Р Е Ш Е Н И
Е
№ 21
гр.Велико
Търново, 31.01.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 729 по описа на Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „Бюти ВТ“ с адрес на управление гр.Велико
Търново, ул.„Магистрална“ № 17 против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11333 / 02.11.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект-козметичен
салон „Beauty“, находящ
се в гр.Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 17 и забрана за достъп до него за
срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта поради
липса на извършено административно нарушение и несъразмерност на срока за запечатване
на обекта. Моли се за отмяна на оспорения административен акт.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11333 / 02.11.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико
Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка-запечатване на търговски обект-козметичен салон „Beauty“, находящ се в гр.Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 17 и забрана за
достъп до него за срок от 7 (седем) дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК, административния
съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2022г.
от органи по приходите е извършена проверка в търговски обект козметичен салон
Бюти, находящ се в гр.Велико Търново, ул.“Магистрална“ № 17, стопанисван от
ЕООД „Бюти ВТ“. При проверката е извършена контролна покупка на услуга
„почистване на вежди“ на стойност 10лв., заплатени в брой, за които е издавена
касова бележка от монтираното и работещо фискално устройство. При съпоставянето
на данните от изведен пълен отчет на ПОС терминала на към Банка ДСК и
разпечатан КЛЕН № 1 от фискалното устройство се установява липсата на издадена
фискална касова бележка за сумата от 15 лв., заплатена чрез терминално
устройство за плащане с банкова карта.
Административният
орган приема наличието на административно нарушение на чл.25, ал.1, вр. ал.3,
вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 / 2006г., във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, изразяващо се в неспазване на реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба. Предвид установеното административно нарушение
на дружеството е наложена и оспорената принудителна административна мярка на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
В
хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, но в нарушение на материалния
закон.
Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
сочена като основание за налагане на принудителната административна мярка,
предвижда налагането й на лице, което не издаде съответен документ за продажба по
чл.118.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Посочената в заповедта
като нарушена разпоредба на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 / 2006г. предвижда
издаването на фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от
документирането й с първичен счетоводен документ.
Следователно за наличието на предпоставките за издаване на
заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС следва да се установи наличието на извършена доставка/продажба в
търговски обект и липса на издаден документ за нея.
В конкретния случай от представените по делото доказателства
и от текста на оспорената заповед не се установява извършването на
доставка/продажба на стоки и/или услуги в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя. След подробното описание на търговския обект и извършваните в
него дейности, наличието на ценоразпис, касов апарат и ПОС терминал е отразено
извършването на контролна покупка на услуга и издаването на фискална касова
бележка за нея. Отразено е и постъпило плащане на 15лв. чрез ПОС терминал и
липса на издадена касова бележка за това плащане. Няма изложени твърдения, че
това плащане е за извършена продажба на конкретна/конкретни стоки и/или услуги.
Дори не е изложено предположение за какво е постъпила тази сума. Наличието на
продажба на стоки и/или услуги в търговския обект следва да бъде доказано, тъй
като законът не въвежда презумпция за доставка при получено плащане. Само
наличието на постъпила сума по сметката или в касата на търговския обект не
представлява доказателство за наличие на извършена продажба, поради което и
твърдението за наличие на доставка, за която е следвало да бъде издадена
фискална касова бележка не може да е основание за налагане на принудителна
административна мярка. Още повече, че в конкретния случай основанието за
плащането е възможно да бъде установено служебно от органите по приходите. При
плащането чрез ПОС терминал данни за платеца на сумата се съхраняват в
обслужващата банка и може да се установи лицето, с чиято карта е извършено
плащането, и то да удостовери основанието за прехвърляне на сумата.
Допълнителни данни не са събирани от органите по приходите, което е довело да
неизясняване на фактическата обстановка и до неустановяване на съставомерен за
основанието за издаване на заповедта елемент от фактическия състав на чл.118 от ЗДДС – наличие на извършена доставка/продажба.
При липсата на твърдения от административния орган за
наличието на продажба на стока и/или услуга, за съда е невъзможно да извърши
проверка за правилно приложение на материалния закон. Само наличието на плащане
не е основание за издаване на фискална касова бележка, поради което и
изложените в заповедта факти не са достатъчни да се приеме извършването на
нарушение на чл.25, ал.1, вр. ал.3, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 / 2006г., във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, респективно
наличието на предпоставките за налагане на принудителна административна мярка
по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Основателно е и възражението на жалбоподателя за липсата на
изложени мотиви по отношение на определения срок
за запечатване на търговския обект. Общите съображения относно вида на
осъществяваната дейност, местоположението на обекта, неговата популярност в
социалните мрежи и тежестта на извършеното нарушение не отговарят на
изискванията на закона за мотивиране на срока на налаганото наказание. В
конкретния случай липсва какъвто и да е било анализ на дейността на търговеца,
приходи и разходи, декларирани обороти, наети лица и едва след това да се
определи степента на законова принуда под формата на продължителност на
запечатването на обекта. Всички тези данни са на разположение на органа, тъй
като се съдържат в регистрите му. Недопустимо е административен акт и то за
налагане на принудителна административна мярка да се мотивира с предположение
за осъществяване на значителна по обем търговска дейност, както е в настоящия
случай.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение
на процесуалния и материалния закони, поради което и същата следва да бъде
отменена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11333 / 02.11.2022г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново при главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: