Р Е Ш Е Н И Е
Номер 425 19.03.2021г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, деветнадесети
състав, на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
Членове: 1. Христо
Христов
2. Марина Николова
при секретаря И. Г. и прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело
номер 401 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „АНДРОМЕДА-7” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. “Възраждане“, бл.38, вх.2, ет.4, ап.26, представляван от управителя и едноличен собственик на капитала – А.К.Д., срещу Решение №260634 от 22.12.2020г, постановено по НАХД № 4135/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №1645-F525848/16.12.2019г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на основание чл.355, ал.1 от КСО на “Андромеда 7” ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН –
неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ТД на НАП- гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на “ Андромеда 7” ЕООД с ЕИК *********, против наказателно постановление №1645-F525848/16.12.2019г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на основание чл.355, ал.1 от КСО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Бургас е потвърдил атакуваното наказателно постановление като е приел, че в хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени нарушения на материално-праните и процесуални разпоредби на закона.
Прието е, че актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а постановлението в шестмесечния срок от съставянето на акта, както и че описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се установява от събраните доказателства, като с оглед правилната правна квалификация на нарушението съдът е потвърдил оспореното НП.
Решението на Районен съд – Бургас е правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като
за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Първоинстанционния съд, както и наказващият орган правилно са приели, че юридическото лице е адресат на императивните норми на КСО, тъй като то се явява работодател и осигурител за лицата, работещи при него на трудов договор. В тази връзка нарушителят е правилно индивидуализиран.
Безспорни и надлежно установени са и фактите описани в АУАН и НП. При всички случаи се касае за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, за което е предвидена и санкцията на чл.355, ал.1 КСО.
Макар разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 КСО да е бланкетна, доколкото конкретно вмененото на правните субекти задължение се индивидуализира чрез разпоредбите на Наредба Н-8 /2005г., като чл.2, ал.2 от същия нормативен акт урежда съдържанието на декларацията, която следва да бъде представена пред осигурителния орган, а чл.3, ал.3 от Наредбата определя вида и срока за депозиране на декларацията, описанието на нарушението е ясно и недвусмислено сочи на нарушителя разпоредбата, която същият не е спазил чрез бездействието си.
Според словесната част на описаното в АУАН и НП нарушение се касае за неподадени в срок данни с месечна декларация образец №6, а според правната квалификация, посочена като нарушена е разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата.
Самата санкционна норма на чл.355 КСО е отпращаща и предвижда имуществена санкция за всеки нарушител на разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, какъвто безспорно бива доказано да е и касатора.
Настоящата касационна инстанция не споделя доводите на касатора относно нарушение на нормата на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, касателно липсата на пълнота в описателната част на нарушението. Изложените претенции са за необходимост от пресъздаване на част от съдържанието на дължимата декларация, което според настоящия съдебен състав е нормативноустановено и не следва да бъде преповтаряно. Този довод е наведен и в производството пред въззивния съд, като РС Бургас е аргументирал правилно липсата на съществено процесуално нарушение при съставянето и издаването на АУАН. Мотивите на съда се споделят и от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид, още повече, че се касае за търговско дружество, т.е. юридическо лице - професионалист, което следва да е запознато със задълженията си към приходната администрация. Твърденията за допуснато бездействие от страна на счетоводната кантора, обслужваща търговеца, довело до допускане на процесното нарушение, е основание за предявяване на регресна претенция към тази кантора.
Като е потвърдил НП, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260634 от 22.12.2020г, постановено по НАХД № 4135/2020 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №1645-F525848/16.12.2019г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на основание чл.355, ал.1 от КСО на “Андромеда 7” ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.