрольорите С.С. и И.Г., които да вземат отношение. Те също
констатирали, че автомобилът „Ф.“ с рег.№ ****** е с прекратена регистрация. По този
повод на 08.10.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без
възражение. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че
установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1
от НК. По случая била образувана прокурорска преписка вх.№ 3382/2022 г. по описа на РП-
Кърджали. След извършена проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 10.11.2022 г.
било отказано образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Материалите били върнати на
административнонаказващия орган и на 15.11.2022 г. същият издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било
и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Видно от справка за собственост и регистрация на ППС, лек автомобил „Ф.“ с рег.№
****** е собственост на Р. А. М. от с.Д..
От приетата по делото справка по история за ПС с рег.№ ****** се установява, че на
датата 04.10.2022 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на застраховка „Гражданска
отговорност”.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото
писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение от
08.10.2022 г.; Докладна записка от 10.10.2022 г.; Мотивирана резолюция от 10.10.2022 г.;
Справка за собственост и регистрация на лек автомобил „Ф.“ с рег.№ ******; Справка по
история за ПС с рег.№ ******; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя;
Постановление на РП-Кърджали от 10.11.2022 г. за отказ да се образува досъдебно
производство; преписка вх.№ 3382/2022 г. по описа на РП-Кърджали.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
2
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Р. А. М. е
ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП
гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 08.10.2022 г. в с.Д.,
общ.Кърджали, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф.“ с рег.№ ******, след като
регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към
момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на
автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (за липса на сключена задължителна
застраховка). Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна
страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени. Напротив, установи се, че
жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, но не се ангажираха доказателства
лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от
датата 04.10.2022 г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни
табели, Р. А. М. не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по
управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата
на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то
липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. Не на
последно място, не може да не бъде споменат и допуснатият порок при издаване на
наказателното постановление, тъй като в същото липсва място на извършване на
нарушението. Това представлява съществен порок, ограничаващ правото на защита на
наказаното лице, което бива поставено в невъзможност да разбере къде точно е осъществено
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При
оспорването на наказателното постановление нарушителят се защитава на първо място по
фактите, а след това по правната им квалификация, а в случая факти относно мястото на
нарушението изобщо не са посочени. По този начин административнонаказващият орган е
нарушил императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, регламентираща
задължителните реквизити на наказателното постановление. С оглед на така изяснената
фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
3
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и
платено възнаграждение е в размер на 500 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Делото не представлява
фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в
изготвяне на жалба и писмени бележки. Заплатеният от жалбоподателя размер на
адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с
оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде
намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от
400 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице
следва да понесе разноските по делото.
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не
следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1300-002230 от 15.11.2022 г., издадено
от Началник сектор „Пътна полиция“-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и
отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР,
4
на Р. А. М. от с.Д., ул.„Т.“ № **, общ.Кърджали, с ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Р. А. М. от с.Д., ул.
„Т.“ № **, общ.Кърджали, с ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5