Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11431 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иска на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, срещу С.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение
№ 2525/12.4.2018г., постановена по ч.гр. дело №
5167/2018г. на ВРС, 14 състав, сумата от 1919,58 лв. – дължима ГЛАВНИЦА
по Договор за потребителски кредит №********** от 25.05.2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.04.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
разноските в заповедното и исковото производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е уведомен по реда на
чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия установителен иск.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.05.2017г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и С.М.С.,
като длъжник.
ДОГОВОРЪТ е сключен ПРИ следните параметри:
- Сума на кредита: 1350
лв.;
- Срок на кредита: 24
месеца;
- Размер на вноската: 82.46
лв.;
- Падеж на вноската:
седемнадесети ден от месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР):
49.90 %;
- Годишен лихвен процент:
41.17%;
- Лихвен процент на ден:
0.11%;
- Общо задължение по
кредита: 2003.04 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: 1620.48 лв.;
- Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 67.52 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни УСЛУГИ:
- Общо задължение: 3623.52
лв.;
- Общ размер на вноска:
150.98 лв.;
- Дата на погасяване: 17
ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване
на договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на
договора, приема и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което
полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Съгласно т.5 от Договора за потребителки кредит С.М.С. е пожелал да
бъде извършено рефинансиране с част от отпуснатата сума по кредита на друго
негово задължение към „П.К.Б." ЕООД в размер на 569.96 лв.
„П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като на 25.05.2017г. превежда парична сума в размер на 780.04 лв. по
посочена от длъжника С.М.С. банкова сметка (*** № 14360127 с референция:
270PMWP171450011, с дата 25.05.2017г.). Общият размер на отпуснатата сума по
кредита е в размер на 1350.00 лв.
От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 150.98 лв. и падежна дата всяко 17-то число на
месеца.
Предвид факта, че
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само
една пълна погасителна вноска, с дата 15.06.2016г., като след изпадането в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия
към договора за потребителски кредит, а именно: „В случай, че КЛ/СД просрочи
една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,
без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие
или други.". На 24.10.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна
на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3
от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по
погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни
услуги, лихви за забава и такси.
Към настоящия момент
размерът на погасеното от С.М.С. задължение по ДПК № ********** в общ размер на
150.98 лева /сто и петдесет лева и деветдесет и осем стотинки/.
Претенцията на ищеца е
релевирана само като главница в размер на 1919,58 лв. /след частично
прекратяване на иска/.
По делото е постъпил отговор от особения представител
на ответника в срока по чл.131 от ГПК.
Оспорва се иска по основание и размер.
Твърди се, че сключеният между страните договор е нищожен, предвид
обстоятелстово, че съществени негови клаузи противоречат на действащото
законодателство в страната (ЗЗП, ЗПК) и ЕС. Подписаният договор за кредит е
„бланка", в която кредиторът предварително е заложил желаните от него
условия, без каквато и да било възможност за уговаряне на допълнителни условия
в полза на кредитополучателя, с което е нарушен чл. 3, параграфи 1 и 2 от
ДИРЕКТИВА 93/1 З/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Предоставени са данни и за размера на възнаграждение, но същото е
описано като лихва в погасителния план, без обаче да е налична детайлна
информация как точно е формирано въпросното възнаграждение и съответно - всяка
месечна вноска.
ГПР е прекомерен и също противоречи на нормите, определени в
действащото законодателство.
Сочи се още, че е уговорен извънредно висок лихвен процент.
Закупеният пакет „допълнителни услуги" прикрива прекомерна
възнаградителна лихва. Ако не се приеме горното, се твърди, че такъв пакет не е
използван от ответника, поради което не се дължи заплащане на т.нар.
допълнителни услуги.
Предвид тези обстоятелства, счита, че клаузите в договора за кредит,
отнасящи се до всички договорни, наказателни лихви и допълнителен пакет услуги
са неравноправни и нищожни.
Съобразно договорът и анексите ищецът е уговорил в своя полза
възможността едностранно да променя лихвата и месечните вноски, да начислява
наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за
противопоставяне, да капитализира лихви и несъществуващи задължения и да определя
лихва върху новополучената главница; изключително да се възползва от
„икономическата криза", възползвайки се от едностранно дадените му права,
обявява кредита за предсрочно изискуем в пълен размер. По този начин кредитора
не понася търговския риск от дейността си, а натоварва с този риск само
потребителя. По този начин ответникът като страна по договора за кредит е
поставен в неравностойно положение.
Отделно се сочи, че предсрочната изискуемост не е настъпила, поради
липса на редовно връчено уведомление до страната преди датата на подаване на
заявлението. Ако се твърди, че следва да бъде извършвано на периодични падежи,
то тогава вноските с дата след датата на подаване на заявлението не могат да
бъдат предмет на заповедта за изпълнение и респ. на настоящия иск. Обявяването
на предсрочна изискуемост представлява по своята същност изменение на договора
и не би могла да се извърши автоматично, както е посочено от ищеца.
В условие на евентуалност се прави възражение и по отношение размера на
исковата претенция и се твърди, че същата е изчислена неправилно въз основа на
цитираните по-горе неравноправни клаузи.
Въз основа на това, се
прави възражение за прихващане на платените от ответника суми по обслужване на
кредита до размера на неправомерно начислените и платени договорно
възнаграждение и възнаграждение за допълнителни услуги от дължимата главница по
сключения договор, в размер на 150.98 лева, която сума е посочена като
извършени погасявания.
В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа иска и моли за уважаването
му, а ответника моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, вр. чл.
240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗПК.
Съдът намира, че по реда на чл. 415 от ГПК, ищецът
претендира установяване на дължимостта на сума, представляваща главница, дължима
на основание Договор за
потребителски кредит №********** от 25.05.2017 год., сключен между страните по
делото.
В тежест на ищеца по делото е
да докаже валидно договорно правоотношение по сключен валиден договор за кредит,
че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, че са налице изискуеми
вземания по отношение на ответника за главница, и размера на задълженията. В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на собствените си задължения, в
случай, че твърди такова. В настоящия случат не е налице твърдение за
изпълнение от страна на длъжника.
По отношение на сключения Договор за потребителски
кредит №********** от 25.05.2017 год. между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и С.М.С.,
като длъжник са приложими правилата на чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията
му след ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./
Съдът намира, че представеният Договор за
потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК.
Съгласно
императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Видно от
представения по делото погасителен план, в същия фигурира информация както за
размера на главницата, така и за размера на договорната лихва, налице е и
посочване на падежните дати, както и размера отделно на главницата и отделно на
лихвата за всяка една погасителна вноска.
Поради това
съдът намира, че са изпълнени предпоставките на ЗПК относно погасителния план,
като същият съдържа информация както за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, така и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата.
Поради това
Договор за потребителски кредит №********** от 25.05.2017 год. за явява
действителен.
Макар в
предметния обхват на иска да се включва само вземането за главница, то във
възражението на ответника е направено искане за прихващане с платените от
ответника суми за договорна лихва и пакет от допълнителни услуги, доколкото
същите се явяват нищожни, т.е. плащането им се явява без основание. В този
смисъл съдът дължи произнасяне и по доводите на ответника за нищожност на
договорната лихва и на споразумението за закупуване на пакет от допълнителни
услуги.
Отделно от
това дори и да нямаше възражения за нищожност от страна на особения
представител на ответника, няма спор в теорията и съдебната практика, че
за нищожността на договорните клаузи,
предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на
добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото, съдът следи служебно. В този смисъл: Решение № 178 от
26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. Решение № 198/10.08.2015 г.
по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО,
Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и
Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС. Това произтича и от Директива
93/13/ЕИО и съдебната практика на СЕС. В решенията по дела С-40/08, С-137/08,
С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11,
С-472/11 и С-618/10 е прието, че Националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08,
С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса
за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че
Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност
на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е
друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят
не подаде възражение.
Съдът
намира, че уговорения между страните годишен лихвен процент от 41.17%, не съответства
на изискванията на добрите нрави.
Съгласно
чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако
то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване с правната
норма е дадена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни
договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно установената съдебна
практика "добри нрави" по
смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към
конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен
случай, съдът преценява дали поведението на конкретния правен субект злепоставя
чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. Правни сделки, които
накърняват добрите нрави са тези, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг и се създава явна
нееквивалентност между престациите по договора.
В практиката
на ВКС за обективен критерий дали с дадена клауза за уговорена лихва е нарушен
принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване,
се приема размера на законната лихва към датата на сключване на договора. Приема
се, че максималният размер на възнаградителна лихва, до който съглашението за плащане е
действително, е ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния
размер на законната лихва). В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр.
д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д.
315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г.
на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС,
4 г. о.).
Съгласно Постановление
№ 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, в чл. 1 се определя годишния размер на законната
лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта.
Основния
лихвен процент на Българската народна банка за 2017г. е 0.00%, т.е. законната
лихва е 10%. В този случай договорната лихва не може да надвишава трикратния
размер, т.е. 30 % годишна лихва.
В случая договорената
между страните годишна лихва в размер 41.17%, надхвърля така установения праг,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Съдът намира,
че нищожно се явява и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, което макар и подписано като допълнително споразумение, е сключено
едновременно с договора за кредит и е непосредствено свързано с неговия предмет.
Без сключване на договор за кредит, предмета на допълнителното споразумение би
се оказал без основание по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД /няма кредит, който
да се разглежда преференциално или да се отлагат вноски по него/. Поради това
същото не може да бъде разглеждано като отделно от договора за кредит
споразумение, а се тълкува като договорна клауза по сключения договор за
кредит. Поради това
разпоредбите на ЗПК са приложими и по отношение на споразумението.
Установи се
от представения договор за кредит и сключеното споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, че е страните са уговорили кредит в размер на 1350лв.
и закупуването от страна на кредитополучателя на допълнителен пакет услуги, за
което същият се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1620,48 лева
или сума по-голяма от дадената в заем на кредитополучателя.
Видно от съдържанието
на споразумението предмет на Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е задължението на КР да предостави на КЛ и СД по искане на
КЛ и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. Възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж;
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Уговорката
е за заплащане предварително на услуги, които само има възможност да бъдат
получени, т.е. дължимо е възнаграждение за нещо, което може и да не бъде
предоставено като услуга. В споразумението е посочено също, че само 15 % от
общия размер на възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране
разходите на кредитора за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
кредита /тази по т. 1 от пакета/.
Съдът
намира, че споразумението противоречи на изискванията на чл. 10 а от ЗПК.
Съгласно ал. 1 кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал. 2
посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Всички
услуги, посочени в Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от т. 1 до т. 5 са свързани с действия по усвояване и управление на кредита –
от отпускането на кредита приоритетно, през отлагането и намаляването на вноски
и смяна на падежа, до усвояването на нов кредит. Поради това сключването на
посоченото споразумение противоречи пряко на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Отделно е
налице противоречие и с чл. 10а ал. 4 от ЗПК която норма сочи, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В посочения
случай като размер е определена само услугата по т. 1 – 15 % от
възнаграждението, услугите по т. 2 до т.5 не са фиксирани като размер и
следователно не е ясно при предоставянето на някоя от посочените услуги, какво
ще е дължимото за услугата възнаграждение. Отделно от уговорките между страните
става ясно, че възнаграждението се дължи независимо от предоставянето на
услугата, поради което същото е разсрочено ведно с вземането за главница и
възнаградителна лихва на месечни вноски. Оттук отново не става ясно какъв е
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони по
споразумението.
С оглед на
изложеното следва изводът, че тази договорна клауза (това споразумение), заобикаля
императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия
процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения
между страните договор това възнаграждение не е включено в ГПР, а ако се добави
към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно
чл. 19 ал. 5 от ЗПК /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./,
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Клаузите противоречат и на императивните
разпоредби на ЗЗП. Ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП понятието „неравноправна
клауза” в
договор с потребител е определено
като всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 18 точки от посочената разпоредба.
Според
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия.
Идентично разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не
се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят
не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора,
ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, че клаузите на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит не са индивидуално договорени. Договорите са типови и
бланкови, поради което кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Отделно от това не е ясно и разбираемо съдържанието на
договора, доколкото липсва яснота относно цената на всяка една от услугите по т.н.
пакет допълнителни услуги, както и редът за предоставянето им. Съдът намира
още, че клаузите на споразумението водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, доколкото както беше
посочено по-горе от една страна водят до заплащане на услуги, които реално не
са предоставени, както и поставят значителна допълнителна финансова тежест
върху потребителя, надвишаваща сумата по предоставения кредит.
Освен на горепосочените основания, Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно и поради
противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на
страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай е налице
имено такова несъответствие по подробно посочените по-горе съображения.
Поради изложеното до тук следва извода, че
ответникът дължи връщане само на главницата по кредита, т.е. само
предоставената в заем сума. Следва да бъдат приспаднати от този размер
заплатените от ответника суми по погасителните вноски.
Няма спор, а и от ССЕ се установява, че
ответникът е заплатил сумата от 150.98 лева. /първата вноска/. Следователно дължимият
остатък от главницата е 1350 – 150,98лв. или сумата от 1199,02лв.
С оглед частичното уважаване на исковете,
съдът намира, че в полза на ищеца следват разноски, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. На ищецът се следват
частично и разноските в заповедното производство, съгласно ТР 4/2013г. на ВКС.
В този случай ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40,05лв.
– разноски в заповедното производство и сумата от 604,31лв. - разноски в исковото
производство /съразмерно, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата,
както и сумата от 150лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 25 ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, по Заповед за изпълнение
№ 2525/12.4.2018г., постановена по ч.гр. дело №
5167/2018г. на ВРС, 14 състав, сумата от 1199,02лв. – дължима ГЛАВНИЦА
по Договор за потребителски кредит №********** от 25.05.2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.04.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 720,56лв.,
предтсавляваща разликата между претендирания размер от 1919.58 лв. и присъдения
размер от 1199.02 лв., на основание чл.415 от ГПК вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 40.05лв. /четиридесет лева и 5 ст./, представляващи разноски за заповедното
производство, съразмерно на уважената част от иска, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2525/12.4.2018г., постановена по ч.гр. дело № 5167/2018г. на ВРС, 14
състав, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 604.31лв. /шестстотин и четири лева и 31 ст./, представляващи разноски
за настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.Решението да се връчи на страните
и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: