Р Е Ш
Е Н И Е № 1553
град Пловдив, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на трети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 2469/2019 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на М. Р. Х. с ЕГН **********
***, чрез
процесуалния му представител адв. Т. М. против Решение № 1086 от 20.03.2019 г., постановено по
гр.д.№ 10665/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр.с-в, което се
обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от същия против Г.М.С. с ЕГН **********
иск за признаване за установено в отношенията помежду им, че М. Р. Х. не дължи
на Г.М.С. плащане на сумата над 42,44 лв. до пълния размер на претенцията от
971,65 лв., представляваща присъдена с допълнително решение №
290/06.03.2018г. законна лихва върху главница от 2425 лв. за периода от 12.04.2014 г. до
23.03.2018 г., за принудителното събиране на която е издаден изпълнителен лист
№ 2625/15.03.2018 г. по гр.д.№ 8600/2016 г. на ПРС и
е образувано изпълнително
дело №693/2018г. по
описа на ЧСИ П.
И., рег. № 821 на КЧСИ. С
въззивната жалба се счита, че в обжалваната му част така постановеното
първоинстанционно решение е неправилно, поради което се иска неговата
отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което искът да се уважи.
Въззиваемият Г. М. С.
чрез пълномощника му
адв. А. Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли в
обжалваната част решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският Окръжен съд, след
преценка на събраните по делото
доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Ищецът М. Р. Х. е предявил отрицателен
установителен иск с правно
основание чл.439 от
ГПК, като иска от съда с решение признае за
установено, че не дължи на Г. М. С. като цесионер сумата от 971,65 лв., представляващи законната
лихва за периода от 12.04.2014 г. до 23.03.2018 г. по отношение на главница от
2425 лв., присъдена в полза на Н. Р. К.
с ЕГН
********** с допълнително решение № 290/06.03.2018г., за която е
бил издаден изпълнителен
лист от 15.03.2018г. и което вземане е
било прехвърлено на Г. М. С. с договор за цесия от 16.01.2018г., а за принудителното събиране
на което е било образувано изп. дело
№ 693/2018 г. на ЧСИ П.
И. с рег. № 821 с р-н на д-ие ПОС, поради погасяване на вземането чрез
плащане, извършено на 16.03.2018 г.
в полза
на първоначалния кредитор Н. Р. К.
С
отговора на исковата молба ответникът Г.М.С. е оспорил иска с възраженията, че
на 16.01.2018 г. му е цедирано задължението на ищеца към Н. К. за заплащане на
сумата от 2425 лв., присъдена с решение от 15.01.2018 г. по в.гр.д. № 2277/2017
г. на ПОС, за която цесия счита, че ищецът е надлежно уведомен на 25.01.2018 г.
Признава се, че след 25.01.2018 г. от ищеца е било извършено плащане към Н. Р. К.,
но се счита, че същото не го освобождава от задължението му да плати на новия
кредитор.
Страните
по делото не спорят относно факта, че с
влязло в сила решение от
15.01.2018г. по
в.гр.д.№2078/2017г. на ПОС
ищецът М. Р. Х. е осъден да
заплати на Н. Р. К. сумата от
2425 лв., с която се е обогатил
без основание за нейна
сметка, както и че с допълнително
решение от 06.03.2018г. по
в.гр.д.№2078/2017 г. на ПОС
е бил
осъден да заплати на К. и
законната лихва върху сумата
от 2425 лв. за периода от 12.04.2014 г. до
окончателното и изплащане /двете решения са приети като
писмени доказателства в рамките на първоинстанционното производство/. Видно от
решение от 06.03.2018г. по
в.гр.д.№2078/2017 г. на ПОС, със
същото освен М. Р. Х., е била осъдена и Х. Р. Х. да
заплати на Н. Р. К.
сума от 2425
лв., с която се е
обогатила без основание
за нейна сметка. Не е спорно, че
с договор за
цесия от 16.01.2018г.
Н. Р. К.
е прехвърлила на
ответника Г. М. С. вземането
си към М. Р. Х. за сумата от
2425 лв., ведно със законната
лихва върху нея от 12.04.2014г.
до окончателното и заплащане,
които вземания са били предмет
на в.гр.д.№2078/2017г. на ПОС
/договорът за цесия се съдържа на л.96 от първоинстанционното дело/. С
уведомително писмо, получено от ищеца на 26.01.2018 г., Н. Р. К. е уведомила М. Р. Х., че задължението му в размер на
2425 лв., присъдено с решението по в.гр.д.№2078/2017г. на ПОС
е прехвърлено на ответника
Г. М. С..
Не се спори
между страните, че
на 18.01.2018г. ищецът е заплатил на Н. Р. К. присъдената
с решението на
ПОС главница в размер
на 2425 лв. В подкрепа на това обстоятелство с
исковата молба е представена и вносна бележка от 18.01.2018 г. с уникален номер
*****, с която от Х. Р. Х. е преведена
по банкова сметка ***2,05 лв., представляваща задължение на М.Х. по
гр.д.№2078/2017 г. на ПОС. Представена е и втора вносна бележка от
18.01.2018 г. с уникален номер **** /л. 206 от делото на РС/, с която Х. Р. Х. е превела по банкова сметка ***2,05 лв.,
представляваща собственото и задължение по гр.д.№2078/2017 г. на
ПОС. Видно от уведомително писмо,
намиращо се л. 74 от делото на РС, на 26.01.2018г. ищецът е получил горното
писмо, с което Н. Р. К.
го е уведомила, че задължението
му към нея за заплащане на сумата от 2425 лв. за неоснователното му обогатяване, присъдена с решението по в.гр.д.№2078/2017г. ПОС, е
прехвърлено на Г. М. С.. С отговора на исковата молба ответникът
не е оспорил обстоятелството, че на
16.03.2018г. ищецът е заплатил
по банков път
на Н. Р. К. присъдената
с допълнителното решение на
ПОС законна лихва
върху сумата от
2425 лв., считано
от 12.04.2014 г. В тази връзка по
делото е представена и вносна бележка от 16.03.2018г., с която третото на спора
лице – Н. М.Х., син на ищеца, е
заплатил по сметка
на Н. Р. К.,
сумата от 2425
лв., представляваща задължение по
гр.д.№2078/2017 г. на ПОС. Доколкото, видно от решението по
в.гр.д.№2078/2017г. на ПОС, Н. М.Х. няма собствено задължение по
същото, следва да се приеме, че е изпълнил чуждо задължение по това гр.дело, а
именно това на страните по делото М. Р. Х. и
Х. Р. Х., за законната лихва на всеки един от тях по отношение на
заплатените вече главници с вносните бележки от 18.01.2018 г.
Ответникът
възразява, че извършеното от ищеца
на 16.03.2018г. плащане
на законната лихва
в полза на
първоначалния кредитор Н. Р. К. няма погасителен ефект
по отношение на вземането, като съдът приема това
възражение за неоснователно.
Както се каза, с договора за
цесия от 16.01.2018г. на ответника
Г. М. С. е
било прехвърлено както
главното вземане в
размер на 2425
лв., така и вземането за законната
лихва за периода от 12.04.2014г. до окончателното изплащане. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4
от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. С изпратеното до
ищеца уведомление от Н. К., той
е бил уведомен за
прехвърлянето на главницата
от 2425 лв.,
но не е бил уведомен за прехвърлянето на законната
лихва. Ето защо, доколкото
вземането за заплащане на законна лихва има самостоятелен характер, следва да
се приеме, че прехвърлянето на вземането
за законна лихва не
е имало действие за
ищеца, поради което
извършеното от него
плащане на първоначалния кредитор Н. Р. К. е
довело до погасяване
на задължението му. По тези
съображения съдът приема, че предявеният
иск за установяване недължимост на законната лихва
за периода от 12.04.2014 г. до
23.03.2018 г. по отношение на главница от
2425 лв. е основателен за пълния
размер на сумата от 971,65 лв.,
поради което решението на районния съд в обжалваната част, с която този
иск е отхвърлен, е неправилно. Като такова същото ще се отмени, като вместо
него ще се постанови друго решение по същество, с което искът ще се уважи.
Предвид
изхода на делото
в полза на жалбоподателя и в
тежест на въззиваемия следва да се присъдят направените по
делото разноските по делото пред
въззивната инстанция в размер но 527 лв., от които 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 27 лв. – заплатена ДТ. В тежест на
въззиваемия и в полза на жалбоподателя и
следва да се присъдят и неприсъдената част от
разноските на последния в първоинстанционното производство за заплатено
адвокатско възнаграждение и ДТ, възлизащи на общо 525, 76 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1086 от 20.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 10665/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІІ гр.с-в в частта му, с която е отхвърлен предявеният
от М.
Р. Х. с ЕГН **********,*** против Г.М.С. с ЕГН **********
иск за признаване за установено в отношенията помежду им, че М. Р. Х. не дължи
на Г.М.С. плащане на сумата над 42,44
лв. до пълния размер на претенцията от 971,65 лв., представляваща присъдена
с допълнително решение № 290 /06.03.2018г. законна лихва върху главница от 2425 лв. за периода от 12.04.2014 г. до
23.03.2018 г. , за принудителното събиране на която е издаден изпълнителен лист
№ 2625/15.03.2018 г. по гр.д.№ 8600/2016 г. на ПРС и
е образувано изпълнително
дело №693/2018г. по
описа на ЧСИ П.
И., рег. № 821 на КЧСИ, както и в частта, с която М. Р. Х. с ЕГН **********
е осъден да заплати на Г.М.С. с ЕГН ********** сумата от 478,16 лв. - разноски
по делото, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че М. Р. Х. с ЕГН **********,*** не дължи на Г.М.С. с ЕГН ********** плащане на
парична сума над размера от 42,44 лв. до размера
от 971,65 лв., която сума представлява присъдена с допълнително
решение № 290/06.03.2018 г. законна лихва върху главница от 2425 лв. за периода от 12.04.2014 г. до
23.03.2018 г., за принудителното събиране на която е издаден изпълнителен лист
№ 2625/15.03.2018 г. по гр.д.№ 8600/2016 г. на ПРС и
е образувано изпълнително
дело №693/2018г. по
описа на ЧСИ П.
И., рег. № 821 на КЧСИ.
ОСЪЖДА
Г. М. С. ***,
ЕГН **********, да
заплати на М. Р. Х. с ЕГН **********,*** сумата
от 527 /петстотин двадесет и
седем/ лв.- разноски по делото пред въззивната инстанция, както и
сумата от 525,76 /петстотин двадесет и пет лв. и 76 ст./ лв. -разноски по делото пред РС.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: