Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 218 13.06.2019 година гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд Първи въззивен граждански състав
На тринадесети юни Две хиляди и деветнадесета година
В закрито съдебно заседание, в състав:
Председател: Милена Дечева
Членове:1. Тодор Хаджиев
2.Ирена Аврамова
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В. гр. д. № 390 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“АД –гр.София против действия на ЧСИ Н.Кавакова, рег.№929 , район на действие ОС-Хасково относно Постановление с изх.№ 15510/29.03.2019г. по изп.д.№ 20199290400285, с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение,претендирано от взискателя в изпълнителното производство до сумата от 200лв.,както и относно определения по изпълнителното дело размер на пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител, като се твърди,че претендирания от взискателя размер на адвокатското възнаграждение бил над законоустановения минимум,предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,поради което счита,че неправилно е била определена и пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.Претендира от съда за отмени Постановление с изх.№ 15510/29.03.2019г. по изп.д.№ 20199290400285,като намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до 200лв. и да коригира размера на начислената по т.26 пропорционална такса от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело П.И.Д.,чрез пълномощникът му адв. Кирил Красимиров Генев-АК-Хасково,с които се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.
В мотивите си ЧСИ Николета Кавакова излага доводи за неоснователност на жалбата,като приема,че същата е допустима,тъй като ГПК дава възможност на длъжника да обжалва акта на съдебния изпълнител свързан с определянето на разноските в изпълнителното производство .
Хасковският окръжен съд като взе предвид доводите на длъжника по изпълнението изложени в жалбата , мотивите на ЧСИ и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна-длъжник в изпълнителното производство,против действие на ЧСИ Н.Кавакова ,подлежащо на обжалване по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК,в законоустановения едноседмичен срок по чл.436 от ГПК,поради което е процесуално допустима .Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящият случай се обжалват действията на ЧСИ Н.Кавакова, относно определянето на разноските в Постановление с изх.№ 15510/29.03.2019г. по изп.д.№ 20199290400285, с което адвокатското възнаграждение,претендирано от взискателя в изпълнителното производство е намалено от 350лв. до 230лв.,като е намален и размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ от 97,84лв. на 83,20лв.
Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК,законодателят изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на държавните и частни съдебни изпълнители,които длъжникът може да обжалва.Приложимата разпоредба,според посоченото правно основание на жалбата, и фактическите твърдения в същата е тази на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.Длъжникът по изпълнението обжалва действията на ЧСИ по изп.д.№ 20199290400285 отнасящи се до определените разноски в Постановление изх.№15510/29.03.2019г.,които длъжникът следва да заплати на взискателя,а именно:230лв.-разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение и 83,20лв. пропорционална такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В тълкувателно решение №3/2015г. от 10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС е посочено,че на обжалване по реда на чл.435 ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението,а не само този,който е материализиран в постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноски.В мотивите на посоченото ТР е направен анализ на правоотношението между взискателя и длъжника по отношение на отговорността за разноски.Посочено е,че дължимите такси и разноски по изпълнението се внасят авансово от взискателя,при което между взискателя и длъжника възниква материално правоотношение за възстановяването им.По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените от него разноски и тези разноски следва да се съберат в хода на изпълнителното производство.За събирането им обаче е необходим изричен акт на съдебния изпълнител,с който да бъде определено,че внесените суми са действително дължими/разноските по изпълнението следва да се определят по основание и размер от съдебния изпълнител/.Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител,без да е необходимо издаването на изпълнителен лист и актът на съдебния изпълнител представлява пряко изпълнително основание.
В случая акта на ЧСИ Н.Кавакова за събирането на разноски по изпълнението представлява изпратеното до длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“АД-гр.София Постановление за разноски с изх.№15510/29.03.2019г.,в което са включени адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 230лв. и пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 83,20лв.Постановлението е съобщено на длъжника,чрез пълномощникът му на 02.04.2019г. видно от представеното по делото известие за доставяне. Против разноските,в изготвеното Постановление за разноски е постъпила жалба на 09.04.2019г. от длъжника,чрез пълномощникът му.Жалбата на длъжника против разноските в изпълнителното производство с правно основание чл.435 ал.2 т.7 от ГПК следва да се разгледа по същество.
Разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство са правилно определени и същите са съобразени с изискванията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като същите са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката на взискателя процесуални действия по делото.В настоящият случай видно от данните в изпълнителното производство адвокатското възнаграждение на взискателя е било по-голяма сума,която сума е била договорена между него и съответния адвокат в договора за правна помощ.В последствие поради постъпило от страна на процесуалния представител на длъжника възражение ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение,като се е съобразил както с фактическата и правна сложност на делото,така и с извършените от адвоката процесуални действия по делото.В случая дори ЧСИ не е бил длъжен да намалява възнаграждението до предвидения в наредбата минимум,но независимо от това съдът счита,че в случая правилно е била приложена разпоредбата на чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и така определеното възнаграждение не е прекомерно,а е съобразено с материалния интерес и изискванията на закона.Неоснователно е и оплакването за неправилно определена пропорционална такса по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ,която такса е съобразена с размера на дълга,тъй като при събирането на дължимата сума по изпълнителното дело ЧСИ следва да събере както сумите посочени в изпълнителния лист,така и направените от взискателя разноски в изпълнителното производство.
Изложените по-горе съображения водят до извода на настоящия съдебен състав,че подадената жалба против действията на ЧСИ Н.Кавакова с правно основание чл.435 ал.2 т.7 от ГПК отнасящи се до определянето на разноските в Постановление за разноски с изх.№ 15510/29.03.2019г. по изп.д.№ 20199290400285, с което като разноски в изпълнителното производство е приета сумата от 230лв.- адвокатско възнаграждение заплатено от взискателя и 83,20лв.- пропорционална такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ е неоснователна и недоказана,поради което същата ще следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на подадената жалба против действията на ЧСИ на П.И.Д.-взискател в изпълнителното производство ще следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 200лв.,съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и чл.10 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,предвид направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“АД-гр.София против Постановление за разноски с изх.№ 15510/29.03.2019г. по изп.д.№ 20199290400285 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, рег.№929 , район на действие ОС-Хасково ,с което като разноски в изпълнителното производство е приета сумата от 230лв.- адвокатско възнаграждение на взискателя и 83,20лв.- пропорционална такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ ,като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно дружество ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София *** да заплати на П.И.д., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 200лв.,съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и чл.10 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.