РЕШЕНИЕ
№ 2753
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330105772 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 441 от ГПК.
Ищецът „Грийн Лайф“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Марица“ № 91, ет. 3, офис 14, представлявано от ****** М.М.Г., чрез
пълномощник адв. А.Д., е предявил против ЧСИ ****, рег. № ****, с адрес на кантората:
*********************, иск за осъждането му да заплати следните суми: сумата от 25 лева-
внесена на 12.02.2021 г. държавна такса пред ПОС, сумата от 96 лева- внесени на 12.02.2021
г. такси по Тарифата на ЗЧСИ, сумата от 25 лева- внесена на 28.07.2021 г. държавна такса
пред ПОС и сумата от 96 лева- внесени на 28.07.2021 г. такси по Тарифата на ЗЧСИ, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на плащането до окончателното им
погасяване.
В исковата молба е посочено, че изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ ****,
рег. № ****, било образувано на основание изпълнителни листове от 22.11.2019 г. и от
22.10.2020 г., издадени по гр. дело № 15975/ 2017 г. на ПРС. След извършено разпределение
на ЧСИ от 11.01.2021 г. и съставен протокол за това ищецът като длъжник подал жалба до
ПОС, за което заплатил държавна такса от 25 лева, както и такса от 96 лева по Тарифата на
ЧСИ. По образуваното по случая гр. дело № 9919/ 2021 г. на ПОС атакуваното
разпределение било отменено, като незаконосъобразно извършено. По новото
разпределение от 16.06.2021 г. ищецът също подал жалба, за което отново заплатил
държавна такса от 25 лева и такса по Тарифата от 96 лева. По образуваното по случая гр.
1
дело № 2079/ 2021 г. на ПОС атакуваното разпределение отново било отменено, като
незаконосъобразно извършено. С действията си ЧСИ причинил имуществени вреди на
длъжника в общ размер на 242 лева, поради което се моли за осъждането му да ги заплати.
Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.
Не се оспорват фактическите твърдения, свързани с подадените две жалби срещу
извършените разпределения, актовете на ПОС и направените в тази връзка разходи от
длъжника. Твърди се обаче, че в случая не били налице предпоставките за търсене на
отговорност от ответника. Отмяната на актовете не означавала, че тези действия на ЧСИ са
противоправни, вредоносни или виновно извършени. Право на страната в производството
било да обжалва действията на ЧСИ, но от отмяната не произтичало основание за
обезщетение за вреди, защото не се формирала СПН по отговорността на ЧСИ и при
евентуален деликтен иск следвало да се извърши самостоятелна проверка за наличие на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. За деликтния иск било
ирелевантно дали било водено производство по чл. 435 от ГПК относно конкретното
действие на ЧСИ и какъв бил резултатът от него, а направените разноски не можело да се
претендират в процес по чл. 441 от ГПК. Дори и да били отменени действията на ЧСИ, това
нямало пряка връзка с твърдените за причинени имуществени вреди, защото те се
изразявали в заплащане на законоустановени такси, за които не се предвиждала отговорност
на ЧСИ. Моли за отхвърляне на претенцията. В съдебно заседание страната не се явява, но
взема писмено становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 22.11.2019 г., издаден по В. гр. дело № 1508/ 2019 г. на ПОС, V с-
в, ищецът е осъден да заплати на Г.П.Т., ЕГН: **********, сумата от 8 981, 91 лева-
неплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. септември 2014 г.- м. декември 2015
г., ведно със законната лихва.
С изпълнителен лист № 261921 от 22.10.2020 г., издаден по гр. дело № 15975/ 2017 г. на
ПРС, VIII гр. с-в, ищецът е осъден да заплати на Г.П.Т., ЕГН: **********, сумата от общо 2
900 лева- разноски по делото пред първа, въззивна и касационна инстанции.
По двата изпълнителни листа е било образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа
на ЧСИ ****, рег. № ****, като с протокол от 11.01.2021 г. ЧСИ е извършил разпределение
на сумите. Срещу това разпореждане е постъпила жалба от длъжника и след внасяне на
дължимите по нея държавна такса пред ПОС в размер на 25 лева и такси по т. 5 и 8 от
ТТРЗЧСИ в общ размер на 96 лева, жалбата е разгледана от ПОС, като с решение № 33/
10.05.2021 г., постановено по В. гр. дело № 919/ 2021 г. на ПОС, XIV с-в, разпределението е
отменено и делото е върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
Такова ново разпределение е обективирано в протокол от 16.06.2021 г., като и срещу това
второ разпореждане е постъпила жалба от длъжника и след внасяне на дължимите по нея
държавна такса пред ПОС в размер на 25 лева и такси по т. 5 и 8 от ТТРЗЧСИ в общ размер
2
на 96 лева, жалбата е разгледана от ПОС, като с решение № 333/ 02.09.2021 г., постановено
по В. гр. дело № 2079/ 2021 г. на ПОС, XIV с-в, разпределението отново е било отменено и
делото пак е върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 441 от ГПК, ЧСИ отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вреди,
причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно нормата на чл. 74
ал. 1 от ЗЧСИ, ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на
своята дейност. В този смисъл ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по така
предявения иск, като за ангажиране специалната му деликтна отговорност е необходимо да
се установи от ищеца наличието на неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда,
причиняването й при изпълнение на дейността на ответника и наличието на причинна
връзка. Следва още да се отбележи, че на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, но в тежест на ищеца е да установи,
както реалното им настъпване, така и претендирания от него размер.
Спорният по делото въпрос е налице ли е незаконосъобразно действие от страна на
ответника в качеството му на ЧСИ, което да е в пряка причинно- следствена връзка с
претендираните имуществени вреди от ищеца. Безспорно е, че длъжникът е направил
разноски в производството, свързани с обжалване на разпределенията на ЧСИ, изразяващи
се в заплатени държавни такси и такси по специалната Тарифа на ЧСИ, като за тези разходи
са представени и съответните документи, удостоверяващи плащането им. Разходите за такси
при обжалване на действия на ЧСИ обаче не съставляват разноски по изпълнението, а те
имат характер на съдебно- деловодни разноски, произнасянето по които следва да се
извърши от съда, разглеждащ жалбите и присъждането им е в компетентността на този съд
и в зависимост от резултата от обжалването. Пренесено към настоящия случай, това
означава, че длъжникът е следвало да претендира платените от него суми за такси по
обжалването в производството пред ПОС, който съд е разглеждал жалбите му и е следвало
да се произнесе и по отношение на разноските в съответното производство, доколкото тези
разноски са направени именно по повод обжалване на конкретния акт на ЧСИ. Няма данни
от приложените решения на ПОС по отмяна на разпределенията дали разноски са
претендирани от длъжника, но няма и изричен диспозитив за отказ от присъждане на такива,
като при всички положения в процес като настоящия те не могат да бъдат предмет на
разглеждане, защото за тях е трябвало да се произнесе съдът, разглеждал жалбите.
Независимо от горното, отмяната на действията на ЧСИ по реда на чл. 435 от ГПК не
представлява незаконосъобразно действие, за което законодателят предвижда отговорност
от ЧСИ. Решението на окръжния съд, с което са отменени действията на ЧСИ, нямат
задължителна сила по отношение на вината на длъжностното лице по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД. Настоящият процес е с предмет вземане за обезщетение за обезщетение за вреди, които
са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно принудително изпълнение, но в
случая на самостоятелно доказване подлежи фактическият състав на деликта, който изисква
наличието на пет кумулативни предпоставки- деяние, вина, противоправност, причинна
връзка и вреда, като отсъствието на дори само една от тях води до неосъществяването му,
3
което обезсмисля и обсъждането на всички останали елементи от деликтната отговорност.
Пряка вреда за длъжника- ищец ще е налице само при директно въздействие върху правната
му сфера, което означава, че той не би претърпял вредите, ако не е извършено
незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, защото преки са само тези вреди,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т.е. ако са адекватно следствие от увреждането. В случая длъжникът се е възползвал от
правото си да атакува конкретно действие на ЧСИ, за което законодателят е предвидил
заплащането на разноски по повод на обжалването, но това не са разноски по изпълнението,
за които длъжностното лице следва да отговаря.
Предвид изложеното, недоказани по делото останаха всички елементи от фактическия
състав на специалната деликтна отговорност на ЧСИ и оттук- предявеният иск се явява
неоснователен, а като такъв той следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът принципно следва да
дължи на ответника сторените от него разноски в процеса. Такива обаче се претендират, а и
не се представят доказателства, че са били направени, поради което и не следва да се
присъждат. Направените разноски от страна на ищеца пък си остават за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Грийн Лайф“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 91, ет. 3, офис 14, представлявано от ******
М.М.Г., чрез пълномощник адв. А.Д., против ЧСИ *******, рег. № ****, с адрес на
кантората: *********************, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 25 лева- внесена на 12.02.2021 г. държавна такса пред ПОС, сумата от 96
лева- внесени на 12.02.2021 г. такси по Тарифата на ЗЧСИ, сумата от 25 лева- внесена на
28.07.2021 г. държавна такса пред ПОС и сумата от 96 лева- внесени на 28.07.2021 г. такси
по Тарифата на ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
плащането до окончателното им погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
4